5914
редакции
редакция без резюме
| [проверена версия] | [проверена версия] |
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 115: | Ред 115: | ||
Изгубеният стих за Раджм (убиването с камъни), който гласи: „Развратниците сред женените мъже (аш-шаик) и омъжените жени (аш-шайка) убивайте с камъни като назидателно наказание от Аллах, и "Аллах е Велик и Премъдър“<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улим aл-Куран, стр. 524</ref>, първоначално се е намирал в Сурата Ал-Ахзаб<ref>"''Умар ми каза „Колко на брой стихове се съдържат в главата на ал-Ахзаб?“ Аз му казах: „72 или 73 стиха“. Той каза, че тя е била почти толкова дълга колкото главата за Кравата, която съдържа 287 стиха, както и че в нея е бил стихът за убиването с камъни.“ – Ал-Муттаки Али бин Хусам ал-Дин в книгата му „Mukhtasar Kanz al-‘Ummal”, отпечатано на края на Musnad Ahmad ibn Hanbal, том 2, стр. 2, в неговия хадис относно 33-та глава.</ref>. | Изгубеният стих за Раджм (убиването с камъни), който гласи: „Развратниците сред женените мъже (аш-шаик) и омъжените жени (аш-шайка) убивайте с камъни като назидателно наказание от Аллах, и "Аллах е Велик и Премъдър“<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улим aл-Куран, стр. 524</ref>, първоначално се е намирал в Сурата Ал-Ахзаб<ref>"''Умар ми каза „Колко на брой стихове се съдържат в главата на ал-Ахзаб?“ Аз му казах: „72 или 73 стиха“. Той каза, че тя е била почти толкова дълга колкото главата за Кравата, която съдържа 287 стиха, както и че в нея е бил стихът за убиването с камъни.“ – Ал-Муттаки Али бин Хусам ал-Дин в книгата му „Mukhtasar Kanz al-‘Ummal”, отпечатано на края на Musnad Ahmad ibn Hanbal, том 2, стр. 2, в неговия хадис относно 33-та глава.</ref>. | ||
Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.<ref>Муснад Ахмад бин Ханбал, том 6, стр. 269; Сунан Ибн Маджа, стр. 626; Ибн Кутба, Тауил Мухталафи И-Хадис (Кайро: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) стр. 310; Ас-Суюти, ad-Durru ‘I-Manthur, том 2, стр. 13</ref> Изгубването на стиха за убиването с камъни е потвърдено от Халиф Омар в друг сахих(достоверен) хадис.<ref>"''...Умар б. Хаттаб седна на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и каза: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание....''" - {{Muslim|17|4194}}</ref> | Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.<ref>Муснад Ахмад бин Ханбал, том 6, стр. 269; Сунан [[Ибн Маджа]], стр. 626; Ибн Кутба, Тауил Мухталафи И-Хадис (Кайро: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) стр. 310; Ас-Суюти, ad-Durru ‘I-Manthur, том 2, стр. 13</ref> Изгубването на стиха за убиването с камъни е потвърдено от Халиф Омар в друг сахих(достоверен) хадис.<ref>"''...Умар б. Хаттаб седна на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и каза: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание....''" - {{Muslim|17|4194}}</ref> | ||
== Алхаджадж променя Корана на Усман == | == Алхаджадж променя Корана на Усман == | ||
| Ред 186: | Ред 186: | ||
== Диакритични знаци и граматически грешки== | == Диакритични знаци и граматически грешки== | ||
Коранът е бил написан без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабският правопис все още не се е развил в това, което познаваме от векове. | Коранът е бил написан без [[Диакритичните знаци в Корана|'''диакритични знаци''']]. По времето на Мухаммад арабският правопис все още не се е развил в това, което познаваме от векове. | ||
За ранните тълкуватели, които са добавяли диакритични знаци, четенето на Корана в първоначалния му вид е щяло да накара читателя да тълкува и избира сам за себе си някое от многото налични значения. | За ранните тълкуватели, които са добавяли диакритични знаци, четенето на Корана в първоначалния му вид е щяло да накара читателя да тълкува и избира сам за себе си някое от многото налични значения. | ||
Мюсюлманите започнали да използват диакритични знаци, защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,<ref>"''Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са произнасяли на глас, нито са прилагали диакритични знаци за буквите от преписите на Корана, които те са написали, но по-късно по време на последната част от ерата на сподвижниците, когато са се появили грешки в четенето, те са започнали да прилагат диакритични знаци за преписите на Корана и са ги произнасяли на глас. Това е било допустимо от авторитета на по-голямата част от учителите, въпреки че това не се е харесвало на някои от тях. Истината е, че това не е следвало да бъде неодобрявано, защото ситуацията го е налагала и диакритичните знаци разграничават буквите една от друга, докато произнасянето на галс обяснява граматичното наклонение“. – Ибн Таймияяа, „Sheik of the Muslims”, том XII, стр. 576 и 586</ref> което те са породили, са довели до различия в ислямското право..<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улум aл-Куран, стр. 226 </ref> | Мюсюлманите започнали да използват [[Диакритичните знаци в Корана|'''диакритични знаци''']], защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,<ref>"''Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са произнасяли на глас, нито са прилагали диакритични знаци за буквите от преписите на Корана, които те са написали, но по-късно по време на последната част от ерата на сподвижниците, когато са се появили грешки в четенето, те са започнали да прилагат диакритични знаци за преписите на Корана и са ги произнасяли на глас. Това е било допустимо от авторитета на по-голямата част от учителите, въпреки че това не се е харесвало на някои от тях. Истината е, че това не е следвало да бъде неодобрявано, защото ситуацията го е налагала и диакритичните знаци разграничават буквите една от друга, докато произнасянето на галс обяснява граматичното наклонение“. – Ибн Таймияяа, „Sheik of the Muslims”, том XII, стр. 576 и 586</ref> което те са породили, са довели до различия в ислямското право..<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улум aл-Куран, стр. 226 </ref> | ||
Прилагаме само няколко примера измежду множеството граматически грешки, които показват, че Коранът не е съвършен. | Прилагаме само няколко примера измежду множеството граматически грешки, които показват, че Коранът не е съвършен. | ||