Коран, хадиси и учени: Педофилията

А за онези от жените ви, които изгубят надежда за месечното кръвотечение, ако се съмнявате, срокът им е три месеца, [също] и за онези, които все още нямат кръвотечение. А за бременните срокът е, докато родят. За онзи, който се бои от Аллах, Той ще облекчи неговото дело.

Идда за тези, които се намират в менопауза и онези, които нямат месечен цикъл: Всевишният Аллах пояснява периода на изчакване за жената в менопауза. И това е жената, чиято менструация е спряла поради напредналата ѝ възраст. Нейният ‘идда е три месеца вместо трите месечни цикъла за онези жени, които имат менструация, което се основава върху аята в (сура) Ал-Бакара. [виж 2:228] Същото се отнася и за девойките, които още не са навършили възрастта, за да имат менструация Техният идда е три месеца както на жените в менопауза. Това е смисълът на казаното от Него..

Тук трябва да имаме предвид факта, че според обясненията, дадени в Корана, въпросът за периода на изчакване се повдига по повод жените, чиито брак е можело да бъде консумиран, понеже няма период на изчакване в случай, че разводът е обявен преди консумирането на брака. (Ал-Ахзаб:49). Поради тази причина споменаването на период за изчакване за девойките, които все още не са имали менструация, ясно доказва, че не само е позволено да се даде за брак момиче на тази възраст, но също така е позволено на съпруга да консумира брака си с нея И така, очевидно е, че никой мюсюлманин няма право да забранява нещо, което Коранът е постановил като позволено.

Сура ал-Талаак 65:4: Ако една жена няма менструация, защото е или много млада, или пък е престаряла и е преминала менопаузата ѝ, тогава нейният идда е три месеца, защото Аллаах казва (интерпретация на смисъла): „А за тези от жените ви, които се преминали възрастта да имат месечен цикъл, техният ‘идда (предписан период), ако имате съмнения (за техния цикъл), е три месеца; а за тези, които няма менструация (т.е. те са все още незрели), техният ‘идда (предписан период) е също три месеца.^[1]

А [що се отнася до] тези от жените ви, които вече не очакват да имат менструация, ако имате някакви съмнения спрямо техния период на изчакване, техният предписан период [на изчакване] ще бъде три месеца, а [също и за] тези, които все още не са имали менструация, поради своята ранна възраст, техният период ще бъде [също] три месеца -и двата случая се прилагат за всички (мъже) освен онези, чиито съпруги са починали; техният период [за последните] е предписан в следния стих: те да останат сами четири месеца и десет [дена] [Коран 2:234]. А за бременните, техният срок, приключването на техния предписан период [на изчакване], ако са се развели или мъжете им са починали, ще бъде когато родят.

(А за тези от жените ви, които са изгубили надежда да имат месечен цикъл) поради напреднала възраст, (ако имате съмнения) за техния период на изчакване, (техният период (на изчакване) ще бъде три месеца), при което някой друг мъж попита: „О, Пратенико на Аллах! Какво ще кажеш за периода на изчакване на жените, които нямат менструация, защото са все още твърде млади? (наред с тези, които нямат) поради незрялост, техният период на изчакване е три месеца.“ Друг човек попита: „какъв е периодът на изчакване за жените, които са бременни?“ (И за тези с дете), т.е. тези, които са бременни, (техният период), техният период на изчакване (ще бъде докато се освободят от бремето си), (докато родят) детето си. (И който спази своя дълг към Аллах) и който се страхува от Аллах спрямо онова, което Той му е заповядал, (Той ще направи нещата лесни за него) Той улеснява затруднението му; и също така се казва, че това означава: „Той ще му помогне да Го почете подобаващо“.

(А за жените ви, които са изгубили надежда да имат менструация…) [65:4]. Саид Мукатил: „Когато стихът (Разведените ще чакат, като се отстранят…), Каллад ибн ал-Ну‘ман ибн Каиш ал-Ансари казва: „О, Пратенико на Аллах, какъв е периодът на изчакване за жените, които нямат менструация и за жената, която все още е нямала първа менструация? И какъв е периодът на изчакване за бременната жена?’ И тогава Аллах, Всевишния, низпосла този стих”. Абу Исхак ал-Мукри‘ ни съобщава > Мухаммад ибн ‘Абд Аллах бин Хамдун > Макки ибн ‘Абдан > Абу‘л-Азар > Асбат ибн Мухаммад > Мутарриф > Абу ‘Утман ‘Амр ибн Салим, който казва: „Когато периодът на изчакване за разведени и овдовели жени беше споменат в Сура ал-Бакара, Убайи ибн Ка‘б каза: „О, Пратенико на Аллах, някои жени от Медина казват: има други жени, които не са споменати! Той го попита: „И кои са тези?“ Той рече: Тези, които са твърде млади [все още не са имали първа менструация], тези, които са доста възрастни [чиято менструация е спряла] и онези, които са бременни.“ И така този стих (А тези от жените, които са изгубили надежда да имат менструация…) беше разкрит“.

Тълкуванието на стиха „А тези от жените ви, които са преминали възрастта да имат месечен цикъл, за тях „идда“ (предписаният период), ако имате съмнения (за техния период), е три месеца; а за онези, които нямат цикъл (т.е. са все още незрели), техният „идда“ е също три месеца“. Той каза: същото се отнася за „идда“ на момичета, които нямат менструация, защото са твърде млади, ако техните съпрузи се разведат с тях след консумиране на брака си.

CCCLXXXIV: Тафсир на Сура ат-Талак

Муджахид каза, че „ако имате съмнения“ (65:4) означава – ако не знаете дали тя има менструация или не. За тези, които вече нямат менструация и за тези, които все още не са имали менструация – техният ‘идда е три месеца.

Даването на невръстни деца за брак (е позволено) по силата на казаното от Аллах: „…а за тези, които нямат (месечен) цикъл (т.е. са все още незрели)… (V.65:4) И ‘идда за момиче, не достигнало зрялост, е три месеца (в горепосочения стих).

واللائي لم يحضن , فجعل عدتها ثلاثة أشهر قبل البلوغ ) ‏ ‏أي فدل على أن نكاحها قبل البلوغ جائز

"а тези, които никога не си имали месечен цикъл, техният предписан срок е три месеца преди пубертета, което означава, че даването (на момичето) ѝ за брак преди пубертет е позволено."

Възвишеният Коран също е споменал периода на изчакване [за разведена жена да стъпи в нов брак] за съпругата, която все още не е имала менструация, казвайки: „А за тези от жените ви, които вече не очакват да имат менструация – ако се съмнявате, тогава техният период е три месеца, а [също и за] тези, които не са имали още менструация“ [Коран 65:4]. Понеже това не се обезсилва по-късно, можем да заключим от този стих, че е позволено осъществяването на полово сношение с момиче, недостигнало полова зрялост.. Коранът не е като юридическите книги, които казват какви са последствията от нещата, дори ако са забранени. Вярно е, че Пророкът (мир нему) е встъпил в брак с Аиша, когато тя е била на шест години, макар че не е правил секс с нея, докато тя не е навършила девет години, според ал-Бухари.

Сключването на брак в ранна възраст е нещо, което се потвърждава от книгата на Аллах, суната на Неговия Пророк (мир нему), съгласието между учителите и действията на сподвижниците и мюсюлманите след тях.

Още повече, че интересът на шариата го доказва. И така твърдението, че това е било отменено, не е правилно. А хадисите не са включили този смисъл; просто се казва, че една девствена жена не може да се омъжва, докато не бъде посъветвана.

Доказателството от Корана е:

1. Казаното от Аллах: „А за тези от жените ви, които вече са преминали възрастта да имат месечен цикъл, за тях ‘идда (предписаният период) , ако имате съмнения (за техния цикъл), е три месеца, а за онези, които нямат цикъл [(т.е. те са все още незрели) техният ‘идда (предписан период) е също три месеца, с изключение в случай на смърт]“. (Ат-Талак 65:4)

И така, Аллах е постановил правила за брака, развода и периода на изчакване за жените, които все още не са имали месечен цикъл, т.е. за младите девойки..

Идда (периодът на изчакване) не се състои, освен след брак

Аиша (Аллах да я благослови) съобщава: Пратеникът на Аллах (Мохаммад) се ожени за мен, когато бях на 6 години и бях приета в дома му, когато бях на 9 години

(Сухайли, ii. 79: В риваята на Юнус I. Спомням си, че Пратеникът я видя ( Умму‘лФадл), когато тя беше пълзящо пред него бебе и каза: „Ако тя порастне и аз съм още жив, ще се оженя за нея.“ Но той умря, преди тя да порастне и Суфиан б. ал-Асвад б. Абдул-Асд ал-Махзуми се ожени за нея и тя му роди Ризк и Лубаб..... ^[2]

Мухаммад видя Умм Хабиба, дъщерята на Аббас, докато тя беше все още кърмаче и каза: "Ако съм още жив, щом тя порастне, ще се оженя за нея"^[3]

Разказва Абу Усаид: Заедно с Пророка отидохме в една градина, наречена Аш-Шаут, като стигнахме до две стени и седнахме. Пророкът каза: „Седни тук“ и ние влязохме (в градината). Джауния (жена от Бани Джаун) беше доведена и настанена в къща насред градина с финикови палми в дома на Умайма бинт Ан-Нуман бин Шарахил и нейната кърмачка беше с нея. Когато Пророкът влезе при нея, той ѝ каза: „Дай ми себе си (за брак) като подарък.“ Тя каза: „Може ли една принцеса да дава себе си на обикновен мъж?“ Пророкът вдигна ръката си, за да я погали, тъй че тя да се успокои. Тя каза: „Търся прибежище в Аллах от тебе.“ Той каза: „Ти си потърсила прибежище в Единствения, Който дава прибежище.“ След това Пророкът излезе при нас и каза: „О, Абу Усаид! Дай ѝ две ленени рокли, за да ги носи и я пусни обратно при семейството ѝ.“ Разказва Саал и Абу Усаид: „Пророкът се ожени за Умайма бинт Шарахил и тя беше доведена при него, той протегна ръката си към нея. Изглеждаше, че това не ѝ се понрави, при което Пророкът заповяда на Абу Усаид да я приготви и да ѝ даде две бели ленени рокли.“ (Виж Хадис номер 541).

Разказва Джаби бин Абдулла: Докато се връщахме от Газва (Свещената битка) с Пророка, аз започнах да пришпорвам камилата си, защото беше ленива. Един ездач дойде изотзад и ободе камилата си с копието, което носеше и тогава камилата ми започна да бяга като най-добрите камили, които сте виждали. И ето! Ездачът беше самият Пророк. Той каза: „Какво те кара да бързаш така?“. Аз отговорих: „Младоженец съм“. Той рече: „За девица ли се ожени или за зряла жена?“ Аз отговорих: „За зряла жена“. Той каза: „Защо не си се оженил за млада девойка, за да можеш да си играеш с нея и тя с теб?“ Когато бяхме напът да влезем (в Медина), Пророкът каза: „Изчакай, за да можеш да влезеш (в Медина) през нощта, тъй че жената с несресани коси да може да ги среше и тази, чиито съпруг е отсъствал, да може да си обръсне гениталиите.“.

Разказва Джабир бин Абдулла: Когато се ожених, Пратеникът на Аллах ми каза: „Каква жена си си взел?“ Аз отговорих: „Ожених за зряла жена“. Той каза: „Защо не харесваш девици, за да можеш да ги галиш еротично?“ Джабир каза също: Пратеникът на Аллах рече: „Защо не се ожени за млада девойка, за да можеш да си играеш с нея и тя с теб?“

"Умар поискал от Али ръката на дъщеря му, Умм Култум, за да се ожени за нея. Али отговорил, че тя все още не е достигнала възрастта (на зрялост). Умар отговорил: в името на Аллах, това не е вярно. Ти не искаш тя да се ожени за мен. Ако тя е малолетна, изпрати ми я.“ И така Али дал на дъщеря си Умм Култум една премяна и поискал от нея да отиде при Умар и да му каже, че нейният баща иска да знае за каква цел е тази премяна. Когато тя дошла при Умар и му предала съобщението, той грабнал ръката ѝ и насила я дръпнал към себе си. Умм Култум поискала той да пусне ръката ѝ, което Умар сторил и казал: „Ти си дама с високи обноски и нравственост. Отиди и кажи на баща си, че си много красива и не си такава каквато той рече, че си.“ С това Али ожени за Умм Култум за Умар"

Сключването на брак в ранна възраст е нещо, което се потвърждава от книгата на Аллах, суната на Неговия Пророк (мир нему), съгласието между учителите и действията на сподвижниците и мюсюлманите след тях...

Налице са множество ахадиси, които потвърждават, че бракът в ранна възраст е бил широко разпространен сред сподвижниците и никой не е отричал неговата позволимост. Да сключиш брак в ранна възраст не е било нещо странно за Пророка (мир нему), както някои хора си мислят, но е било нещо обичайно за него и неговата общност.

Тук са някои действия на Сахаба (сподвижницте):

1. Али Ибн Аби Талиб, Аллах да го благослови, оженил своята дъщеря, Ум Култум за Омар Ибн Ал-Хаттаб, Аллах да го благослови и тя родила дете преди смъртта на Пророка (мир нему). Омар се оженил за нея, докато била още малка и не достигнала възрастта на пубертета. Това се съобщава от Ибн Саад в Ал-Табакат'.

2. От Урва Ибн Зубаир: че Зубари, Аллах да го благослови, оженил дъщеря си, докато тя била твърде млада. Съобщава се от Саеед Ибн Мансур в неговата Сунна и от Ибн Аби Шайба в Ал-мусаннаф, наред със сахих верига от разкази.

Ал-Шафие е казал в книгата на Ал-Ум: „Много сподвижници на Пророка (мир нему) омъжиха дъщерите си, докато те бяха още малки“.

Отлагането на сключването на брак за момичета в много мюсюлмански страни е нещо ново и противоречащо на многовековната практика на мюсюлманите. Това е поради влиянието на Запада и прилагането на закони, създадени от хората. Това е причинило промяна в разбиранията и обичаите сред значителна част от населението и е абсолютно неприемливо да се смятат обичаите и традициите в дадена държава като стандарт, който хората да спазват, като така пропускат да се подчинят на абсолютните доказателства на Шариата.

В някои мюсюлмански страни, бракът за момичета бива отлаган с много години след възрастта на пубертета. Това всъщност е довело до премахването на забрадката от лицето и е увеличило разврата и прелюбодействата, както и появата на отклонения в поведението и религията сред младежата. Те са станали морално нестабилни, понеже им липсва привързаността, целомъдрието и опазването на интимните им части от незаконни сексуални отношения. .

Чрез отлагането на брака, също така е налице намаляване в броя на мюсюлманите в Общността и това е в противоречие със заповедта на Пророка (мир нему), защото той ни е заповядал да имаме много деца, за стане мюсюлманският народ по-голям на брой от всички предишни народи.

Яхя ми съобщи от Малик, че той е узнал, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и да му даде мир, е посетил Умм Салама, докато тя е била в траур заради Абу Салама и че тя била сложила алое на очите си. Той казал: „Какво е това, Умм Салама?“ Тя отговорила: „Това е само алое, Пратенико на Аллах.“ Той казал: „Слагай го през нощта и го избърсвай през деня“.

Малик каза: , "„Траурът за млада девойка, която все още не имала месечен цикъл, приема същата форма както траурът за жена, която има цикъл. Тя избягва каквото зрялата жена избягва, когато съпругът ѝ умре“.

Малик каза: „Ако умре съпругът ѝ, робинята го оплаква в продължение на два месеца и пет нощи като свой идда.“

Малик каза: „Една умм уалад (наложница) няма нужда да е в траур, когато господарят ѝ умре, а робинята няма нужда да е в траур, когато господарят ѝ умре. Траурът е за онези, които имат съпрузи."

"Разказва се от Ахмед, че един мъж дошъл при него, страхувайки се, че ще еякулира по време на поста. Ахмед му казал: „Виждам, че той може да отделя сперма без да нарушава постите, той може да мастурбира, като използва ръцете си или ръцете на жена си, ако той има „Амма“, било тя момиче или малко дете, тя може да мастурбира за него, като използва ръцете си, а ако тя е невярваща, той може да спи с нея без да изпуска (своята сперма), а ако я изпусне в нея, това става незаконно".

Учителите имат единодушно съгласие, че един баща може да омъжи невръстната си дъщеря без да иска съгласието ѝ. Пратеникът на Аллах се е оженил за Ааиша бинт Аби Бакр, когато тя е била малка, на шест или седем години, когато нейният баща я е омъжил за него^[4]

Не е коректно да се казва, че не е позволено да се сключва брак с момичета, които са на 15 години или по-млади. Момиче на 10 или 12 години може да бъде омъжено. Които мислят, че тя е твърде млада, са в грешка и са несправедливи спрямо нея.

Чуваме често в медиите да се говори за брака с малолетни момичета. Трябва да знаем, че Шариатското право не е донесло несправедливост към жените^[5]

Нашите майки и преди тях – нашите баби – са се омъжвали, когато са били едва на 12 години. Доброто възпитание прави от момичето готово да изпълнява всички свои брачни задължения на тази възраст.^[6]

Едно 9-годишно момиче притежава същите сексуални възможности като една жена на 20 или повече години.^[7]

Бракът с 9-годишно момиче не е забранен, защото според Хадисите (изказванията на Пророка Мухаммад), Мохаммед се е оженил за Аиша, когато тя е била само на 7 години и е консумирал съюза си, когато тя е била на 9.^[8]

Според Шариата, ако едно момиче е по-младо (не е достигнало пубертет), тя може да бъде дадено за брак от баща ѝ. Когато тя достигне пубертет, тя има правото да запази брака или да го прекъсне. Не съществува възрастово ограничение да бъдеш интимен с жена си, дори ако тя е твърде млада.

Бракът с деца в исляма е позволен. В Корана не е посочена специална възраст за сключване на брак… (Ако правителството наложи нови закони срещу брака с деца) ще настанат сурови конфликти от страна на мюсюлманите, които ще кажат: „Не, ние няма да приемем това, по-скоро бихме умрели, отколкото да приемем нещо, което не е закон от Аллах.^[9]

Нигерия има безброй проблеми и нито един от тях не е ранното сключване на брак. Всъщност ранното сключване на брак (е) решението на около половината от нашите проблеми. За тези, които се учудват, че аз мога да дам дъщеря си за брак на възраст от 9 или 13 години, ще ви кажа най-искрено, че мога да я дам и на 6-годишна възраст, ако поискам и това не е ваша работа. Това е така, защото съм мюсюлманин и следвам примера на най-добрия човек, Мухаммад ﺻَﻠَّﻰ ﺍﻟﻠَّﻪُ ﻋَﻠَﻴْﻪِ ﻭَﺳَﻠَّﻢَ...

...Позволено е да се сключи брак с малко момиче и то да бъде предадено на съпруга му, за да остане с него преди да достигне юношество.

Можете да имате брачен договор дори с момичеце на 1 година, а какво остава за момиче на 9, 7 или 8 години. Но дали момичето е готово да прави секс или не? Каква е подходящата възраст за първо правене на секс? Това зависи от средата и обичаите.^[11][12]

Всичко, което не е забранено, е позволено. (Новият закон в Йемен, който поставя навършването на 17 години като минимална възраст за сключване на брак) е заговор, идващ от Запада, който цели да направи нашата култура западна. Западът иска да ни учи как да се женим, как да зачеваме и как да се развеждаме. Това е културна колонизация, която ние отхвърляме.^[13]

Понеже това се е случило с Пророка, ние не можем да кажем на хората, че е забранено да се женят на по-ранна възраст.^[14]

...позволено е да се сключи брак с малко момиче и то да бъде предадено на съпруга си, за да остане при него, докато достигне зрялост.

м3.13 Попечителите биват два вида: такива, които могат да заставят лицата под своето попечителство от женски пол да се омъжат за някого, и такива, които не могат.

1. Единствените попечители, които могат да заставят поставената под попечителство са бащата на девицата-булка или бащата на баща ѝ, като „заставям“ означава тя да бъде омъжена за подходящ партньор (def: m4) без нейно съгласие..
2. Тези, които не могат да я заставят, нямат право да я омъжват за някого, докато тя не приеме и не даде своето позволение.

Когато булката е девица, бащата или бащата на баща ѝ, може да я омъжи за някого без нейно позволение, макар че се препоръчва да се получи нейното позволение, ако тя е достигнала пубертет. Мълчанието на девицата се счита като позволение. ^[15]

...Ако тя бъде омъжена без нейно разрешение, чрез заплахи или принуда, тогава бракът не е валиден. Единственото изключение е в случай на баща и дъщеря, която не е навършила 9 години. Не е вредно, ако той я омъжи, докато тя все още не е навършила 9 години, според правилното мнение. Това намира основание заради Пророка на Аллах (мир нему), който се е оженил за Аиша без нейното съгласие, когато тя е била на по-малко от 9 години, както е посочено в автентичните Хадиси...^[16]

Учителите обстойно са обсъдили брака с малко момиче, което не е достигнало пубертет, както и дали баща ѝ може да я омъжи без нейно позволение. Ако подобен брак се случи, той е валиден. Въпреки това, може би е най-добре, ако не се позволи бракът да бъде консумиран, докато момичето не достигне пубертет, когато тя ще получи възможност да избере дали да продължи този брак или не.^[17]

Забраната за брак с деца ще причини оспорване на брака на светия пророк на исляма, който също се е оженил за малолетната Айеша, когато тя е била само на осем години. Новият закон (който цели да забрани браковете с деца), който е инициатива на управляващото правителство (на Бангладеш) ще постави моралния характер на пророка в противоречие и под съмнение. Ислямът позволява браковете с деца и няма да бъде толериран никой управляващ, който дори се опита да пипне този въпрос заради даването на повече права на жените.^[18]