Ad hominem: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
(Нова страница: „==Description== '''Ad hominem'''(ад хоминем) аргумент, известни също като '''агрумент ad hominem''' (''Латински...“)
 
 
(Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители)
Ред 1: Ред 1:
==Description==
==Описание==


'''Ad hominem'''(ад хоминем) аргумент, известни също като  '''агрумент ad hominem''' (''Латински: "аргумент към личността", "аргумент срещу човека"'') се състои от отговор на аргумент или фактически иск, като се атакува или се обжалва лицето, което прави аргумента или искането, вместо да се занимава със същността на аргумента или да представя доказателства срещу иска. Най-често се употребява по-специално за ''ad hominem обриден'', или ''аргумент към лицето'', който се състои в критикуване или лично нападение на поддръжник на даден аргумент в опит да се дискредитира този аргумент.
'''Ad hominem'''(ад хоминем) аргумент, известен също като  '''агрумент ad hominem''' (''Латински: "аргумент към личността", "аргумент срещу човека"'') представлява отговор на даден аргумент или фактически иск, като се атакува или дискредитира лицето, което поставя аргумента или искането, вместо да се занимава със същността на аргумента или да представя доказателства срещу/оборващи/ иска. Най-често се употребява по-специално за ''ad hominem обриден'', или ''аргумент към лицето'', който се състои в критикуване или личностно нападение на поддръжник на даден аргумент в опит да се дискредитира този аргумент.


Други често срещани подтипове на ''ad hominem'' включват ''ad hominem страничен'', или ''ad hominem обстоятелства'', атака, която е насочена към обстоятелствата или ситуацията на защитника; и ''ad hominem tu quoque(Ти също)'', който възразява срещу аргумент, характеризиращ аргумента като виновен за същото нещо, срещу което се противопоставя.''
Други често срещани подтипове на ''ad hominem'' включват ''ad hominem страничен'', или ''ad hominem обстоятелства'', атака, която е насочена към обстоятелствата или ситуацията на защитника; и ''ad hominem tu quoque(Ти също)'', който възразява срещу аргумент, характеризиращ аргумента като виновен за същото нещо, срещу което се противопоставя.''
Ред 15: Ред 15:
== Примери ==
== Примери ==


Мюсюлманите често се стремят да дискредитират аргументите на критиците, като разпитват техните мотиви, научен произход или дори религиозен произход.
Мюсюлманите често се стремят да дискредитират аргументите на критиците, като разпитват за техните мотиви, научен произход или дори религиозен произход.


'''Пример A:'''
'''Пример A:'''

Текуща версия към 09:41, 21 февруари 2024

Описание

Ad hominem(ад хоминем) аргумент, известен също като агрумент ad hominem (Латински: "аргумент към личността", "аргумент срещу човека") представлява отговор на даден аргумент или фактически иск, като се атакува или дискредитира лицето, което поставя аргумента или искането, вместо да се занимава със същността на аргумента или да представя доказателства срещу/оборващи/ иска. Най-често се употребява по-специално за ad hominem обриден, или аргумент към лицето, който се състои в критикуване или личностно нападение на поддръжник на даден аргумент в опит да се дискредитира този аргумент.

Други често срещани подтипове на ad hominem включват ad hominem страничен, или ad hominem обстоятелства, атака, която е насочена към обстоятелствата или ситуацията на защитника; и ad hominem tu quoque(Ти също), който възразява срещу аргумент, характеризиращ аргумента като виновен за същото нещо, срещу което се противопоставя.

Аргументът ad hominem е обратното на appeal to authority(обжалване пред властите) в което аргументът основава истинската стойност на твърдение за авторитета, знанието или позицията на лицето, което го претендира. Следователно, аргументът ad hominem може да направи твърдението не толкова убедително, като покаже, че лицето, което прави твърдението, няма власт или позиция.

Формула

  • Лице A претендира X
  • Има нещо неприемливо за Лицето A
  • Затова заявете, че "X" е невярно

Примери

Мюсюлманите често се стремят да дискредитират аргументите на критиците, като разпитват за техните мотиви, научен произход или дори религиозен произход.

Пример A:

  • Крейг Уин твърди, че Мухаммад не е пратеник на Бога
  • Крейг Уин е самопровъзгласил се учен на исляма
  • Ето защо твърдението на Крейг задължително трябва да е погрешно

В действителност учебният опит на Крейг е без значение и фактът, че той сам изучава и цитира ислямските източници, не засяга валидността на неговите аргументи.

Пример Б:

  • Али Сина твърди, че Коранът не е бил вдъхновен от Бога
  • Али Сина е заподозрян като скрит евреин
  • Следователно твърдението на Али Сина трябва да е погрешно

Истината е, че нито характерът на Али Сина, нито неговият религиозен произход са свързани с валидността на неговия аргумент и като такъв не обезсилват твърденията му.

Обвинението за "ислямофобия" може също да бъде аргумент Ad Hominem.

Вижте също външни ликнове