УикиИслям

Сатанински строфи: Разлика между версии

Страница Беседа

Сатанински строфи (преглед на кода)

Версия от 12:11, 22 ноември 2024

17 337 байта добавени ,  22 ноември 2024
→‎Ибн Исхак
[проверена версия][проверена версия]
 
(Не са показани 20 междинни версии от друг потребител)
Ред 4: Ред 4:
===Сура 53:19-22===
===Сура 53:19-22===


{{Quote|{{Коран|53|19-22}}| А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,и също – третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ.}}
{{Quote|{{Коран|53|19-22}}| А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,и също – третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? '''Това тогава е несправедлив дележ'''.}}


===Surah 22:52-53===
{{Quote|[https://bgislam.wordpress.com/2015/02/26/свещен-коран-и-неговият-превод-на-бълг/ Коран, превод от Проф. Недим Генджев]| Не видяхте ли вие онези Лат и Уза? Също и другия Менат, който трети е сред тях? Нима мъжкото е за тях, а женското за Аллах, така ли? '''Но това е несправдливо разделение'''.}}
 
===Сура 22:52-53===


{{Quote|{{Коран|22|52-53}}| И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения Аллах е всезнаещ, всемъдър, за да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези, в чиито сърца има болест и за онези, чиито сърца са корави – угнетителите са в дълбок раздор}}
{{Quote|{{Коран|22|52-53}}| И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения Аллах е всезнаещ, всемъдър, за да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези, в чиито сърца има болест и за онези, чиито сърца са корави – угнетителите са в дълбок раздор}}


==Hadith==
==Сунна==


===Sahih Bukhari===
===[[Сахих Бухари|Сахих Бухари]]===


{{Quote|{{Bukhari|6|60|385}}|Narrated Ibn Abbas: The Prophet performed a prostration when he finished reciting Surat-an-Najm, and all the Muslims and pagans and Jinns and human beings prostrated along with him.}}
{{Quote|{{Bukhari|6|60|385}}|Разказва Ибн Аббас: Пророкът направи поклон, когато завърши рецитирането на Сурат-ан-Наджм, и всички мюсюлмани и езичници, и джинове и човешки същетва се поклониха заедно с него}}


==Sira==  
==[[Сира]]==  


===Ibn Ishaq===
===[[Ибн Исхак]]===


{{Quote|Ishaq:165-167|Now the apostle was anxious for the welfare of his people, wishing to attract them as ‎far as he could. It has been mentioned that he longed for a way to attract them, and the method he ‎adopted is what Ibn Hamid told me that Salama said M. b. Ishaq told him from Yazid b. Ziyad of ‎Medina from M. b. Ka'b al-Qurazi: When the apostle saw that his people turned their backs on ‎him and he was pained by their estrangement from what he brought them from God he longed ‎that there should come to him from God a message that would reconcile his people to him. ‎Because of his love for his people and his anxiety over them it would delight him if the obstacle ‎that made his task so difficult could be removed; so that he meditated on the project and longed ‎for it and it was dear to him. Then God sent down 'By the star when it sets your comrade errs not ‎and is not deceived, he speaks not from his own desire,' and when he reached His words 'Have ‎you thought of al-Lat and al-'Uzza and Manat the third, the other',‎ Satan, when he was ‎meditating upon it, and desiring to bring it (sc. reconciliation) to his people, put upon his tongue ‎‎'these are the exalted Gharaniq whose intercession is approved.' When Quraysh heard that, ‎they were delighted and greatly pleased at the way in which he spoke of their gods and they ‎listened to him; while the believers were holding that what their prophet brought them from their ‎Lord was true, not suspecting a mistake or a vain desire or a slip, and when he reached the ‎prostration ‎3 and the end of the Sura in which he prostrated himself the Muslims prostrated ‎themselves when their prophet prostrated confirming what he brought and obeying his command, ‎and the polytheists of Quraysh and others who were in the mosque prostrated when they heard ‎the mention of their gods, so that everyone in the mosque believer and unbeliever prostrated, ‎except al-Walid b. al-Mughira who was an old man who could not do so, so he took a handful of ‎dirt from the valley and bent over it. Then the people dispersed and Quraysh went out, delighted ‎at what had been said about their gods, saying, 'Muhammad has spoken of our gods in splendid ‎fashion. He alleged in what he read that they are the exalted Gharaniq whose intercession is ‎approved.'‎<BR>
{{Quote|[[Ибн Исхак]]:165-167 - [[Сира]]|Понеже пратеникът се притесняваше за благоденствието на своя народ, той желаеше да ги привлече колкото е възможно повече. Споменато е, че той копнеел да намери начин, за да ги привлече и методът, който възприел е това, за което ми каза Ибн Хамид, че Салама е казал, че М.б. Исхак му е казал от името на Язид б. Зияд от Медина от М.б. Ка‘б ал-Курази: Когато пратеникът видя, че неговият народ му обърна гръб и той страдаше от тяхното отчуждение спрямо това, което той им беше донесъл от Аллах, той желаел силно да му дойде съобщение от Аллах, което да го помири с народа му. Поради любовта към народа си и своето притеснение за тях, той много щял да се зарадва, ако препятствието, което правело неговата задача толкова трудна би могло да бъде премахнато; и така той размишлявал върху плана, и копнеел за него и това му било много скъпо. Тогава Аллах низпосла: „Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил и не говори той от себе си“ и когато стигна до думите Му „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза и също - третото Манат?“ , той (Мухаммад) размисляше върху това и желаеше да го донесе (т.е. помирението) на народа си, '''тогава сатаната сложи върху езика му „това са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им“'''. '''Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха много доволни от начина, по който той говореше за техните богове и те го слушаха; в същото време вярващите смятаха, че онова, което техният пророк им беше низпослал от техния Господ беше истина, без да подозират нито за грешка, нито за суетно желание или подхлъзване, и когато той стигна до третия поклон  и в края на Сурата, в където той трябваше да се поклони – мюсюлманите се поклониха, когато техният пророк се поклони, като потвърдиха това, което той е разкрил и така се подчиниха на неговата заповед, и многобожниците-кураиши и другите, които бяха в джамията се поклониха'''''', когато чуха споменаването на техните богове''', така че всички, които се намираха в джамията – вярващи и невярващи се поклониха, с изключение на ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше възрастен мъж, който не можеше да го направи, заради това той взе шепа пръст от долината и се наведе над нея. После народът се разпръсна и кураишите излязоха, зарадвани от това, което беше казано за техните богове, като говореха: '''„Мухаммад говори за нашите богове по великолепен начин. Той заяви в онова, което прочете, че те са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им.“'''‎<BR>
The news reached the prophet's companions who were in Abyssinia, it being reported that ‎Quraysh had accepted Islam, so some men started to return while others remained behind. Then ‎Gabriel came to the apostle and said, 'What have you done, Muhammad? You have read to these ‎people something I did not bring you from God and you have said what He did not say to you. ‎The apostle was bitterly grieved and was greatly in fear of God. So God sent down (a revelation), ‎for He was merciful to him, comforting him and making light of the affair and telling him that ‎every prophet and apostle before him desired as he desired and wanted what he wanted and Satan ‎interjected something into his desires as he had on his tongue. So God annulled what Satan had ‎suggested and God established His verses i.e. you are just like the prophets and apostles. Then ‎God sent down: 'We have not sent a prophet or apostle before you but when he longed Satan cast ‎suggestions into his longing. But God will annul what Satan has suggested. Then God will ‎establish his verses, God being knowing and wise.' ‎Thus God relieved his prophet's grief, and ‎made him feel safe from his fears and annulled what Satan had suggested in the words used ‎above about their gods by his revelation 'Are yours the males and His the females? That were ‎indeed an unfair division' (i.e. most unjust); 'they are nothing but names which your fathers gave ‎them as far as the words 'to whom he pleases and accepts',‎‎ i.e. how can the intercession of their ‎gods avail with Him?‎
Вестта достигна до сподвижниците на пророка, които бяха в Абисиния, като им беше съобщено, че кураишите са приели исляма, и така някои мъже започнаха да се завръщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при пратеника и каза: „Какво направи, Мухаммад? Ти прочете на тези хора нещо, което не съм ти донесъл от Аллах и ти каза нещо, което Той не ти е казал.“ Пратеникът сурово се натъжи и започна твърде много да се бои от Аллах. И така Аллах низпосла (откровение), понеже Той беше милостив към него, като го успокои и го просвети по въпроса, и му каза, че всеки пророк и пратеник преди него е желаел каквото и той е желаел, и е искал каквото и той е искал, и сатаната е вмъквал нещо в неговите желания, които той е имал на езика си. И тъй Аллах отмени каквото сатаната беше внушил и Аллах затвърди Своите стихове, т.е. ти си просто като другите пророци и пратеници. Тогава Аллах низпосла: „И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения, Аллах е всезнаещ, всемъдър“. '''По този начин Аллах премахна мъката на Своя пророк и го освободи от страховете му и отмени каквото сатаната беше внушил в думите, използвани по-горе относно техните богове в откровението му''': „Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ. (т.е. нечестен); Те са само имена, които назовахте вие и предците ви, за които се отнасят думите „на когото пожелае и приеме“, т.е. как е възможно застъпничеството на техните богове да Го ползува?
<BR>
<BR>
When the annulment of what Satan had put upon the prophet's tongue came from God, ‎Quraysh said: 'Muhammad has repented of what he said about the position of your gods with ‎Allah, altered it and brought something else.' Now those two words which Satan had put upon ‎the apostle's tongue were in the mouth of every polytheist and they became more violently ‎hostile to the Muslims and the apostle's followers. Meanwhile those of his companions who had ‎left Abyssinia when they heard that the people of Mecca had accepted Islam when they ‎prostrated themselves with the apostle, heard when they approached Mecca that the report was ‎false and none came into the town without the promise of protection or secretly. Of those who ‎did come into Mecca and stayed there until he migrated to Medina and were present at Badr with ‎him was 'Uthman b. 'Affan . . . with his wife Ruqayya d. of the apostle and Abu Hudhayfa b. ‎‎'Utba with his wife Sahla d. of Suhayl, and a number of others, in all thirty-three men.<ref name="Ishaq Satanic Verses">Ibn Ishaq, The Life of Muhammad: A Translation of Ishaq's Sirat Rasul Allah, Translated by A. Guillaume, Oxford University Press, Oxford, England, (Re-issued in Karachi, Pakistan, 1967, 13th impression, 1998) 1955, p. 146-148.</ref>}}
'''Когато отмяната на това, което сатаната беше сложил върху езика на пророка дойде от Аллах, кураишите казаха: „Мухаммад се е разкаял за това, което той каза спрямо положението на нашите богове към Аллах, променил го е и е донесъл нещо друго.“''' И ето двете думи, които сатаната беше сложил върху езика на пратеника, бяха в устата на всички многобожници и те станаха още по-враждебни към мюсюлманите и последователите на пратеника. В същото време онези от сподвижниците, които бяха напуснали Абисиния, когато чуха, че народът на Мекка е приел исляма, щом са се поклонили заедно с пратеника, чуха приближавайки Мека, че съобщението е било погрешно и никой от тях не влезе в града без обет за закрила или тайно. Тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато той не се премести в Медина и бяха при Бадр с него, бяха Утман б. Аффан… с жена си Рукая, дъщеря на пратеника и Абу Худайфа б. Утба с жена си Сахла дъщеря на Сухаил и още неколцина, всичко бяха 33 човека<ref name="Ishaq Satanic Verses">Ibn Ishaq, The Life of Muhammad: A Translation of Ishaq's Sirat Rasul Allah, Translated by A. Guillaume, Oxford University Press, Oxford, England, (Re-issued in Karachi, Pakistan, 1967, 13th impression, 1998) 1955, стр. 146-148.</ref>}}


===Al Tabari===
===[[Ал Табари]]===


{{Quote|{{Tabari|6|pp. 107-112}}|<center>''Satan Casts a False Revelation on the Messenger of God's Tongue''</center>
{{Quote|{{[[Ал Табари]]|6|стр. 107-112}}|<center>''Сатаната подмята фалшиво откровение на Пратеника от Езика на Аллах''</center>
<BR>
<BR>
The Messenger of God was eager for the welfare of his people and wished to effect a reconciliation with them in whatever ways he could. It is said that he wanted to find a way to do this, and what happened was as follows.
Пратеникът на Аллах копнееше за благоденствието на своя народ и желаеше да постигне помирение с тях по всички възможни начини. Казано е, че той е искал да намери начин да стори това и се е случило следното.
<BR>
<BR>
Ibn Humayd—Salamah--Muhammad b. Ishaq—Yazid b. Ziyad al-Madani—Muhammad b. Kali al-Qurazi: When the Messenger of God saw how his tribe turned their backs on him and was grieved to see them shunning the message he had brought to them from God, he longed in his soul that something would come to him from God which would reconcile him with his tribe. With his love for his tribe and his eagerness for their welfare it would have delighted him if some of the difficulties which they made for him could have been smoothed out, and he debated with himself and fervently desired such an outcome. Then God revealed:
Ибн Хумаид – Салама – Мухаммад б. Исхак - Язид б. Зияд ал-Мадани – Мухаммад б. Кали ал-Курази: Когато Пратеникът на Аллах видя как неговото племе му обърна гръб и скърбеше да ги гледа как отхвърлят посланието, което той беше донесъл от Аллах, той силно жадуваше в душата си нещо да дойде до него от Аллах, което да го помири с племето му. Заради обичта му към племето му и копнежа му за тяхното благоденствие, той много щеше да се зарадва, ако някои от трудностите, които те му причиниха можеха да бъдат изгладени, и той размисляше в себе си и пламенно желаеше подобна развръзка. Тогава Аллах разкри:
<BR>
<BR>
:  ''By the Star when it sets, your comrade does not err, nor is''
:  ''Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил,и не говори той от себе си…''
:  ''he deceived; nor does he speak out of (his own) desire ...''
и когато стигна до думите:
and when he came to the words:


: '' Have you thought upon al-Lat and al-'Uzza and Manat, the third, the other?''
: '' А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат?''
Satan cast on his tongue, because of his inner debates and what he desired to bring to his people, the words:
'''Сатаната подметна на езика му, заради неговите вътрешни терзания и заради това, което той желаеше да донесе на народа си, думите:


:  ''These are the high-flying cranes; verily their intercession is accepted with approval.''
:  ''Това са високо летящите жерави; наистина тяхното застъпничество се приема с одобрение.'''''
When Quraysh heard this, they rejoiced and were happy and delighted at the way in which he spoke of their gods, and they lis?tened to him, while the Muslims, having complete trust in their Prophet in respect of the messages which he brought from God, did not suspect him of error, illusion, or mistake. When he came to the prostration, having completed the surah, he prostrated himself and the Muslims did likewise, following their Prophet, trusting in the message which he had brought and following his example. Those polytheists of the Quraysh and others who were in the Mosque likewise prostrated themselves because of the reference [1193] to their gods which they had heard, so that there was no one in the mosque, believer or unbeliever, who did not prostrate himself. The one exception was al-Walid b. al-Mughirah, who was a very old man and could not prostrate himself; but he took a handful of soil from the valley in his hand and bowed over that. Then they all dispersed from the mosque. The Quraysh left delighted by the mention of their gods which they had heard, saying, "Muhammad has mentioned our gods in the most favorable way possible, stating in his recitation that they are the high-flying cranes and that their intercession is received with approval."<BR>
'''Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха щастливи и възхитени от начина, по който той говореше за техните богове, и те го слушаха, и докато мюсюлманите имаха пълно доверие в своя Пророк по отношение на посланията, които той носеше от Аллах, те не го заподозряха в грешка, заблуда или подхлъзване. Когато стигна до поклона, завършил вече сурата, той се поклони и мюсюлманите направиха същото, следвайки своя Пророк, доверявайки се на посланието, което той беше донесъл и следвайки примера му. Многобожниците от племето на кураишите и другите, които бяха в джамията също се поклониха заради споменаването [1193] на техните богове, което бяха чули, и така нямаше никой в джамията, нито вярващ, нито неверник, който да не се е поклонил.''' Единственото изключение беше Ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше много възрастен мъж и не можеше да се поклони; но той взе шепа пръст от долината в ръката си и се наведе над нея. След това всички се разотидоха от джамията. '''Кураишите напуснаха възхитени от споменаването на своите богове, което бяха чули и казваха: „Мухаммад спомена нашите богове по възможно най-благоприятния начин, заявявайки в своето рецитиране, че те са високо летящите жерави и че тяхното застъпничество се възприема с одобрение.“'''<BR>
The news of this prostration reached those of the Messenger of God's Companions who were in Abyssinia and people said, "The Quraysh have accepted Islam." Some rose up to return, while others remained behind. Then Gabriel came to the Messenger of God and said, "Muhammad, what have you done? You have recited to the people that which I did not bring to you from God, and you have said that which was not said to you." Then the Messenger of God was much grieved and feared God greatly, but God sent down a revelation to him, for He was merciful to him, consol?ing him and making the matter light for him, informing him that there had never been a prophet or a messenger before him who de sired as he desired and wished as he wished but that Satan had cast words into his recitation, as he had cast words on Muhammad's tongue. Then God cancelled what Satan had thus cast, and established his verses by telling him that he was like other prophets and messengers, and revealed:
Вестта за това поклонение достигна до онези от Сподвижниците на Пратеника на Аллах, които бяха в Абисиния и '''хората казваха: „Кураишите приеха исляма“. Някои започнаха да се връщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при Пратеника на Аллах и каза: „Мухаммад, какво направи? Ти изрецитира на народа нещо, което не съм ти донесъл''' от Аллах и ти каза това, което не ти беше казано.“ Тогава Пратеникът на Аллах много се наскърби и силно започна да се страхува от Аллах, но Аллах му изпрати откровение, понеже Той беше милостив към него, като го утеши и просвети по случилото се, като му съобщи, че никога не е имало пророк или пратеник преди него, който да е желаел както той желаел и да е искал, както той искал, на когато сатаната да не е подхвърлял думи в неговото рецитиране, както е подхвърлил думи и върху езика на Мухаммад. Тогава Аллах отмени каквото сатана беше подхвърлил по този начин и затвърди неговите стихове, като му каза, че той е като другите пророци и пратеници, и разкри следното:


: '' Never did we send a messenger or a prophet before you but that when he recited (the Message) Satan cast words into his recitation (umniyyah). God abrogates what Satan casts. Then God established his verses. God is knower, wise.''
: '' И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в неговото рецитиране, когато той е рецитирал (Посланието). Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения - Аллах е всезнаещ, премъдър.''


Thus God removed the sorrow from his Messenger, reassured him about that which he had feared and cancelled the words [1194] which Satan had cast on his tongue, that their gods were the high-flying cranes whose intercession was accepted with approval. He now revealed, following the mention of "al-Lat, al-'Uzza and Manat, the third, the other," the words:
'''По този начин Аллах премахна скръбта на Своя Пратеник, отново го увери относно това, за което той се страхуваше и отмени думите [1194], които сатаната беше подхвърлил на езика му, че техните богове са били високо летящите жерави, чието застъпничество се приема с одобрение. Сега Той разкри, след споменаването на „ал-Лат, ал-Узза и Манат, третото, другото“, думите:


:  ''Are yours the males and his the females? That indeed were an unfair division!<BR>They are but names which you have named, you and your fathers ...''<BR>
:  ''Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското? Това тогава е несправедлив дележ.
to the words:
Те са само имена, които назовахте вие и предците ви…''<BR>
:  ''to whom he wills and accepts.''
Към думите:
This means, how can the intercession of their gods avail with God?
:  ''на когото пожелае и приеме.'''''
Това означава – как е възможно застъпничеството на техните богове да ползува Аллах?
<BR>
<BR>


When Muhammad brought a revelation from God cancelling what Satan had cast on the tongue of His Prophet, the Quraysh said, "Muhammad has repented of what he said concerning the position of your gods with God, and has altered it and brought something else." Those two phrases which Satan had cast on the tongue of the Messenger of God were in the mouth of every polytheists, and they became even more ill-disposed and more violent in their persecution of those of them who had accepted Islam and followed the Messenger of God.
Когато Мухаммад донесе откровението от Аллах, с което се отменяше това, което сатаната беше сложил на езика на Неговия Пророк, кураишите казаха: „Мухаммад се разкая за това, което каза за положението на нашите богове спрямо Аллах и той го промени и донесе нещо друго.“ Тези две изречения, които сатаната беше сложил върху езика на Пратеника на Аллах бяха в устата на всички многобожници, и те станаха дори още по-зле настроени и по-свирепи в преследването на тези от тях, които бяха приели исляма и бяха последваи Пратеника на Аллах.
<BR>
<BR>


Those of the Companions of the Messenger of God who had left Abyssinia upon hearing that Quraysh had accepted Islam by prostrating themselves with the Messenger of God now approached. When they were near Mecca, they heard that the report that the people of Mecca had accepted Islam was false. Not one of them entered Mecca without obtaining protection or entering secretly. Among those who came to Mecca and remained there until they emigrated to al-Madinah and were present with the Prophet at Badr, were, from the Banu 'Abd Shams b. 'Abd Manaf b. Qusayy, 'Uthman b. 'Affan b. Abi al-'As b. Umayyah, accompanied by his wife Ruqayyah the daughter of the Messenger of God; Abu Hudhayfah b. 'Utbah b. Rabi'ah b. 'Abd Shams, accompanied  by his [1195] wife Sahlah bt. Suhayl; together with a number of others numbering thirty-three men.  
Тези от Сподвижниците на Пратеника на Аллах, които бяха напуснали Абисиния, след като бяха чули, че кураишите са приели исляма чрез покланянето им заедно с Пратеника на Аллах, се приближиха (до Мекка). Когато те бяха близо до Мекка, те научиха, че съобщението, гласящо, че народът на Мекка е приел исляма, е било погрешно. Никой от тях не влезе в Мекка без да получи закрила или тайно. Сред тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато не се преместиха в ал-Мадина и присъстваха с Пророка при Бадр, бяха, от Бану Абд Шамс б. Абд Манаф б. Кусаи, Утман б. Аффан б. Аби ал-Ас б. Умая, придружен от жена си Рукая, дъщерята на Пратеника на Аллах; Абу Худайфа б. Утба б. Рабиа б. Абд Шамс, придружен от неговата [1195] жена Сахла бт. Сухаил; заедно с другите мъже, на брой тридесет и трима.  


Al-Qasim b. al-Hasan—al-Husayn b. Daud—Hajja—Abu Ma-'shar—Muhammad b. Ka'b al-Qurazi and Muhammad b. Qays: The Messenger of God was sitting in a large gathering of Quraysh, wishing that day that no revelation would come to him from God which would cause them to turn away from him. Then God revealed:
Ал-Касим б. ал-Хасан – Ал-Хусаин б. Дауд – Хаджа – Абу Машар – Мухаммад б. Кааб ал-Курази и Мухаммад б. Каиш: Пратеникът на Аллах присъстваше на едно голямо събрание на кураишите, като се молеше в онзи ден да не идва до откровение от Аллах, което да ги накара да му обърнат гръб. Тогава Аллах разкри:


:  ''By the Star when it sets, your comrade does not err, nor is he deceived ...''
:  ''Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник, нито се е отклонил…''
and the Messenger of God recited it until he came to:
'''и Пратеникът на Аллах го изрецитира и когато стигна до:


: '' Have you thought upon al-Lat and al-'Uzza and Manat, the third, the other?''
: '' А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат?''
when Satan cast on his tongue two phrases:
тогава сатаната сложи на езика му двете изречения:


:  ''These are the high flying cranes; verily their intercession is to be desired.''
:  ''Това са високо летящите жерави; наистина тяхното застъпничество трябва да бъде търсено''


He uttered them and went on to complete the surah. When he prostrated himself at the end of the surah, the whole company prostrated themselves with him. Al-Walid b. al-Mughirah raised some dust to his forehead and bowed over that, since he was a very old man and could not prostrate himself. They were satisfied with what Muhammad had uttered and said, "We recognize that it is God who gives life and death, who creates and who provides sustenance, but if these gods of ours intercede for us with him, and if you give them a share, we are with you."
Той ги изрече и продължи, за да завърши сурата. Когато той се поклони в края на сурата, цялото множество се поклони заедно с него.''' Ал-Уалид б. ал-Мугира повдигна някаква пепел към челото си и се наведе над нея, понеже той беше много възрастен мъж и не можеше да се поклони. Те бяха доволни от това, което Мухаммад беше изрекъл и казваха: „Признаваме, че Аллах дава живота и смъртта, който създава и който дава препитаие, но ако тези наши богове се застъпят за нас пред него, и ако им принесете дарове, ние сме с вас.“
<BR>
<BR>


That evening Gabriel came to him and reviewed the surah with him, and when he reached the two phrases which Satan had cast upon his tongue he said, "I did not bring you these two." Then the Messenger of God said, "I have fabricated things against God and have imputed to Him words which He has not spoken." Then God revealed to him:
В онази вечер Гавриил дойде при него и обсъди сурата с него, и когато той стигна до двете изречения, които сатаната беше сложил върху езика му, той каза: „Не съм ти донасял тези двете.“ Тогава Пратеникът на Аллах му каза: „Аз си измислих неща срещу Аллах и Му преписах думи, които Той не е казвал“. Тогава Аллах му разкри:
 
:  ''And they indeed strove hard to beguile you away from what we have revealed to you, that you should invent other than it against us ...''
 
to the words:


:  ''and then you would have found no helper against us.''
:  ''И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме, за да измислиш за Нас друго…''
He remained grief-stricken and anxious until the revelation of the verse:


: ''[1196]    Never did we send a messenger or a prophet before you ...''
към думите:
to the words


: '' ... God is knower, wise.''
: ''После не ще си намериш помощник срещу Нас.''
When those who had emigrated to Abyssinia heard that all the people of Mecca had accepted Islam, they returned to their clans, saying, "They are more dear to us"; but they found that the people had reversed their decision when God cancelled what Satan had cast upon the Messenger of God's tongue.<ref>Al-Tabari (838? – 923 A.D.), The History of al-Tabari (Ta’rikh al-rusul wa’l-muluk), Vol. VI: Muhammad at Mecca, pp. 107-112. Translated by W. M. Watt and M.V. McDonald, SUNY Press, Albany, NY, 1988, ISBN: 0-88706-707-7, pp. 107-112.</ref>}}
Той остана опечален и изплашен, докато не му бе разкрит следният стих:


===Ibn Sa'd===
:  ''[1196] И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк…''
към думите


{{Quote||<center>''Account of the Causes of the Return of the Companions of the Prophet, from Abyssinia''</center>
: ''… Аллах е всезнаеш, всемъдър.''
'''Когато тези, които бяха се изселили в Абисиния чуха, че целият народ на Мекка е приел исляма, те се върнаха при своите племена, като казваха: „Те са ни по-скъпи“; но те разбраха, че народът се е отметнал от решението си, когато Аллах отмени онова, което сатаната беше сложил върху езика на Пратеника на Аллах'''.<ref>Al-Tabari (838? – 923 A.D.), The History of al-Tabari (Ta’rikh al-rusul wa’l-muluk), Vol. VI: Muhammad at Mecca, pp. 107-112. Translated by W. M. Watt and M.V. McDonald, SUNY Press, Albany, NY, 1988, ISBN: 0-88706-707-7, pp. 107-112.</ref>}}


===Ибн Саад===


Muhammad Ibn Umar informed us; he said: Yunus Ibn Muhammad Ibn Fudalah al-Azfari related to me on the authority of his father (second chain) he (Ibn Sa'd) said: Kthir Ibn Zayd related to me on the authority of al-Muttalib Ibn Abd Allah Ibn Hantab; they said: "the apostle of Allah had seen his people departing from him. He was one day sitting alone when he expressed a desire: "I wish, Allah had not revealed to me anything distasteful to them."
{{Quote||<center>''Обяснение на причините за завръщането на Сподвижниците на Пророка от Абисиния''</center>


Then the apostle of Allah, approached them (Quraysh) and got close to them, and they also came near to him. One day he was sitting in their assembly near the Ka'bah, and he recited: "By the Star when it sets", (1) till he reached, "Have ye thought upon Al-Uzza and Manat, the third, the other". (2) Satan made him repeat these two phrases: "These idols are high and their intercession is expected". The apostle of Allah repeated them, and he went on reciting the whole surah and then fell in prostration, and the people also fell in prostration with him. Al-Walid Ibn al-Mughirah, who was an old man and could not prostrate, took a handful of dust to his forehead and prostrated on it. It is said: Abu Uhayhah Sa'id Ibn al-As, being an old man took dust and prostrated on it. Some people say: It was al-Walid who took the dust; others say: It was Abu Uhayhah; while other say: Both did it. They were pleased with what the apostle of Allah had uttered. They said: "We know that Allah gives life and causes death. He creates and gives us provisions, but our deities will intercede with Him, and in what you have assigned to them, we are with you." These words pricked the apostle of Allah.


He was sitting in his house and when it was evening, Gabriel came to him and revised the surah. Then Gabriel said: "Did I bring these two phrases?" The apostle of Allah said: "I ascribed to Allah, what He had not said."
Мухаммад Ибн Умар ни съобщи; той каза: Юнус Ибн Мухаммад Ибн Фудала ал-Азфари ми разказа от името на баща си (втора верига), че той (Ибн Са‘д) е казал: Ктир Ибн Заид ми разказа от името на Ал-Мутталиб Ибн Абд Аллах Ибн Хантаб; те казаха: „'''пратеникът на Аллах виждаше как неговият народ си отиваше от него. Един ден той седеше сам и изрази следното си желание: „Иска ми се Аллах да не ми беше разкривал нищо неприятно за тях.'''“


Then Allah revealed to him: "And they indeed strove hard to beguile you (Muhammad) away from that which We have inspired you, that you should invent other than it against Us; and then would they have accepted you as a friend. And if We had not made you wholly firm you might almost have inclined to them a little, Then had We made you taste a double (punishment) of living and a double (punishment) of dying then had you found no helper against Us.""(1)
'''Тогава пратеникът на Аллах се отправи към тях (кураишите) и се приближи към тях, и те също дойдоха близо до него. Един ден той седеше в тяхното събрание близо Ка‘ба, и той изрецитира: „Кълна се в Звездата, когато залязва“, (1) и когато стигна до „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото  Манат“, сатаната го накара да повтори следните две изречения: „Тези идоли са възвишени и се очаква тяхното застъпничество“. Пратеникът на Аллах ги повтори, и продължи да рецитира цялата сура и след това падна в поклон, и народът също направи поклон с него.''' Ал-Уалид Ибн ал-Мугира, който беше престарял мъж и не можеше да се поклони, взе една шепа пепел към челото си и се поклони върху нея. Казано е: Абу Ухая Са‘ид Ибн ал-Ас, понеже беше престарял, взе пепел и се поклони върху нея. Някои хора казват: Ал-Уалид беше този, който взе пепелта; други казват: това беше Абу Ухая; докато трети казват: И двамата го направиха. Те бяха доволни от това, което пратеникът на Аллах беше изрекъл. Те казаха: „Ние знаем, че Аллах дава живота и причинява смъртта. Той създава и ни дава блага, но нашите божества ще се застъпят пред него и в това, което сте им възложили, ние сме с вас.“ Тези думи пронизаха пратеника на Аллах


Muhammad Ibn Umar informed us; he said: Muhammad Ibn Abd Allah related to me on the authority of al-Zuhri, he on the authority of Abu Bakr Ibn Abd al-Rahman Ibn al-Harith Ibn Hisham; he said: "This prostration became know to people till the news reached Abyssinia and the Companions of the apostle of Allah that the people of Makkah fell in protraction and joined Islam including al-Walid. Ibn al-Mughirah and Abu Uhayhah who prostrated behind the prophet. The people said: "When such persons have joined Islam, who else remains in Makkah?" They said: "Our relatives are dear to us." So they returned. Where they were at a distance of one hour's walk from Makkah, they confronted some horsemen of Kinanah. They inquired about the Quraysh and their affairs. The horse men said: "Muhammad spoke well of their deities, so they followed him but then they turned apostate. He began to abuse their gods and they began to harm him. We left them in this struggle." They discussed that they should return to Abyssinia; but then they said: "We have reached here, so let us enter (the town), see the Quraysh and visit our families and then return.""
Той седеше в дома си и когато беше вечер, Гавриил дойде при него и преговори сурата. Тогава Гавриил каза: „Нима ти донесох тези две изречения?“ Пратеникът на Аллах каза: „Аз преписах на Аллах това, което Той не е казвал.“


Muhammad Ibn Umar informed us; he said: Muhammad Ibn Abd Allah related to me on the authority of al-Zuhri, he on the authority of Abu Bakr Ibn Abd al Rahman; he said: "They entered Makkah and none entered it except under (some one's) protection; Ibn Masud stayed for a short time and returned to Abyssinia."
Тогава Аллах му разкри: „И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме (Мухаммад), за да измислиш за Нас друго, и тогава щяха да те вземат за приятел. И ако не те бяхме подкрепили, за малко щеше да склониш към тях. Тогава щяхме да те накараме двойно да вкусиш (наказанието на) живота и двойно – на смъртта и след това не ще си намериш помощник срещу Нас.“


Muhammad Ibn Umar said: "They had left (Makkah) in the month of Rajab in the fifth year. There they remained in the months of Shaban and Ramadan. The incident of prostration took place in Ramadan, and they returned in Shawwal in the fifth year."<ref>Ibn Sa'd's "Kitab al Tabaqat al Kabir" (Book of the Major Classes), Volume 1, parts 1 and 2, pp. 236 - 239, translated by S. Moinul Haq, published by the Pakistan Historical Society.</ref>}}
Мухаммад Ибн Умар ни съобщи; той каза: Мухаммад  Ибн Абд Аллах ми разказа от името на Ал-Зухри, той от името на Абу Бакр Ибн Абд ал-Рахман Ибн ал-Харит Ибн Хишам; той каза: „Този поклон стана известен на народа и вестта стигна чак до Абисиния и до Сподвижниците на пратеника на Аллах, че народът на Макка се е поклонил и е приел исляма, включително Ал-Уалид. Ибн ал-Мугира и Абу Ухайя, които се поклонили зад пророка. Народът каза: „Щом такива хора приеха исляма, кой друг остава в Макка?“ Те казаха: „Нашите роднини са ни скъпи“. И те се завърнаха. Когато те бяха на един час пеша разстояние от Макка, те се изправиха срещу някакви ездачи от Кинана. Те попитаха за кураишите и техните дела. Конниците казаха: '''„Мухаммад говори добре за техните божества, и така те го последваха, но след това се отрекоха и станаха отстъпници. Той започна да оскърбява техните божества''' и те започнаха да му пакостят. Оставихме ги в състоянието на тази борба.“ Те си говореха, че трябва да се върнат в Абисиния; но след това казаха: „Стигнахме до тук, следователно нека да влезем (в града), да видим кураишите и да посетим семействата си и след да се върнем“.


===Al Waqidi===
Мухаммад Ибн Умар ни съобщава; той каза: Мухаммад Ибн Абд Аллах ми разказа от името на Ал-Зухри, той от името на Абу Бакр Ибн Абд ал-Рахман; той каза: „Те навлязоха в Макка и никой не влезе в града, с изключение на някои, които имаха (нечия) закрила; Ибн Масуд остана за кратко време и се завърна в Абисиния“.


{{Quote||"On a certain day, the chief men of Mecca, assembled in a group beside the Kaaba, discussed as was their wont the affairs of the city; when Mahomet appeared and, seating himself by them in a friendly manner, began to recite in their hearing the 53 Sura.... "
Мухаммад Ибн Умар каза: „Те напуснаха (Макка) през месеца Раджаб в петата година. Там те останаха през месеците Шабан и Рамадан. Инцидентът с поклона стана в месеца Рамадан, и те се завърнаха през месеца Шаввал на петата година.<ref>Ибн Саад - "Kitab al Tabaqat al Kabir" (Book of the Major Classes), Volume 1, parts 1 and 2, pp. 236 - 239, translated by S. Moinul Haq, published by the Pakistan Historical Society.</ref>}}


"And see ye not Lat and Ozza, and Manat the third besides?"
===Ал Уакиди===


"When he had reached this verse, the devil suggested an expression of the thoughts which for many a day had possessed his soul; and put into his mouth words of reconciliation and compromise, the revelation of which he had been longing for from God, namely;
{{Quote||„Един ден главатарите на Мекка се бяха събрали заедно до Кааба и обсъждаха намеренията си за делата на града; когато Махомет се появи, той седна при тях приятелски и започна да рецитира пред тях 53-та Сура…“


"These are the exalted Females, and verily their intercession is to be hoped for"
„А нима не виждате какво са Лат и Озза, и също – третото  Манат?“


"The Coreish were surprised and delighted with this acknowledgement of their deities; and as Mahomet wound up the Sura with the closing words
'''„Когато стигна до този стих, дяволът му внуши израз на мислите, които от много дни бяха завладяли душата му; и сложи в устата му думи на помирение и компромис, именно това откровение от Аллах, за което той силно копнееше;


"Wherefore bow down before God, and serve Him"
"Това са високо издигнатите Женски (божества), и наистина трябва да се надяваме на тяхното застъпничество"'''


"the whole assembly prostrated themselves with one accord on the ground and worshipped. Walid alone, the son of Mughira, unable from the infirmities of age to bow down, took a handful of earth and worshipped, pressing it to his forehead."
„'''Кореишите бяха изненадани и възхитени от това признание за техните божества; и щом Махомет завърши Сурата със заключителните думи:
"Затова поклонете се пред Аллах и Му служете""


"And all the people were pleased at that which Mahomet had spoke, and they began to say,
"цялото събрание се поклони в единомислие на земята и се молеше.''' Единствено Уалид, синът на Мугира, неспособен поради старческа немощ да се поклони, взе шепа пръст и се помоли, като притискаше към челото си"
"Now we know that it is the Lord alone that give life and takes it away, that created and supports. These our goddesses make intercession with Him for us; and as thou has conceded unto them a portion, we are content to follow thee". But their words disquieted Mahomet, and he retired to his house. In the evening Gabriel visited him; and the prophet recited the Sura unto him. And Gabriel said, "What is this that thou has done? Thou has repeated before the people words that I never gave unto thee". So Mahomet grieved sore, and feared the Lord greatly; and he said, "I have spoken of God that which He had not said." But the Lord comforted His prophet, and restored his confidence, and cancelled the verse, and revealed the true reading thereof (as it now stands), namely,


"And see ye not Lat and Ozza, and Manat the third beside? What! Shall there be male progeny unto you, and female unto him? That were indeed an unjust partition! They are naught but names, which ye and your Fathers have invented, etc."<ref> "The Life of Mahomet", Volume 2, pp. 150 - 152, by W. Muir, quoting "Kitab al-Wakidi", published in London.</ref>}}
'''"И целият народ беше доволен от това, което Махомет беше говорил и започна да казва: „Сега ние знаем, че единствено Господ дава живот и го отнема, Той създава и поддържа. Тези наши богини се застъпват пред Него за нас; и понеже ти отчасти ги призна, ние сме доволни да те последваме“. Но техните думи обезпокоиха Махомет, и той се върна у дома си. Привечер Гавриил го посети; и пророкът изрецитира сурата пред него. И Гавриил каза: „Какво си направил? Ти си повторил пред народа думи, които не съм ти давал.“ И ето Махомет много се наскърби и се уплаши много от Господ; и той каза: „Говорих от името на Аллах това, което не ми е казал.“ Но Господ успокои Своя пророк и му възвърна увереността, и Той отмени стиха, и разкри истинското му четене (както и сега стои)''', а именно


==Tafsir==
"А нима не виждате какво са Лат и Озза,  и също – третото Манат? Какво? Нима за вас е мъжкото потомство, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедливо деление. Те са само имена, които бяха измисление от вас и предците ви., и т.н"<ref> "The Life of Mahomet", Volume 2, pp. 150 - 152, by W. Muir, quoting "Kitab al-Wakidi", published in London.</ref>}}


===Al-Jalalayn===
=='''[[Тафсир]]'''(тълкувание на Корана)==


{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2FTafasir.asp%3FtMadhNo%3D0%26tTafsirNo%3D74%26tSoraNo%3D22%26tAyahNo%3D52%26tDisplay%3Dyes%26UserProfile%3D0%26LanguageId%3D2|2=2013-03-26}} Surah 22 Ayah 52-53]<BR>Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought|2=And We did not send before you any messenger (rasūl) — this is a prophet who has been commanded to deliver a Message — or prophet (nabī) — one who has not been commanded to deliver anything — but that when he recited [the scripture] Satan cast into his recitation, what is not from the Qur’ān, but which those to whom he [the prophet] had been sent would find pleasing. The Prophet (s) had, during an assembly of the [men of] Quraysh, after reciting the [following verses from] sūrat al-Najm, Have you considered Lāt and ‘Uzzā? And Manāt, the third one? [53:19-20] added, as a result of Satan casting them onto his tongue without his [the Prophet’s] being aware of it, [the following words]: ‘those are the high-flying cranes (al-gharānīq al-‘ulā) and indeed their intercession is to be hoped for’, and so they [the men of Quraysh] were thereby delighted. Gabriel, however, later informed him [the Prophet] of this that Satan had cast onto his tongue and he was grieved by it; but was [subsequently] comforted with this following verse that he might be reassured [of God’s pleasure]: thereat God abrogates, nullifies, whatever Satan had cast, then God confirms His revelations. And God is Knower, of Satan’s casting of that which has been mentioned, Wise, in His enabling him [Satan] to do such things, for He does whatever He will.<BR><BR>That He may make what Satan has cast a trial, a test, for those in whose hearts is a sickness, dissension and hypocrisy, and those whose hearts are hardened, namely, the idolaters, [hardened] against acceptance of the truth. For truly the evildoers, the disbelievers, are [steeped] in extreme defiance, [in] a protracted feud with the Prophet (s) and the believers, for his tongue uttered mention of their gods in a way that pleased them, and yet this was later nullified.}}
===Ал-Джалалаин===


{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2FTafasir.asp%3FtMadhNo%3D0%26tTafsirNo%3D74%26tSoraNo%3D22%26tAyahNo%3D52%26tDisplay%3Dyes%26UserProfile%3D0%26LanguageId%3D2|2=2013-03-26}} Тълкувание на Сура 22 Аят 52-53]<BR>[[Тафсир]] от Ал-Джалалаин превод - Feras Hamza, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought|2=И Ние не изпратихме преди теб никой пратеник (расул) – това е пророк, '''на когато е наредено да достави Послание – или пророк – човек, на когото не е наредено да достави нищо – но когато той рецитираше [писанието] сатаната внуши в неговото рецитиране, нещо, което не беше от Корана, но което щеше да се хареса на тези, при които той [пророкът] беше пратен. Пророкът по време на събранието на [мъжете] кураиши, след рецитирането на [следващите стихове от] сурат ал-Наджм, Нима не виждате Лат и Узза? И Манат, третото? [53:19-20] добави, като следствие от това, че сатаната сложи на езика му без неговото [на Пророка] осъзнаване, [следните думи]: „тези са високо-летящите жерави''' '''и наистина трябва да се надяваме на тяхното застъпничество'''“, '''и така те [мъжете-кураиши] твърде се зарадваха от това.''' Обаче Гавриил по-късно му съобщи [на Пророка] това, което сатаната беше сложил на езика му и той много се наскърби от това; но беше [впоследствие] успокоен от следния стих, който можеше да му вдъхне отново увереност [за благоразположението на Аллах]: ето защо Аллах премахва, отменя намесата на сатаната, после Аллах потвърждава Своите знамения. '''<big>''Аллах е Всезнаещ, за намесата на сатаната в това, което беше споменато, Всемъдър като му позволи [на сатаната] да направи това, понеже Той върши каквото пожелае.''</big>'''
За да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези, в чиито сърца има болест, раздори и лицемерие, и за онези, чиито сърца са корави – а именно – идолопоклониците, [закоравели] срещу приемането на истината. Понеже наистина злосторниците, [[Угнетители и неверници според Корана|неверниците]], са [потопени] в крайно неподчинение, [в] продължителна вражда с Пророка и вярващите, понеже неговият език изрече споменаване на техните богове по начин, който им хареса, и все пак това беше отменено по-късно.
}}


==Източници==
==Източници==
{{reflist}}
{{reflist}}
[[Category:Не завършени статии]]
[[Category:Завършени статии]]
[[Category:Коран]]
[[Category:Коран]]
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/1259...6377“.