Опровержение на "Стъклената къща на ислямофоба": Разлика между версии

Опровержение на "Стъклената къща на ислямофоба" (преглед на кода)

Версия от 15:50, 25 април 2018

3183 байта добавени , 25 април 2018

→‎The Logical Fallacies Begin

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5903

редакции

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 В статията си авторът нататък признава факта, че само една малка част от юдеите и християните са ислямофоби, като лъкатуши по кораничните възгледи за Хората на Писанието. Все пак читателят ще забележи, че целта на книгата няма да бъдат атеистите, секуларистите, хуманистите и т.н, но всъщност тя ще бъде насочена срещу юдеите и християните.
-==The Logical Fallacies Begin==
+==Начало на логическите заблуди==
-In his introduction titled "The Glass House", the author reveals that the first way he is going to prove Muhammad was not a pedophile is by applying the [[Logical Fallacy|logical fallacy]] of [[Ad Hominem|ad hominem]] [[Tu Quoque|tu quoque]].  His first claim is that Jewish law permits a man to marry a girl as young as three years of age, and Christian law permits a man to marry a girl as young as seven years of age.  Regardless of what history presents us, it is illogical to hold today's Christians and Jews accountable for the actions of people calling themselves Christians and Jews hundreds of years ago.
+В увода със заглавие „Стъкленият дом“ авторът разкрива, че първият начин, по който ще докаже, че Мухаммад не е бил педофил, е като приложи логическата заблуда '''[[Ad hominem]]''' и tu quoque (“ти също“). Неговото първо твърдение е, че юдейският закон позволява на мъжа да се ожени за 3-годишно момиченце, а християнският закон позволява на мъжа да се ожени за 7-годишно момиче. Без значение какви са историческите факти, не е логично да държим съвременните християни и юдеи отговорни за действията на хората, наричащи себе си християни или юдеи преди стотици години.
-The author fails to recognize the difference between the Jewish people as a nation and the religion known as Judaism.  There is no "Jewish law" in practice today.  The State of Israel does not incorporate the [[Torah]] or the Talmud in its legislation.  Someone can be a Gentile and yet practice Judaism.  The holy scriptures of Judaism are compiled in the Tanakh (known as the ''Old Testament'' to Christians).  Nowhere in these scriptures are pedophilic relationships described or condoned.  Rabbinic commentary is compiled in the Talmud; however these writings are not considered scriptural or the words of God.  Even if pedophilic relationships are described and condoned in the Talmud, it does not mean that such things must be found acceptable to Jews.  The contributers of the Talmud are not considered "the best examples of humanity" and nowhere in the scriptures are Jews commanded to obey them and emulate their lifestyles and teachings.
+Авторът е пропуснал да направи разлика между юдейския народ като нация и религята, позната като юдаизъм. В съвременната практика понятие като „юдейски закон“ не съществува. Държавата Израел не е включила Тората или Талмуда в своето правораздаване. Един човек може да бъде езичник и в същото време да практикува юдаизма. Свещените писания на юдаизма са събрани в Танак (познати като Стария Завет за християните). Никъде в тези писания не са описани, нито пък толерирани педофилските отношения. Равинските коментари са събрани в Талмуда; все пак тези писания не се смятат като записано слово на Бога. Дори ако педофилските отношения са описани или толерирани в Талмуда, това не означава, че тези неща трябва да бъдат приемливи за юдеите. Авторите на Талмуда не биват смятани за „най-добрите примери на човечеството“, а никъде в писанията не е заповядано на юдеите да им се покоряват и да следват техния начин на живот или учения.
-There is no such thing as "Christian law."  Christianity was never intended to be a political ideology or enforced as a rule-of-law.  In fact, the earliest Christian writings instructed Christians to obey the established rule-of-law of the authorities in place (ie the Roman empire.)  The author's entire premise is illogical.  Just because a group of people in history who followed a particular religion allowed child marriages does not mean that such practices can be attributed to the religions themselves.  He is appealing to several logical fallacies such as ''confusing cause and effect'', ''appeal to authority'', and ''guilt by association'', not to mention that so far the book's entire argument is ''ad hominem''.
+Няма подобно нещо и като „християнски закон“. Християнството никога не е имало намерението да бъде политическа идеология или да бъде налагано като държавен закон. Всъщност най-ранните християнски писания са поучавали християните да се подчиняват на установеното законодателство на местната власт (т.е. на Римската империя). Всичките предпоставки на автора са нелогични. Само защото в историята има една група от хора , които са следвали определена религия, позволяваща браковете с деца, това не означава, че подобни практики могат да бъдат приписани въобще на всички религии. Той се позовава на няколко логически заблуди като объркване на причина и следствие, позоваване на авторитет и генерализиране, да не говорим, че в крайна сметка цялата аргументация на книгата е ad hominem.
-It's interesting to note that the author brings up Mary, the mother of [[Jesus]], and Joseph.  Relying on 2nd century AD non-canonical (not considered to be Christian scripture) writings, the author states that Mary was thirteen years old when she was betrothed to the ninety-year-old Joseph.  Of course, the author forgets to mention that, unlike Joseph, proof of Muhammad's pedophilia can be found within [[Sahih]] Islamic sources such as Bukari and Muslim (which are second only to the [[Qur'an]] for reliability among 90% of all Muslims), and, unlike Muhammad, Joseph is not considered the [[Uswa Hasana|''uswa hasana'']] (perfect human). Joseph's moral character holds no importance within Christian theology. He could have been insane and it would not matter to a Christian. Moreover, according to both the Christian scriptures and the Islamic ones, Mary was a '''virgin''' when she conceived and gave birth to Jesus; therefore, her relationship with Joseph was not a sexual one until after the birth of Christ, if ever. In fact, [[W:Perpetual virginity of Mary|Mary's Perpetual virginity]] is an essential article of faith for the majority of Christians (including the Roman Catholics, Eastern Orthodox, and Oriental Orthodox Christians), and the same non-canonical writings which are used to gather information on Joseph and Mary's age, also confirm Mary's status as "ever virgin" (in ''The History of Joseph the Carpenter'', Jesus says on Joseph's death "my mother, virgin undefiled"),<ref>new testament apocrypha - [http://www.interfaith.org/christianity/apocrypha/new-testament-apocrypha/6/4.php the history of joseph the carpenter] - Interfaith Online</ref> thus completely destroying the authors argument.
+Интересно е да отбележим, че авторът насочва вниманието ни върху Мария, майката на Иисус, и Йосиф. Като се позовава на неканонични (непризнати като християнски) писания от 2 в. сл. Хр., авторът твърди, че Мария е била на 13 години, когато е била сгодена за 90-годишния Йосиф. Разбира се авторът е забравил да спомене, че за разлика от Йосиф, доказателствата за педофилията на Мухаммад могат да бъдат намерени в достоверните (сахих) ислямски източници като Бухари и Муслим (над чиито авторитет като надеждност е единствено Коранът - поне за 90% от мюсюлманите), а за разлика от Мухаммад, Йосиф не се смята за „усуа хасана“ (съвършеният човек). Моралният образ на Йосиф не е от съществено значение за християнската теология. Той е можел да бъде и някой луд човек и това не би имало значение за християнина. Освен това според християнските и ислямските писания, Мария е била девица, когато е заченала и е родила Иисус; ето защо тя е нямала сексуални отношения с Йосиф, поне до рождението на Христос, ако въобще е имала някога такива. Всъщност Приснодевството на Мария е основен постулат на вярата за мнозинството християни (в т.ч. римокатолиците, източно-православните и дохалкидонските православни християни), а точно тези неканонични писания, използвани като източник на информация за възрастта на Йосиф и Мария, също потвърждават положението на Мария като „Присно Дева“ (Винаги Дева) (в „Историята на Йосиф Дърводелеца“, Иисус казва при смъртта на Йосиф: „Майка ми, непорочната девица“),<ref>нов завет апокриф(извън канона) - [http://www.interfaith.org/christianity/apocrypha/new-testament-apocrypha/6/4.php историята на Йозеф, дърводелецът]- <small>(англ. език)</small> - Interfaith Online</ref> което разгромява аргументите на автора.
 Moving on through the book, the author presents us with information about societies in history that allowed marriages at the onset of puberty.  He seems to imply that because such things were permitted in the distant past and even the not-so-distant past then somehow people who believe such things are wrong are, in fact, wrong.  Would the author have us stagnate the societal evolution that has served to protect human beings by abolishing slavery and child marriages?  Simply because something has been practiced by human beings does not mean that the practice was morally right.  Here the author reveals his dependency on yet another logical fallacy: ''[[Ad Antiquitatem|appeal to common practice]]''.