Порочност на Корана

От УикиИслям
Версия от 13:52, 21 декември 2017 на Damaskin (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Промени и създаване на Корана
Порочност на Корана
Проблеми с автентичността на Корана
Повредеността на Корана

Трудности при събирането на кораничните стихове[редактиране]

Разказва Заид бин Табит Ал-Ансари: който беше един от тези, които написаха Божественото Откровение: Абу Бакр ме повика след (тежките) поражения сред воините (от битката) при Ямама (където голям брой от рецитаторите на Корана бяха убити). Омар беше там с Абу Бакр, който каза: „Омар дойде при мен и рече: Хората претърпяха тежки поражения в деня на (битката) при Ямама и се страхувам,че ще има още жертви сред рецитаторите (които знаят Корана наизуст) при последващи сражения, с което голяма част от Корана може да бъде изгубен, ако не го събереш. И аз мисля, че ти трябва да събереш Корана.“ Абу Бакр добави: „Казах на Омар: Как мога да направя нещо, което Пратеникът на Аллах не е направил?“ Омар ми каза: „В името на Аллах, това е (наистина) добро нещо.“ И така Омар продължаваше да ме притиска, като се опитваше да ме убеди да приема предложението му до момента, в който Аллах отвори сърцето ми за това и аз се съгласих с мнението на Омар“. (Заид бин Табит добави:) Омар седеше до него (Абу Бакр) и не ми говореше. „Ти си мъдър млад мъж и ние не те подозираме (че говориш лъжи или от разсеяност): и ти написа Божественото вдъхновение за Пратеника на Аллах. Ето защо потърси Корана и го събери (в един ръкопис). „В името на Аллах, ако той (Абу Бакр) ми беше заповядал да преместя една планина (от мястото ѝ) щеше да бъде по-лесно от това, което той ми нареди относно събирането на Корана. Аз казах на двамата: „Как се осмелявате да направите нещо, което Пророкът не е извършил?“ Абу Бакр каза: „В името на Аллах, това е (наистина) добро нещо. И така аз продължих да споря с него за това, докато Аллах не отвори сърцето ми за онова, за което Той беше отворил сърцата на Абу Бакр и Омар. И така аз започнах да намирам коранични материали и да ги събирам от пергаменти, лопатни кости на камили, листа на финикови палми и от спомените на мъжете (които го знаеха наизуст). От Хузайма намерих два стиха от Сурат-ат-Тауба, които не срещнах при никой друг, (и те бяха)…

Структурирането на Корана[редактиране]

„Ибн Аббас каза на Усман: „Какво те накара да обединиш главата на Анфал и главата на Тауба (покаянието) без да ги разделиш чрез стиха „В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния“? (И защо) си ги сложил сред седемте дълги (глави)?“ Усман рече: „Главите бяха дадени на Пратеника на Аллах. Главата Анфал беше сред първите, които бяха разкрити в Медина, а главата за Покаянието беше сред последните разкрити. Нейната история беше подобна на ранната история (на Анфал), ето защо аз си помислих, че е част от нея. Тогава Пратеникът на Аллах умря, без да е ни е показал, че тя е част (от Анфал); и така аз ги обединих и не написах между тях стиха „В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния“, и тя беше сред дългите глави“.[1]

Изгубени стихове[редактиране]

Стихът за Раджам (Убиването с камъни)[редактиране]

Съвременният Коран не съдържа наказанието Раджам (убиване с камъни) за прелюбодейци. Но Сахих(достоверни) Хадисите свидетелстват, че е имало стих в Корана, който се отнася до „Наказанието за убиване с камъни“. Омар, вторият Халиф на исляма, потвърждава изгубването на този стих от Корана:

„Абдулла б. Аббас съобщава, че Омар б. Хаттаб е седял на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и е казал: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание.
Разказано е, че Аиша е казала: „Стихът за убиването с камъни и за кърменето десет пъти на възрастен беше низпослан, и ръкописът беше с мен под възглавницата ми. Когато Пратеникът на Аллах умря, ние бяхме твърде заети със смъртта му, и една опитомена овца дойде и го изяде.”

Абд Аллах Ибн Са‘д Ибн Аби Сарх и аят/стих 6:93[редактиране]

И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито. И който казва: “Ще спусна и аз нещо подобно на онова, което Аллах низпосла.” И да би видял как угнетителите са във въртопите на смъртта, и ангелите протягат ръце: “Извадете душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.”.
Коран 6:93
Писарите на Мухаммад са били 42-ма на брой. Абдалла Ибн Сарх ал-Амири е бил един от тях и той бил първият кураиш измежду тези, които са писали в Мекка преди да отхвърлят исляма. Той е започнал да твърди: „Аз отвеждах Мухаммад, където си исках. Той ми диктуваше „Всевишния, Премъдрия“, а аз щях да напиша само единствено „Премъдрия“. Тогава той казваше: „Да, това е едно и също нещо.“ В някои случаи той казваше: „Напиши това и това“, но аз пишех само „Напиши“ и той казваше: „Както искаш.“ И когато този писар разобличил Мухаммад, той написал в Корана: „И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито.“ И така в деня, когато Мухаммад завладял Мекка, той наредил писарят му да бъде убит. Но писарят избягал при Усман Ибн Аффан, защото Усман е бил негов млечен брат (майка му е кърмила Усман). Заради това Усман го е спасил от Мухаммад. След като народът се успокоил, Усман завел писаря при Мухаммад и потърсил защита за него. Мухаммад замълчал за известно време, след което казал „да“. Когато Усман напуснал, Мухаммад рекъл: „Замълчах си само защото вие (народът) трябваше да го убиете“.[2]

Някои апологети твърдят, че Аби Сарх се е завърнал към исляма по своя собствена воля, без да бъде притискан, като цитират тафсира от Ал Табари върху стих 6:93, където се казва, че Аби Сарх се е завърнал към исляма преди завладяването на Мекка. Обаче Историята на Табари и хадисите в Суна Абу Дауд казват, че той се е завърнал към исляма в същия ден, когато Мекка е била завладяна (т.е. под натиск, когато е бил представен на Мухаммад от своя млечен брат Усман).

Абдалла б. Са‘д б. Аби Сарх пишеше за него. Той се отрече от исляма и по-късно се завърна към исляма в деня на завладяването на Мекка.
Разказва Са‘д: В деня, когато Мекка беше завладяна, Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) даде защита на народа с изключение на четирима мъже и две жени, и той ги назова по име. Ибн АбуСарх беше един от тях. След това той разказа преданието. Той рече: Ибн АбуСарх се беше скрил при Усман ибн Аффан. Когато Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) поиска от народа да положи клетва за вярност, той го доведе и го изправи пред Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него). Той каза: Пратенико на Аллах, приеми клетвата за вярност от него. Той повдигна главата си и го погледна три пъти, като му отказваше всеки път. След третия път той прие клетвата му. След това той се обърна към Сподвижниците си и каза: „Няма ли някой разумен мъж сред вас, който да се изправи срещу този (мъж), когато е видял, че отказвам да приема клетвата за вярност, и да го убие?“..
"„Беше ми разкрито“ , а нищо не му е било разкрито“ се отнася за Абдалла Ибн Са‘д Ибн Аби Сарх, който е бил писар на Пратеника на Аллах. Стихът (23:12), който казва „Сътворихме Ние човека от подбрана глина“ е бил разкрит, и когато Мухаммад е стигнал до частта, където се казва: „…после го оформяме в друго творение (23:14), Абдалла е казал: „Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!“ в удивление от подробностите при създаването на човека. Пророкът е казал: „Напиши го; понеже така беше разкрито“. Абдалла се е усъмнил и казал: „Ако Мухаммад казва истината, тогава и аз получавам откровението колкото и той, а ако лъже, това, което казах е добро колкото това, което той каза.[3]

От Сурата за Покаянието са изгубени 157 стиха[редактиране]

„Малик казва, че някои стихове от 9-та глава (Сура за Покаянието) са били пропуснати в началото. Сред тях е „В името на Аллах всемилостивия, Милосърдния“, защото е доказано, че дължината на Сурата за Покаянието е равна на дължината на Сурата за Кравата“. [4]

Разни[редактиране]

Ибн Омар ал-Хаттаб: „Нека никой от вас да не казва, че е придобил целия Коран, понеже как знае той, че е целият? Голяма част от Корана беше изгубен, ето защо нека казва: „Придобих това, което беше налично”[5]
Аиша: „По времето на Пророка, главата за Съюзените племена беше 200 стиха, когато биваше четена. Когато Усман редактира преписите на Корана, единствено сегашните (стихове) бяха записани ."[5]
Убай ибн Кааб: „Този велик сподвижник попита едного от мюсюлманите: „Колко стиха се съдържат в главата за Съюзените племена?“ Той каза: „72 или 73 стиха“. Той (Убай) му каза: „Тя беше почти равна на главата за Кравата (около 286 стиха) и включваше стиха за убиването с камъни“. Мъжът попита: „Какво представлява стихът за убиването с камъни?“ Той рече: „Ако възрастен мъж или жена са извършили прелюбодейство, убийте ги с камъни.[5]
Ибн Хазм: „Али Ибн Аби Талиб каза, че за това има надежна верига от източници."[6]
„Когато се е събирал Коранът, хората са идвали при Заид Ибн Табит (със стиховете, които са си спомняли). Той е отбягвал да записва някой стих, ако двама свидетели не са го потвърждавали. Последният стих от главата за Покаянието е бил открит единствено при Хузайма Ибн Табит. Заид е казал: „Запишете го, защото Пратеникът на Аллах е направил свидетелството на Хузайма равно на свидетелството на двама мъже“. „Омар е дошъл със стиха за убиването с камъни, но не бил записан, защото той е бил единственият свидетел за него.[7]
Аиша: „Сред (стиховете), които бяха разкрити, (стихът) за десетте кърмения беше отменен от (стих), който призовава за пет кърмения. Пратеникът на Аллах умря и този стих беше все още четен като част от Корана. Това се отнасяше за Абу Бакр и Омар“.[8]
Ибн Хазм: „Стиховете за убиването с камъни и кърменето бяха притежание на Аиша в един препис (на Корана). Когато Мухаммад умря и хората бяха твърде заети с подготовката за погребението, едно домашно животно влязло и ги изяло.“[9]
„Хамида, дъщеря на Аби Юнис, каза: „Когато баща ми беше на 80-годишна възраст, той прочете в преписа на Аиша: „Аллах и Неговите ангели да благословят (буквално да се молят за) Пророка , о, вие, които вярвате, благословете него и тези, които се молят на първите редици.“ Тогава тя рече: „Това беше така, преди Усман да промени преписите на Корана““.[10]
„Омар каза на Абдул-Рахман Ибн Оаф: „Не намери ли сред стиховете, които получихме някой да казва „Бъди ревностен, както беше ревностен в началото?“ Ние не го намираме (никъде).“ Абдул-Рахман Ибн Оаф му каза: „Този стих беше премахнат заедно с другите, които бяха премахнати от Корана.““[11]
„Маслама ал-Ансар каза на сподвижниците на Мухаммад: „Разкажете ми за двата стиха, които не са били записани в Корана, който Усман е събрал“. Те не можаха. Маслама рече:“О, вие, които повярвахте и се преселихте, и се бихте за делото на Аллах като (жертвахте) своята собственост и самите вас, вие получихте благовестието, ето защо сте благоденстващи. Също и тези, които ги подслониха, и им помогнаха и ги защитиха от онези, върху които Аллах (разкри) Своя гняв, никоя душа не знае какво ги очаква като награда за това, което са направили.““[11]
Ибн Касир: „Усман изгори остатъка от преписите, които бяха в ръцете на хората, защото те спореха за (правилното) четене и се биеха помежду си. Когато дойде ред да се вземе преписа на Ибн Мас‘уд, за да бъде изгорен, той им каза: „Аз знам повече от Заид ибн Табит (комуто Усман беше наредил да събере преписите на Корана).“ Усман писа до Ибн Мас‘уд като поиска от него да предостави преписа си за изгаряне.“[12]

Изрязани стихове[редактиране]

Съществуват доказателства за изрязването на някои стихове от Корана , въпреки че те са били разкрити на Мухаммад и хората от неговото съвремие са ги запомнили.

Разказва Анас: Пророкът изпрати седемдесет мъже от племето Бани Салим към племето Бани Амир. Когато те стигнаха там, моят вуйчо им каза: „Аз ще вървя пред теб, и ако те ми позволят да предам посланието на Пратеника на Аллах (това ще бъде добре); в противен случай ти ще останеш близо до мен.“ И така той се отправи към тях и езичниците му осигуриха защита. Но докато той съобщаваше посланието на Пророка, те извикаха един от техните мъже, който го наръга до смърт. Моят вуйчо каза: „Аллах е по-велик! С името на Господаря на Кааба, нека да пожъна успех“. След това те нападнаха останалата част от племето и избиха всички, освен един сакат мъж, който отиде на върха на планината. (Хаммам, под-разказвач, казва: „Мисля, че още един мъж се спаси заедно с него.)“ Гавриил съобщи на Пророка, че те (мъчениците) са срещнали своя Господ и Той е бил доволен от тях и ги е зарадвал. Ние рецитирахме: „Кажи на нашите хора, че ние срещнахме нашия Господ, Той е доволен от нас и ни зарадва“. По-късно този стих от Корана беше изрязан. Пророкът умоляваше Аллах в продължение на четиридесет дни да прокълне убийците от племената Рал, Дакван, Бани Лихян и Бам Усайя, които не се покориха на Аллах и Неговия Пратеник.
Разказва Анас бин Малик: В продължение на четиридесет дни Пратеникът на Аллах умоляваше Аллах да прокълне тези, които бяха убили сподвижниците на Бир-Мауна; той призоваваше злото да се стовари върху племената Рал, Дакван и Усайя, които не се покориха на Аллах и Неговия Пратеник. Тогава беше разкрит един стих от Корана, който се отнасяше за тези, които бяха убити при Бир-Мауна, който ние рецитирахме, но по-късно той беше изрязан. Стихът гласеше: „Кажи на народа ни, че ние срещнахме нашия Господ. Той е доволен от нас и ни зарадва.“
Разказва Анас: Хората от племената Рил, Дакван, Усия и Бани Лихян дойдоха при Пророка и твърдяха,че са приели исляма и те поискаха от него да ги подкрепи с войници, за да се бият срещу собствения си народ. Пророкът ги подкрепи със седемдесет мъже ансари, които ние наричахме Ал-Курра (т.е. учители), които (от благочестие) режеха дърва през деня и се молеха през нощта. И тези хора взеха със себе си (седемдесетте) мъже, докато стигнаха до едно място, наречено Бир-Ма‘ана, където бяха предадени и убити. И Пророкът призоваваше злото да се стовари върху племената Рил, Дакван и Бани Лихян в продължение на един месец по време на молитва. Разказва Катада: Анас ни каза, че те (мюсюлманите) са рецитирали стих от Корана, който се отнасял за тези мъченици и той гласял: „О, Аллах! Нека нашите хора да знаят от наше име, че ние срещнахме нашия Господ, Който е доволен от нас и ни зарадва.“ По-късно този стих беше изрязан.

Не е ясно кой е взел решението да ги изреже.

Седемте четения на Корана[редактиране]

Разказва Абдулла бин Аббас: Пратеникът на Аллах каза: „Гавриил ми рецитираше Корана по един начин. Тогава аз поисках от него (да го прочете по друг начин) и продължих да искам от него да го рецитирам по други начини, и той го рецитираше по различни начини, докато най-накрая той го рецитираше по седем различни начина”
Убай б. Кааб съобщава, че Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) е бил близо до кладенеца на Бану Гифар, когато Гавриил дошъл при него и му казал: Аллах ти заповядва да рецитираш на хората Корана на едно наречие. Като чу това той каза: Моля от Аллах за милост и прошка. Моите хора нямат възможността да го направят. Тогава той дойде за втори път и каза: Аллах ти заповядва да рецитираш Корана на хората си на две наречия. На това той (Светият Пророк) отново отговори: Търся милост и прошка от Аллах, моите хора няма да могат да го направят. Той (Гавриил) дойде за трети път и каза: Аллах ти заповядва да рецитираш Корана на хората си на три наречия. На това той отговори: Моля за милост и прошка от Аллах. Моите хора няма да могат да го направят. Тогава той дойде за четвърти път и каза: Аллах ти заповядва рецитираш Корана на хората си на седем наречия, и без значение на кое наречие рецитират, те ще са прави.
Един велик учител, какъвто е Мауарди, казва, че Мухаммад е позволил четенето (на Корана) на основата на всяко едно от Седемте писма, както се е случило при случаите с Омар. Той също е позволил заместването на едно писмо с друго."[13]
„Когато младежите и техните учители се бореха един срещу друг по времето на Усман заради разликите в четенето (на кораничния текст), той (Усман) уеаднакви четенето и накара хората да го рецитират според това, защото той се страхуваше от бунтове, понеже иракчаните и дамаскините спореха за наречието. Но преди това преписите на Корана (се четяха) на основата на Седемте писма, на които Коранът беше даден.“[14]

Източници[редактиране]

  1. "The Itqan" от Suyuti , Част 1, стр. 172-173
  2. Коранът непогрешим ли е? От Абдаллах Абд ал-Фади
  3. Тафсир Анвар ал-Танзил уа Таавил от Абдуллах Ибн Умар ал-Баидави
  4. "The Itqan" от Суйути , Част 3, Стр. 184
  5. 5,0 5,1 5,2 Суйути, "The Itqan", Част 3, стр.. 72 Грешка при цитиране: Invalid <ref> tag; name "Suyuti 3 72" defined multiple times with different content Грешка при цитиране: Invalid <ref> tag; name "Suyuti 3 72" defined multiple times with different content
  6. Най-сладките [Al Mohalla] Глава. 8, Част 11, стр. 234-235
  7. Суйути, "The Itqan", Част 1, стр. 168
  8. Суйути, "The Itqan", Част 3, стр. 62-63
  9. Ибн Хазм, Глава 8, Част II, стр. 235 и 236
  10. Суйути, "The Itqan", Част 3, стр. 73
  11. 11,0 11,1 Суйути, "The Itqan", Част 3, стр. 74 Грешка при цитиране: Invalid <ref> tag; name "Suyuti 3 74" defined multiple times with different content
  12. "The Beginning and the End" Част 7, стр. 218
  13. "The Itqan" от Суйути ,Параграф 1, Стр. 137. и стр. 141 и 142
  14. "The Itqan" от Суйути, Параграф 1, Стр. 170 и 171