Опровержение на "Стъклената къща на ислямофоба": Разлика между версии

Този материал е опровержение на статията "Стъкленият дом на ислямофоба: опровержение на твърдението, че Пророкът Мухаммад е бил педофил" от Ибн ал-Хашими.

Ислямофоби

На пръв поглед се забелязва, че авторът привлича вниманието на читателя, като използва етикета „ислямофоб“ за човек, който твърди, че Мухаммад е бил педофил. Вместо да се спираме върху логическите заблуди, необходими за изказване на подобно твърдение, нека да продължим напред към Опровержението, което се занимава със самите ислямофоби.

Авторът обяснява нататък, че повечето ислямофоби са юдеи и християни. И така, когато се прочете следната декларация:

Дали е наистина разумно да окачествим един християнин или юдеин, изплашен от идеологията, проповядваща такива неща, като „ислямофоб“? Страхът от исляма за християнина или юдеина е оправдан и не влиза в категорията „фобия“ , като имаме предвид дългата история на преследване срещу юдеи и християни в ислямските страни, която доказва несигурното положение на Хората на Писанието, намиращи се под Шариата.

В статията си авторът нататък признава факта, че само една малка част от юдеите и християните са ислямофоби, като лъкатуши по кораничните възгледи за Хората на Писанието. Все пак читателят ще забележи, че целта на книгата няма да бъдат атеистите, секуларистите, хуманистите и т.н, но всъщност тя ще бъде насочена срещу юдеите и християните.

Начало на логическите заблуди

В увода със заглавие „Стъкленият дом“ авторът разкрива, че първият начин, по който ще докаже, че Мухаммад не е бил педофил, е като приложи логическата заблуда Ad hominem и tu quoque (“ти също“). Неговото първо твърдение е, че юдейският закон позволява на мъжа да се ожени за 3-годишно момиченце, а християнският закон позволява на мъжа да се ожени за 7-годишно момиче. Без значение какви са историческите факти, не е логично да държим съвременните християни и юдеи отговорни за действията на хората, наричащи себе си християни или юдеи преди стотици години.

Авторът е пропуснал да направи разлика между юдейския народ като нация и религята, позната като юдаизъм. В съвременната практика понятие като „юдейски закон“ не съществува. Държавата Израел не е включила Тората или Талмуда в своето правораздаване. Един човек може да бъде езичник и в същото време да практикува юдаизма. Свещените писания на юдаизма са събрани в Танак (познати като Стария Завет за християните). Никъде в тези писания не са описани, нито пък толерирани педофилските отношения. Равинските коментари са събрани в Талмуда; все пак тези писания не се смятат като записано слово на Бога. Дори ако педофилските отношения са описани или толерирани в Талмуда, това не означава, че тези неща трябва да бъдат приемливи за юдеите. Авторите на Талмуда не биват смятани за „най-добрите примери на човечеството“, а никъде в писанията не е заповядано на юдеите да им се покоряват и да следват техния начин на живот или учения.

Няма подобно нещо и като „християнски закон“. Християнството никога не е имало намерението да бъде политическа идеология или да бъде налагано като държавен закон. Всъщност най-ранните християнски писания са поучавали християните да се подчиняват на установеното законодателство на местната власт (т.е. на Римската империя). Всичките предпоставки на автора са нелогични. Само защото в историята има една група от хора , които са следвали определена религия, позволяваща браковете с деца, това не означава, че подобни практики могат да бъдат приписани въобще на всички религии. Той се позовава на няколко логически заблуди като объркване на причина и следствие, позоваване на авторитет и генерализиране, да не говорим, че в крайна сметка цялата аргументация на книгата е ad hominem.

Интересно е да отбележим, че авторът насочва вниманието ни върху Мария, майката на Иисус, и Йосиф. Като се позовава на неканонични (непризнати като християнски) писания от 2 в. сл. Хр., авторът твърди, че Мария е била на 13 години, когато е била сгодена за 90-годишния Йосиф. Разбира се авторът е забравил да спомене, че за разлика от Йосиф, доказателствата за педофилията на Мухаммад могат да бъдат намерени в достоверните (сахих) ислямски източници като Сахих Бухари и Сахих Муслим (над чиито авторитет като надеждност е единствено Коранът - поне за 90% от мюсюлманите), а за разлика от Мухаммад, Йосиф не се смята за „усуа хасана“ (съвършеният човек). Моралният образ на Йосиф не е от съществено значение за християнската теология. Той е можел да бъде и някой луд човек и това не би имало значение за християнина. Освен това според християнските и ислямските писания, Мария е била девица, когато е заченала и е родила Иисус; ето защо тя е нямала сексуални отношения с Йосиф, поне до рождението на Христос, ако въобще е имала някога такива. Всъщност Приснодевството на Мария е основен постулат на вярата за мнозинството християни (в т.ч. римокатолиците, източно-православните и дохалкидонските православни християни), а точно тези неканонични писания, използвани като източник на информация за възрастта на Йосиф и Мария, също потвърждават положението на Мария като „Присно Дева“ (Винаги Дева) (в „Историята на Йосиф Дърводелеца“, Иисус казва при смъртта на Йосиф: „Майка ми, непорочната девица“),^[1] което разгромява аргументите на автора.

Продължавайки напред с книгата, авторът ни дава информация за обществата, които са позволявали бракове в началото на пубертета. Той сякаш внуашава, че понеже подобни неща са били позволени в далечното минало (и дори не в толкова далечното минало), тогава по някакъв начин хората, които вярват, че подобни неща са погрешни, са всъщност в заблуда. Дали авторът не иска да ни накара да спрем еволюцията на обществото, която е довела до закрилянето на човешките същества чрез премахването на робството и браковете с деца? Само защото едно нещо някога е било практикувано от хората, не означава, че практиката е била етично правилна. Тук авторът разкрива своята зависимост от още една логическа заблуда: позоваване на традицията.]].

Ислямско право

След 67 страници с логически заблуди, започват аргументите, свързани с ислямското право. Авторът потвърждава, че според шариата момичетата могат да бъдат сгодени от своите бащи за по-възрастни мъже, преди да са пораснали достатъчно, за да дадат своето съгласие. След това той продължава да заблуждава читателя чрез находчива употреба на „двойна реч“. Авторът използва думата „зрял“, въпреки че ислямското определение на думата със сигурност не съвпада с това как средностатистическият читател разбира „зрял“. Авторът твърди, че понеже Аиша не е била достатъчно зряла, тя е останала в дома на баща си в продължение на три години, преди бракът ѝ да бъде консумиран. Авторът никъде не е дал обяснение какво „зрелостта“ всъщност води след себе си, и специално половата зрялост. Чрез използване на хлъзгав наклон, авторът окуражава читателя да заключи, че понеже Мухаммад не е правил секс с Аиша при сключването на брачния договор, но е изчакал три години, то това би трябвало да означава, че тя е била достатъчно зряла за секс.

След това авторът продължава, като обяснява концепцията за анулирането в ислямското право и че едно момиче може да анулира своя брак, когато достигне пубертет. Реално погледнато обаче, не е лесно за едно младо момиче да анулира своя брак. Доказано е, че опитите за анулиране на такива бракове са непосилно занимание за тези деца, а за момичетата без достъп до транспорт и комуникация с правните органи, това на практика е невъзможно. За повече информация прочетете за последните случаи на съвременни педофилски ислямски бракове. След това авторът прави следното изявление:

Ако едно момиче почувства, че не е готово за брак и сексуални отношения на 10-годишна възраст, въпреки че вече е получила менструация, какво в този случай ще бъде прието от ислямския съд като валидна причина за отмяна на брака? На повърхността изглежда, че момичето има някакви права при шариата, но при един задълбочен поглед разбираме, че момичето може да бъде омъжено преди да е достатъчно пораснало, за да даде съгласие, а нейният брак не може да бъде анулиран, докато тя не докаже, че нещо не е наред в съответствие с ислямското определение за „не наред“. Авторът също така пропуска да спомене, че ислямът е култура, начин на живот и едно момиче, потопено в такава култура, е подложено на натиск не само от своето семейство, но и от семейството на съпруга си, както и от общността, в която живее. Според хадисите мълчанието на девицата се приема като съгласие! (Сахих Бухари - 9:85:79(англ.)) Винаги може да се възползват от едно тихо и срамежливо момиче в ситуации, при които бащата нарежда брак със значително по-възрастен мъж. Освен това повечето момичета в страните, където браковете с деца са обичай, нямат понятие за биологията на човешкото тяло и рисковете при бременност на толкова ранна възраст. Менструацията не означава, че момичето е напълно узряло човешко същество – нито физически, нито ментално.

Шариатът не е замислен, за да защитава слабите и беззащитните. Тази форма на правото е построена върху презумпцията, че всички мюсюлмани са добри, морални хора и следователно те не биха си помислили да се отнесат зле с момичето под тяхна опека. Подобна презумпция не само е нереалистична, но също така е и опасна.

Авторът представя „западната концепция за годежа“ и отново не успява да дефинира какво означава това всъщност. На Запад момичетата не могат да бъдат омъжени, докато не са стигнали законната възраст за даване на съгласие (която обикновено е 18 години), а ако момиче поиска да се омъжи по-рано, се изисква разрешението на нейните родители или т.нар. „молба за еманципиране“ (в САЩ – petition for emancipation – бел. прев.). Западните закони са замислени да защитават момичетата от бракове против волята им, както и да предпазват децата от експлоатацията на възрастните.

Авторът използва заблужаващ език още веднъж, когато се обръща към „християнския закон“ и „библейския закон“. Първо, никъде не съществува съвременно практическо приложение на библейския закон. Второ, Новият Завет не е законодателна книга или наказателен кодекс. Това е компилация от книги на първите християни, които описват служението на Иисус и напътстват християните за нравствено поведение в живота им. В тях няма нищо задължително.

И макар че протестантските и католическите доктрини не подкрепят разводите, християнските жени се подчиняват единствено на законите в страните, където живеят. Само защото водачът на църковната община е казал на жената да не напуска съпруга си, не означава, че тя не може да го направи. На Запад тя може да се разведе с мъжа си също толкова лесно, както и атеистът, юдеинът, индусът или мюсюлманинът. Цялата предпоставка на авторовата аргументация се базира върху неговото субективно възприемане на християнството, а не върху фактите. Самият факт, че той внушава съществуването на „християнски закон“, би следвало да е сигнална лампичка за читателя, че авторът е интелектуално непочтен.

Вратичката „изключение“

Авторът продължава с обяснението, че ислямските бракове с невръстни момичета е „изключение, а не правило“. Но когато прочетем какво означава „изключение“, тогава аргументът на автора увисва във въздуха:

Да се зачуди човек какво точно означава тук думата „добро“?.. Вероятно това е още един за пример за двойна реч. Както виждаме от последващото обяснение на автора,

Изглежда, че всъщност бащата следва не изгодата на момичето, а по-скоро своите политически интереси. Единственото, което момичето може да получи полза от подобен „мощен“ съюз, би бил луксозният начин на живот.

След това авторът използва морален релативизъм като обяснение защо Абу Бакр е приел предложението за брак на Мухаммад с Аиша. „Това е било обществена норма“, обяснява той. Като представя преднамерено отричане на фактите, авторът продължава да оправдава подобен тип брак, защото „Пророкът е желаел да скрепи съюз чрез този брак; отлагането на съюза би означавало да се постави новоизлюпената мюсюлманска държава под риск.“

Нелепо е да се смята, че Абу Бакр е бил член на Мухаммадовото племе и се е възприемал като брат на Мухаммад в исляма. Защо е имало нужда да се сключва подобен „съюз“ с човек, който вече бил смятан за един от най-близките съюзници на Мухаммад? Вратички след вратички, които позволяват на възрастни мъже да се възползват от невръстните момичета. Авторът твърди:

"Но те също са го правили!"

Логическата заблуда „ти също“ (tu quoque) и ad hominem продължава, като авторът описва още веднъж браковете с незрели девойки в другите религии. И след това той изрича очевидни лъжи, като заявява:

Никъде в юдейските или християнските свещени текстове не се дава позволение на мъжа да прави секс с дете. За никого от пророците или религиозните водачи в тези текстове не се казва, че си е взел дете-булка. Иисус е подчертал две много важни правила, като ги е обявил за едни от най-важните закони и за обобщение на Закона и Пророците: Обичай ближния като себе си и прави на другите това, което искаш да ти сторят. Ако един човек наистина обича дъщеря си, как би могъл дори да си помисли да я подложи на увреждане или да даде ръката ѝ за брак със значително по-възрастен мъж против волята ѝ? Християнството определя етиката. Въпреки това то е нямало намерение да определя обществените закони и наказателния кодекс. Християнството има за цел да помогне на хората да станат толкова морални, че законите, които изготвят да бъдат справедливи. Християнството няма за цел да казва на човек какви закони трябва да бъдат наложени в обществото. Вместо това хората са насърчавани да развият нравствеността, така че техните закони да могат да се развиват наред с научните открития и усъвършенстваната етика.

Освен това, да сравняваме юдаизма и християнството с исляма е същото като да сравняваме ябълки и портокали. Юдео-християнските религии са просто религии. Ислямът не е само религия, но е също така и политическа идеология и върховен закон, който ВСИЧКИ хора трябва да следват. Според исляма дори и християните и юдеите трябва да се подчиняват на ислямското право, и макар да им е позволено да практикуват своите религиозни вярвания, от тях пак се изисква да се подчиняват на ислямските закони.

Какво означава 'полово зрял'?

Продължавайки със секцията относно консумирането, авторът твърди, че според ислямското право:

Ето, това е всъщност едно доста интересно твърдение. Трябва да се запитаме какво се разбира под „увредена“, като имаме предвид, че Мухаммад и неговите приятели-мюсюлмани не са били биолози, нито детски психолози. Съмнително е, че те са разбирали твърде отрицателните последствия, които едно полово сношение може да причини на едно толкова малко дете, а дали те са били наясно с увеличения риск от усложнения като цефалопелвична диспропорция, акушерска фистула, смърт на фетуса, смърт на новороденото или смърт на майката? Да не говорим, че бременноста на такава ранна възраст повишава силно риска за момичето да получи нарушения при растежа, да развие остеопороза и стоматологични проблеми заради изчерпването на калция от костите ѝ.

Заради развитието на науката и информация във връзка с детската психология, растежа и развитието на децата, изразът „по какъвто и да е начин“ се разширява експоненциално по определение. В своето невежество Мухаммад и неговите последователи вероятно не са вярвали наистина, че е възможно да възникнат някакви увреждания след правенето на секс с невръстни девойки. Тук Пророкът има извинение. И все пак това просто доказва, че Мухаммад не е бил дефакто никакъв всезнаещ Пророк на Бога със съвършено разбиране на морала, но по-скоро е бил един типичен арабин от 7-ми век с типичното за 7-ми век арабско познание.

Продължавайки със секцията за зрелостта, авторът предоставя едно-единствено, прекалено опростено определение за „пубертета“ като „определение за пубертет според английския език“, показвайки отново своята склонност към интелектуална непочтеност. Той цитира:

Първо, не е необходимо пубертетът да бъде някакво статично „време“; той също представлява и процес. Един човек може да се намира в следните три състояния: (1) преди пубертет, (2) в пубертет (т.е. човекът преминава през пубертет и все още не го е завършил), или (3) след пубертет (т.е. човекът е завършил пубертета и вече е напълно зрял - възрастен).

Просто защото някой е в пубертет не означава, че е полово узрял до степен, че да има безопасни и безвредни за здравето сексуални отношения и деца.

Второ, определението за пубертет е както следва:

С други думи пубертетът е процес, през който детето преминава, за да стане възрастен. Започването на пубертета не прави от детето веднага възрастен човек, който е физически и психологически готов за сексуални отношения. За примитивните общества без никакво задълбочено разбиране на този процес, е разбираемо да допуснат, че едно момиче става зряло при първа менструация. Обаче нашето познание се е повишило и днес знаем, че менструацията не прави от момичето веднага жена. Въпреки това ислямът не може наистина да възприеме това познание без да приеме, че и Мухаммад в своето невежество е правил секс с девойка, която все още не е трябвало да прави секс.

Авторът признава, че „само защото едно момиче е имало своя пръв цикъл, не означава, че нейното тяло е полово зряло.“ И вероятно много ислямски учени биха се съгласили с това. Въпреки това е съмнително, че арабите от 7-ми век са имали подобно разбиране. Както авторът вече беше доказал, древните общества са свързали менструацията със половата зрялост и не са виждали никакъв проблем момичетата да бъдат омъжвани, щом са започнали да имат цикъл.

Аргументът, който т.нар. „ислямофоби“ имат, не е че Мухаммад е трябвало да бъде по-добре осведомен, но по-скоро, че той не е бил добре запознат и заради това е извършил действие, което днес се определя като „педофилия“. Неговите сподвижници също са имали педофилски отношения заради невежеството си, те не са вярвали, че вършат нещо неморално.

Трябва да се запитаме какво са имали предвид арабите от 7-ми век, когато са използвали термина за пубертет? Дали се е подразбирало, че става дума за процеса, при който едно момиче се превръща в зряла жена или иде реч само за менструацията? Когато са описвали някоя жена като „физически зряла“, дали са имали предвид завършения процес или че момичето е имало цикъл? Авторът ни е дал доказателства, че древните общества са приемали, че получаването на менструация е означавало „готова за секс“ и затова са омъжвали девойките тогава. Дори ако Аиша е била получила цикъл, това все още не означава, че Мухаммад не е направил нещо, което дори и ислямските учени днес биха намерили за осъдително.

Авторът ни пуска по хлъзгав наклон, като кара читателя да приеме, че Абу Дауд е разбирал „физическата зрялост“, както ние я разбираме днес, когато е записал: „Аиша беше достигнала физическа зрялост (когато нейният брак беше консумиран).

След като се е оплел в несвързани обяснения относно пубертета и консумирането на брака, авторът продължава да повтаря своите аргументи от типа „лични нападки“ (ad hominem). Той нелогично свързва западната практика да не се преследват съдебно хомосексуалистите с идеята, че християните по някакъв начин разглеждат днес хомосексуализма като нещо морално. Без да приложи никакъв източник, авторът твърди, че Авраам (който се смята за пророк от юдеите и християните), се е оженил за жена, която е била с 60 или 70 години по-млада от него. Той цитира погрешно и Библията, когато твърди, че цар Давид се е оженил за млада девица, докато е бил вече възрастен мъж на смъртно легло. Ако прочетем въпросната история, става ясно, че Давид не е имал полово сношение с момичето, но то е било наето да му топли леглото (понеже телесната топлина е вършела тази работа по времето, когато електрическото одеяло не е било все още измислено). Очевидните и несвързани лъжи продължават, когато авторът заявява, че Ревека е била на 3 години, когато се е омъжила за 40-годишния Исаак. В Тората тя е представена като момиче с физически капацитет да носи менци с вода от кладенец и да пои множество камили. Тя е можела да обмисли своето желание да се омъжи за Исаак, когато неговият слуга ѝ е представил предложението му за брак и е имала находчивостта да се забули, когато се е срещала със своя годеник.

Аиша, педиатърът и детският психолог

Изглежда, че нелепите аргументи на автора нямат край. Изследвайки секцията, озаглавена „Била ли е Аиша в пубертет?“, четем:

Според логиката на автора: Средната продължителност на живота от 20 години прави едно 9-годишно момиче готово за полово сношение! Това не е логично! А не е равно на Б, без значение колко авторът иска да вярва, че е така.

Неволно авторът е показал и невежеството на Аиша спрямо пубертета и зрелостта с цитата:

Авторът ни пуска по хлъзгав наклон ОТНОВО, когато коментира горното:

Авторът е прекарал доста време в повтаряне, че древните общества са разглеждали менструацията като зрялост, а сега ислямските учени не трябва да го тълкуват така; обаче когато арабска жена от 7-ми век изрича смехотворно твърдение, че 9-годишното момиче е вече жена, авторът иска да ни накара да повярваме, че дефакто това би означавало, че Аиша е била физическа зряла, когато бракът ѝ е бил консумиран.

Не е ли твърде вероятно Аиша да е считала себе за жена на 9-годишна възраст, защото е била омъжена на 6 години и нейният съпруг е правил секс с нея само след три години? Като вземем предвид факта, че тя не е била лекар, нито детски психолог, нейното твърдение, че „когато едно момиче навърши 9 години, става жена“, само показва дълбокото ѝ невежество. Тя е свързвала правенето на секс със зрелостта, а не зрелостта със секса (както би трябвало да бъде).

"Зрелите жени играят също с кукли!"

Аргументите поемат объркващ завой, когато авторът коментира куклите на Аиша. Той се опитва да докаже, че понеже някои възрастни (жени) си играят с кукли, тогава Аиша също може би е била възрастна, въпреки че хадисите са записали, че тя си е играела с кукли по времето, когато бракът ѝ е бил консумиран. След като е цитирал не-сахих (недостоверни) хадиси и някои ислямски учени, за да докаже предишните си аргументи, с цел защита срещу един сахих (достоверен) хадис, който обяснява, че единствено на момичета преди пубертета им е било да позволено да играят с кукли, авторът цитира:

Следователно единствено ислямският канон може да бъде разглеждан като източник по въпросите за ислямските бракове с невръстни лица, което не пречи на автора да коментира юдейските и християнските канони, когато разглежда браковете с невръстни деца в юдейските и християнските общества. Неговият двоен стандарт е прекалено очевиден.

Той продължава:

При все това читателят трябва да е наясно, че на мюсюлманите е забранено да правят каквито и да изображения на Божието творение, без значение дали става въпрос за картини или скулптури. На мюсюлманина дори не е позволено да се моли в стая, където по стените има снимки на хора. Авторът обяснява това много добре.

Би било логично на една зряла жена, способна да разбира подобни неща, да ѝ бъде забранено да притежава кукли, които са малки реплики на човека и други същества, точно както направените твърдения в този хадис го потвърждават:

Докато авторът иска да ни накара да приемем твърденията на съвременните ислямски като истина, в същото време той желае да игнорираме Фатех-ал-Бари, знаменит коментар върху Сахих Бухари на ислямски учен от 15-ти век. Той също така представя хадис с по-малка надеждност (Сунан Абу Дауд), за да докаже, че Мухаммад не е порицал Аиша, че не си играе с кукли, следователно това не би трябвало да бъде забранено за жени преди и след пубертет. Това изисква допускането, че Мухаммад е следвал всички правила на исляма. Много от кораничните стихове са били разкрити по необходимост и самият Мухаммад е нарушавал някои от неговите постановления. Предпоставката на автора се базира на допускането, че шариатът е бил съвършен, когато се появяват хадисите (за разлика от Корана, който все още бил в процес на разкриване) и че Мухаммад винаги живял по законите, представени в Корана. Всъщност Мухаммад е нарушил Корана в няколко случая. Заниманията на автора с куклите в исляма продължават поне на десет страници, като той се опитва да докаже, че Аиша е била зряла жена, която си играе с кукли, а не дете в пубертет, или дори преди пубертет.

"Твърде малка, за да се грижи за хлебното тесто, но достатъчно възрастна, за да прави секс!"

Следващият аргумент на автора се отнася за незрелостта на Аиша. Той споменава хадисите, върху които най-често се позовават ислямофобските уебсайтове и които ислямофобите използват, за да докажат, че Аиша е била незряла, когато се е омъжила. Тези хадиси са: Сахих Бухари - 3:48:805(англ.), Сахих Бухари - 3:49:829(англ.), и Сахих Муслим - 37:6673(англ.). Очевидно авторът приема, че Бассам Зауади – ислямски апологет, който се е фокусирал върху дебатите от типа „ислям срещу християнство“ – е по-достоверен учен и преводач от отговорните за широкоразпространените преводи на хадисите от Сахих Бухари и Муслим, защото той твърди, че Аиша е била описана просто като „млада“, а не като „незряла“. Очевидно е, че младата възраст на момичето го извинява при грешки в домакинската работа като например че е оставила козите да изядат хлебното тесто, но това не показва, че е твърде малка за сексуални отношения. Човек трябва да се запита дали авторът има дъщери?

Продължавайки към секцията, озаглавена „Кой определя кога едно момиче е зряло?“, ни се казва, че според ислямските закони, именно бащата определя готовността на момичето. Той твърди:

О, не знам… може би майка ѝ? Може би сестра ѝ? А защо не и самата тя? Но както си спомняме в Корана е записано!:

Макар че огромното множество от бащите на тази планета не са перверзници и вероятно присърце мислят най-доброто за дъщерите си, ислямският закон не успява да защити тези момичета, чиито бащи имат сексуални отклонения или са прекалено егоистични, за да омъжват своите дъщери за значително по-възрастни мъже с цел да подобрят своите политически и обществени позиции

"Ислямският закон е по-добър от Американския закон"

Авторът продължава да поддържа нелогичната си аргументация относно това как ислямският закон защитава момичетата, чиито бащи злоупотребяват сексуално с тях и след това се започва да дискутира брачните закони в Съединените щати. Отново и отново той лъкатуши по различията в държавните закони, като същевременно показва своето невежество спрямо цитираните закони, защото пропуска да спомене, че навсякъде в Съединените щати се изисква разрешение от родителите пред съответния съд, за да може едно момиче под 18 години да се омъжи. Има само няколко щата, които позволяват брак за тийнейджъри под 18-годишна възрасти без разрешение от родителите, АКО е налице бременност. И дори и с разрешение от родителите, повечето щати изискват ОДОБРЕНИЕ ОТ СЪДА за тийнейджъри под 16-годишна възраст. Целта на този закон не е правителството да има контрол над отношенията между тийнейджърите, а по-скоро за да защити децата и младежите от експлоатиране.

Авторът твърди, че е харам (забранено) на бащата да потиска дъщеря си. Е, всичко това е много хубаво и изискано, но все пак само защото едно нещо бива описано като грешно, това не може да попречи на човека да го извърши. Той твърди:

След като е направил това добре-звучащо твърдение, авторът е пропуснал да предостави някакви доказателства за нещо подобно, случило се под ислямското право. След това той продължава да обсъжда браковете, сключени насила и как те са харам (забранени). Много често принуждението и натискът възникват тайно в дома, така че обикновено съдът не може да се намеси, когато цялото обкръжение на момичето го подлага на натиск, за да се подчинява безприкословно на своите родители и да живее според строгите правила, които я изолират от мъжете и дори от нейния годеник. Дали това момиче дори ще е наясно как да откаже брака, без да излага на риск своята репутация, а може би и живота си? В ислямското право тежестта на доказателството се носи от момичето. Тя трябва да се обърне към съда, за да откаже брака. Понеже бракът не се счита като независимо начинание между двама човека, които се интересуват един от друг, а е по-скоро договор между две семейства, затова момичето бива лесно експлоатирано и е оставено да се справя самό в едни сложни и трудни пътища за бягство.

Авторът продължава с уморителна дискусия за връзката между законната възраст при сключване на брак и правителствата и завършва темата с призив за морален релативизъм: "Би било абсолютно високомерно от страна на пост-модерния човек да съди социологичните норми в древните цивилизации." Е, г-н Хашими, не би било високомерно обаче, ако тези норми се базират върху житието на един човек, който твърди, че е Пратеник на Бога и най-добър пример за човечеството.

Какво е педофил?

Авторът след това се опитва да докаже, че Мухаммад не би паснал в определението за педофил. Той цитира само една малка част от определението и после повежда читателя в плетеница от логически заблуди.

Опитайте да хванете логиката...

A. "Пубертетът е сексуална зрялост" (Това е неточно определение.) B. "Ислямските учени са съгласни помежду си, че пубертетът е условие за сключване на брак" (Това е твърде грубо обобщение и лъжа, като имаме предвид, че мнозинството ислямски учени са съгласни, че менструацията определя пубертета. Освен това Мухаммад не е трябвало да се оправдава пред пред ислямските учени.) C. "Аиша се е преместила в дома на Пророка, след като е достигнала възрастта на пубертета" (Пубертет според стандартите от 7-ми век в Арабия, а не от 21-ви век.. но авторът пропуска да обясни това.)

Логиката на автора е следната: Понеже Б изисква А, това означава В; следователно Мухаммад не е педофил. Съжалявам, г-н Хашими, но това просто не е така.

В статията, която авторът цитира с цел дефиниране на педофилията, се казва и че: "Възрастен човек, който участва в сексуални действия с дете, извършва криминален и неморален акт и това никога не може да бъде смятано като нормално или обществено-приемливо поведение." Критериите за педофилия са следните:

Мухаммад е правил секс с Аиша, още когато тя е била на 9 години до своята смърт девет години по-късно. Той е бил по-възрастен от нея с 44 години. Само защото арабите от 7-ми век вероятно са считали Аиша за жена, не означава, че ако тя беше родена днес, щеше да бъде разглеждана в същата светлина. Днес едно 9-годишно момиче все още щеше да бъде смятано за дете от самото общество, което се позовава върху критериите за педофилия от DSM-IV-TR.

Читателят трябва да е наясно, че това не е единственото определение в света. Забавно е как авторът се осланя върху американското определение, когато в същото време критикува САЩ, че се опитват да защитят децата, като налагат такава „висока“ законна възраст за сключване на брак. Критерият от DSM-IV-TR отразява просто онова, което американските психолози използват, за да диагностицират формално патологичната изява на педофилията. Реално погледнато американските закони използват термина „педофил“ в доста по-широк мащаб. Един 54-годишен мъж, който прави секс с 9-годишно момиче, лесно би бил заклеймен като педофил според стандартите за прилагане на закона, като имаме предвид типичното определение за педофила като „възрастен човек, който е привлечен сексуално от малки деца“. Човек не трябва да бъде привлечен само и единствено от деца, за да бъде заклеймен като педофил. Както авторът е доказал, цитирайки Сахих Бухари, Аиша е била смятана за малко момиче дори и след консумирането на брака.

Според Световната здравна организация педофилията се определя като:

Ето защо, ако Аиша наистина е имала менструация, вероятно един американски психолог не би могъл да установи формална диагноза на педофилия; въпреки това в САЩ Мухаммад би бил задържан за изнасилване и други престъпления срещу малолетно лице, а също и Абу Бакр заради съучастие и дори ако Мухаммад успееше някога да излезе от затвора, за остатъка от живота си той би бил воден на отчет като сексуален престъпник. Американското правоприлагане, както и американското общество биха го смятали за педофил.

Остатъкът от книгата не предоставя някакви реални логични аргументи, а по-скоро повтаря тези на автора от типа на: „бракът е обществено-политически съюз“ и „юдеите и християните не трябва да сочат с пръст Мухаммад“. Авторът се е провалил в опита си да докаже, че етикетът „педофил“ не е подходящ за един 54-годишен мъж, който има сексуални отношения с едно 9-годишно момиче.

Вижте също

• Отговори на апологетите: Мухаммад и Аиша
• Възрастта на Аиша при консумацията на брака

Външни линкове на английски език

• Талмудът не позволява секс с деца - Gil Student, The Real Truth About The Talmud (archived), http://talmud.faithweb.com/articles/three.html 
• Мохамед, Айша, исляма и детските булки - Silas, Answering Islam

Източници