Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 141: Ред 141:


=====Махмуд Мустафа Аюб=====
=====Махмуд Мустафа Аюб=====
{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в  (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) са да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}}
{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в  (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени не могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}}
 
 


=====Ибн Шихаб аз-Зухри=====
=====Ибн Шихаб аз-Зухри=====