Опровержение на "Стъклената къща на ислямофоба": Разлика между версии

Интересно е да отбележим, че авторът насочва вниманието ни върху Мария, майката на Иисус, и Йосиф. Като се позовава на неканонични (непризнати като християнски) писания от 2 в. сл. Хр., авторът твърди, че Мария е била на 13 години, когато е била сгодена за 90-годишния Йосиф. Разбира се авторът е забравил да спомене, че за разлика от Йосиф, доказателствата за педофилията на Мухаммад могат да бъдат намерени в достоверните (сахих) ислямски източници като Бухари и Муслим (над чиито авторитет като надеждност е единствено Коранът - поне за 90% от мюсюлманите), а за разлика от Мухаммад, Йосиф не се смята за „усуа хасана“ (съвършеният човек). Моралният образ на Йосиф не е от съществено значение за християнската теология. Той е можел да бъде и някой луд човек и това не би имало значение за християнина. Освен това според християнските и ислямските писания, Мария е била девица, когато е заченала и е родила Иисус; ето защо тя е нямала сексуални отношения с Йосиф, поне до рождението на Христос, ако въобще е имала някога такива. Всъщност Приснодевството на Мария е основен постулат на вярата за мнозинството християни (в т.ч. римокатолиците, източно-православните и дохалкидонските православни християни), а точно тези неканонични писания, използвани като източник на информация за възрастта на Йосиф и Мария, също потвърждават положението на Мария като „Присно Дева“ (Винаги Дева) (в „Историята на Йосиф Дърводелеца“, Иисус казва при смъртта на Йосиф: „Майка ми, непорочната девица“),<ref>Нов завет апокриф(извън канона) - [http://www.interfaith.org/christianity/apocrypha/new-testament-apocrypha/6/4.php историята на Йозеф, дърводелецът]- <small>(англ. език)</small> - Interfaith Online</ref> което разгромява аргументите на автора.

Докато авторът иска да ни накара да приемем твърденията на съвременните ислямски като истина, в същото време той желае да игнорираме Фатех-ал-Бари, знаменит коментар върху Сахих Бухари на ислямски учен от 15-ти век. Той също така представя хадис с по-малка надеждност (Сунан Абу Дауд), за да докаже, че Мухаммад не е порицал Аиша, че не си играе с кукли, следователно това не би трябвало да бъде забранено за жени преди и след пубертет. Това изисква допускането, че Мухаммад е следвал всички правила на исляма. Много от кораничните стихове са били разкрити по необходимост и самият Мухаммад е нарушавал някои от неговите постановления. Предпоставката на автора се базира на допускането, че шариатът е бил съвършен, когато се появяват хадисите (за разлика от Корана, който все още бил в процес на разкриване) и че Мухаммад винаги живял по законите, представени в Корана. Всъщност Мухаммад е нарушил Корана в няколко случая. Заниманията на автора с куклите в исляма продължават поне на десет страници, като той се опитва да докаже, че Аиша е била зряла жена, която си играе с кукли, а не дете в пубертет, или дори преди пубертет.

Следващият аргумент на автора се отнася за незрелостта на Аиша. Той споменава хадисите, върху които най-често се позовават ислямофобските уебсайтове и които ислямофобите използват, за да докажат, че Аиша е била незряла, когато се е омъжила. Тези хадиси са: {{Bukhari|3|48|805}}, {{Bukhari|3|49|829}}, и {{Muslim|37|6673}}.  Очевидно авторът приема, че Бассам Зауади – ислямски апологет, който се е фокусирал върху дебатите от типа „ислям срещу християнство“ – е по-достоверен учен и преводач от отговорните за широкоразпространените преводи на хадисите от Бухари и Муслим, защото той твърди, че Аиша е била описана просто като „млада“, а не като „незряла“. Очевидно е, че младата възраст на момичето го извинява при грешки в домакинската работа като например че е оставила козите да изядат хлебното тесто, но това не показва, че е твърде малка за сексуални отношения. Човек трябва да се запита дали авторът има дъщери?

Читателят трябва да е наясно, че това не е единственото определение в света. Забавно е как авторът се осланя върху американското определение, когато в същото време критикува САЩ, че се опитват да защитят децата, като налагат такава „висока“ законна възраст за сключване на брак. Критерият от DSM-IV-TR отразява просто онова, което американските психолози използват, за да диагностицират формално патологичната изява на педофилията. Реално погледнато американските закони използват термина „педофил“ в доста по-широк мащаб. Един 54-годишен мъж, който прави секс с 9-годишно момиче, лесно би бил заклеймен като педофил според стандартите за прилагане на закона, като имаме предвид типичното определение за педофила като „възрастен човек, който е привлечен сексуално от малки деца“. Човек не трябва да бъде привлечен само и единствено от деца, за да бъде заклеймен като педофил. Както авторът е доказал, цитирайки Сахих Бухари, Аиша е била смятана за малко момиче дори и след консумирането на брака.