Разлика между версии на „Compendium of Muslim Texts“

От УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
[проверена версия][проверена версия]
(Нова страница: „Сахих ал-Бухари е най-достоверния сборник с хадиси и е считан за най-достоверния източни...“)
 
 
Ред 1: Ред 1:
Сахих ал-Бухари е най-достоверния сборник с хадиси и е считан за най-достоверния източник относно исляма след Корана. Пълното име на сборника е „Съкратена колекция от автентични хадиси със свързани вериги, отнасящи се до нещата, подобаващи на Пророка, неговите практики и неговото време.” Сахих ал-Бухари е съставен от Мухаммед ибн Исмаил ибн Бухари (810-870) около 200 години след смъртта на Мухаммад. Бухари пътувал из халифата в продължение на 16 години, събирайки около 300 000 хадиса. Но Бухари искал в сборника му да има само такива хадиси, чиято автентичност е отвъд всякакви съмнения. Затова подложил хадисите на много стриктна критика и едва 2602 предания отговаряли на критериите му. Оригиналният брой на хадисите в книгата му все пак е 7275 заедно с повтарящите се хадиси.
+
Сахих ал-Бухари е най-достоверния сборник с хадиси и е считан за най-достоверния източник относно исляма след Корана. Пълното име на сборника е „Съкратена колекция от автентични хадиси със свързани вериги, отнасящи се до нещата, подобаващи на Пророка, неговите практики и неговото време.” Сахих ал-Бухари е съставен от Мухаммед ибн Исмаил ибн Бухари (810-870) около 200 години след смъртта на Мухаммад. Бухари пътувал из халифата в продължение на 16 години, събирайки около 300 000 хадиса. Но Бухари искал в сборника му да има само такива хадиси, чиято автентичност е отвъд всякакви съмнения. Затова подложил хадисите на много стриктна критика и едва 2602 предания отговаряли на критериите му. Оригиналният брой на хадисите в книгата му все пак е 7275 заедно с повтарящите се хадиси.<br />
  
 
В сборника фигурират хадиси, които покриват почти всички аспекти на исляма и на живота въобще. Хадисите са организирани по категории. Всеки път преди Бухари да изследва хадис и да го включи в сборника си, той извършвал ритуалното обмиване абдест, а след това и две части молитва. След това изследвал връзката от хора, предали хадиса, както и биографиите на самите хора, за да установи, дали е възможно хадисът да е променен или изфабрикуван, и ако хадисът отговарял на най-стриктните му критерии, той го включвал в сборника.
 
В сборника фигурират хадиси, които покриват почти всички аспекти на исляма и на живота въобще. Хадисите са организирани по категории. Всеки път преди Бухари да изследва хадис и да го включи в сборника си, той извършвал ритуалното обмиване абдест, а след това и две части молитва. След това изследвал връзката от хора, предали хадиса, както и биографиите на самите хора, за да установи, дали е възможно хадисът да е променен или изфабрикуван, и ако хадисът отговарял на най-стриктните му критерии, той го включвал в сборника.

Текуща версия към 16:02, 19 април 2017

Сахих ал-Бухари е най-достоверния сборник с хадиси и е считан за най-достоверния източник относно исляма след Корана. Пълното име на сборника е „Съкратена колекция от автентични хадиси със свързани вериги, отнасящи се до нещата, подобаващи на Пророка, неговите практики и неговото време.” Сахих ал-Бухари е съставен от Мухаммед ибн Исмаил ибн Бухари (810-870) около 200 години след смъртта на Мухаммад. Бухари пътувал из халифата в продължение на 16 години, събирайки около 300 000 хадиса. Но Бухари искал в сборника му да има само такива хадиси, чиято автентичност е отвъд всякакви съмнения. Затова подложил хадисите на много стриктна критика и едва 2602 предания отговаряли на критериите му. Оригиналният брой на хадисите в книгата му все пак е 7275 заедно с повтарящите се хадиси.

В сборника фигурират хадиси, които покриват почти всички аспекти на исляма и на живота въобще. Хадисите са организирани по категории. Всеки път преди Бухари да изследва хадис и да го включи в сборника си, той извършвал ритуалното обмиване абдест, а след това и две части молитва. След това изследвал връзката от хора, предали хадиса, както и биографиите на самите хора, за да установи, дали е възможно хадисът да е променен или изфабрикуван, и ако хадисът отговарял на най-стриктните му критерии, той го включвал в сборника.