Отмяна на аяти с други (Насик): Разлика между версии

редакция без резюме
[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
Ред 169: Ред 169:
===Съвременни учители===
===Съвременни учители===


{{Quote|[http://mac.abc.se/home/onesr/ez/in/it1/Abrogation_Hadith.txt Аброгация и Хадис]<BR>Шейх Джибрил Фуад Хадда, Жив ислям, 23 декември 2008г.|Насаха е факт, понеже Всевишният Аллах е казал „Ние не изтриваме (нансаха) никой аят, нито го правим да бъде забравен (нунсиха), но даваме по-добър или подобен на него“ (2:106).
{{Quote|[http://mac.abc.se/home/onesr/ez/in/it1/Abrogation_Hadith.txt Аброгация и Хадис]<BR>Шейх Джибрил Фуад Хадда, Жив ислям, 23 декември 2008г.|Наск е факт, понеже Всевишният Аллах е казал „Ние не изтриваме (нансаха) никой аят, нито го правим да бъде забравен (нунсиха), но даваме по-добър или подобен на него“ (2:106).


Второ, взаимното отменяемост на Корана и Сунната (i) е рационално възможно – понеже Коранът описва Сунната като разкрита, както и че: „и не говори той от себе си“ (53:3)
Второ, взаимното отменяемост на Корана и Сунната (i) е рационално възможно – понеже Коранът описва Сунната като разкрита, както и че: „и не говори той от себе си“ (53:3)
Ред 176: Ред 176:
Имам ал-Шафи‘и е станал известен с отклонението си от огромното мнозинство учители, когато казал, че само Коранът отменя Корана и само Сунната отменя Сунната, но неговата школа не го последвала. Вж. Имам ал-Харамаин в Мугит ал-Халк и съвременния Шейх Хасан Хиту в Ал-Уаджиз фи Усул ал-Ташри‘ – и двамата подкрепят мнението на Шафии.
Имам ал-Шафи‘и е станал известен с отклонението си от огромното мнозинство учители, когато казал, че само Коранът отменя Корана и само Сунната отменя Сунната, но неговата школа не го последвала. Вж. Имам ал-Харамаин в Мугит ал-Халк и съвременния Шейх Хасан Хиту в Ал-Уаджиз фи Усул ал-Ташри‘ – и двамата подкрепят мнението на Шафии.


'''Трябва да сме наясно, че напоследък тенденцията се установява по посока на минимализацията''', което до голяма степен се дължи на ориенталистки и други опити да тълкуват насаха като буквално пренаписване, което дисквалифицира Божествения произход, някои мюсюлмански ревизионисти дори изказват теза, че не съществува аброгация в Корана. Въпреки това, от около 60-те трактата, написани върху аброгацията, виждаме, че не съществува прецедент, който да подкрепя подобна крайна гледна точка. Броят на случаите варира около 200, като достига връх на 247 при Ибн ал-Джаузи, 214 при Ибн Хазм и 213 при Хибат Аллах ибн Салама, а пада до 134 при Ал-Наххас и до само 66 при ‘Абд ал-Кахир ал-Багдади.
'''Трябва да сме наясно, че напоследък тенденцията се установява по посока на минимализацията''', което до голяма степен се дължи на ориенталистки и други опити да тълкуват наск като буквално пренаписване, което дисквалифицира Божествения произход, някои мюсюлмански ревизионисти дори изказват теза, че не съществува аброгация в Корана. Въпреки това, от около 60-те трактата, написани върху аброгацията, виждаме, че не съществува прецедент, който да подкрепя подобна крайна гледна точка. Броят на случаите варира около 200, като достига връх на 247 при Ибн ал-Джаузи, 214 при Ибн Хазм и 213 при Хибат Аллах ибн Салама, а пада до 134 при Ал-Наххас и до само 66 при ‘Абд ал-Кахир ал-Багдади.


Граматикът от Му‘тазили и автор на кораничния коментар „Ями ал-Тауил ли Мухкам ал-Танзил“, Абу Муслим ал-Асфахани (254-322), е бил известен с това, че отричал изцяло вътрешно-кораничната насаха. Ал-Рази и Ал-Шаукани са го опровергали в Ал-Махсул и съответно в Иршад ал-Фусул, но други (като Ибн Дакик ал-Ид и съвременният учител Али Хасабулла) подкрепят мнението му само като вид различие в терминологията (кхалаф лафзи) – което се дължи, например, на интерпретацията на думата „айа” като (свръх)естествен знак“ или „предишните Писания“ , а не като „кораничен стих“, или на преразглеждането на предполаегамата аброгация като просто пояснение (икхтисас). Оттук идва и отхвърлянето на Ал-Карафи, когато Ал-Рази е поставил под въпрос твърдението за съгласие спрямо съществуването на аброгация: „Всъщност съгласието беше постигнато спрямо смисъла; различията са само върху именуването"}}
Граматикът от Му‘тазили и автор на кораничния коментар „Ями ал-Тауил ли Мухкам ал-Танзил“, Абу Муслим ал-Асфахани (254-322), е бил известен с това, че отричал изцяло вътрешно-кораничната 'наск'. Ал-Рази и Ал-Шаукани са го опровергали в Ал-Махсул и съответно в Иршад ал-Фусул, но други (като Ибн Дакик ал-Ид и съвременният учител Али Хасабулла) подкрепят мнението му само като вид различие в терминологията (кхалаф лафзи) – което се дължи, например, на интерпретацията на думата „айа” като (свръх)естествен знак“ или „предишните Писания“ , а не като „кораничен стих“, или на преразглеждането на предполаегамата аброгация като просто пояснение (икхтисас). Оттук идва и отхвърлянето на Ал-Карафи, когато Ал-Рази е поставил под въпрос твърдението за съгласие спрямо съществуването на аброгация: „Всъщност съгласието беше постигнато спрямо смисъла; различията са само върху именуването"}}


==Разпространена дезинформация==
==Разпространена дезинформация==