Мухаммад ибн Абдуллах: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
 
(Не са показани 21 междинни версии от същия потребител)
Ред 5: Ред 5:


Мухаммад е роден в сем. на  Абдулла ибн Абдул-Mуталиб, в така наречената "годината на слона". Семейството му е принадлежало към Хашимитите/Бану<small>(племето)</small> Хашим/, клон на племето Курейш. Като нежелано дете на майка си <ref>Katib al Waquidi p. 20</ref> и пълен сирак на шест години, той е даден за отглеждане при чичо си Абу Талиб. В началото, Мухаммад е бил овчар, а след това става търговец, после грабител, владетел, а накрая военачалник.<br />
Мухаммад е роден в сем. на  Абдулла ибн Абдул-Mуталиб, в така наречената "годината на слона". Семейството му е принадлежало към Хашимитите/Бану<small>(племето)</small> Хашим/, клон на племето Курейш. Като нежелано дете на майка си <ref>Katib al Waquidi p. 20</ref> и пълен сирак на шест години, той е даден за отглеждане при чичо си Абу Талиб. В началото, Мухаммад е бил овчар, а след това става търговец, после грабител, владетел, а накрая военачалник.<br />
Мнозина твърдят, че когато Мухаммад бил млад, го наричали Ал Амин (الامين), а това ознаава в превод "верен и надежден" и гледали на него като на безпристрастен съдия.<ref>Esposito(1998), p.6 </ref> Въпреки това, историкът Алфорд Т. Уелч е на мнение, че Ал-Амин е общо арабско име, и предполага, че Ал-Амин е било дадено  на Мухаммед защото е  мъжката форма <ref>Alford Welch - cf. "Muhammad","Encyclopedia of Islam"</ref>  от името на майка му Амина (أمينة). По отношение на външния вид, Мухаммед е описан като "бял човек",<ref>"''....My father said, "I heard Ibn 'Umar reciting the poetic verses of Abu Talib: And a white (person) (i.e. the Prophet) who is requested to pray for rain and who takes care of the orphans and is the guardian of widows."....''" - {{Bukhari|2|17|122}}</ref> а в последните му години  - като "тлъсто джудже"<ref>"''....When Ubaydullah saw him, he said: This Muhammad of yours is a dwarf and fat. The old man (i.e. AbuBarzah) understood it.....''" - {{Abudawud|40|4731}}</ref><br />
Мнозина твърдят, че когато Мухаммад бил млад, го наричали Ал Амин (الامين), а това ознаава в превод "верен и надежден" и гледали на него като на безпристрастен съдия.<ref>Esposito(1998), p.6 </ref> Въпреки това, историкът Алфорд Т. Уелч е на мнение, че Ал-Амин е общо арабско име, и предполага, че Ал-Амин е било дадено  на Мухаммад защото е  мъжката форма <ref>Alford Welch - cf. "Muhammad","Encyclopedia of Islam"</ref>  от името на майка му Амина (أمينة). По отношение на външния вид, Мухаммад е описан като "бял човек",<ref>"''....Баща ми каза: "Чух Ибн Умар да цитира поетичните стихове на Абу Талиб: И белият човек (т.е. Пророкът), от когото се иска да се моли за дъжд и който се грижи за сираците и пазител на вдовиците."....''" - {{Bukhari|2|17|122}}</ref> а в последните му години  - като "тлъсто джудже"<ref>"''....Когато Убайдула го видя, той каза: Този твой Мухаммад е джудже и мазнина. Старият човек (т.е. Абу Барза) го разбра.....''" - {{Abu Dawud|40|4731}}</ref><br />
През 595г. , на 25-годишна възраст, Мухаммед се жени за работодателката си [[Хадиджа бинт Хувайлид]]. Тя е била много богата жена на четиридесет години, която имала три деца от два предишни брака. Тя му родила двама сина (които умират в детството си) и четири дъщери. Бащата на Хадиджа бил против това дъщеря му да се омъжи за такъв "незначителен младеж", при което тази двойка използвала хитрост: те напоили бащата на Хадиджа с алкохол до  безсъзнание, а след това се отправили към собствената си сватба, както било планирано.<ref>LIFE OF MAHOMET. Volume II. Chapter 2,WIlliam Muir, [Smith, Elder, & Co., London, 1861], pg. 24</ref>
През 595г. , на 25-годишна възраст, Мухаммад се жени за работодателката си [[Хадиджа бинт Хувайлид]]. Тя е била много богата жена на четиридесет години, която имала три деца от два предишни брака. Тя му родила двама сина (които умират в детството си) и четири дъщери. Бащата на Хадиджа бил против това дъщеря му да се омъжи за такъв "незначителен младеж", при което тази двойка използвала хитрост: те напоили бащата на Хадиджа с алкохол до  безсъзнание, а след това се отправили към собствената си сватба, както било планирано.<ref>LIFE OF MAHOMET. Volume II. Chapter 2,WIlliam Muir, [Smith, Elder, & Co., London, 1861], pg. 24</ref>


==Откровенията==
==Откровенията==


По време на месец Рамадан, Мухаммед често оставял сами съпругата и децата си и отивал  в пещерата, близо до върха на планината Хира, зад Мека, в Арабския Хиджаз, където той постел и се молел. Според ислямските поверия, когато  бил на около четиридесет години (610 г. пр.н.е.. Д.), той е посетен от ангел Джабраил (جبريل) , който му  наредил да рецитира стихове, низпослани от Аллах. Тези стихове по-късно ще станат началото на 96-та сура. Срещата с Джабраил уплашила Мухаммед и  той най-напред смятал, че е бил обладан от дявола. Искал даже да се самоубие. Ето какво се казва в достоверните хадиси на [[Сахих Бухари]]:
По време на месец Рамадан, Мухаммад често оставял сами съпругата и децата си и отивал  в пещерата, близо до върха на планината Хира, зад Мека, в Арабския Хиджаз, където той постел и се молел. Според ислямските поверия, когато  бил на около четиридесет години (610 г. пр.н.е.. Д.), той е посетен от ангел Джабраил (جبريل) , който му  наредил да рецитира стихове, низпослани от Аллах. Тези стихове по-късно ще станат началото на 96-та сура. Срещата с Джабраил уплашила Мухаммад и  той най-напред смятал, че е бил обладан от дявола. Искал даже да се самоубие. Ето какво се казва в достоверните хадиси на [[Сахих Бухари|Сахих Бухари]]:


{{Quote|{{Bukhari|9|87|111}}|...Няколко дни по-късно обаче Варака почина и откровенията временно се прекратиха. И Пророка стана толкова тъжен, че чухме, че той се опитал да се хвърли от върховете на високите планини, и всеки път, когато се изкачвал на върха на планината, за да се хвърли, Джебраил се явявал и казвал: "О, Мухаммaд! Наистина, ти си пратеник на Аллах ", след което сърцето му се успокои и се върна вкъщи. И всеки път, когато идването на откровението се бавеше  дълго време, той правеше както и преди, и когато стигаше до върха на планината, Джебраил се появяваше пред него,  като казваше това, което бе казал и преди.}}
{{Quote|{{Bukhari|9|87|111}}|...Няколко дни по-късно обаче Варака почина и откровенията временно се прекратиха. И Пророка стана толкова тъжен, че чухме, че той се опитал да се хвърли от върховете на високите планини, и всеки път, когато се изкачвал на върха на планината, за да се хвърли, Джебраил се явявал и казвал: "О, Мухаммaд! Наистина, ти си пратеник на Аллах ", след което сърцето му се успокои и се върна вкъщи. И всеки път, когато идването на откровението се бавеше  дълго време, той правеше както и преди, и когато стигаше до върха на планината, Джебраил се появяваше пред него,  като казваше това, което бе казал и преди.}}


След като Мухаммед получава първото си "откровение", следващи откровения към него за известно време нямало, но  след  дълго време те отново започнали да идват и продължили  до смъртта му. Сборникът от тези откровения е известен като Коран
След като Мухаммад получава първото си "откровение", следващи откровения към него за известно време нямало, но  след  дълго време те отново започнали да идват и продължили  до смъртта му. Сборникът от тези откровения е известен като Коран


[[Хронологичен ред на Корана|Ако Коранът бъде прочетен в хронологичен ред]], ще забележите с течение на времето, че откровенията са променили стила от поетичен до по-непосредствен и агресивен вид в по-късните години. Посланията от по-късните откровения също се променят и[[Отмяна на аяти с други (Наск)|отмениха по-ранните]]. Обикновено известния "не принудителен стих" към "стиха на меча". Тези промени проследиха мястото на Мухаммад в обществото. Това, което е известно като "ранно откровение", е записано в Мекка, докато Мухаммад е слаб и има много малко последователи, готови да умрат за него. По-късните (Мединански стихове) се разкриват, след като Мухаммад е спечелил повече последователи и е станал ръководител на първата ислямска държава в Медина.
[[Хронологичен ред на Корана|Ако Коранът бъде прочетен в хронологичен ред]], ще забележите с течение на времето, че откровенията са променили стила от поетичен до по-непосредствен и агресивен вид в по-късните години. Посланията от по-късните откровения също се променят и [[Отмяна на аяти с други (Наск)|отменят по-ранните]]. Обикновено известния "не принудителен стих" към "стиха на меча". Тези промени проследиха мястото на Мухаммад в обществото. Това, което е известно като "ранно откровение", е записано в Мекка, докато Мухаммад е слаб и има много малко последователи, готови да умрат за него. По-късните (Мединански стихове) се разкриват, след като Мухаммад е спечелил повече последователи и е станал ръководител на първата ислямска държава в Медина.


Тези откровения продължават до смъртта му двадесет и три години по-късно, а понякога идват при него, облечен в дрехите на [[Аиша бинт Абу Бакр|Аиша]].<ref>"...''Той се приближи до нея и тя му говореше. Той й каза: - "Не ме наранявай по отношение на Айша. Откровението не ми дойде, когато съм в дрехата на някоя друга жена, освен на Айша". Тя каза: "Аз се кая на Аллах да не те наранява, пратеник на Аллах.”''..." - [http://bewley.virtualave.net/bukhari20.html#gifts Сахих Бухари 2442]</ref>'' Как'' идват при него е описано в достоверните хадиси:
Тези откровения продължават до смъртта му двадесет и три години по-късно, а понякога идват при него, облечен в дрехите на [[Аиша бинт Абу Бакр|Аиша]].<ref>"...''Той се приближи до нея и тя му говореше. Той й каза: - "Не ме наранявай по отношение на Айша. Откровението не ми дойде, когато съм в дрехата на някоя друга жена, освен на Айша". Тя каза: "Аз се кая на Аллах да не те наранява, пратеник на Аллах.”''..." - [http://bewley.virtualave.net/bukhari20.html#gifts [[Сахих Бухари|Сахих Бухари]] 2442]</ref>'' Как'' идват при него е описано в достоверните хадиси:


{{Quote|{{Bukhari|1|1|2}}|Разказано от Аиша:  
{{Quote|{{Bukhari|1|1|2}}|Разказано от Аиша:  
Ред 24: Ред 24:
(майка на вярващите) Ал-Харит бин Хишам поиска от апостола на Аллах! Как ви се разкрива Божественото вдъхновение? Апостолът на Аллах отговорил: "Понякога това е (разкрива) като звънене на камбана, което за мен е най-тежко, а когато усвоя казаното, то ме оставя. Понякога Ангелът идва под формата на мъж и говори с мен и аз схващам всичко, което той казва." Айша добави: "Наистина видях, че Пророка се вдъхнови Божествено в един много студен ден и забеляза, че потта пада от челото му (тъй като вдъхновението свърши).}}
(майка на вярващите) Ал-Харит бин Хишам поиска от апостола на Аллах! Как ви се разкрива Божественото вдъхновение? Апостолът на Аллах отговорил: "Понякога това е (разкрива) като звънене на камбана, което за мен е най-тежко, а когато усвоя казаното, то ме оставя. Понякога Ангелът идва под формата на мъж и говори с мен и аз схващам всичко, което той казва." Айша добави: "Наистина видях, че Пророка се вдъхнови Божествено в един много студен ден и забеляза, че потта пада от челото му (тъй като вдъхновението свърши).}}


===Preaching in Mecca===
===Проповед в Мекка===


He began preaching as a prophet in Mecca, warning of a day of judgement when all humans who have rejected his claims of prophethood would burn for eternity in Hell (جهنم ''[[Jahannam]]'').<ref name="EncWorldHistory">''Encyclopedia of World History'' (1998), p. 452</ref> Even during the early days of his self-proclaimed prophethood he was often accused by the Meccans of [[Parallelism Between the Qur'an and Judeo-Christian Scriptures|plagiarising]] the "ancients fictitious tales."<ref>"''Such things have been promised to us and to our fathers before! they are nothing but tales of the ancients!''" - {{Quran|23|83}}</ref> Indeed, as Muhammad was an illiterate man who had come into contact with followers of the [[Abrahamic Religions|Abrahamic faiths]] before his proclamation of prophethood (e.g. Zaid bin 'Amr bin Nufail),<ref>"''....Allah's Apostle said that he met Zaid bin 'Amr Nufail at a place near Baldah and this had happened before Allah's Apostle received the Divine Inspiration....''" - {{Bukhari|7|67|407}}</ref> this would explain his imperfect borrowings from the stories he had heard. The elites in Mecca were left unimpressed by what was preached, and this infuriated him. Eventually leading Muhammad to deliver verses that condemned idol worship and the Meccan forefathers who engaged in polytheism.<ref>F. E. Peters (1994), p.169</ref> Thus began the opposition of Muhammad in Mecca. While some claim the Meccans persecuted Muslims, there is little evidence that would support this. There had been trouble, most of which were in reaction to Muhammad's antagonism towards the 'idolaters'. As Muhammad's followers remained few in numbers, in an attempt to entice the polytheists into converting to Islam he revealed the now infamous "[[Satanic Verses]]". Most likely upon realising how this would impact his status (no longer being the lone intercessor between his followers and Allah), he quickly replaced his previous revelation with the following assault on the Meccan deities:
Своята кариера като проповедник Мухаммад започва в Мекка, предупреждавайки всички за Деня на Страшния съд, в който всички хора, които отхвърлят предсказанието му, завинаги ще горят в Ада (جهنم ''Джаханнам'').<ref name="EncWorldHistory">''Encyclopedia of World History'' (1998), стр. 452</ref> Още в първите дни на тези проповеди меканците обвиняват самопровъзгласилия се пророк в плагиатството на "древните предания/писания"<ref>"''Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, от по-рано. Това са само легенди на предците.''" - {{Quran|23|83}}</ref> И действително фактът, че Мохамед е бил неграмотен необразован човек, който влязал по-рано в контакт с представители на авраамическите религии (като Зайд бин Амра бин Нуфайл),<ref>"''....Апостолът на Аллах казал, че е срещнал Заид бин Амр Нуфайл на място близо до Балда и това се е случило, преди апостолът на Аллах да получи Божественото вдъхновение....''" - {{Bukhari|7|67|407}}</ref> може да се обясни несъвършенството и погрешността на заимстванията му от историите, които е  чувал.<br />
Меканският елит не бил впечатлен от неговите проповедите си и това го разгневило. В крайна сметка това довело до аятите осъждащи и критикуващи ония, които се кланяли на идоли и критикуват вярванията на  предците на меканците, практикуващи политеизъм.<ref>F. E. Peters (1994), стр.169</ref> По този начин в Мекка се появила опозиция на  Мухаммад. Съвременните мюсюлмани твърдят, че меканците устройвали гонения на  мюсюлманите, но за това има много малко доказателства. Проблемът е, че повечето от преследванията са просто реакция в отговор на антагонизма на Мухаммад към "идолопоклонниците". <br /><br />
Последователите на Мухаммад били твърде малко, а Мухаммад направил опит да замъкне езичниците в Исляма, като цитирал прочутите  със срамна слава и днес, известни като т.нар. "[[Сатанински строфи]]". Най-вероятно, осъзнавайки как това би могло да повлияе на неговия статут (т.е. вече не може да бъде  единственият застъпник между последователите си и Аллах), той бързо заменил предишното откровение с по-нататъшни атаки срещу меканските божества:


{{Quote|{{cite quran|53|19|end=23|style=ref}}|Have ye seen Lat. and 'Uzza, And another, the third (goddess), Manat? What! for you the male sex, and for Him, the female? Behold, such would be indeed a division most unfair! These are nothing but names which ye have devised,- ye and your fathers,- for which Allah has sent down no authority (whatever). They follow nothing but conjecture and what their own souls desire!- Even though there has already come to them Guidance from their Lord!}}
{{Quote|{{Коран|53|19-23}}|А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също - третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското? Това тогава е несправедлив дележ. Те са само имена, които назовахте вие и предците ви. Аллах не им низпосла довод. [Неверниците] следват само догадката и онова, което душите обичат, въпреки че при тях дойде напътствието от техния Господ.}}


Muhammad was also criticized for claiming he rode the [[Buraq]] (a mythical flying horse-like creature) on an alleged and rather fanciful "Night Journey" to the "nearest heaven" and then back to Mecca in one night.<ref>"''....The Prophet said, "The animal's step (was so wide that it) reached the farthest point within the reach of the animal's sight. I was carried on it, and Gabriel set out with me till we reached the nearest heaven.....''" - {{Bukhari|5|58|227}}</ref> An event which is now celebrated by Muslims every year.<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/faith/article2279985.ece A Night Journey through Jerusalem] - Khadija Bradlow - Times Online, August 18, 2007</ref>
Мухаммад също бил критикуван за твърденията си, че е яздил на Бурак (митичен летящ кон или катър) в доста странна история за "нощно пътуване" до "най-близкото небе", пътуването до несъществуващата тогава джамия Ал-Акса в Йерусалим и последващо завръщане в Мекка, за една нощ.<ref>"''....Пророкът казал: "Стъпалото на животното толкова широко, че го достигна до най-далечната точка, до която животните са виждали. Бях г носен и Габриел тръгна с мен, докато стигнахме до най-близкото небе.....''" - {{Bukhari|5|58|227}}</ref> Това събитие все още се празнува от мюсюлманите всяка година.<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/faith/article2279985.ece A Night Journey through Jerusalem] - Khadija Bradlow - Times Online, 18-ти Август, 2007г.</ref>


==Muhammad in Medina==
==Мухаммад в Медина==
===His emigration===
===Емиграция===


After the death of his uncle Abu Talib, who, although not becoming a Muslim, had protected Muhammad throughout, in 622, Muhammad left Mecca in a journey known to Muslims as the ''Hijra'' (هِجْرَة ''Migration'').<ref name="EncWorldHistory"/> He, along with his followers, settled in Medina (then known as ''Yathrib'') a large agricultural oasis, where he was the leader of the first Islamic theocracy. He ordered his followers not to contact their relatives who were left behind in Mecca. By severing links between his followers and their non-Muslim relatives, Muhammad furthered his hold on them. This ''Hijra'' (traditionally translated into English as "flight") marks the beginning of the (rather crude) Islamic lunar calendar. The Muslim calendar counts dates from the Hijra, which is why Muslim dates have the suffix AH (After Hijra).
Умира Абу Талиб, чичо на Муххамад, не става мюсюлманин, но постоянно го защитавал. През 622 г. Мухаммад напуска Мекка, а това преселение от Мекка до Медина е известно сред мюсюлманите като "Хиджра" (هِجْرَة ''Преселение'').<ref name="EncWorldHistory"/> Заедно със своите последователи, той се заселва в Медина (тогава известен като Ясриб), голям селскостопански оазис, където в последствие става лидер на първата ислямска теократична държава в света. Наредил на последователите си да не влизат в контакт с близките си, останали в Мекка. Прекъсването на връзките между последователите на Мухаммад и немюсюлманските роднини е било използвано от самия Мухаммад, за да засили влиянието си върху тях. Хиджра ознаменува  началото на времето за мюсюлманския лунен календар.


Medina was home to a number of Jewish tribes, divided into three major clans: Banu Qainuqa, Banu Qurayza and Banu Nadir, and some minor groups.<ref name="Cambridge39">''The Cambridge History of Islam'' (1977), p. 39</ref> Among the things Muhammad did was draft a document known as the Constitution of Medina (date debated), "establishing a kind of alliance or federation" among the eight Medinan tribes and Muslim emigrants from Mecca, which specified the rights and duties of all citizens and the relationship of the different communities in Medina.<ref name="Cambridge39"/>
Медина е била местожителство на много еврейски племена, разделени в три основни клана - Бану Кайнук, Бану Курайза и Бану Надир, както и други по-малки групи.<ref name="Cambridge39">''The Cambridge History of Islam'' (1977г.), стр.39</ref> В същата 622-та година Мухаммад сключва договор с меканците, наречен Мединската Конституция, който "установява добър съюз или федерация" сред осемте медински племена и мюсюлманските емигранти от Мекка. Мединската Конституция ясно определя правата, задълженията и взаимоотношенията между всички граждани и всички общности в Медина. <ref name="Cambridge39"/>


===At war with the Meccans===
===Война с меканците===
[[Image:Muhammad and kaaba.jpg|thumb|160px|right|An illustration of Muhammad at the Ka'aba, by Nakkaş Osman (1595)<BR>([[Images:Mosques#Ka'aba Flooded in 1941|more pictures of the Ka'aba]])]]
[[Image:Muhammad and kaaba.jpg|thumb|250px|right|Илюстрация на Мухаммад в Кааба, от Накач Осман (1595г.)]]
In March of 624, Muhammad led some three hundred Jihadists in a raid on a Meccan merchant caravan. The Meccans successfully defended the caravan, but then decided to retaliate and marched against Medina. On March 15, 624 near a place called Badr, the Meccans and the Muslims clashed. Though outnumbered more than three times (one thousand to three hundred - majority of Muslim historians put the exact total at 313) in the battle, the Muslims met with success, killing at least seventy Meccans and taking seventy prisoners<ref>"''....On the day (of the battle) of Badr, the Prophet and his companions had caused the 'Pagans to lose 140 men, seventy of whom were captured and seventy were killed.....''" - {{Bukhari|4|52|276}}</ref> for ransom; only fourteen Muslims died.<ref>Glubb (2002), pp.179-186.</ref> This marked the real beginning of Muslim military battles. Among the prisoners was Al Nadir, a storyteller and poet who had mocked him. He was not allowed to be ransomed by their clans and was executed on Muhammad's orders.<ref>Jake Neuman - [http://books.google.co.uk/books?id=emyBulRLVjMC&pg=PT226&dq=By+God,+Muhammad+cannot+tell+a+better+story+than+I,+and+his+talk+is+only#v=onepage&q=By%20God%2C%20Muhammad%20cannot%20tell%20a%20better%20story%20than%20I%2C%20and%20his%20talk%20is%20only&f=false God of Moral Perfection; A Stark Message from God for All Mankind] - (2008) Blackwell, p. 211</ref> Muhammad also ordered twenty-four Meccans to be thrown into the well of Badr,<ref>"''....he [Muhammad] commanded more than twenty persons, and in another hadith these are counted as twenty-four persons, from the non-believers of the Quraish to be thrown into the well of Badr.....''" - {{Muslim|40|6870}}</ref> and mocked the dead.<ref>"''Narrated Ibn 'Umar: The Prophet looked at the people of the well (the well in which the bodies of the pagans killed in the Battle of Badr were thrown) and said, "Have you found true what your Lord promised you?" Somebody said to him, "You are addressing dead people.''" He replied, "You do not hear better than they but they cannot reply." - {{Bukhari|2|23|452}}</ref>
През март 624г. Мухаммад води около триста джихадисти в нападение над мекански търговски керван. Меканците успели да защитят кервана си, но след това решили да отмъстят и се придвижили към Медина. На 15-ти март, 624г. на място, наречено Бадр, влязли в битка меканците и мюсюлманите. Въпреки факта, че меканците имали трикратно числено превъзходство (хиляда против триста - някои ислямски историци говорят за определен брой: 313), мюсюлманите печелят. 70 меканци били убити, а други били заловени в плен<ref>"''....В деня (на битката) на Бадр, Пророкът и неговите другари са причинили на езичниците да изгубят 140 души, от които седемдесет са заловени и са убити седемдесет.....''" - {{Bukhari|4|52|276}}</ref> за откуп, и само четиринадесет души от мюсюлманите били убити.<ref>Glubb (2002), стр.179-186</ref> Това събитие бележи началото на битките на мюсюлманите. Сред пленените е Ал Надир, разказвачът и поетът, който подигравал Мухаммад. На неговия клан не  било разрешено да го откупи и по заповед на Мухаммад, той бил екзекутиран.<ref>Jake Neuman - [http://books.google.co.uk/books?id=emyBulRLVjMC&pg=PT226&dq=By+God,+Muhammad+cannot+tell+a+better+story+than+I,+and+his+talk+is+only#v=onepage&q=By%20God%2C%20Muhammad%20cannot%20tell%20a%20better%20story%20than%20I%2C%20and%20his%20talk%20is%20only&f=false God of Moral Perfection; A Stark Message from God for All Mankind] - (2008) Blackwell, p. 211</ref> Мухаммад също така заповядал  двадесет и четири меканци да бъдат хвърлени в кладенеца на Бадр и да се подиграват с труповете им.<ref>"''....той [Мухаммад] командва повече от двадесет души, а в друг хадис те се считат за двадесет и четири души, от невярващите на Кураида да бъдат хвърлени в кладенеца на Бадр.....''" - {{Muslim|40|6870}}</ref><ref>"''Разказва Ибн Умар: Пророкът погледнал хората на кладенеца (кладенецът, в който бяха изхвърлени труповете на езичниците, убити в битката при Бадр), и каза: "Наистина ли открихте това, което ви обеща вашият Господ?" Някой му каза: "Вие се обръщате към мъртви хора." "Той отговори:" Не чувате по-добре, отколкото те, но те не могат да отговорят." - {{Bukhari|2|23|452}}</ref>


A further four years of continuous war between Muslim and Meccan forces followed, culminating later in a Muslim victory and the conquest of Mecca. The Muslims subsequently removed and destroyed everything they considered idolatrous from the [[Kaaba|Ka'aba]], while Muhammad recited verses from the Qur'an. The townspeople either accepted Islam or were expelled. In March 632,<ref name="EoI-Muhammad">Alford Welch, ''Muhammad'', Encyclopedia of Islam</ref> Muhammad led the pilgrimage known as the ''[[Hajj]]'' (حج).
Следващите четири години на непрекъсната война между мюсюлмани и меканци довели до победата на мюсюлманите и изземването на Мекка. Мюсюлманите системно унищожавали всичко, което смятал за идоли, а Мухаммад в това време четял на своите последователи следващите аяти на Корана. Гражданите или приемали Исляма, или били прогонвани. През март 632 г.,<ref name="EoI-Muhammad">Alford Welch, ''Muhammad'', Encyclopedia of Islam</ref> Мухаммад води поклонение, известно като ''[[Хадж]]'' (حج).


===His sexual partners===
===Неговите сексуални партньори===
:''Main Article: [[Islam_and_Women#Muhammad_and_Women|Muhammad and Women]]''
След смъртта на първата до тогава единствената си съпруга [[Хадиджа бинт Хувайлид|Хадиджа]] , Мухаммaд се чувствал сексуално еманципиран. Той започва да практикува полигамията и става [http://rechnik.info/женкар женкар].<ref>"''....Хората на Лейла казали: "Какво лошо нещо сте направили, вие сте самоуважаваща се жена, но Пророка е женкар и искайте анулирането му." Тя се върна при Пророка и го помоли да отмени брака и той спази [молбата и]....''" - [[Ал Табари]], Глава 9 стр.139</ref> След кратък протест от страна на бащата на [[Аиша бинт Абу Бакр|Аиша]],<ref>"''....Пророкът попита Абу Бакр за ръката на Аиша за брак. Абу Бакр каза: "Но аз съм вашият брат."....''" - {{Bukhari|7|62|18}}</ref> той се оженва за нея, [[Коран, хадиси и учени: Аиша бинт Абу Бакр#Възрастта на Аиша при консумирането и сключването на брак|когато е само на шест години]]. Тя е дъщеря на неговия приятел Абу Бакр, който по-късно ще стане първият мюсюлмански лидер след смъртта на Мухаммад. В Медина той се жени за Хафса, дъщеря на Умар, който от своя страна ще замести Абу Бакр. В резултат на това [[Списък с жените и наложничките на Мухаммад|Мухаммад имал брак с петнадесет жени]],<ref>[[Ал Табари]] Глава.9 стр.126-127</ref> имал много наложници, включително и коптската [[Робство|робиня]], [[История на исляма в комикси: Мухаммад, Хафса и Мария|Мария]]. Според известния сунитски учен Ибн ал Кайим:
Following the death of his (at that time) only wife Khadijah, Muhammad felt sexually liberated. He began to practice [[polygamy]] and became known as a womanizer.<ref>"''....Layla’s people said, "’What a bad thing you have done! You are a self-respecting woman, but the Prophet is a womanizer. Seek an annulment from him.’ She went back to the Prophet and asked him to revoke the marriage and he complied with [her request]....''" - al Tabari vol.9 p.139</ref> After an initial protest from her father,<ref>"''....The Prophet asked Abu Bakr for 'Aisha's hand in marriage. Abu Bakr said "But I am your brother."....''" - {{Bukhari|7|62|18}}</ref> he married [[Aisha]] when she was only six years old. She was the daughter of his friend Abu Bakr (who would later emerge as the first leader of the Muslims after Muhammad's death). In Medina, he married Hafsah, daughter of Umar (who would eventually become Abu Bakr's successor). Eventually he would go on to marry (and house independently) a total of fifteen women,<ref>al-Tabari vol.9 p.126-127</ref> and own numerous concubines, including his Coptic [[Slavery|slave]], [[Mariyah the Sex Slave of the Holy Prophet|Mariyah]]. According to the famous Sunni scholar Ibn al-Qayyim:


{{Quote||Mohammed had many male and female slaves. He used to buy and sell them, but he purchased more slaves than he sold, '''especially after God empowered him by His message''', as well as after his immigration from Mecca. '''He once sold one black slave for two'''. His name was Jacob al-Mudbir. His purchases of slaves were more than he sold. He was used to renting out and hiring many slaves, but he hired more slaves than he rented out.<ref>"Zad al-Ma'ad" - part 1, page 160</ref>}}
{{Quote||Мохамед имаше много мъжки и женски роби. Той ги купувал и продавал, но купувал повече роби, отколкото продавал, '''особено след като Бог го упълномощи със Своето послание''', както и след имиграцията му от Мекка. '''Веднъж продал един черен роб за двама'''. Името му беше Джейкъб ал Мудвир. Неговите покупки на роби бяха повече от продажбите.<ref>"Zad al-Ma'ad" - част 1, стр.160</ref>}}


===His changing attitude towards the Jews===
===Той променя отношението към евреите===


A few years after his migration, Muhammad's attitude towards the Christians and Jews changed. Having encountered rejection from the Jewish scholars in Medina, he became very much an [[Islamic Antisemitism|anti-Semite]]. The Jews were rightly skeptical of the compatibility between the Qur'an and their [[Taurat|own scriptures]], and while many in Medina converted to Islam, very few were from the large Jewish populations. This was the start of the long history of persecution and subjugation of Jews at the hands of Islam.
Няколко години след емиграцията си, отношението на Мухаммад към евреите и християните се променило значително. Сблъсквайки се с факта, че неговото учение не е било прието от мединските еврейски теолози, той се превръща във върл антисемит. Евреите били скептични относно съвместимостта на Корана с техните Писания. Докато много от мединците приемали Исляма, много малко от евреите направили същото. Това сложило началото на дългата история на гонение и преследване на евреите от Исляма.


After each major battle with the Medinans, Muhammad accused one of the Jewish tribes of treachery (see {{Quran|2|100}}) and attacked it. After Badr and Uhud, the Banu Qainuqa and Banu Nadir, respectively, were expelled from Medina, and much of their possessions were confiscated by Muhammad.<ref>"''....The Banu [tribe] Qaynuqa did not have any land, as they were goldsmiths [and armor-makers]. The Messenger of God took many weapons belonging to them and the tools of their trade....''" (Tabari, vol. 7, p. 87)</ref> After the Battle of the Trench in 627, the Muslims accused the Jews of [[The Genocide of Banu Qurayza|Banu Qurayza]] of conspiring with the Meccans, then wiped them out.<ref>Esposito (1998), pp.10-11</ref> The women and young children were taken captive by Muslims to be sold in slave markets,<ref>Haykal, Muhammad Husayn (Author). Al-Faruqi, Ismail Raji (Translator). (2002). The Life of Muhammad. (p. 338). Selangor, Malaysia: Islamic Book Trust.</ref><ref>"''...Then the apostle sent for Sa'd bin Zayd al-Ansari brother of bin Abdul-Ashhal with some of the captive women of Banu Qurayza to Najd and he sold them for horses and weapons....''" - Ibn Ishaq: 693</ref> and the men and boys who had begun to grow pubic hair were beheaded.<ref>"''...Narrated Atiyyah al-Qurazi: I was among the captives of Banu Qurayzah. They (the Companions) examined us, and those who had begun to grow hair (pubes) were killed, and those who had not were not killed. I was among those who had not grown hair...''" - {{Abudawud|38|4390}}</ref> Muslim historian Ibn Ishaq describes the incident:
След всяка голяма битка с мединците, Мухаммад обвинявал по едно от еврейските племена в предателство (виж {{Quran|2|100}}) и ги нападал. След битките при Бадр и Ухуд, в Медина, последователно били заличени общностите Бану Кайнука и Бану Надир, като оцелелите били прогонени, а всяка тяхна принадлежност била конфискувана от Мухаммад.<ref>"''....Бану [племето] Кайнука нямаше никаква земя, тъй като те били златари [и броняри]. Пратеникът на Бога взе много оръжия, които им принадлежат, и инструментите на тяхната търговия...''" ([[Ал Табари]], Глава 7, стр. 87)</ref> След битката в падината до Медина,  в 627г., между мекканци и мюсюлмани, била обвинена в предателство общността [[Геноцидът на Бану Курайза|Бану Курайза]], за  заговор с мекканците, и след това мюсюлманите ги избили.<ref>Esposito (1998), pp.10-11</ref> Жените и малките деца,  били взети в плен, за да ги продадат мюсюлманите на пазарите на роби, <ref>Haykal, Muhammad Husayn (Author). Al-Faruqi, Ismail Raji (Translator). (2002). The Life of Muhammad. (p. 338). Selangor, Malaysia: Islamic Book Trust.</ref><ref>"''...Тогава апостолът изпратил на Сад бин Зайд ал-Ансари брат на бин Абдул-Ашхал с някои от пленените жени на Бану Курайза до Найд и ги продавал за коне и оръжие....''" - [[Ибн Исхак]]: 693</ref> , а мъжете и  момчетата, които имали окосмен пубис, били обезглавени.<ref>"''...Разказах Атийах ал-Курази: Бях сред пленниците на Бану Курайза. Те (спътниците на Мухаммад) ни изследваха и онези, които започнаха да ом растат косми, бяха убити, а тези, които не бяха, не бяха убити. Бях сред тези, които не им бяха пораснали...''" - {{Abu Dawud|38|4390}}</ref> Мюсюлманският историк [[Ибн Исхак]] описва инцидента, така:


{{Quote|Tabari VIII:35/Ishaq:464|Then they surrendered, and the apostle confined them in Medina in the quarter of d. al-Harith, a woman of B. al-Najjar. Then the apostle went out to the market of Medina (which is still its market today) and dug trenches in it. Then he sent for them and struck off their heads in those trenches as they were brought out to him in batches. Among them was the enemy of Allah Huyayy b. Akhtab and Ka`b b. Asad their chief. There were 600 or 700 in all, though some put the figure as high as 800 or 900. As they were being taken out in batches to the apostle they asked Ka`b what he thought would be done with them. He replied, 'Will you never understand? Don't you see that the summoner never stops and those who are taken away do not return? By Allah it is death!' This went on until the apostle made an end of them.<ref name="Guillaume463">Guillaume, Alfred, ''The Life of Muhammad: A Translation of Ibn Ishaq's Sirat Rasul Allah''. Oxford University Press, 1955. ISBN 0-1963-6033-1; p. 461-464.</ref>}}
{{Quote|[[Ал Табари]] VIII:35/[[Ибн Исхак]]:464|После се предадоха и Пророка ги заключи в дома на Бинт ал Харис, жена от Бану  ал Наджар, в Медина. Тогава Пророка отиде на пазара в Медина и нареди да се изкопаят ровове, на  някои там.
Тогава той им нареди да ги довеждат и да им отрязват главите там до тези ровове. Хората бяха доведени до рововете  по групи. Сред тях бяха враговете  Аллах  Хавай ибн Ахтаб и  Кааб ибн Асад, глава на племето - всичко шестотин или седемстотин души. А някои казваха, че били  осемстотин до деветстотин души.
Когато ги водеха към Пророка, те казаха на Кааб ибн ал-Асад: "О Kaаб! Какво ще прави той с нас "Той ми отговори:" Не разбирате ли още? Не виждате ли, че този, който е изведен, не се чува повече, и този, когото изведат, не се връща повече? Това, за Бога,  е убийство. "
Това продължи, докато Пророкът привърши с тях.<ref name="Guillaume463">Guillaume, Alfred, ''The Life of Muhammad: A Translation of Ibn Ishaq's Sirat Rasul Allah''. Oxford University Press, 1955г.. ISBN 0-1963-6033-1; стр. 461-464.</ref>}}


One of the explanations given by some Arab historians and biographers for Muhammad's appalling treatment of the Jews of Medina is that "the punishment of the Medina Jews, who were invited to convert and refused, perfectly exemplify the Qur'an's tales of what happened to those who rejected the prophets of old."<ref name="Peters77">F.E.Peters(2003), p.77</ref>
Едно от обясненията, дадени от арабските историци и биографи на Мухаммад, за това ужасяващо събитие, е: "Наказанието на евреите от Медина, на които бе предложено да приемат исляма и отказваха да направят това, илюстрира перфектно историята на Корана за това, какво се случва с онези, които отхвърлят пророците".<ref name="Peters77">F.E.Peters(2003), p.77</ref>


==The Death of the Prophet==
==Смъртта на Пророка==
{{main|Circumstances Surrounding Muhammad's Death}}
{{main|Обстоятелствата около смъртта на Мухаммад}}


In the year 632, Muhammad became infirm with severe head pain and weakness. He died on June, 8<sup>th</sup>, 632 at the age of 62 or 63. Muhammad was poisoned by a Jewish woman, following the conquest of Khaibar, where he took [[Safiyah]] as a wife, and ordered the torture and beheading of her husband [[Kinana]], the chief of the Jews at Khaibar. He spent his last day with the young [[Aisha]], who was considered to be his favorite wife. At the time of his death, Ali (who would later become the fourth caliph of Islam) reported that Muhammad's penis was erect.<ref>"''....Abulfeda mentions the exclamation of Ali, who washed his body after his death, "O prophet, thy penis is erect unto the sky!" (in Vit. Mohammed. p. 140).....''" - Edward Gibbon, [{{Reference archive|1=http://web.archive.org/web/20070417133412/http://oll.libertyfund.org/Home3/HTML.php?recordID=0214.09|2=2012-12-10}} "The Decline and Fall of the Roman Empire"], Vol. 9  Footnote 175</ref> He was buried in his house near the Mosque of the Prophet in [[Medina]].
През 632 г. здравето на Мухаммад сериозно се влошава, става немощен, страдал от тежки главоболия и обща слабост. Смъртта му настъпва на 8<sup>ми</sup>юни 632 година. Мухаммад е бил отровен от еврейка, по време на пленяване на Хайбар, където е заловил Сафия и я взема като жена си за себе си. Той разпоредил измъчването и обезглавяването на съпруга й Кенан, който бил началник на хайбарските евреи. Той прекарва последния си ден с Айша, която се смята за любимата му съпруга. По време на смъртта си Али (който по-късно щеше да стане четвърти халиф на исляма) съобщи, че [[Приапизъм - постоянна ерекция|пенисът на Мухаммад е в ерекция]].<ref>"''....Абулфеда споменава за възклицанието на Али, който измил тялото след смъртта му: "О, пророкче, пенисът ти е изправен до небето!" (in Vit. Mohammed. p. 140).....''" - Edward Gibbon, [{{Reference archive|1=http://web.archive.org/web/20070417133412/http://oll.libertyfund.org/Home3/HTML.php?recordID=0214.09|2=2012-12-10}} "The Decline and Fall of the Roman Empire"], Vol. 9  Footnote 175</ref> Бил погребан в къщата си, близо до Масджид ал-Нагав (Джамията на пророка) в Медина.


===And beyond===
===След това===


Under the caliphs who assumed authority after his death, and through the use of [[Jihad]] (as instructed by Muhammad at the [[Analysis of Muhammads Farewell Sermon|Farewell Sermon]]), the Islamic empire expanded into [[Palestinian Authority area |Palestine]], [[Syria]], Mesopotamia, [[Iran|Persia]], [[Egypt]], North [[Africa]], southern [[Spain]], and Anatolia. Later violent conquests (which eventually prompted the crusades), commercial contact between Muslims and non-Muslims, and missionary activity spread Islam over much of the Eastern Hemisphere, including parts of [[China]] and South-east Asia.
Халифите поели властта на Мухаммад, след неговата смърт. Под тяхна власт и с помощта на [[Джихад(Борба) в Корана - еволюция|Джихад]]. Ислямската империя се разширила, обхващайки Палестина, Сирия, Месопотамия, Персия, Египет, Северна Африка, Южна Испания и Мала Азия. След това дошли бруталните завоевания (ответ на които били кръстоносните походи), търговските връзки между мюсюлманите и немюсюлманите, както и мисионерската дейност за разпространение на Исляма в източното полукълбо, включително Китай и Югоизточна Азия.


==See Also==


{{Hub4|Muhammad|Muhammad}}
==За изтегляне на английски език==
*[{{Reference archive|1=http://www.schnellmann.org/Robert_Spencer_The_Truth_About_Muhammad.pdf|2=2011-03-16}} Истината за Мухаммад: основател на най-непоносимата религия в света] ''- Безплатна чрез PDF версия  - of Robert Spencer's best-seller''
*[{{Reference archive|1=http://www.islam-watch.org/SujitDas/Unmasking_Muhammad.pdf|2=2011-03-16}} Демаскирайки Мухаммад: Злокачественият нарцисист и Неговата голяма заблуда Аллах] ''- Безплатни 295 страници от eBook''


==Downloads==
==Външни линкове на английски език==
*[{{Reference archive|1=http://www.schnellmann.org/Robert_Spencer_The_Truth_About_Muhammad.pdf|2=2011-03-16}} The Truth About Muhammad: Founder of the World's Most Intolerant Religion] ''- Free PDF version of Robert Spencer's best-seller''
*[{{Reference archive|1=http://www.islam-watch.org/SujitDas/Unmasking_Muhammad.pdf|2=2011-03-16}} Unmasking Muhammad: The Malignant Narcisist & His Grand Delusion Allah] ''- A free 295 page eBook''
 
==External Links==
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/History.htm The Life of Muhammad: An Inconvenient Truth]  
*[http://www.thereligionofpeace.com/Pages/History.htm The Life of Muhammad: An Inconvenient Truth]  
*[http://www.prophetofdoom.net/ Prophet of Doom]
*[http://www.prophetofdoom.net/ Prophet of Doom]
*[http://www.faithfreedom.org/articles/op-ed/altruistic-prophets-islam-and-mormon-similarities/ Altruistic Prophets: Islam and Mormon Similarities]
*[http://www.faithfreedom.org/articles/op-ed/altruistic-prophets-islam-and-mormon-similarities/ Altruistic Prophets: Islam and Mormon Similarities]


==References==
==Източници==
{{Reflist|30em}}
{{Reflist|30em}}


[[Category:Не завършени статии]]
[[Category:Завършени статии]]
[[ru:Мухаммед ибн Абдулла]]
[[ru:Мухаммед ибн Абдулла]]

Текуща версия към 10:45, 27 август 2018

Илюстрация от 15-ти век. Копие на ръкопис от Ал-Бируни, изобразяващо Мухаммад, проповядващ Корана в Мекка.[1]

Мухаммад ибн Абдуллах (محمّد произнася се също като Мохамед,Мухамад, Мохаммед или Могамед) (570/571г. – 8 юни 632 г. н. е.) е основател на религията ислям и завоевател на Арабия.

Началото

Мухаммад е роден в сем. на Абдулла ибн Абдул-Mуталиб, в така наречената "годината на слона". Семейството му е принадлежало към Хашимитите/Бану(племето) Хашим/, клон на племето Курейш. Като нежелано дете на майка си [2] и пълен сирак на шест години, той е даден за отглеждане при чичо си Абу Талиб. В началото, Мухаммад е бил овчар, а след това става търговец, после грабител, владетел, а накрая военачалник.
Мнозина твърдят, че когато Мухаммад бил млад, го наричали Ал Амин (الامين), а това ознаава в превод "верен и надежден" и гледали на него като на безпристрастен съдия.[3] Въпреки това, историкът Алфорд Т. Уелч е на мнение, че Ал-Амин е общо арабско име, и предполага, че Ал-Амин е било дадено на Мухаммад защото е мъжката форма [4] от името на майка му Амина (أمينة). По отношение на външния вид, Мухаммад е описан като "бял човек",[5] а в последните му години - като "тлъсто джудже"[6]
През 595г. , на 25-годишна възраст, Мухаммад се жени за работодателката си Хадиджа бинт Хувайлид. Тя е била много богата жена на четиридесет години, която имала три деца от два предишни брака. Тя му родила двама сина (които умират в детството си) и четири дъщери. Бащата на Хадиджа бил против това дъщеря му да се омъжи за такъв "незначителен младеж", при което тази двойка използвала хитрост: те напоили бащата на Хадиджа с алкохол до безсъзнание, а след това се отправили към собствената си сватба, както било планирано.[7]

Откровенията

По време на месец Рамадан, Мухаммад често оставял сами съпругата и децата си и отивал в пещерата, близо до върха на планината Хира, зад Мека, в Арабския Хиджаз, където той постел и се молел. Според ислямските поверия, когато бил на около четиридесет години (610 г. пр.н.е.. Д.), той е посетен от ангел Джабраил (جبريل) , който му наредил да рецитира стихове, низпослани от Аллах. Тези стихове по-късно ще станат началото на 96-та сура. Срещата с Джабраил уплашила Мухаммад и той най-напред смятал, че е бил обладан от дявола. Искал даже да се самоубие. Ето какво се казва в достоверните хадиси на Сахих Бухари:

...Няколко дни по-късно обаче Варака почина и откровенията временно се прекратиха. И Пророка стана толкова тъжен, че чухме, че той се опитал да се хвърли от върховете на високите планини, и всеки път, когато се изкачвал на върха на планината, за да се хвърли, Джебраил се явявал и казвал: "О, Мухаммaд! Наистина, ти си пратеник на Аллах ", след което сърцето му се успокои и се върна вкъщи. И всеки път, когато идването на откровението се бавеше дълго време, той правеше както и преди, и когато стигаше до върха на планината, Джебраил се появяваше пред него, като казваше това, което бе казал и преди.

След като Мухаммад получава първото си "откровение", следващи откровения към него за известно време нямало, но след дълго време те отново започнали да идват и продължили до смъртта му. Сборникът от тези откровения е известен като Коран

Ако Коранът бъде прочетен в хронологичен ред, ще забележите с течение на времето, че откровенията са променили стила от поетичен до по-непосредствен и агресивен вид в по-късните години. Посланията от по-късните откровения също се променят и отменят по-ранните. Обикновено известния "не принудителен стих" към "стиха на меча". Тези промени проследиха мястото на Мухаммад в обществото. Това, което е известно като "ранно откровение", е записано в Мекка, докато Мухаммад е слаб и има много малко последователи, готови да умрат за него. По-късните (Мединански стихове) се разкриват, след като Мухаммад е спечелил повече последователи и е станал ръководител на първата ислямска държава в Медина.

Тези откровения продължават до смъртта му двадесет и три години по-късно, а понякога идват при него, облечен в дрехите на Аиша.[8] Как идват при него е описано в достоверните хадиси:

Разказано от Аиша: (майка на вярващите) Ал-Харит бин Хишам поиска от апостола на Аллах! Как ви се разкрива Божественото вдъхновение? Апостолът на Аллах отговорил: "Понякога това е (разкрива) като звънене на камбана, което за мен е най-тежко, а когато усвоя казаното, то ме оставя. Понякога Ангелът идва под формата на мъж и говори с мен и аз схващам всичко, което той казва." Айша добави: "Наистина видях, че Пророка се вдъхнови Божествено в един много студен ден и забеляза, че потта пада от челото му (тъй като вдъхновението свърши).

Проповед в Мекка

Своята кариера като проповедник Мухаммад започва в Мекка, предупреждавайки всички за Деня на Страшния съд, в който всички хора, които отхвърлят предсказанието му, завинаги ще горят в Ада (جهنم Джаханнам).[9] Още в първите дни на тези проповеди меканците обвиняват самопровъзгласилия се пророк в плагиатството на "древните предания/писания"[10] И действително фактът, че Мохамед е бил неграмотен необразован човек, който влязал по-рано в контакт с представители на авраамическите религии (като Зайд бин Амра бин Нуфайл),[11] може да се обясни несъвършенството и погрешността на заимстванията му от историите, които е чувал.
Меканският елит не бил впечатлен от неговите проповедите си и това го разгневило. В крайна сметка това довело до аятите осъждащи и критикуващи ония, които се кланяли на идоли и критикуват вярванията на предците на меканците, практикуващи политеизъм.[12] По този начин в Мекка се появила опозиция на Мухаммад. Съвременните мюсюлмани твърдят, че меканците устройвали гонения на мюсюлманите, но за това има много малко доказателства. Проблемът е, че повечето от преследванията са просто реакция в отговор на антагонизма на Мухаммад към "идолопоклонниците".

Последователите на Мухаммад били твърде малко, а Мухаммад направил опит да замъкне езичниците в Исляма, като цитирал прочутите със срамна слава и днес, известни като т.нар. "Сатанински строфи". Най-вероятно, осъзнавайки как това би могло да повлияе на неговия статут (т.е. вече не може да бъде единственият застъпник между последователите си и Аллах), той бързо заменил предишното откровение с по-нататъшни атаки срещу меканските божества:

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също - третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското? Това тогава е несправедлив дележ. Те са само имена, които назовахте вие и предците ви. Аллах не им низпосла довод. [Неверниците] следват само догадката и онова, което душите обичат, въпреки че при тях дойде напътствието от техния Господ.
Коран 53:19-23

Мухаммад също бил критикуван за твърденията си, че е яздил на Бурак (митичен летящ кон или катър) в доста странна история за "нощно пътуване" до "най-близкото небе", пътуването до несъществуващата тогава джамия Ал-Акса в Йерусалим и последващо завръщане в Мекка, за една нощ.[13] Това събитие все още се празнува от мюсюлманите всяка година.[14]

Мухаммад в Медина

Емиграция

Умира Абу Талиб, чичо на Муххамад, не става мюсюлманин, но постоянно го защитавал. През 622 г. Мухаммад напуска Мекка, а това преселение от Мекка до Медина е известно сред мюсюлманите като "Хиджра" (هِجْرَة Преселение).[9] Заедно със своите последователи, той се заселва в Медина (тогава известен като Ясриб), голям селскостопански оазис, където в последствие става лидер на първата ислямска теократична държава в света. Наредил на последователите си да не влизат в контакт с близките си, останали в Мекка. Прекъсването на връзките между последователите на Мухаммад и немюсюлманските роднини е било използвано от самия Мухаммад, за да засили влиянието си върху тях. Хиджра ознаменува началото на времето за мюсюлманския лунен календар.

Медина е била местожителство на много еврейски племена, разделени в три основни клана - Бану Кайнук, Бану Курайза и Бану Надир, както и други по-малки групи.[15] В същата 622-та година Мухаммад сключва договор с меканците, наречен Мединската Конституция, който "установява добър съюз или федерация" сред осемте медински племена и мюсюлманските емигранти от Мекка. Мединската Конституция ясно определя правата, задълженията и взаимоотношенията между всички граждани и всички общности в Медина. [15]

Война с меканците

Илюстрация на Мухаммад в Кааба, от Накач Осман (1595г.)

През март 624г. Мухаммад води около триста джихадисти в нападение над мекански търговски керван. Меканците успели да защитят кервана си, но след това решили да отмъстят и се придвижили към Медина. На 15-ти март, 624г. на място, наречено Бадр, влязли в битка меканците и мюсюлманите. Въпреки факта, че меканците имали трикратно числено превъзходство (хиляда против триста - някои ислямски историци говорят за определен брой: 313), мюсюлманите печелят. 70 меканци били убити, а други били заловени в плен[16] за откуп, и само четиринадесет души от мюсюлманите били убити.[17] Това събитие бележи началото на битките на мюсюлманите. Сред пленените е Ал Надир, разказвачът и поетът, който подигравал Мухаммад. На неговия клан не било разрешено да го откупи и по заповед на Мухаммад, той бил екзекутиран.[18] Мухаммад също така заповядал двадесет и четири меканци да бъдат хвърлени в кладенеца на Бадр и да се подиграват с труповете им.[19][20]

Следващите четири години на непрекъсната война между мюсюлмани и меканци довели до победата на мюсюлманите и изземването на Мекка. Мюсюлманите системно унищожавали всичко, което смятал за идоли, а Мухаммад в това време четял на своите последователи следващите аяти на Корана. Гражданите или приемали Исляма, или били прогонвани. През март 632 г.,[21] Мухаммад води поклонение, известно като Хадж (حج).

Неговите сексуални партньори

След смъртта на първата до тогава единствената си съпруга Хадиджа , Мухаммaд се чувствал сексуално еманципиран. Той започва да практикува полигамията и става женкар.[22] След кратък протест от страна на бащата на Аиша,[23] той се оженва за нея, когато е само на шест години. Тя е дъщеря на неговия приятел Абу Бакр, който по-късно ще стане първият мюсюлмански лидер след смъртта на Мухаммад. В Медина той се жени за Хафса, дъщеря на Умар, който от своя страна ще замести Абу Бакр. В резултат на това Мухаммад имал брак с петнадесет жени,[24] имал много наложници, включително и коптската робиня, Мария. Според известния сунитски учен Ибн ал Кайим:

Мохамед имаше много мъжки и женски роби. Той ги купувал и продавал, но купувал повече роби, отколкото продавал, особено след като Бог го упълномощи със Своето послание, както и след имиграцията му от Мекка. Веднъж продал един черен роб за двама. Името му беше Джейкъб ал Мудвир. Неговите покупки на роби бяха повече от продажбите.[25]

Той променя отношението към евреите

Няколко години след емиграцията си, отношението на Мухаммад към евреите и християните се променило значително. Сблъсквайки се с факта, че неговото учение не е било прието от мединските еврейски теолози, той се превръща във върл антисемит. Евреите били скептични относно съвместимостта на Корана с техните Писания. Докато много от мединците приемали Исляма, много малко от евреите направили същото. Това сложило началото на дългата история на гонение и преследване на евреите от Исляма.

След всяка голяма битка с мединците, Мухаммад обвинявал по едно от еврейските племена в предателство (виж Коран 2:100) и ги нападал. След битките при Бадр и Ухуд, в Медина, последователно били заличени общностите Бану Кайнука и Бану Надир, като оцелелите били прогонени, а всяка тяхна принадлежност била конфискувана от Мухаммад.[26] След битката в падината до Медина, в 627г., между мекканци и мюсюлмани, била обвинена в предателство общността Бану Курайза, за заговор с мекканците, и след това мюсюлманите ги избили.[27] Жените и малките деца, били взети в плен, за да ги продадат мюсюлманите на пазарите на роби, [28][29] , а мъжете и момчетата, които имали окосмен пубис, били обезглавени.[30] Мюсюлманският историк Ибн Исхак описва инцидента, така:

После се предадоха и Пророка ги заключи в дома на Бинт ал Харис, жена от Бану ал Наджар, в Медина. Тогава Пророка отиде на пазара в Медина и нареди да се изкопаят ровове, на някои там.

Тогава той им нареди да ги довеждат и да им отрязват главите там до тези ровове. Хората бяха доведени до рововете по групи. Сред тях бяха враговете Аллах Хавай ибн Ахтаб и Кааб ибн Асад, глава на племето - всичко шестотин или седемстотин души. А някои казваха, че били осемстотин до деветстотин души. Когато ги водеха към Пророка, те казаха на Кааб ибн ал-Асад: "О Kaаб! Какво ще прави той с нас "Той ми отговори:" Не разбирате ли още? Не виждате ли, че този, който е изведен, не се чува повече, и този, когото изведат, не се връща повече? Това, за Бога, е убийство. "

Това продължи, докато Пророкът привърши с тях.[31]

Едно от обясненията, дадени от арабските историци и биографи на Мухаммад, за това ужасяващо събитие, е: "Наказанието на евреите от Медина, на които бе предложено да приемат исляма и отказваха да направят това, илюстрира перфектно историята на Корана за това, какво се случва с онези, които отхвърлят пророците".[32]

Смъртта на Пророка

През 632 г. здравето на Мухаммад сериозно се влошава, става немощен, страдал от тежки главоболия и обща слабост. Смъртта му настъпва на 8миюни 632 година. Мухаммад е бил отровен от еврейка, по време на пленяване на Хайбар, където е заловил Сафия и я взема като жена си за себе си. Той разпоредил измъчването и обезглавяването на съпруга й Кенан, който бил началник на хайбарските евреи. Той прекарва последния си ден с Айша, която се смята за любимата му съпруга. По време на смъртта си Али (който по-късно щеше да стане четвърти халиф на исляма) съобщи, че пенисът на Мухаммад е в ерекция.[33] Бил погребан в къщата си, близо до Масджид ал-Нагав (Джамията на пророка) в Медина.

След това

Халифите поели властта на Мухаммад, след неговата смърт. Под тяхна власт и с помощта на Джихад. Ислямската империя се разширила, обхващайки Палестина, Сирия, Месопотамия, Персия, Египет, Северна Африка, Южна Испания и Мала Азия. След това дошли бруталните завоевания (ответ на които били кръстоносните походи), търговските връзки между мюсюлманите и немюсюлманите, както и мисионерската дейност за разпространение на Исляма в източното полукълбо, включително Китай и Югоизточна Азия.


За изтегляне на английски език

Външни линкове на английски език

Източници

  1. Bibliothèque nationale de France Le Prophète Mahomet L'art du livre arabe
  2. Katib al Waquidi p. 20
  3. Esposito(1998), p.6
  4. Alford Welch - cf. "Muhammad","Encyclopedia of Islam"
  5. "....Баща ми каза: "Чух Ибн Умар да цитира поетичните стихове на Абу Талиб: И белият човек (т.е. Пророкът), от когото се иска да се моли за дъжд и който се грижи за сираците и пазител на вдовиците."...." - Сахих Бухари - 2:17:122(англ.)
  6. "....Когато Убайдула го видя, той каза: Този твой Мухаммад е джудже и мазнина. Старият човек (т.е. Абу Барза) го разбра....." - Абу Дауд - 40:4731(англ.)
  7. LIFE OF MAHOMET. Volume II. Chapter 2,WIlliam Muir, [Smith, Elder, & Co., London, 1861], pg. 24
  8. "...Той се приближи до нея и тя му говореше. Той й каза: - "Не ме наранявай по отношение на Айша. Откровението не ми дойде, когато съм в дрехата на някоя друга жена, освен на Айша". Тя каза: "Аз се кая на Аллах да не те наранява, пратеник на Аллах.”..." - Сахих Бухари 2442
  9. 9,0 9,1 Encyclopedia of World History (1998), стр. 452
  10. "Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, от по-рано. Това са само легенди на предците." - Коран 23:83
  11. "....Апостолът на Аллах казал, че е срещнал Заид бин Амр Нуфайл на място близо до Балда и това се е случило, преди апостолът на Аллах да получи Божественото вдъхновение...." - Сахих Бухари - 7:67:407(англ.)
  12. F. E. Peters (1994), стр.169
  13. "....Пророкът казал: "Стъпалото на животното толкова широко, че го достигна до най-далечната точка, до която животните са виждали. Бях г носен и Габриел тръгна с мен, докато стигнахме до най-близкото небе....." - Сахих Бухари - 5:58:227(англ.)
  14. A Night Journey through Jerusalem - Khadija Bradlow - Times Online, 18-ти Август, 2007г.
  15. 15,0 15,1 The Cambridge History of Islam (1977г.), стр.39
  16. "....В деня (на битката) на Бадр, Пророкът и неговите другари са причинили на езичниците да изгубят 140 души, от които седемдесет са заловени и са убити седемдесет....." - Сахих Бухари - 4:52:276(англ.)
  17. Glubb (2002), стр.179-186
  18. Jake Neuman - God of Moral Perfection; A Stark Message from God for All Mankind - (2008) Blackwell, p. 211
  19. "....той [Мухаммад] командва повече от двадесет души, а в друг хадис те се считат за двадесет и четири души, от невярващите на Кураида да бъдат хвърлени в кладенеца на Бадр....." - Сахих Муслим - 40:6870(англ.)
  20. "Разказва Ибн Умар: Пророкът погледнал хората на кладенеца (кладенецът, в който бяха изхвърлени труповете на езичниците, убити в битката при Бадр), и каза: "Наистина ли открихте това, което ви обеща вашият Господ?" Някой му каза: "Вие се обръщате към мъртви хора." "Той отговори:" Не чувате по-добре, отколкото те, но те не могат да отговорят." - Сахих Бухари - 2:23:452(англ.)
  21. Alford Welch, Muhammad, Encyclopedia of Islam
  22. "....Хората на Лейла казали: "Какво лошо нещо сте направили, вие сте самоуважаваща се жена, но Пророка е женкар и искайте анулирането му." Тя се върна при Пророка и го помоли да отмени брака и той спази [молбата и]...." - Ал Табари, Глава 9 стр.139
  23. "....Пророкът попита Абу Бакр за ръката на Аиша за брак. Абу Бакр каза: "Но аз съм вашият брат."...." - Сахих Бухари - 7:62:18(англ.)
  24. Ал Табари Глава.9 стр.126-127
  25. "Zad al-Ma'ad" - част 1, стр.160
  26. "....Бану [племето] Кайнука нямаше никаква земя, тъй като те били златари [и броняри]. Пратеникът на Бога взе много оръжия, които им принадлежат, и инструментите на тяхната търговия..." (Ал Табари, Глава 7, стр. 87)
  27. Esposito (1998), pp.10-11
  28. Haykal, Muhammad Husayn (Author). Al-Faruqi, Ismail Raji (Translator). (2002). The Life of Muhammad. (p. 338). Selangor, Malaysia: Islamic Book Trust.
  29. "...Тогава апостолът изпратил на Сад бин Зайд ал-Ансари брат на бин Абдул-Ашхал с някои от пленените жени на Бану Курайза до Найд и ги продавал за коне и оръжие...." - Ибн Исхак: 693
  30. "...Разказах Атийах ал-Курази: Бях сред пленниците на Бану Курайза. Те (спътниците на Мухаммад) ни изследваха и онези, които започнаха да ом растат косми, бяха убити, а тези, които не бяха, не бяха убити. Бях сред тези, които не им бяха пораснали..." - Абу Дауд - 38:4390(англ.)
  31. Guillaume, Alfred, The Life of Muhammad: A Translation of Ibn Ishaq's Sirat Rasul Allah. Oxford University Press, 1955г.. ISBN 0-1963-6033-1; стр. 461-464.
  32. F.E.Peters(2003), p.77
  33. "....Абулфеда споменава за възклицанието на Али, който измил тялото след смъртта му: "О, пророкче, пенисът ти е изправен до небето!" (in Vit. Mohammed. p. 140)....." - Edward Gibbon, "The Decline and Fall of the Roman Empire", Vol. 9 Footnote 175