5903
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 69: | Ред 69: | ||
Почти без никакво изключение мюсюлманите смятат Корана, който днес четем, за идентичен с варианта, който комисията на ‘Утман е изготвила, по отношение на текста, броя и реда на сурите. Традиционното мюсюлманско вярване твърди още, че Коранът на Утман съдържа цялото откровение, предоставено на тяхната общност, като то е вярно запазено без никаква промяна или каквото и да е отклонение, както и че приемането на ‘Утмановия Коран е било изцяло общоприето от деня на неговото разпространение. Традиционната позиция се мотивира от догматични фактори; тя не може да бъде подкрепена от историческата очевидност… Чарлз Адамс | Почти без никакво изключение мюсюлманите смятат Корана, който днес четем, за идентичен с варианта, който комисията на ‘Утман е изготвила, по отношение на текста, броя и реда на сурите. Традиционното мюсюлманско вярване твърди още, че Коранът на Утман съдържа цялото откровение, предоставено на тяхната общност, като то е вярно запазено без никаква промяна или каквото и да е отклонение, както и че приемането на ‘Утмановия Коран е било изцяло общоприето от деня на неговото разпространение. Традиционната позиция се мотивира от догматични фактори; тя не може да бъде подкрепена от историческата очевидност… Чарлз Адамс | ||
Докато съвременните мюсюлмани поддържат една крайно консервативна позиция, мюсюлманските учени от ранните години на исляма са били много по-гъвкави, като са разбирали, че части от Корана са били изгубени, променени и са съществували хиляди варианти, което е правело невъзможно да се говори за Корана. Например Ас-Сюити (починал през 1505 г.), един от най-известните и почитани коментатори на Корана, цитира думите на Ибн Омар ал Хаттаб: „Нека никой от вас да не казва, че се е сдобил с целия Коран, понеже как може да знае, че това е всичко? Голяма част от Корана се е изгубила, следователно нека да се казва: „Придобих това, което е останало“. (Ас-Суюти, Иткан, част 3, стр. 72). Аиша, любимата съпруга на Пророка, казва, че според едно предание, разказано от Ас-Суюти, „по времето на Пророка, сурата „Съюзените племена“ е била от 200 стиха, когато е била четена. Когато ‘Утман е редактирал преписите на Корана, само настоящите (стихове) са били записани“ (73). | |||
Ас-Суюти разказва следната история за Уба ибн Ка‘б, един от великите сподвижници на Мухаммад: | |||
Този всеизвестен сподвижник попита един от мюсюлманите: „Колко са на брой стиховете в сурата „Съюзените племена“?“ Той каза: „Седемдесет и три“. Той (Уба) му каза: „Тя беше почти равна по дължина на сурата „Кравата“ (около 286 стиха) и включваше стиха за убиването с камъни“. Мъжът попита: „Какъв е този стих за убиването с камъни“. Той (Уба) рече: „Ако възрастен мъж или жена извърши прелюбодеяние, убийте ги с камъни“. | |||
Както беше отбелязано по-рано, понеже не е съществувал нито един документ, който да е събрал всичките му откровения, след смъртта на Мухаммад през 632 г. сл.Хр., мнозина от неговите последователи са се опитали да съберат всички известни откровения и да ги запишат под формата на кодекс. Не след дълго се появяват кодексите на някои учени като Ибн Масуд, Уба ин Ка‘б, ‘Али, Абу Бакр, Ал-Асуад и други (Джефери, глава 6-та, е изброил петнадесет на брой първични кодекса и голям брой вторични). С разпространението на исляма впоследствие се появяват и т.нар. градски кодекси в центровете Мекка, Медина, Дамаск, Куфа и Басра. Както видяхме по-рано, ‘Утман се е опитал да сложи ред в това хаотично положение, като е канонизирал Кодекса от Медина, а негови преписи са били изпратени във всички главни градове със заповед за унищожаване на всички други варианти. | |||
Кодексът на Утман е трябвало да стандартизира консонантния текст и при все това откриваме, че голяма част от различните предания на този консонантен текст са оцелели чак до 4-ия ислямски век. Проблемът се усложнява от факта, че консонантният текст е без диакритични знаци, т.е. точките, чрез които се различават “б” от “т” или “тх”, например липсват. Няколко други букви (ф и г; й, х и кх; с и д; р и з; с и сх; д и дх, т и з) са неразличими. С други думи Коранът е бил написан на дефектен език (т.нар. scripta defectiva). В резултат на това са били възможни множество варианти на четене според начина на поставяне на точките (в случай че са били поставени). | |||
Гласните представляват един още по-голям проблем. По принцип арабите нямат знаци за кратките гласни: арабското писмо е консонантно (само със съгласни). Въпреки че кратките гласни понякога се изпускат, те могат да бъдат представени чрез ортографски знаци, поставяни над или под буквите – общо три знака, като придобиват форма на леко наклонено тире или запетая. Макар и вече установили съгласните, мюсюлманите все още е трябвало да решат какви гласни да използват: използването на различни гласни, разбира се, дава като резултат различни прочити. Използването на scripta plena (пълно писмо – лат.), което позволява текстът да бъде изписан с всички гласни и диакритични знаци, не е било напълно доусъвършенствано чак до края на 19-ти век. | |||
Проблемите, създадени от дефектното писмо, неизбежно са довели до формирането на различни центрове, като всеки един от тях е имал свой собствен вариант на преданието относно пунктуацията и вокализацията на текстовете. Въпреки заповедта на ‘Утман за унищожаване на всички текстове освен неговия е очевидно, че старите кодекси са оцелели. Както отбелязва Чарлз Адамс: „трябва да подчертаем, че далеч не е един текстът, който е успял да остане непокътнат от комисията на ‘Утман, а буквално хиляди варианти за прочит на определен стих са били известни през първите три (мюсюлмански) века. Тези варианти са се отразили дори и на ‘Утмановия кодекс, което затруднява да се разбере каква точно е била истинската му форма“. | |||
Някои мюсюлмани са предпочитали кодекси, различни от ‘Утмановия, например тези на Ибн Мас‘уд, Уба ибн Ка‘б и Абу Муса. Впоследствие под влиянието на големия учен по Корана Ибн Муджахид (починал през 935 г.) се извършва окончателно узаконяване на една система от съгласни и ограничения за вариациите от гласни, използвани в текста, което дава като резултат приемането на седем системи. Но други учени са възприели десет системи, а трети – четиринадесет на брой. Дори и 7-те системи на Ибн Муджахид дават възможност за 14 вариации, понеже всяка една от седемте системи е била формирана чрез двама различни разказвачи, а именно: | |||
1. | 1. Нафи от Медина според Уарш и Калун;<br> | ||
2. | 2. Ибн Катир от Мекка според Ал-Баззи и Кунбул;<br> | ||
3. | 3. Ибн Амир от Дамаск според Хишам и Ибн Дакуан;<br> | ||
4. | 4. Абу Амр от Басра според Ал-Дури и Ал-Суси;<br> | ||
5. | 5. Асим от Куфа според Хафс и Абу Бакр;<br> | ||
6. | 6. Хамза от Куфа според Халаф и Халлад;<br> | ||
7. | 7. Ал-Кисаи от Куфа според Ал Дури и Абул Харит;<br> | ||
В крайна сметка надмощие вземат три системи – тези на Уарш (починал през 812 г.) за Нафи от Медина, на Хафс (поч. през 805 г.) за Асим от Куфа и на Ал-Дури (поч. през 860 г.) за Абу Амр от Басра. Понастоящем в съвременния ислям две версии биват най-използвани: тази на Асим от Куфа чрез Хафс, на която е даден един вид официално одобрение чрез използването ѝ за египетското издание на Корана през 1924 г.; и тази на Нафи чрез Уарш, която се използва в някои части на Африка, различни от Египет. | |||
Както Чарлз Адамс ни напомня: | |||
Важно е да се обърне внимание върху възможните източници на недоразумения с оглед на различните варианти за четене на Корана. Седемте (версии) се отнасят за действителния писмен и устен текст, за различаване вариантите на кораничните стихове, чиито различия, макар и неголеми, са така или иначе от важно значение. Понеже самото съществуване на различни прочити и версии на Корана е несъвместимо с официалната доктрина за Свещеното Писание, която се поддържа от множеството съвременни мюсюлмани, не е рядкост в един апологетичен контекст да се чуят седем (версии), обяснени като начини на рецитиране; всъщност начинът и техниката на рецитиране представляват един абсолютно различен въпрос. | |||
<br> | |||
Гийом също коментира различията във вариантите като „не винаги незначителни по същност“. Например последните два стиха на сура LXXXV, Ал Бурадж, се чете: (21) hawa qur’anun majidun; (22) fi lawhin mahfuzun/in. Последната сричка е под съмнение. Ако е в женски род – in, дава значение на „Това е славен Коран в съхраняван скрижал“ – препратка към мюсюлманската доктрина за Съхранявания скрижал. Ако е завършек в именителен падеж – un, това означава: „Това е славен Коран, съхранен на скрижал“. Съществуват и други пасажи със сходни проблеми, когато иде реч за социалното законодателство. | |||
Ако допуснем, че съществуват празноти, защо тогава да няма и добавяния? Автентичността на много стихове в Корана е поставяна под съмнение от самите мюсюлмани. Мнозина от племето на хараджите, които са били последователи на ‘Али в ранната история на исляма, намират сурата, която разказва историята на Юсуф за обидна, еротична приказка, която не е била в Корана. Хиршфелд поставя под съмнения стиховете, в които се появява името „Мухаммад“ - има нещо доста подозрително в това името, което означава „Почитан“, да е било носено от Пророка. Това име със сигурност не е било твърде разпространено. Въпреки това името на Пророка се появява в документи, които са приети като автентични като например „Основаването на Медина“. | |||
Повечето учени вярват, че в Корана са налице интерполации; тези интерполации могат да бъдат видяни във вид на тълкувателни коментари върху някои редки думи, които трябва да бъдат обяснени. По-сериозни са интерполациите от догматичен и политически характер, които вероятно са добавени, за да оправдаят избирането на ‘Утман за халиф в ущърб на ‘Али. Освен това има други стихове, които са добавени от гледна точка на римуването или за да се слеят два кратки пасажа, които сами по себе си нямат никаква връзка помежду си. | |||
Бел и Уот внимателно изследват много от поправките и редакциите и посочват грубостта на кораничния стил като доказателство за огромното множество промени в Корана: | |||
Всъщност налице са множество неравности от този вид и се твърди, че те са един вид фундаментално доказателство за направени редакции. Освен вече споменатите точки – скрито римуване и римувани фрази, които не са вплетени в структурата на пасажа – съществуват и следните: груби промени на римата; повтаряне на една и съща римувана дума или римувана фраза в свързващите стихове; включването на външен предмет в пасаж, който иначе изглежда хомогенен; различно отношение към даден предмет в съседни стихове, често с повторения на думи и изрази; прекъсвания на граматичната конструкция, което поражда затруднения в екзегезата; ненадейна промяна в дължината на стиха; внезапни промени в драматичната ситуация с промени на местоименията от единствено в множествено число, от второ в трето лице и т.н.; поставянето едно до друго на очевидно протиположни твърдения; поставянето един до друг на пасажи с различно датиране чрез включването на определени изрази в по-ранните стихове. | |||
В много случаи един пасаж има различни продължения, които следват едно след друго в дадения текст. Вторият вариант е белязан с промяна на смисъла и с промяна на граматичната конструкция, понеже връзката му не е с това, което стои пред него непосредствено, а с онова, което е разположено на някакво разстояние назад. Християнинът Ал-Кинди (да не се бърка с арабския философ, мюсюлманин) пише през около 830 г. сл. Хр. критика на Корана по следните въпроси: | |||
Резултатът от всичко това (процесът, по който се появил Коранът) е присъщ на вас, които сте прочели писанията и виждате как във вашата книга историите се смесват и се разбъркват; доказателство, че много различни ръце са писали вътре и това е причинило несъответствия, чрез добавяне или орязване на онова, което им се е харесвало или не. Тогава дали при тези условия откровенията са били низпослани от небето? | |||
==Skepticism of the Sources == | ==Skepticism of the Sources == |