5914
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Редакция без резюме |
|||
(Не са показани 6 междинни версии от същия потребител) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Уилям Монтгомъри Уот''' (14.03.1909 г. – 24.10. 2006 г.) е шотландски историк, ориенталист, англикански свещеник и академик. От 1964 г. до 1979 г. е професор по арабски и ислямски изследвания към Единбургския Университет | '''Уилям Монтгомъри Уот''' (14.03.1909 г. – 24.10. 2006 г.) е шотландски историк, ориенталист, англикански свещеник и академик. От 1964 г. до 1979 г. е професор по арабски и ислямски изследвания към Единбургския Университет | ||
Ред 31: | Ред 30: | ||
Уот вярва, че Коранът е божествено вдъхновен, макар и да не е непогрешим.<ref name=al/> | Уот вярва, че Коранът е божествено вдъхновен, макар и да не е непогрешим.<ref name=al/> | ||
Карол Хиленбранд, професор по ислямска история в Единбургския университет, твърди: | Карол Хиленбранд, професор по ислямска история в Единбургския университет, твърди: | ||
{{Quote||Той не се страхуваше да изразява радикални теологични тези, които се възприемаха по противоречив начин в някои християнски църковни кръгове. Той често размишляваше върху въпроса до каква степен неговото изследване на исляма е повлияло върху неговата собствена християнска вяра. Като пряк резултат той стигна до твърдението, че ислямският акцент върху безкомпромисната единственост на Бога му е повлияла до степен, че той е преосмислил християнската доктрина за Троичността, която е яростно атакувана в Корана като подкопаваща истинския монотеизъм.<br>Повлиян от исляма, с неговите 99 имена на Бога, всяко от което изразява специфични атрибути на Бога, Уот се обръща към латинската дума „persona” – която означава „лице“ или „маска“, а не „личност“, каквото е днешното ѝ значение на английски – и той стига до виждането, че истинското тълкуване на троичността не означава, че Бог се състои от три личности. За него троичността представлява три различни „лица“ (т.е. прояви – бел.прев.) на един и същи Бог.}} | {{Quote||Той не се страхуваше да изразява радикални теологични тези, които се възприемаха по противоречив начин в някои християнски църковни кръгове. Той често размишляваше върху въпроса до каква степен неговото изследване на исляма е повлияло върху неговата собствена християнска вяра. Като пряк резултат той стигна до твърдението, че ислямският акцент върху безкомпромисната единственост на Бога му е повлияла до степен, че той е преосмислил християнската доктрина за Троичността, която е яростно атакувана в Корана като подкопаваща истинския монотеизъм.<br>Повлиян от исляма, с неговите 99 имена на Бога, всяко от което изразява специфични атрибути на Бога, Уот се обръща към латинската дума „persona” – която означава „лице“ или „маска“, а не „личност“, каквото е днешното ѝ значение на английски – и той стига до виждането, че истинското тълкуване на троичността не означава, че Бог се състои от три личности. За него троичността представлява три различни „лица“ (т.е. прояви – бел.прев.) на един и същи Бог.}} | ||
Ред 39: | Ред 38: | ||
==Критика== | ==Критика== | ||
Пакистанският академик Зафар Али Куреши в своята книга „Пророкът Мухаммад и неговите западни критици: критика на У. Монтгомъри Уот и други“ критикува Уот, че некоректно е представил живота на Мухаммад в своите трудове. | Пакистанският академик Зафар Али Куреши в своята книга „Пророкът Мухаммад и неговите западни критици: критика на У. Монтгомъри Уот и други“ критикува Уот, че некоректно е представил живота на Мухаммад в своите трудове. Книгата на Куреши е похвалена от турския академик Ибрахим Калин и се разглежда от своите почитатели като опит за противопоставяне срещу ориенталистките пристрастия, неточности и изкривявания. Куреши насочва труда си срещу Уот, като твърди: | ||
{{Quote||''"Д-р Уот представи една доста изкривена картина за живота и учението на Пророка Мухаммад (мир нему). Аз опровергах неговите несъстоятелни хипотези, субективните и предубедените му заключения и дадох всичко от себе си, за да изчистя образа."''<ref>[https://archive.org/details/zafaraliqureshi-preface Пророкът Мухаммад и западните критици: критика на У. Монтгомъри Уот и други - Глава 1 ]</ref>}} | |||
{{ | |||
Жорж-Анри Бускет се подиграва на книгата на Уот „Мухаммад в Мека“, като я нарича „марксистка интерпретация върху корените на исляма, дело на епископален клирик.“<ref>[http://www.ed.ac.uk/files/atoms/files/professor_fred_donner.pdf The Study of Islam’s Origins since W. Montgomery Watt’s Publications]</ref><ref>[https://books.google.ca/books?id=wmVltof__ZUC&pg=PA92& Muslims as Actors]</ref> | |||
==Избрани негови трудове == | |||
* ''Вярата и практиката на Ал-Газали'' (1953) ISBN 978-0-686-18610-6 | |||
* ''Мухаммад в Мекка'' (1953) ISBN 978-0-19-577278-4 | |||
* ''Мухаммад в Медина'' (1956) ISBN 978-0-19-577307-1 ([https://archive.org/details/muhammadatmedina029655mbp online]) | |||
* ''Мухаммад: пророк и държавник'' (1961) ISBN 978-0-19-881078-0, резюме на предходните два големи труда (онлайн))- ([https://archive.org/details/muhammadpropheta013058mbp online]) | |||
* ''Ислямска философия и теология'' (1962) ISBN 978-0-202-36272-4 | |||
* ''Мухаммад: печатът на пророците'' (???) | |||
* ''Ислямска политическа мисъл'' (1968) ISBN 978-0-85224-403-6 | |||
* ''Ислямски изследвания: влиянието на исляма върху Средновековна Европа'' (1972) ISBN 978-0-85224-439-5 | |||
* ''Величието, което беше ислямът'' (1976) ISBN 978-0-275-51870-7 | |||
* ''Какво е ислямът?'' (1980) ISBN|978-0-582-78302-7 | |||
* ''Мекката на Мухаммад'' (1988) ISBN 978-0-85224-565-1 | |||
* ''Мюсюлманско-християнски срещи: разбирания и погрешни схващания'' (1991) ISBN 978-0-415-05411-9 | |||
* ''Ранният исляма'' (1991) ISBN 978-0-7486-0170-7 | |||
* ''Ислямската филсофия и теология'' (1987) ISBN 978-0-7486-0749-5 | |||
* ''Ислямски вероизповедания'' (1994) ISBN 978-0-7486-0513-2 | |||
* ''История на ислямска Испания'' (1996) ISBN 978-0-85224-332-9 | |||
* ''Ислямската политическа мисъл'' (1998) ISBN 978-0-7486-1098-3 | |||
* ''Ислямът и интеграция на обществото'' (1998) ISBN 978-0-8101-0240-8 | |||
* ''Ислямът: кратка история'' (1999) ISBN 978-1-85168-205-8 | |||
* ''Християнска вяра за съвремието'' (2002) ISBN 0-415-27703-5 | |||
==Източници== | |||