Произходът на Корана: Разлика между версии

Произходът на Корана (преглед на кода)

Версия от 17:31, 1 април 2020

1431 байта добавени , 1 април 2020

→‎Editorial Note

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5836

редакции

@@ Ред 249: / Ред 249: @@
 Методологията на Уот почива върху неправилна оценка на тези източници. Проблемът се състои в самия начин за възникване на преданието, а не само в някои незначителни изкривявания, които са добавени впоследствие. Допускането на изкривявания, произтичащи от различни течения вътре в исляма, дължащи се на конкретна географска област, племе, секта или школа не може по никакъв начин да поправи тенденциозността, резултат от предаността към самия ислям. Цялото предание е тенденциозно, неговата цел е изработването на арабска свещена история и тази тенденциозност е оформила фактите, каквито са днес пред нас, а не просто е добавила някои екзотични твърдения, които можем да елиминираме.
-==Editorial Note==
+==Бележка на английския редактор==
-Most of the articles in this collection were originally published more than fifty years ago (and a couple dare to the nineteenth century), when there was little consistency in the way Arabic terms were transliterated into English. Thus, the name of Islam’s holy book was variously written as Kortan, Kur’an, Quran, Qur’an, Coran, etc., and the name of Islam’s Prophet was transliterated as Mahomet, Mohammed, Muhammad, etc. To leave the diverse forms of these names, and many other Arabic terms, would confuse the reader; in some cases it might even obscure the fact that two authors are discussing the same person or text. Therefore, the original spellings have been changed where necessary to make them conform to modern usage and to ensure that a consistent spelling is used in every article.
+Повечето от статиите в тази колекция са публикувани за пръв преди повече от 50 години (а две от тях са дори и от 19-ти век), когато нямаше обща практика за това как арабските термини да бъдат транслитерирани на английски език. Ето защо името на свещената книга на исляма беше написано във варианти като Kortan, Kur’an, Quran, Qur’an, Coran и т.н., а името на Пророка на исляма беше транслитерирано като Mahomet, Mohammed, Muhammad и т.н. Оставянето на разнообразните форми на тези имена и много други арабски термини би объркало читателя; в някои случаи това дори би замъглило факта, че двама автори говорят за един и същи човек или текст. Поради тази причина оригиналният правопис беше променен, където беше необходимо да се направят удобни за съвременна употреба и за да бъде сигурно, че във всяка статия се използва последователен правопис.
-Accordingly, Islam’s sacred book is always referred to by its most recognizable form—Koran (even though Qur'an is preferred by scholars and is closer to the actual Arabic pronunciation). The name of Islam’s founder is consistently spelled Muhammad. Arabic names that used to be transliterated with an o will be spelled with a u, e.g, ‘Uthman, ‘Umar (not Othman, Omar). The symbol ‘ is used to express Arabic ain, the symbol ’ expresses Arabic hamca. Other diacritical marks have been eliminated since they mean little or nothing to nonspecialists and specialists already know the original Arabic to which the transliteration refers. The term "Prophet" with a capital "p," when used by itself, refers to Muhammad, in contrast to the same word with a lowercase "p," which refers to prophets from other religions.
+Съответно свещената книга на исляма винаги е посочена с нейната най-разпознаваема форма – „Koran“ (макар че Qur’an бива предпочитана от учените и е по-близо до съвременното арабско произношение). Името на основателя на исляма последователно е изписано като Muhammad. Арабските думи, които са транслитерирани с „о“ ще бъдат изписани с „u”, например ‘Uthman, ‘Umar (a не Othman, Omar). Символът ‘ се използва, за да изрази арабското „ain“, символът ’ изразява арабското „hamca“. Други диакритични знаци бяха елиминирани, понеже те имат малка или никаква стойност за неспециалистите, а специалистите вече познават оригинилания арабски текст, за който се отнася транслитерацията. Терминът „Prophet” (Пророка) с главно „p”, когато се използва самостоятелно, се отнася за Мухаммад, за разлика от същата дума с малко „p“, което се използва за пророците от други религии.
 {{Core Scripture}}
 ==See Also==