Сахих: Разлика между версии
| [проверена версия] | [проверена версия] |
(→Da'if) |
(→Maudu) |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
„Даиф“ означава, че разказът е слаб – обикновено причината за това е някакъв проблем или съмнение спрямо иснада или спрямо един или повече от разказвачите в иснада. Още веднъж, това не означава, че разказът е откровен фалшификат, но че трябва да бъде подкрепен от по-солидни разкази. | „Даиф“ означава, че разказът е слаб – обикновено причината за това е някакъв проблем или съмнение спрямо иснада или спрямо един или повече от разказвачите в иснада. Още веднъж, това не означава, че разказът е откровен фалшификат, но че трябва да бъде подкрепен от по-солидни разкази. | ||
=== | === Мауду === | ||
Тази класификация в най-добрия случай определя разказа като съмнителен, а в най-лошия – като откровен фалшификат. Това е най-слабата по надеждност класификация. | |||
== Example of Bukhari's Criteria == | == Example of Bukhari's Criteria == | ||
Версия от 15:37, 13 август 2018
Сахих (صَحِيْح) е арабска дума, която означава истински/автентичен/действителен. Използва се при класификацията на ahadith и представлява най-високото ниво на автентичност, което може да се даде на един разказ, който покрива всички критерии на Имам Бухари за класифициране като сахих хадис. Ахадисите (разкази/повествования/съобщения) са описания на съвременници на Мухаммад за него, неговия живот и този на Сподвижници/Сахаби. Докато Коранът е написан в писмена форма и впоследствие е кодифициран от третият Халиф Усман, хадисите нямат предимството на подобен процес, но вместо това са предавани устно, от човек на човек, докато най-накрая биват записани от събирач на хадиси (често това се случва след стотици години).
Критериите на Бухари
Мухаммад ал-Бухари (Мухаммад Ибн Исмаил Ибн Ибрахим Ибн ал-Мугира Ибн Бардизба ал-Бухари) е ислямски учен и събирач на хадиси. Когато започнал да събира разкази, той се е спрял на набор от критерии, които да използва, за да определи автентичността на събраната информация. Ако един известен нему разказ не е покривал тези изисквания, той не е влизал в неговата колекция. Понеже е използвал тези критерии, неговата колекция днес е известна като „Сахих ал Бухари“. Няколко години по-късно неговият ученик Муслим бин ал-Хаджадж (Абул Хусаин Муслим ибн ал-Хаджадж Кушайри ал-Нишапури) ще използва същите критерии за управление на своята колекция. Колекцията на Муслим е позната като „Сахих Муслим“. Това са двете единствени колекции с хадиси, пред които навсякъде бива поставяна представката „сахих“. Тези две сунитски колекции с хадиси са приети от сунитите-мюсюлмани като изцяло сахих, което обаче не означава, че всеки един разказ от двете колекции е сахих, нито пък че разкази от други колекции не могат да бъдат също сахих.
Имам Бухари е установил три критерия, които е използвал, за да определи дали един разказ е сахих или не. Това са::
Иснад
Иснад (или санад) представлява веригата от разказвачи. Понеже разказите са се предавали устно от човек на човек, е важно да се знае кой е чул разказа и от кого го е получил. Тоест ако Бухари го е научил от лицето „Г“, той иска да знае кои са лицата „В“, „Б“ и „А“ (разбира се, иснадите са по-дълги).
Адл
Това се отнася за репутацията на всеки мюсюлмански под-разказвач в иснада. Всяка „връзка“ във веригата първо трябва да бъде установана, след това трябва да се оцени репутацията/характерът на всяка „връзка“. Ако тези хора са били познати като благочестиви, искрени мюсюлмани, тогава разказът отговаря на този критерий; а ако една (или повече) от „връзките“ е позната като лъжец, или е имал съмнителен характер, тогава разказът не е отговарял на критерия и бива отхвърлен.
Матн
Съдържанието на разказа не бива да бъде в противоречие с Корана. Например съществуват разкази, че Мухаммад е вършел чудеса, но от Корана става ясно, че това не е било така – следователно дори ако някои от тези хадиси с „чудеса“ могат да бъдат намерени в сахих колекциите, ние знаем, че те не отговарят на този критерий и не могат да бъдат считани като „сахих“. Разбира се, изключение от това правило са разказите, смятани от учените като „кудси“ (хадиси, които съдържат некоранични думи на Аллах, повторени от Мухаммад). Тези разкази могат да са в противоречие с Корана, но това не означава, че не са сахих.
Други класификации
Предишните събирачи на хадиси са се опитвали да намерят критерий, за да установят авторитета и автентичността на различните разкази, които са събирали, но никой от тях не е бил толкова взискателен като изискванията на Имам Бухари.
Мутауатир
„Мутауатир“ или „Мутаватир“ означава „потвърждаващ“. Това означава, когато един разказ (с минимални вариации в словореда) бива предаден през различни иснади (вериги). Ако същият/подобен разказ бива предаден през 20 вериги, тогава той има по-висока автентичност от онзи, който бива предаден само през 2 иснади (особено, ако те са в противоречие помежду си). Тази класификация може да бъде добавена и към други класификации – например, ако един разказ е и „сахих“, и „мутауатир“, тогава той притежава най-висок клас автентичност според класификацията на хадисите.
Хасан
„Хасан“ означава, че разказът е добър. Не толкова добър колкото „сахих“, но това е бил стандартът за класификация отпреди критериите на Имам Бухари. Разбира се, това не означава, че разказът сам по себе си не е автентичен, но е необходимо наличието на подкрепящо доказателство (т.е. други солидни разкази), което да подкрепи информацията в него.
Даиф
„Даиф“ означава, че разказът е слаб – обикновено причината за това е някакъв проблем или съмнение спрямо иснада или спрямо един или повече от разказвачите в иснада. Още веднъж, това не означава, че разказът е откровен фалшификат, но че трябва да бъде подкрепен от по-солидни разкази.
Мауду
Тази класификация в най-добрия случай определя разказа като съмнителен, а в най-лошия – като откровен фалшификат. Това е най-слабата по надеждност класификация.
Example of Bukhari's Criteria
Let us use Aisha's age of consummation as an example of how a historical detail can be shown to be reliable:
The majority of the narrations in Sahih Muslim and Sahih Bukhari are narrated by Aisha herself. This places her as the 'start point' of the isnad. However let us take some creative license with who she told (isnad) and their character ('adl) so that we can better illustrate the point of Bukhari's criteria and the inherent problems with a 'telephone game' hundreds of years long.
If Aisha only passed the narration of her age onto 3 people (It's Aisha who tells us how old she is - hence "narrated Aisha"). The people and colored strips connecting them, in the diagram to the right, represent the different chain of narrators (isnad).
If there happened to be a chain that Bukhari 'caught' the end of (represented by the black strip in the diagram), that does not connect back up to Aisha, or there was a 'weak link' (an untrustworthy Muslim, represented by the red person in the diagram), then that narration would not be accepted.
So Bukhari goes to collect the narrations, and he finds 6 people who do not know each other, who report to him the exact same narration regarding Aisha - including all the details; i.e. that she was 6 & 9 when married and consummated.
Claim of Non Authenticity
A lot of Muslims will declare any narration that they do not like as 'unauthentic.' However, since we are playing by their own rules (their classifications for ahadith), the onus is on them to show how the narrations are unauthentic. If they are dealing with Sahih Muslim or Sahih Bukhari, then they must address Bukhari's criteria and bring the evidence to show which criteria/s the narration fails on. If they cannot, then it is their duty as a ahadith accepting Muslim to accept the narration until they can show which criteria it fails.
For example, in the modern age, many Muslims find it abhorrent that Muhammad had sex with a child, so the sahih ahadith where Aisha tells you her age are often contested by Muslims and declared 'unauthentic', but let us have look at how many there are; we can count them. Bearing in mind that for each narration in each collection, it was actually passed down through different isnads. There are a lot more 'chains' than the example picture shown above. The details of the narrations are consistent across collections (ie. Tabari, Ishaq, Muslim, Bukhari, Dawud etc..) so that rules out the possibility that the collector made them up or a specific area had incorporated a cultural practice into Islam, and even one sahih narration is enough to form a part of shari'ah.
In short, with these narrations, given the plenitude of them, also the fact that they are 'Sahih' and 'Mutawatir', when dealing with ahadith, this is the closest you can get to: "yes this definitely happened." Therefore the onus is on the Muslim to use his own criteria to disqualify the narration and not on the opponent to prove it is authentic, because they are in Sahih collections.
See Also
- Hadith - Страница, която води до други статии, свързани с Hadith