Въведение

По предписание на Корана и Сунната се допуска отказ от вярата, ако обстоятелствата представляват заплаха за ислямското обществото, както и живота на вярващия. Това включва и прикриване на истинските възгледи. Тази форма на религиозно лицемерие е популярно днес с името Такийя(تَقِيَّةٌ‎‎ араб. — повишено внимание, предпазливост,благоразумие). Названието "Такия" е разпространено като езиков термин от шиитите, които обикновено са в малцинство и под натиск от сунитското мнозинство.[1][2] Чрез учението на Ал Такия, мюсюлманите доминират със синдикати, увеличаване на населението с масивна инфилтрация и правене на временни съюзи.

В ранните години на ислямското завладяване на Арабския полуостров и във Фатах (арабско-ислямски нашествие и завладяване на Близкия изток и външния свят), мюсюлманската концепция е разработена, за да се постигне успех срещу врага (които са немюсюлманите). Ал Такия , от глагола "иттаку", означава устно отдръпване на заплахата. От политическа гледна точка това означава, да се симулира какъвто и да е дейност, за да се спечели войната срещу врага ...

Според Ал Такия, мюсюлмани, получиха правото Шaрийее(легитимност), за да проникне в Дар ел-Харб (зона на войната), проникне в градове и форуми на врага и да засадят семената на раздора и противодържавна дейност.

Това са "законни" муджахидини, чиято мисия е да подкопае устойчивостта на врага и ниво на мобилизация. Един от основните им цели е била да предизвика разцепление сред вражеския лагер, докато се омаловажават проблемите, свързани с исляма ("О, аз не съм религиозен." "О, това не е исляма, вие грешите, има толкова много дезинформация." "О, това е в тълкуването." "Братко, ислямът е във всичко за мир и любов.") В много случаи, се убеждават целевите аудитории, че Джихад не е насочена към тях, че не е към местните хора. Тази Джихад акция за подривна дейност, чрез Такия, е един от най-интересните и ефективни ръце на завладяването. Такия е страхотно оръжие, използвано от първите династии и стратези, като все още е в употреба. Много често се използва днес, за да се предотврати новоповярвалите, да видят истинското лице на исляма, поне докато тяхната вяра или психическа нагласа е достатъчно силена, за да ги накара да се обърнат срещу собствената си държава и народ.

Един добър пример за това е нарастващото влияние на ислямистите в Света. От една страна са посолства, търговски съоръжения, случайни граждани, войници и разузнавателните инфраструктури са под атаката на терора, но заклеймени като неислямски в полза на новоповярвалите все още умерени мюсюлмани.

Ислямската общност (поради незаконната имиграция, хартиени бракове, религиозни визи, предоставени на религиозните мъже) се опитва да минат като "обичащи мира" и патриоти, а собствените си кръгове, една и съща общност щедро и яростно ще денонсира Америка, Запада и неговите ценности (свобода, индивидуализъм, секуларизма, капитализма, научен материализъм, доброкачествена рехабилитация на престъпници, предотвратяване на жестокост спрямо животни, жените и правата на хомосексуалистите), като недопустими спрямо Шариата в исляма и следва да бъдат наказани според повеленото в исляма. [3]

Коран

Който отрече Аллах, след като е повярвал -; освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.
Коран 16:106
Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането.
Коран 3:28
Аллах не ви придиря[4] за празнословието в клетвите ви, ала ви придиря за онова, което вашите сърца са придобили. Аллах е опрощаващ, всеблаг.
Коран 2:225

Сунна

Ако заблуждаваш хората с добра информация – не си лъжец:

От сборника на достоверни хадиси на Сахих Ал Бухари

Ум Култум бинт Укба разказа: Чула Пратеника на Аллах да казва: "Този, който създава мир сред хората, измисляйки добра информация или казвайки добри неща, не е лъжец.
Апостол на Аллах каза: "Кой е готов да убие Кааб бин Ал-Ашраф, който е наранил Аллах и на Неговия Апостол?" Тогава Мохамед бин Маслама стана казвайки: "О Апостоле на Аллах! Бихте ли искали аз да го убия?" Пророкът каза: "Да", Мохамед бин Маслама каза: "Тогава ми позволи да кажа (фалшивио) нещо (т.е. да заблудя Кааб)" Пророкът каза: "Може да го кажеш"
....
Така че те го убиха и отидоха при Пророка и го информираха. (Абу Рафи) бе убит след Кааб бин Ал-Ашраф."
Разказ от Джабир бин Абдула:Пророкът казва: "Войната е измама."
Разказано от Али: Всеки път, когато ви кажа, разказ от Апостола на Аллах,от Аллах, по-скоро ще падне от небето, отколкото да приписват фалшива декларация за него, но ако ти кажа нещо между мен и теб (а не Хадис), тогава това наистина е трик (т.е., мога да кажа неща, само за да мамят мой враг). Няма съмнение, че чух апостол на Аллах каза: "През последните дни там ще се появи някои млади глупави хора, които ще кажат, най-добрите думи, но вярата им няма да надхвърля гърлата им (т.е. те няма да имат вяра) и ще излезе от религията си както стрела излиза. Така че, когато ги намерите, убийте ги, за които ги убие за тях трябва да има награда за Деня на възкресението."

От сборника на достоверни хадиси на Сахих Муслим

Хумейд бин Абдал-Рахман бин Ауф съобщава, че неговата майка Ум Култум, дъщеря на Укба бин Абу Муейт и една от първите емигранти, които заявили своята преданост към Пратеника на Аллах(мир нему), казва, че е чула Пророка на Аллах(мир нему) да казва: Не е лъжец този, който се опитва да носи мир сред хората и говори за добро(за да предотврати спор) и прави добро. Ибн Шихаб казва, че той не е чул да се оправдават лъжите, които хората изричат, освен в три случая: в битка, за постигане на помирение сред хората и казването на думи от мъж към неговата съпруга и казването на думи от жена към нейният съпруг (В изопачен вариант, за да се постигне сдобряване между тях).


Тафсири

Ибн Касир

(освен ако се страхувате от тях - Коран 3:28) значение, с изключение на тези вярващи, които в някои области и моменти се страхуват за тяхната безопасност от неверниците. В този случай, тези вярващи имат право да покажат приятелство към неверниците външно, но никога не вътрешно(в душата). Например, Aл-Бухари записва, че Абу Aд-Дарда казва: "Ние се усмихвме в лицето на някои хора, въпреки че сърцата ни ги проклинат". Ал-Бухари заяви, че Ал-Хасан казва, "Такията е разрешена до Деня на възкресението.

Джалалуддин ас-Суюти

Нека вярващите да не приемат невярващите за покровители, а ако вместо това вярващите - за този от тях, които извършва това и приема(невярващите) за покровители, то той не принадлежи на религията на Бог по никакъв начин - освен ако не се защитава от тях(невярващите, като щит срещу тях(tuqātan, ‘като щит’, е словесно съществително от taqiyyatan), тоест, (освен ако) се страхуваш от нещо, в който случай може да покажеш подчинение към тях чрез думи, но не и в сърцето си: това беше преди хегемонията на Исляма и (освобождаването) се отнася за всеки човек, живеещ на земя, за която няма разпоредби. Бог ви предупреждава, Той насажда страх в теб, от Него самия, (предупреждавайки) че Той може да се разгневи, ако ти ги приемаш за покровители; и за Бог това е краят на пътят, завръщането, и той ще ти се отплати.)


Ислямски учени

Сами Макарем

Той получава своята магистърска степен на арабски литература през 1957 г. от Американския университет в Бейрут. През 1963 г. той постига докторска степен по близкоизточни изследвания, като същата година се завръща в Ливан, за да учи ислямска мисъл в Ливнаският Университет. През 1970 г. е повишен в ранг на доцент в Американския университет в Бейрут (АУБ), а след това е повишен в ранг на професор да преподава арабски литература и ислямска мисъл. В допълнение, той е два пъти на позицията ръководител на катедра за Арадска Литература и близкоизточните Езици: от 1975 до 1978 г. и от 1993 г. до 1996 г. Той е действал и като преподавател на непълно работно време в Ливнаският Университет от 1977 до 1981 г. Професор Сами Макарем е написал над двадесет и пет книги главно по отношение на ислямски проучвания и история.

Такия е от основно значение в исляма. Практически всяка една ислямска секта/деноминация/общност го практикува ... Можем да стигнем дотам, че да се каже, че практиката на такия е масова в исляма, и че тези няколко секти не го практикуват и се отклоняват от масата ... Такия е много широко разпространена в ислямските политики, особено в модерната епоха
Сами Макарем, Ат-Такия фи'л-Ислям (Лондон: Му`ассисат ат-Турат ад-Друзи, 2004г.), стр. 7

Такия и Китман

Мюсюлманите имат право да излъжат немюсюлманите, за да ги победят. Освен Такия - казвайки нещо, което не е вярно, съществува и Китман - лъжа от бездействие. Пример за Кирман е, когато мюсюлманските апологети цитирам само един фрагмент от стих 05:32 (че ако някой убива "ще бъде както, ако той е убил цялото човечество"):

Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.
Коран 5:32

Пренебрегвайки да споменат, че преди тези думи в същият стих се говори за предписаното към синовете на Исраил(Израел)-евреите, а не за мюсюлманите: "Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора", и следващия стих и много други, където мандатът за убийсто е ясно дефиниран:

Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]*. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение
  • [им]- е добавка от преводача на Корана - Цветан Теофанов от арабски на български. В оригинала на арабски тази добавка липсва.
    Коран 5:33
Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра -; докато не дадат налога джизя безусловно и с покорство.
Коран 9:29
А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 9:5

Заключение

Уникалността на днешната Такия е неговия успех в рамките на модерни и сложни общества, като печели масово заради огромната липса на знания сред обществата им.


Източници

  1. Такия: практиката на отричане от религията, допустимо когато човек се сблъсква с преследване, например от сунити: разглежда се като средство за защита на религията
  2. "Предпазено отричане на религиозните вярвания в лицето на потенциално преследване. Подчертано от Шиитите мюсюлмани, които са били обект на периодичен преследване от сунитското мнозинство. Концепцията се основава на Коран 03:28 и 16: 106, както и хадиси, тафсир(тъллкувание на Корана) литература и юридически коментари" - The Oxford Dictionary of Islam
  3. Ислямската концепция на Ал-Такия, е да проникне и да унищожи Кафир страните
  4. Значение:придиряш, несв. Придирвам; Синоними:придирвам, съм взискателен, изисквам, изискам, държа сметка