Такия и позволената лъжа: Разлика между версии

редакция без резюме
[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
По предписание на Корана и Сунната се допуска отказ от вярата, ако обстоятелствата представляват заплаха за ислямското обществото, както и живота на вярващия. Това включва и прикриване на истинските възгледи.   
По предписание на Корана и Сунната се допуска отказ от вярата, ако обстоятелствата представляват заплаха за ислямското обществото, както и живота на вярващия. Това включва и прикриване на истинските възгледи.   
Тази форма на религиозно лицемерие е популярно днес с името Такийя(تَقِيَّةٌ‎‎ араб. — повишено внимание, предпазливост,благоразумие). Названието е разпространено от шиитите за тяхна защита, които обикновено са в малцинство и под натиск от сунитското мнозинство.<ref>[http://dictionary.infoplease.com/taqiyah Такия: практиката на отричане от религията, допустимо когато човек се сблъсква с преследване, например от сунити: разглежда се като средство за защита на религията]</ref><ref>"Предпазено отричане на религиозните вярвания в лицето на потенциално преследване. Подчертано от Шиитите мюсюлмани, които са били обект на периодичен преследване от сунитското мнозинство. Концепцията се основава на Коран 03:28 и 16: 106, както и хадиси, тафсир(<small>тъллкувание на Корана</small>) литература и юридически коментари"  - [http://www.oxfordislamicstudies.com/article/opr/t125/e2338?_hi=0&_pos=1 The Oxford Dictionary of Islam]</ref>
Тази форма на религиозно лицемерие е популярно днес с името Такийя(تَقِيَّةٌ‎‎ араб. — повишено внимание, предпазливост,благоразумие). Названието е разпространено от шиитите за тяхна защита, които обикновено са в малцинство и под натиск от сунитското мнозинство.<ref>[http://dictionary.infoplease.com/taqiyah Такия: практиката на отричане от религията, допустимо когато човек се сблъсква с преследване, например от сунити: разглежда се като средство за защита на религията]</ref><ref>"Предпазено отричане на религиозните вярвания в лицето на потенциално преследване. Подчертано от Шиитите мюсюлмани, които са били обект на периодичен преследване от сунитското мнозинство. Концепцията се основава на Коран 03:28 и 16: 106, както и хадиси, тафсир(<small>тъллкувание на Корана</small>) литература и юридически коментари"  - [http://www.oxfordislamicstudies.com/article/opr/t125/e2338?_hi=0&_pos=1 The Oxford Dictionary of Islam]</ref>
Тази статия е написана от хиндуистки гледна точка, много преди нападението на САЩ. Мислех, че на трето лице перспектива би било добра помощ.
Чрез учението на Ал Такия, мюсюлманите доминират със синдикати, увеличаване на населението с масивна  инфилтрация и правят временни съюзи.
В ранните години на ислямското завладяване на Арабския полуостров и във Фатах (арабско-ислямски нашествие и завладяване на Близкия изток и външния свят), мюсюлманската концепция е разработена, за да се постигне успех срещу врага (които не са мюсюлмани). Ал Такия , от глагола "иттаку", означава устно отдръпване на заплахата. От политическа гледна точка това означава, да се симулира какъвто и да е дейност, за да се спечели войната срещу врага ...
Според Ал Такия, мюсюлмани, получиха правото Шaрийее(легитимност), за да проникне в Дар ел-Харб (зона на войната), проникне в градове и форуми на врага и да засадят семената на раздора и противодържавна дейност. 
Това са "законни" муджахидини, чиято мисия е да подкопае устойчивостта на врага и ниво на мобилизация. Един от основните им цели е била да предизвика разцепление сред вражеския лагер, докато се омаловажават проблемите, свързани с исляма ("О, аз не съм религиозен." "О, това не е исляма, вие грешите, има толкова много дезинформация." "О, това е в тълкуването." "Братко, ислямът е във всичко за мир и любов.")
В много случаи, се убеждават целевите аудитории, че Джихад не е насочена към тях, че не е към местните хора.  Тази Джихад акция за подривна дейност е един от най-интересните и ефективни ръце на завладяването. 
Такия е страхотно оръжие, използвано от първите династии и стратези, като все още е в употреба и днес. 
Много често се използва днес, за да се предотврати новоповярвалите, да видят истинското лице на исляма, поне докато тяхната вяра или психическа нагласа е достатъчно силен, за да ги накара да се обърнат срещу собствената си държава и народ.
Един добър пример за това е нарастващото влияние на ислямистите в Света. От една страна са посолства, търговски съоръжения, случайни граждани, войници и разузнавателните инфраструктури са под атака (но заклеймиха като неислямски в полза на новоповярвалите мюсюлмани).
Ислямската общност (поради незаконната имиграция, хартиени бракове, религиозни визи, предоставени на религиозните мъже) се опитва да минат като "обичащи мира" и патриоти. В собствените си кръгове, една и съща общност щедро и яростно ще денонсира Америка, Запада и неговите ценности (свобода, индивидуализъм, секуларизма, капитализма, научен материализъм, доброкачествена рехабилитация на престъпници, предотвратяване на жестокост спрямо животни, жените и правата на хомосексуалистите), като недппустими спрямо Шариата в исляма.


== Коран ==
== Коран ==
Ред 21: Ред 38:
{{Quote|{{Muslim|32|6303}}| Хумейд бин Абдал-Рахман бин Ауф съобщава, че неговата майка Ум Култум, дъщеря на Укба бин Абу Муейт и една от първите емигранти, които заявили своята преданост към Пратеника на Аллах(мир нему), казва, че е чула '''Пророка на Аллах(мир нему) да казва: Не е лъжец този, който се опитва да носи мир сред хората и говори за добро(за да предотврати спор) и прави добро. Ибн  Шихаб  казва, че той не е чул да се оправдават лъжите, които хората изричат, освен в три случая: в битка, за постигане на помирение сред хората и казването на думи от мъж към неговата съпруга и казването на думи от жена към нейният съпруг''' (В изопачен вариант, за да се постигне сдобряване между тях).}}
{{Quote|{{Muslim|32|6303}}| Хумейд бин Абдал-Рахман бин Ауф съобщава, че неговата майка Ум Култум, дъщеря на Укба бин Абу Муейт и една от първите емигранти, които заявили своята преданост към Пратеника на Аллах(мир нему), казва, че е чула '''Пророка на Аллах(мир нему) да казва: Не е лъжец този, който се опитва да носи мир сред хората и говори за добро(за да предотврати спор) и прави добро. Ибн  Шихаб  казва, че той не е чул да се оправдават лъжите, които хората изричат, освен в три случая: в битка, за постигане на помирение сред хората и казването на думи от мъж към неговата съпруга и казването на думи от жена към нейният съпруг''' (В изопачен вариант, за да се постигне сдобряване между тях).}}


== Заключение ==
Такия не е уникално явление в историята. Много стратези от всякакъв произход, прилагат лъжата за подривна дейност. Уникалността на днешната Такия е неговия успех в рамките на модерни и сложни общества, като печели масово заради огромната липса на знания сред обществата им.




[[Category:Не завършени статии]]
[[Category:Не завършени статии]]