Сатанински строфи

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,и също – третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ.

И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения Аллах е всезнаещ, всемъдър, за да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези, в чиито сърца има болест и за онези, чиито сърца са корави – угнетителите са в дълбок раздор

Разказва Ибн Аббас: Пророкът направи поклон, когато завърши рецитирането на Сурат-ан-Наджм, и всички мюсюлмани и езичници, и джинове и човешки същетва се поклониха заедно с него

Понеже пратеникът се притесняваше за благоденствието на своя народ, той желаеше да ги привлече колкото е възможно повече. Споменато е, че той копнеел да намери начин, за да ги привлече и методът, който възприел е това, за което ми каза Ибн Хамид, че Салама е казал, че М.б. Ишак му е казал от името на Язид б. Зияд от Медина от М.б. Ка‘б ал-Курази: Когато пратеникът видя, че неговият народ му обърна гръб и той страдаше от тяхното отчуждение спрямо това, което той им беше донесъл от Аллах, той желаел силно да му дойде съобщение от Аллах, което да го помири с народа му. Поради любовта към народа си и своето притеснение за тях, той много щял да се зарадва, ако препятствието, което правело неговата задача толкова трудна би могло да бъде премахнато; и така той размишлявал върху плана, и копнеел за него и това му било много скъпо. Тогава Аллах низпосла: „Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил и не говори той от себе си“ и когато стигна до думите Му „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза и също - третото Манат?“ , той (Мухаммад) размисляше върху това и желаеше да го донесе (т.е. помирението) на народа си, тогава сатаната сложи върху езика му „това са това са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им“'. Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха много доволни от начина, по който той говореше за техните богове и те го слушаха; в същото време вярващите смятаха, че онова, което техният пророк им беше низпослал от техния Господ беше истина, без да подозират нито за грешка, нито за суетно желание или подхлъзване, и когато той стигна до третия поклон и в края на Сурата, в където той трябваше да се поклони – мюсюлманите се поклониха, когато техният пророк се поклони, като потвърдиха това, което той е разкрил и така се подчиниха на неговата заповед, и многобожниците-кураиши и другите, които бяха в джамията се поклониха', когато чуха споменаването на техните богове, така че всички, които се намираха в джамията – вярващи и невярващи се поклониха, с изключение на ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше възрастен мъж, който не можеше да го направи, заради това той взе шепа пръст от долината и се наведе над нея. После народът се разпръсна и кураишите излязоха, зарадвани от това, което беше казано за техните богове, като говореха: „Мухаммад говори за нашите богове по великолепен начин. Той заяви в онова, което прочете, че те са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им.“‎

Вестта достигна до сподвижниците на пророка, които бяха в Абисиния, като им беше съобщено, че кураишите са приели исляма, и така някои мъже започнаха да се завръщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при пратеника и каза: „Какво направи, Мухаммад? Ти прочете на тези хора нещо, което не съм ти донесъл от Аллах и ти каза нещо, което Той не ти е казал.“ Пратеникът сурово се натъжи и започна твърде много да се бои от Аллах. И така Аллах низпосла (откровение), понеже Той беше милостив към него, като го успокои и го просвети по въпроса, и му каза, че всеки пророк и пратеник преди него е желаел каквото и той е желаел, и е искал каквото и той е искал, и сатаната е вмъквал нещо в неговите желания, които той е имал на езика си. И тъй Аллах отмени каквото сатаната беше внушил и Аллах затвърди Своите стихове, т.е. ти си просто като другите пророци и пратеници. Тогава Аллах низпосла: „И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения, Аллах е всезнаещ, всемъдър“. По този начин Аллах премахна мъката на Своя пророк и го освободи от страховете му и отмени каквото сатаната беше внушил в думите, използвани по-горе относно техните богове в откровението му: „Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ. (т.е. нечестен); Те са само имена, които назовахте вие и предците ви, за които се отнасят думите „на когото пожелае и приеме“, т.е. как е възможно застъпничеството на техните богове да Го ползува?

Когато отмяната на това, което сатаната беше сложил върху езика на пророка дойде от Аллах, кураишите казаха: „Мухаммад се е разкаял за това, което той каза спрямо положението на нашите богове към Аллах, променил го е и е донесъл нещо друго.“ И ето двете думи, които сатаната беше сложил върху езика на пратеника, бяха в устата на всички многобожници и те станаха още по-враждебни към мюсюлманите и последователите на пратеника. В същото време онези от сподвижниците, които бяха напуснали Абисиния, когато чуха, че народът на Мекка е приел исляма, щом са се поклонили заедно с пратеника, чуха приближавайки Мека, че съобщението е било погрешно и никой от тях не влезе в града без обет за закрила или тайно. Тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато той не се премести в Медина и бяха при Бадр с него, бяха Утман б. Аффан… с жена си Рукая, дъщеря на пратеника и Абу Худайфа б. Утба с жена си Сахла дъщеря на Сухаил и още неколцина, всичко бяха 33 човека^[1]

Сатаната подмята фалшиво откровение на Пратеника от Езика на Аллах

Пратеникът на Аллах копнееше за благоденствието на своя народ и желаеше да постигне помирение с тях по всички възможни начини. Казано е, че той е искал да намери начин да стори това и се е случило следното.
Ибн Хумаид – Салама – Мухаммад б. Исхак - Язид б. Зияд ал-Мадани – Мухаммад б. Кали ал-Курази: Когато Пратеникът на Аллах видя как неговото племе му обърна гръб и скърбеше да ги гледа как отхвърлят посланието, което той беше донесъл от Аллах, той силно жадуваше в душата си нещо да дойде до него от Аллах, което да го помири с племето му. Заради обичта му към племето му и копнежа му за тяхното благоденствие, той много щеше да се зарадва, ако някои от трудностите, които те му причиниха можеха да бъдат изгладени, и той размисляше в себе си и пламенно желаеше подобна развръзка. Тогава Аллах разкри:

Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил,и не говори той от себе си…

и когато стигна до думите:

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат?

Сатаната подметна на езика му, заради неговите вътрешни терзания и заради това, което той желаеше да донесе на народа си, думите:

Това са високо летящите жерави; наистина тяхното застъпничество се приема с одобрение.

Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха щастливи и възхитени от начина, по който той говореше за техните богове, и те го слушаха, и докато мюсюлманите имаха пълно доверие в своя Пророк по отношение на посланията, които той носеше от Аллах, те не го заподозряха в грешка, заблуда или подхлъзване. Когато стигна до поклона, завършил вече сурата, той се поклони и мюсюлманите направиха същото, следвайки своя Пророк, доверявайки се на посланието, което той беше донесъл и следвайки примера му. Многобожниците от племето на кураишите и другите, които бяха в джамията също се поклониха заради споменаването [1193] на техните богове, което бяха чули, и така нямаше никой в джамията, нито вярващ, нито неверник, който да не се е поклонил. Единственото изключение беше Ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше много възрастен мъж и не можеше да се поклони; но той взе шепа пръст от долината в ръката си и се наведе над нея. След това всички се разотидоха от джамията. Кураишите напуснаха възхитени от споменаването на своите богове, което бяха чули и казваха: „Мухаммад спомена нашите богове по възможно най-благоприятния начин, заявявайки в своето рецитиране, че те са високо летящите жерави и че тяхното застъпничество се възприема с одобрение.“
Вестта за това поклонение достигна до онези от Сподвижниците на Пратеника на Аллах, които бяха в Абисиния и хората казваха: „Кураишите приеха исляма“. Някои започнаха да се връщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при Пратеника на Аллах и каза: „Мухаммад, какво направи? Ти изрецитира на народа нещо, което не съм ти донесъл от Аллах и ти каза това, което не ти беше казано.“ Тогава Пратеникът на Аллах много се наскърби и силно започна да се страхува от Аллах, но Аллах му изпрати откровение, понеже Той беше милостив към него, като го утеши и просвети по случилото се, като му съобщи, че никога не е имало пророк или пратеник преди него, който да е желаел както той желаел и да е искал, както той искал, на когато сатаната да не е подхвърлял думи в неговото рецитиране, както е подхвърлил думи и върху езика на Мухаммад. Тогава Аллах отмени каквото сатана беше подхвърлил по този начин и затвърди неговите стихове, като му каза, че той е като другите пророци и пратеници, и разкри следното:

И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в неговото рецитиране, когато той е рецитирал (Посланието). Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения - Аллах е всезнаещ, премъдър.

По този начин Аллах премахна скръбта на Своя Пратеник, отново го увери относно това, за което той се страхуваше и отмени думите [1194], които сатаната беше подхвърлил на езика му, че техните богове са били високо летящите жерави, чието застъпничество се приема с одобрение. Сега Той разкри, след споменаването на „ал-Лат, ал-Узза и Манат, третото, другото“, думите:

Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското? Това тогава е несправедлив дележ.

Те са само имена, които назовахте вие и предците ви…
Към думите:

на когото пожелае и приеме.

Това означава – как е възможно застъпничеството на техните богове да ползува Аллах?

Когато Мухаммад донесе откровението от Аллах, с което се отменяше това, което сатаната беше сложил на езика на Неговия Пророк, кураишите казаха: „Мухаммад се разкая за това, което каза за положението на нашите богове спрямо Аллах и той го промени и донесе нещо друго.“ Тези две изречения, които сатаната беше сложил върху езика на Пратеника на Аллах бяха в устата на всички многобожници, и те станаха дори още по-зле настроени и по-свирепи в преследването на тези от тях, които бяха приели исляма и бяха последваи Пратеника на Аллах.

Тези от Сподвижниците на Пратеника на Аллах, които бяха напуснали Абисиния, след като бяха чули, че кураишите са приели исляма чрез покланянето им заедно с Пратеника на Аллах, се приближиха (до Мекка). Когато те бяха близо до Мекка, те научиха, че съобщението, гласящо, че народът на Мекка е приел исляма, е било погрешно. Никой от тях не влезе в Мекка без да получи закрила или тайно. Сред тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато не се преместиха в ал-Мадина и присъстваха с Пророка при Бадр, бяха, от Бану Абд Шамс б. Абд Манаф б. Кусаи, Утман б. Аффан б. Аби ал-Ас б. Умая, придружен от жена си Рукая, дъщерята на Пратеника на Аллах; Абу Худайфа б. Утба б. Рабиа б. Абд Шамс, придружен от неговата [1195] жена Сахла бт. Сухаил; заедно с другите мъже, на брой тридесет и трима.

Ал-Касим б. ал-Хасан – Ал-Хусаин б. Дауд – Хаджа – Абу Машар – Мухаммад б. Ка‘б ал-Курази и Мухаммад б. Каиш: Пратеникът на Аллах присъстваше на едно голямо събрание на кураишите, като се молеше в онзи ден да не идва до откровение от Аллах, което да ги накара да му обърнат гръб. Тогава Аллах разкри:

Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник, нито се е отклонил…

и Пратеникът на Аллах го изрецитира и когато стигна до:

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат?

тогава сатаната сложи на езика му двете изречения:

Това са високо летящите жерави; наистина тяхното застъпничество трябва да бъде търсено

Той ги изрече и продължи, за да завърши сурата. Когато той се поклони в края на сурата, цялото множество се поклони заедно с него. Ал-Уалид б. ал-Мугира повдигна някаква пепел към челото си и се наведе над нея, понеже той беше много възрастен мъж и не можеше да се поклони. Те бяха доволни от това, което Мухаммад беше изрекъл и казваха: „Признаваме, че Аллах дава живота и смъртта, който създава и който дава препитаие, но ако тези наши богове се застъпят за нас пред него, и ако им принесете дарове, ние сме с вас.“

В онази вечер Гавриил дойде при него и обсъди сурата с него, и когато той стигна до двете изречения, които сатаната беше сложил върху езика му, той каза: „Не съм ти донасял тези двете.“ Тогава Пратеникът на Аллах му каза: „Аз си измислих неща срещу Аллах и Му преписах думи, които Той не е казвал“. Тогава Аллах му разкри:

И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме, за да измислиш за Нас друго…

към думите:

После не ще си намериш помощник срещу Нас.

Той остана опечален и изплашен, докато не му бе разкрит следният стих:

[1196] И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк…

към думите

… Аллах е всезнаеш, всемъдър.

Когато тези, които бяха се изселили в Абисиния чуха, че целият народ на Мекка е приел исляма, те се върнаха при своите племена, като казваха: „Те са ни по-скъпи“; но те разбраха, че народът се е отметнал от решението си, когато Аллах отмени онова, което сатаната беше сложил върху езика на Пратеника на Аллах.^[2]

Account of the Causes of the Return of the Companions of the Prophet, from Abyssinia

Muhammad Ibn Umar informed us; he said: Yunus Ibn Muhammad Ibn Fudalah al-Azfari related to me on the authority of his father (second chain) he (Ibn Sa'd) said: Kthir Ibn Zayd related to me on the authority of al-Muttalib Ibn Abd Allah Ibn Hantab; they said: "the apostle of Allah had seen his people departing from him. He was one day sitting alone when he expressed a desire: "I wish, Allah had not revealed to me anything distasteful to them."

Then the apostle of Allah, approached them (Quraysh) and got close to them, and they also came near to him. One day he was sitting in their assembly near the Ka'bah, and he recited: "By the Star when it sets", (1) till he reached, "Have ye thought upon Al-Uzza and Manat, the third, the other". (2) Satan made him repeat these two phrases: "These idols are high and their intercession is expected". The apostle of Allah repeated them, and he went on reciting the whole surah and then fell in prostration, and the people also fell in prostration with him. Al-Walid Ibn al-Mughirah, who was an old man and could not prostrate, took a handful of dust to his forehead and prostrated on it. It is said: Abu Uhayhah Sa'id Ibn al-As, being an old man took dust and prostrated on it. Some people say: It was al-Walid who took the dust; others say: It was Abu Uhayhah; while other say: Both did it. They were pleased with what the apostle of Allah had uttered. They said: "We know that Allah gives life and causes death. He creates and gives us provisions, but our deities will intercede with Him, and in what you have assigned to them, we are with you." These words pricked the apostle of Allah.

He was sitting in his house and when it was evening, Gabriel came to him and revised the surah. Then Gabriel said: "Did I bring these two phrases?" The apostle of Allah said: "I ascribed to Allah, what He had not said."

Then Allah revealed to him: "And they indeed strove hard to beguile you (Muhammad) away from that which We have inspired you, that you should invent other than it against Us; and then would they have accepted you as a friend. And if We had not made you wholly firm you might almost have inclined to them a little, Then had We made you taste a double (punishment) of living and a double (punishment) of dying then had you found no helper against Us.""(1)

Muhammad Ibn Umar informed us; he said: Muhammad Ibn Abd Allah related to me on the authority of al-Zuhri, he on the authority of Abu Bakr Ibn Abd al-Rahman Ibn al-Harith Ibn Hisham; he said: "This prostration became know to people till the news reached Abyssinia and the Companions of the apostle of Allah that the people of Makkah fell in protraction and joined Islam including al-Walid. Ibn al-Mughirah and Abu Uhayhah who prostrated behind the prophet. The people said: "When such persons have joined Islam, who else remains in Makkah?" They said: "Our relatives are dear to us." So they returned. Where they were at a distance of one hour's walk from Makkah, they confronted some horsemen of Kinanah. They inquired about the Quraysh and their affairs. The horse men said: "Muhammad spoke well of their deities, so they followed him but then they turned apostate. He began to abuse their gods and they began to harm him. We left them in this struggle." They discussed that they should return to Abyssinia; but then they said: "We have reached here, so let us enter (the town), see the Quraysh and visit our families and then return.""

Muhammad Ibn Umar informed us; he said: Muhammad Ibn Abd Allah related to me on the authority of al-Zuhri, he on the authority of Abu Bakr Ibn Abd al Rahman; he said: "They entered Makkah and none entered it except under (some one's) protection; Ibn Masud stayed for a short time and returned to Abyssinia."

Muhammad Ibn Umar said: "They had left (Makkah) in the month of Rajab in the fifth year. There they remained in the months of Shaban and Ramadan. The incident of prostration took place in Ramadan, and they returned in Shawwal in the fifth year."^[3]

"On a certain day, the chief men of Mecca, assembled in a group beside the Kaaba, discussed as was their wont the affairs of the city; when Mahomet appeared and, seating himself by them in a friendly manner, began to recite in their hearing the 53 Sura.... "

"And see ye not Lat and Ozza, and Manat the third besides?"

"When he had reached this verse, the devil suggested an expression of the thoughts which for many a day had possessed his soul; and put into his mouth words of reconciliation and compromise, the revelation of which he had been longing for from God, namely;

"These are the exalted Females, and verily their intercession is to be hoped for"

"The Coreish were surprised and delighted with this acknowledgement of their deities; and as Mahomet wound up the Sura with the closing words

"Wherefore bow down before God, and serve Him"

"the whole assembly prostrated themselves with one accord on the ground and worshipped. Walid alone, the son of Mughira, unable from the infirmities of age to bow down, took a handful of earth and worshipped, pressing it to his forehead."

"And all the people were pleased at that which Mahomet had spoke, and they began to say, "Now we know that it is the Lord alone that give life and takes it away, that created and supports. These our goddesses make intercession with Him for us; and as thou has conceded unto them a portion, we are content to follow thee". But their words disquieted Mahomet, and he retired to his house. In the evening Gabriel visited him; and the prophet recited the Sura unto him. And Gabriel said, "What is this that thou has done? Thou has repeated before the people words that I never gave unto thee". So Mahomet grieved sore, and feared the Lord greatly; and he said, "I have spoken of God that which He had not said." But the Lord comforted His prophet, and restored his confidence, and cancelled the verse, and revealed the true reading thereof (as it now stands), namely,

"And see ye not Lat and Ozza, and Manat the third beside? What! Shall there be male progeny unto you, and female unto him? That were indeed an unjust partition! They are naught but names, which ye and your Fathers have invented, etc."^[4]

And We did not send before you any messenger (rasūl) — this is a prophet who has been commanded to deliver a Message — or prophet (nabī) — one who has not been commanded to deliver anything — but that when he recited [the scripture] Satan cast into his recitation, what is not from the Qur’ān, but which those to whom he [the prophet] had been sent would find pleasing. The Prophet (s) had, during an assembly of the [men of] Quraysh, after reciting the [following verses from] sūrat al-Najm, Have you considered Lāt and ‘Uzzā? And Manāt, the third one? [53:19-20] added, as a result of Satan casting them onto his tongue without his [the Prophet’s] being aware of it, [the following words]: ‘those are the high-flying cranes (al-gharānīq al-‘ulā) and indeed their intercession is to be hoped for’, and so they [the men of Quraysh] were thereby delighted. Gabriel, however, later informed him [the Prophet] of this that Satan had cast onto his tongue and he was grieved by it; but was [subsequently] comforted with this following verse that he might be reassured [of God’s pleasure]: thereat God abrogates, nullifies, whatever Satan had cast, then God confirms His revelations. And God is Knower, of Satan’s casting of that which has been mentioned, Wise, in His enabling him [Satan] to do such things, for He does whatever He will.

That He may make what Satan has cast a trial, a test, for those in whose hearts is a sickness, dissension and hypocrisy, and those whose hearts are hardened, namely, the idolaters, [hardened] against acceptance of the truth. For truly the evildoers, the disbelievers, are [steeped] in extreme defiance, [in] a protracted feud with the Prophet (s) and the believers, for his tongue uttered mention of their gods in a way that pleased them, and yet this was later nullified.