„Хартата на привилегиите” от Синайския манастир „Св. Екатерина”:доказателство за мирен и толерантен ислям?: Разлика между версии

← По-стара редакция

„Хартата на привилегиите” от Синайския манастир „Св. Екатерина”:доказателство за мирен и толерантен ислям? (преглед на кода)

Версия от 11:47, 28 февруари 2024

83 байта добавени , 28 февруари

редакция без резюме

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 70: / Ред 70: @@
 Манастирът от Синайския манастир „Св. Екатерина” е обявил, че оригинала на документа е взет от Султан Селим I след като завладява Египет, като прави копие и взима оригинала, да се пази в дворецът Топкапъ - Истанбул, Турция. Някои продължават да твърдят това и днес. Истината е, че никой никога не е виждал или показвал този оригинал, а се превежда и изследва само "копието".
 А дали това е копие на оригинал или самият оригинал, ще видим че „Хартата на привилегиите”, която всички познаваме е на Куфийски шрифт<ref>"Kufic developed around the end of the seventh century in Kufa, Iraq (from which it takes its name) and other centres. Until about the eleventh century it was the main script used to copy Qur'ans. The simple and elegant forms were embellished over time." - https://www.britishmuseum.org/explore/online_tours/museum_and_exhibition/arabic_script/arabic_scripts.aspx</ref><ref>"Първият шрифт, който привлича вниманието на ориенталистите е бил ъгловатия шрифт намерен върху гореспоменатия плащ за коронация и ранни монети и е познат под името Куфи или Куфийски шрифт. '''Счита се, че той е създаден осми век'''.Дълго време това наименувание е било използвано, за да се разграничат двата основни типа шрифтове – така нарачения Куфи и по-късните шрифтове" - http://thearabstates.weebly.com/21/post/2010/03/1.html</ref>, а той е датиран чак най-рано във втората половина на 7-ми век, което е след смъртта на Мухаммад, а някои мюсюлмани твърдо смятат, че е даже подписан  саморъчно от него<ref>"An amazing document still exists today, '''signed by the Prophet Muhammad’s ﷺ own hand.''' This document is known as the ‘Charter of Privileges to the Christians’ and a facsimile is held in St Catherine’s Monastery in the Sinai desert, in Egypt. The original document is in the Topkapi Museum, in Istanbul." - http://www.rhulisoc.com/interfaith/</ref>.
-Ясно се вижда използването на [http://rechnik.info/диакритичен диакритични знаци]<ref>''От предговора на Корана'':<big>Смъртта му изпреварва събирането в цялостен ръкопис</big>
+Ясно се вижда използването на [[Диакритичните знаци в Корана|'''диакритични знаци''']]<ref>''От предговора на Корана'':<big>Смъртта му изпреварва събирането в цялостен ръкопис</big>
-<br />на низпосланите коранични текстове и постепенно възниква опасност от изопачаване и забравяне на автентичните откровения. В устните варианти на Свещената книга, запаметени от достопочтените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се наблюдавали отделни несходства, а и записите на някои текстове допускали разночетения '''поради несъвършенството на арабското писмо през онази епоха, особено поради липсата на диакритични знаци'''. Около 633 г. Омар ибн ал-Хаттаб, близък съратник на Пророка, صلى الله عليه وسلم, и бъдещ втори халиф, убеждава тогавашния повелител на вярващите Абу Бакр да се погрижи за съхраняването на кораничните знамения. Въпреки че се колебаел да вземе решение по въпрос, който не е обсъждан с Пратеника на Аллах, صلى الله عليه وسلم, Абу Бакр възлага на младия Зайд ибн Сабит, бивш секретар на Пророка, صلى الله عليه وسلم, да събере различните източници на Корана. Той изпълнява повелята с изключителна добросъвестност и съставя безспорен автентичен вариант, преписи от който се разпращат до ал-Басра, ал-Куфа и Дамаск, а всички други копия се унищожават. През X в. текстът окончателно се потвърждава от авторитета на седем всепризнати богослови, всеки от които работел с по двама компетентни четци. - http://www.islamforbulgaria.com/koran/uvod.html</ref><ref>"As we stated earlier, the Qur'an was written without diacritical marks. At the time of Muhammad, Arabic orthography was yet to develop into what we have known for centuries. There was no distinction between letters of the Arabic alphabets of similar shape and there were no vowel marks. There were no dots above or below the letters either. For the interpretors who added diacritical marks, to read the Qur'an as it was originally written, would lead the reader to interpret and choose for themselves from the many possible meanings available in the Arabic without diacritical marks." - [http://wikiislam.net/wiki/Diacritical_Marks_of_the_Qur%27an Diacritical Marks of the Qur'an]</ref><ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/Арабска_азбука#/media/File:Arabic_script_evolution.svg  Еволюция на ранната арабска калиграфия]</ref> в [[Арабски език|арабският език]] на "копието"(единствен съществуващ документ), което отново е показателно, защото тези знаци са създадени много години след смъртта на Мухаммад<ref>The early scripts in which Qur’ans were written were bold, simple and sometimes rough. Initially, they lacked the short-vowel indicators – so that a reader had to rely on context to know which vowel to insert in a given syllable – and were also without the system of dots, placed above or below certain characters, that distinguish s from sh, for example, or t fromb, and so on. Again, only context could guide the reader in distinguishing certain similar letters from each other. The scripts used, from the seventh to the 11th century, were ultimately derived from those of the Hijaz, that is of Makkah and Medina. - http://islamic-arts.org/2012/calligraphy-the-geometry-of-the-spirit/</ref> , а това също доказва че няма как да е писан/подписан по него време, даже и от негов приближен.
+<br />на низпосланите коранични текстове и постепенно възниква опасност от изопачаване и забравяне на автентичните откровения. В устните варианти на Свещената книга, запаметени от достопочтените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се наблюдавали отделни несходства, а и записите на някои текстове допускали разночетения '''поради несъвършенството на арабското писмо през онази епоха, особено поради липсата на [[Диакритичните знаци в Корана|'''диакритични знаци''']]'''. Около 633 г. Омар ибн ал-Хаттаб, близък съратник на Пророка, صلى الله عليه وسلم, и бъдещ втори халиф, убеждава тогавашния повелител на вярващите Абу Бакр да се погрижи за съхраняването на кораничните знамения. Въпреки че се колебаел да вземе решение по въпрос, който не е обсъждан с Пратеника на Аллах, صلى الله عليه وسلم, Абу Бакр възлага на младия Зайд ибн Сабит, бивш секретар на Пророка, صلى الله عليه وسلم, да събере различните източници на Корана. Той изпълнява повелята с изключителна добросъвестност и съставя безспорен автентичен вариант, преписи от който се разпращат до ал-Басра, ал-Куфа и Дамаск, а всички други копия се унищожават. През X в. текстът окончателно се потвърждава от авторитета на седем всепризнати богослови, всеки от които работел с по двама компетентни четци. - http://www.islamforbulgaria.com/koran/uvod.html</ref><ref>"As we stated earlier, the Qur'an was written without diacritical marks. At the time of Muhammad, Arabic orthography was yet to develop into what we have known for centuries. There was no distinction between letters of the Arabic alphabets of similar shape and there were no vowel marks. There were no dots above or below the letters either. For the interpretors who added diacritical marks, to read the Qur'an as it was originally written, would lead the reader to interpret and choose for themselves from the many possible meanings available in the Arabic without diacritical marks." - [http://wikiislam.net/wiki/Diacritical_Marks_of_the_Qur%27an Diacritical Marks of the Qur'an]</ref><ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/Арабска_азбука#/media/File:Arabic_script_evolution.svg  Еволюция на ранната арабска калиграфия]</ref> в [[Арабски език|арабският език]] на "копието"(единствен съществуващ документ), което отново е показателно, защото тези знаци са създадени много години след смъртта на Мухаммад<ref>The early scripts in which Qur’ans were written were bold, simple and sometimes rough. Initially, they lacked the short-vowel indicators – so that a reader had to rely on context to know which vowel to insert in a given syllable – and were also without the system of dots, placed above or below certain characters, that distinguish s from sh, for example, or t fromb, and so on. Again, only context could guide the reader in distinguishing certain similar letters from each other. The scripts used, from the seventh to the 11th century, were ultimately derived from those of the Hijaz, that is of Makkah and Medina. - http://islamic-arts.org/2012/calligraphy-the-geometry-of-the-spirit/</ref> , а това също доказва че няма как да е писан/подписан по него време, даже и от негов приближен.
 == Източници ==