Юдаизмът и християнството са насилствени, колкото исляма?: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Ред 49: Ред 49:
Подобно на учението от Стария Завет, където Бог заповядва на евреите да атакуват и убиват съседите си,  "стиховете на меча" имат и исторически контекст. Аллах първо е  заповядал  насилието по време, когато под ръководството на Мухаммад, мюсюлманите са станали достатъчно силни, за да завладеят своите съседи християни и идолопоклонниците. Но за разлика от Стария завет, "аятите на меча" се превърнали в основна теологична линия на Исляма срещу "хората на Писанието" (т.е. евреите и християните) и към идолопоклонниците (т.е. хиндуисти, будисти и др.) И всъщност това послужило като началото на ислямските завоевания, които завинаги променили лицето на земята. Въз основа на аята от Коран 9:5, ислямския закон постановява, че идолопоклонниците и съдружаващите, трябва или да приемат исляма или да бъдат убивани. В същото време, аят 9:29 е основния принцип на добре познатата дискриминация срещу християни и евреи, живеещи на територията на ислямските държави.
Подобно на учението от Стария Завет, където Бог заповядва на евреите да атакуват и убиват съседите си,  "стиховете на меча" имат и исторически контекст. Аллах първо е  заповядал  насилието по време, когато под ръководството на Мухаммад, мюсюлманите са станали достатъчно силни, за да завладеят своите съседи християни и идолопоклонниците. Но за разлика от Стария завет, "аятите на меча" се превърнали в основна теологична линия на Исляма срещу "хората на Писанието" (т.е. евреите и християните) и към идолопоклонниците (т.е. хиндуисти, будисти и др.) И всъщност това послужило като началото на ислямските завоевания, които завинаги променили лицето на земята. Въз основа на аята от Коран 9:5, ислямския закон постановява, че идолопоклонниците и съдружаващите, трябва или да приемат исляма или да бъдат убивани. В същото време, аят 9:29 е основния принцип на добре познатата дискриминация срещу християни и евреи, живеещи на територията на ислямските държави.


Фактически, на базата на аятите на Меча и на многочислени други аяти, както и устни изявления на Мухаммад, държавни служители, шейхове, мюфтии, имами и цялата мюсюлманска общност в продължение на векове като цяло е в съгласие, че Ислямът трябва да е в постоянно състояние на война с немюсюлмански свят, до пълното му покоряване и потискане. Разбира се, мюсюлманските учени вярват, че аятите на Меча са някакви откровения по въпроси, свързани с отношението на Исляма към неислямския свят, както и че тези аяти анулират 200 други, дадени  по-рано и по-толерантните аяти на Корана, като например "[[Двусмислеността на Корана#Аят 2:256 | няма принуждение в религията]]" <ref>{{Коран|2|256}}</ref>  
Фактически, на базата на аятите на Меча и на многочислени други аяти, както и устни изявления на Мухаммад, държавни служители, шейхове, мюфтии, имами и цялата мюсюлманска общност в продължение на векове като цяло е в съгласие, че Ислямът трябва да е в постоянно състояние на война с немюсюлмански свят, до пълното му покоряване и потискане. Разбира се, мюсюлманските учени вярват, че аятите на Меча са някакви откровения по въпроси, свързани с отношението на Исляма към неислямския свят, както и че тези аяти анулират 200 други, дадени  по-рано и по-толерантните аяти на Корана, като например "[[Двусмислеността на Корана#Аят 2:256 |няма принуждение в религията]]" <ref>{{Коран|2|256}}</ref>  


Известният ислямски учен Ибн Халдан (1332-1406), признат на Запад за неговите "прогресивни" възгледи, също заявява, че джихад било самозащита:
Известният ислямски учен Ибн Халдан (1332-1406), признат на Запад за неговите "прогресивни" възгледи, също заявява, че джихад било самозащита:
In the Muslim community, the holy war Jihad is a religious duty, because of the universalism of the Muslim mission and the obligation to convert everybody to Islam either by persuasion or by force ... The other religious groups did not have a universal mission, and the holy war was not a religious duty for them, save only for purposes of defense ... They are merely required to establish their religion among their own people. That is why the Israelites after Moses and Joshua remained unconcerned with royal authority [e.g., a caliphate]. Their only concern was to establish their religion [not spread it to the nations] … But Islam is under obligation to gain power over other nations.<ref>Ibn Khaldun, The Muqudimmah: An Introduction to History, Franz Rosenthal, trans. (New York: Pantheon, 1958,) vol. 1, p. 473.</ref>
{{Quote| Ибн Халдан| "В мюсюлманската общност, свещената война (джихад) е религиозно задължение, тъй като универсалността на мисията на Исляма е задължението да обърне всички към Исляма или чрез убеждаване или със сила ... При други религиозни групи няма такава универсална мисия, така че свещена война не е техен религиозен дълг, те само се отбраняват ... Те само проповядват своята религия сред своя народ. Затова израилтяните след Мойсей и Йешуа(Иисус) останаха без лидер (т.е. халифат). Единствената им цел е да се запази тяхната религия (но не и да я разпространяват до други хора) ... Но Ислямът е длъжен да завзема властта над другите народи"<ref>Ibn Khaldun, The Muqudimmah: An Introduction to History, Franz Rosenthal, trans. (New York: Pantheon, 1958,) vol. 1, p. 473.</ref>}}


Modern authorities agree. The Encyclopaedia of Islam's entry for "[[Terrorism|jihad]]" by Emile Tyan states that the "spread of Islam by arms is a religious duty upon Muslims in general … Jihad must continue to be done until the whole world is under the rule of Islam … Islam must completely be made over before the doctrine of jihad [warfare to spread Islam] can be eliminated." Iraqi jurist Majid Khaduri (1909-2007), after defining jihad as warfare, writes that "jihad … is regarded by all jurists, with almost no exception, as a collective obligation of the whole Muslim community."<ref>Majid Khadduri, War and Peace in the Law of Islam (London: Oxford University Press, 1955), p. 60.</ref>And, of course, Muslim legal manuals written in Arabic are even more explicit.<ref>See, for instance, Ahmed Mahmud Karima, Al-Jihad fi'l-Islam: Dirasa Fiqhiya Muqarina (Cairo: Al-Azhar University, 2003). </ref>
Съвременните власти се съгласяват. Енциклопедия на исляма в статия, озаглавена "Джихад", написана от Емил Тайан, заявява, че "разпространението на Исляма е свещен дълг на мюсюлманите изначално ... Джихадът трябва да продължи толкова дълго, докато Ислямът не започне да  доминират в света. Ислямът трябва изцяло да надделее, преди доктрината за джихад (свята война в името на разпространението на Исляма) да бъде премахнат. Иракски адвокат Маджид Хадури (1909-2007г.), след определянето на джихад като война, пише, че "джихад се счита от всички адвокати, почти без изключение, като колективно задължение на цялата мюсюлманска общност".<ref>Majid Khadduri, War and Peace in the Law of Islam (London: Oxford University Press, 1955), p. 60.</ref>Мюсюлманските юридически разпоредби, написани на арабски език, не оставят никакво съмнение в това.<ref>See, for instance, Ahmed Mahmud Karima, Al-Jihad fi'l-Islam: Dirasa Fiqhiya Muqarina (Cairo: Al-Azhar University, 2003). </ref>


==Qur'anic Language==
==Qur'anic Language==

Навигация