5914
редакции
Опровержение на "Стъклената къща на ислямофоба" (преглед на кода)
Версия от 15:38, 14 май 2018
, 14 май 2018→Начало на логическите заблуди
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 19: | Ред 19: | ||
Няма подобно нещо и като „християнски закон“. Християнството никога не е имало намерението да бъде политическа идеология или да бъде налагано като държавен закон. Всъщност най-ранните християнски писания са поучавали християните да се подчиняват на установеното законодателство на местната власт (т.е. на Римската империя). Всичките предпоставки на автора са нелогични. Само защото в историята има една група от хора , които са следвали определена религия, позволяваща браковете с деца, това не означава, че подобни практики могат да бъдат приписани въобще на всички религии. Той се позовава на няколко логически заблуди като объркване на причина и следствие, позоваване на авторитет и генерализиране, да не говорим, че в крайна сметка цялата аргументация на книгата е ad hominem. | Няма подобно нещо и като „християнски закон“. Християнството никога не е имало намерението да бъде политическа идеология или да бъде налагано като държавен закон. Всъщност най-ранните християнски писания са поучавали християните да се подчиняват на установеното законодателство на местната власт (т.е. на Римската империя). Всичките предпоставки на автора са нелогични. Само защото в историята има една група от хора , които са следвали определена религия, позволяваща браковете с деца, това не означава, че подобни практики могат да бъдат приписани въобще на всички религии. Той се позовава на няколко логически заблуди като объркване на причина и следствие, позоваване на авторитет и генерализиране, да не говорим, че в крайна сметка цялата аргументация на книгата е ad hominem. | ||
Интересно е да отбележим, че авторът насочва вниманието ни върху Мария, майката на Иисус, и Йосиф. Като се позовава на неканонични (непризнати като християнски) писания от 2 в. сл. Хр., авторът твърди, че Мария е била на 13 години, когато е била сгодена за 90-годишния Йосиф. Разбира се авторът е забравил да спомене, че за разлика от Йосиф, доказателствата за педофилията на Мухаммад могат да бъдат намерени в достоверните (сахих) ислямски източници като Бухари и Муслим (над чиито авторитет като надеждност е единствено Коранът - поне за 90% от мюсюлманите), а за разлика от Мухаммад, Йосиф не се смята за „усуа хасана“ (съвършеният човек). Моралният образ на Йосиф не е от съществено значение за християнската теология. Той е можел да бъде и някой луд човек и това не би имало значение за християнина. Освен това според християнските и ислямските писания, Мария е била девица, когато е заченала и е родила Иисус; ето защо тя е нямала сексуални отношения с Йосиф, поне до рождението на Христос, ако въобще е имала някога такива. Всъщност Приснодевството на Мария е основен постулат на вярата за мнозинството християни (в т.ч. римокатолиците, източно-православните и дохалкидонските православни християни), а точно тези неканонични писания, използвани като източник на информация за възрастта на Йосиф и Мария, също потвърждават положението на Мария като „Присно Дева“ (Винаги Дева) (в „Историята на Йосиф Дърводелеца“, Иисус казва при смъртта на Йосиф: „Майка ми, непорочната девица“),<ref> | Интересно е да отбележим, че авторът насочва вниманието ни върху Мария, майката на Иисус, и Йосиф. Като се позовава на неканонични (непризнати като християнски) писания от 2 в. сл. Хр., авторът твърди, че Мария е била на 13 години, когато е била сгодена за 90-годишния Йосиф. Разбира се авторът е забравил да спомене, че за разлика от Йосиф, доказателствата за педофилията на Мухаммад могат да бъдат намерени в достоверните (сахих) ислямски източници като Бухари и Муслим (над чиито авторитет като надеждност е единствено Коранът - поне за 90% от мюсюлманите), а за разлика от Мухаммад, Йосиф не се смята за „усуа хасана“ (съвършеният човек). Моралният образ на Йосиф не е от съществено значение за християнската теология. Той е можел да бъде и някой луд човек и това не би имало значение за християнина. Освен това според християнските и ислямските писания, Мария е била девица, когато е заченала и е родила Иисус; ето защо тя е нямала сексуални отношения с Йосиф, поне до рождението на Христос, ако въобще е имала някога такива. Всъщност Приснодевството на Мария е основен постулат на вярата за мнозинството християни (в т.ч. римокатолиците, източно-православните и дохалкидонските православни християни), а точно тези неканонични писания, използвани като източник на информация за възрастта на Йосиф и Мария, също потвърждават положението на Мария като „Присно Дева“ (Винаги Дева) (в „Историята на Йосиф Дърводелеца“, Иисус казва при смъртта на Йосиф: „Майка ми, непорочната девица“),<ref>Нов завет апокриф(извън канона) - [http://www.interfaith.org/christianity/apocrypha/new-testament-apocrypha/6/4.php историята на Йозеф, дърводелецът]- <small>(англ. език)</small> - Interfaith Online</ref> което разгромява аргументите на автора. | ||
Продължавайки напред с книгата, авторът ни дава информация за обществата, които са позволявали бракове в началото на пубертета. Той сякаш внуашава, че понеже подобни неща са били позволени в далечното минало (и дори не в толкова далечното минало), тогава по някакъв начин хората, които вярват, че подобни неща са погрешни, са всъщност в заблуда. Дали авторът не иска да ни накара да спрем еволюцията на обществото, която е довела до закрилянето на човешките същества чрез премахването на робството и браковете с деца? Само защото едно нещо някога е било практикувано от хората, не означава, че практиката е била етично правилна. Тук авторът разкрива своята зависимост от още една логическа заблуда: позоваване на традицията.]]''. | Продължавайки напред с книгата, авторът ни дава информация за обществата, които са позволявали бракове в началото на пубертета. Той сякаш внуашава, че понеже подобни неща са били позволени в далечното минало (и дори не в толкова далечното минало), тогава по някакъв начин хората, които вярват, че подобни неща са погрешни, са всъщност в заблуда. Дали авторът не иска да ни накара да спрем еволюцията на обществото, която е довела до закрилянето на човешките същества чрез премахването на робството и браковете с деца? Само защото едно нещо някога е било практикувано от хората, не означава, че практиката е била етично правилна. Тук авторът разкрива своята зависимост от още една логическа заблуда: позоваване на традицията.]]''. | ||