Юдаизмът и християнството са насилствени, колкото исляма?: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето

Юдаизмът и християнството са насилствени, колкото исляма? (преглед на кода)

Версия от 10:32, 21 юни 2018

2641 байта добавени ,  21 юни 2018
→‎Jewish and Christian Ways
[проверена версия][проверена версия]
Ред 95: Ред 95:
Но това означава, че ако един човек, който по природа е склонен към такива действия, а също така е мюсюлманин, може лесно да оправдае действията си, позовавайки се на "Сунната на Пророка" - точно като Ал Кайда оправда атентатите от 11-ти Септември, когато бяха убити невинни жени, деца и мъже - класифицира ги като "граждани отказват да се предадат". Мухаммад е допускал неговите последователи да използват катапулти по време на обсадата на град Таиф в 630г.,  време, в което невинни хора, включително жени и деца са били убити. Също така, когато се е решавал въпроса и за нощни нападения и палежи на укрепления на ислямски неверници, сред които жени и деца, Пророкът Мухаммад казал: "Те (жени и деца) принадлежат към тях (неверници)" <ref>Sahih Muslim, B19N4321; for English translation, see Raymond Ibrahim, The Al Qaeda Reader (New York: Doubleday, 2007), p. 140.</ref>
Но това означава, че ако един човек, който по природа е склонен към такива действия, а също така е мюсюлманин, може лесно да оправдае действията си, позовавайки се на "Сунната на Пророка" - точно като Ал Кайда оправда атентатите от 11-ти Септември, когато бяха убити невинни жени, деца и мъже - класифицира ги като "граждани отказват да се предадат". Мухаммад е допускал неговите последователи да използват катапулти по време на обсадата на град Таиф в 630г.,  време, в което невинни хора, включително жени и деца са били убити. Също така, когато се е решавал въпроса и за нощни нападения и палежи на укрепления на ислямски неверници, сред които жени и деца, Пророкът Мухаммад казал: "Те (жени и деца) принадлежат към тях (неверници)" <ref>Sahih Muslim, B19N4321; for English translation, see Raymond Ibrahim, The Al Qaeda Reader (New York: Doubleday, 2007), p. 140.</ref>


==Jewish and Christian Ways==
==Еврейският и християнският път==


Though law-centric and possibly legalistic, Judaism has no such equivalent to the Sunna; the words and deeds of the patriarchs, though described in the Old Testament, never went on to prescribe Jewish law. Neither Abraham's "white-lies," nor Jacob's perfidy, nor Moses' short-fuse, nor David's adultery, nor Solomon's philandering ever went on to instruct Jews or Christians. They were understood as historical acts perpetrated by fallible men who were more often than not punished by God for their less than ideal behaviour.
Въпреки факта, че в юдаизма няма такива равностойни сунни, думите и делата на патриарсите, описани в Стария Завет, никога не са ставали еврейски закон. Нито "бялата лъжа" на Авраам или Яков, нито предателство, нито темперамента на Моисей, нито  прелюбодеянието на Давид, нито флиртуванията на Соломон е довело до установяване на заповеди и насоки за поведението на юдеи или християни. Тези неща винаги са били схващани  като действия, които са се случили в историята и са извършени от хора, които в повечето случаи са били наказани от Бога за тяхното поведение.


As for Christianity, much of the Old Testament law was abrogated or fulfilled—depending on one's perspective—by Jesus. "Eye for an eye" gave way to "turn the other cheek." Totally loving God and one's neighbor became supreme law.<ref>Matt. 22:38-40.</ref> Furthermore, Jesus' sunna—as in "What would Jesus do?"—is characterized by passivity and altruism. The New Testament contains absolutely no exhortations to violence.
За християнството, повечето от законите на Стария Завет са били премахнати или изпълнени. "Око за око" се е превърнало в "обърнете и другата буза". Най-висшият закон е любовта към Бога и ближния(всички хора)<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#22 Матей 22:38-40]</ref> Освен това, учението на Христос се характеризира със сдържаност и алтруизъм. Няма абсолютно никакви призиви за насилие в Новия Завет.


Still, there are those who attempt to portray Jesus as having a similarly militant ethos as Muhammad by quoting the verse where the former—who "spoke to the multitudes in parables and without a parable spoke not"<ref>Matt. 13:34.</ref>—said, "I come not to bring peace but a sword."<ref>Matt. 10:34.</ref> But based on the context of this statement, it is clear that Jesus was not commanding violence against non-Christians but rather predicting that strife will exist between Christians and their environment—a prediction that was only too true as early Christians, far from taking up the sword, passively perished by the sword in [[Shahid|martyrdom]] as too often they still do in the Muslim world. <ref>See, for instance, "Christian Persecution Info," Christian Persecution Magazine, accessed Apr. 2, 2009.</ref>
И все пак понякога се опитват да приписват на Христос войнствени качества, подобни на тези на Мухаммад, позовавайки се на този ред, когато Христос "говореше на народа в притчи":<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#13 Матей 13:34]</ref>—"Аз не дойдох да донеса  мир, а меч."<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#10 Матей 10:34]</ref> Но в контекста на това твърдение става ясно, че Иисус не призовава за насилие срещу нехристияни, а по-скоро прогнозира, че между християни и тяхното обкръжение ще възникват спорове - и това предсказание е особено вярно, тъй като ранните християни, далеч от войнственост, пасивно загивали от меч като мъченици, което както и преди, така и сега се прави от ислямския свят.<ref>"Christian Persecution Info," Christian Persecution Magazine, accessed Apr. 2, 2009.</ref>


Others point to the violence predicted in the Book of [[Revelation]] while, again, failing to discern that the entire account is descriptive—not to mention clearly symbolic—and thus hardly prescriptive for Christians. At any rate, how can one conscionably compare this handful of New Testament verses that metaphorically mention the word "sword" to the literally hundreds of Qur'anic injunctions and statements by Muhammad that clearly command Muslims to take up a very real sword against non-Muslims?
Трябва да се отбележи, че насилието, пророкувано в Книгата Откровение от Библията, е чисто описателно, понякога символично, но по никакъв начин не е предписателно. Във всеки случай, как може да се сравняват няколкото реда от Новия завет, където думата "меч" се споменава абсолютно метафорично, с буквално стотиците предписания и изявленията на Мухаммад в Корана, които в действителност заповядват на мюсюлманите да вдигат и ползват меч срещу немюсюлмани?


Undeterred, Jenkins bemoans the fact that, in the New Testament, Jews "plan to stone Jesus, they plot to kill him; in turn, Jesus calls them liars, children of the Devil."<ref>Jenkins, "Dark_Passages."</ref> It still remains to be seen if being called "children of the Devil" is more offensive than being referred to as the descendants of apes and pigs—the Qur'an's appellation for Jews.<ref>Qur. 2:62-65, 5:59-60, 7:166.</ref> Name calling aside, however, what matters here is that, whereas the New Testament does not command Christians to treat Jews as "children of the Devil," based on the Qur'an, primarily 9:29, Islamic law obligates Muslims to subjugate Jews, indeed, all non-Muslims.
Непоколебимият Дженкинс оплаква факта, че в новозаветните писания евреите "искат да хвърлят камъни по Христос", а  Той от своя страна ги нарича лъжци и деца на дявола"<ref>Jenkins, "Dark_Passages."</ref> Добре, но кое е по-голямата обида - да ги нарече някой "деца на дявола" или да ги нарича "потомци на маймуни или прасета" - както Коранът се отнася с евреите<ref>{{Коран|2|65}},{{Коран|5|59-60}},{{Коран|7|166}}</ref>. Новият Завет не насърчава християните да третират евреите като "деца на дявола". Ислямското право, основано на Корана, основно ма аят от {{Коран|9|29}}, задължава мюсюлманите да покоряват евреите и всички немюсюлмани.


Does this mean that no self-professed Christian can be [[Islamic Antisemitism|anti-Semitic]]? Of course not. But it does mean that Christian anti-Semites are living oxymoron's—for the simple reason that textually and theologically, Christianity, far from teaching hatred or animosity, unambiguously stresses love and forgiveness. Whether or not all Christians follow such mandates is hardly the point; just as whether or not all Muslims uphold the obligation of jihad is hardly the point. The only question is, what do the religions command?
Това означава ли, че никой християнин не може да бъде антисемит? Разбира се, че не. Но това означава, че християните антисемити са лицемери - поради простата причина, че теологически и текстово християнството е далеч от доктрината на омразата, враждебност и напротив, проповядва любов и прошка. Тук не говорим дали всички християни следват тези принципи, точно както и не казваме, че всички мюсюлмани изпълняват задължението да следват джихад.
Въпросът е какво повелява религията.


John Esposito is therefore right to assert that "Jews and Christians have engaged in acts of violence." He is wrong, however, to add, "We [Christians] have our own theology of hate." Nothing in the New Testament teaches hate—certainly nothing to compare with Qur'anic injunctions such as: "We [Muslims] disbelieve in you [non-Muslims], and between us and you enmity has shown itself, and hatred for ever until you believe in God alone."<ref>Qur. 60:4.</ref>
Ето защо Джон Еспозито е прав, когато казва, че "евреите и християните са замесени в актове на насилие". Той обаче греши, добавяйки: "Ние (християните) имаме собствена теология на омразата". Новият Завет не преподава омраза - със сигурност не може да бъде сравняван с такива предписания на Корана, като например: "Ние ви отхвърляме и ще се прояви вражда и омраза помежду ни, докато не повярвате единствено в Аллах."<ref>{{Коран|60|4}}</ref>


==Reassessing the Crusades==
==Reassessing the Crusades==
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/3271“.

Навигация