Произходът на Корана: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето

Произходът на Корана (преглед на кода)

Версия от 16:59, 13 януари 2020

8776 байта добавени ,  13 януари 2020
→‎Различни версии, липсващи стихове, добавени стихове
[проверена версия][проверена версия]
Ред 69: Ред 69:
Почти без никакво изключение мюсюлманите смятат Корана, който днес четем, за идентичен с варианта, който комисията на ‘Утман е изготвила, по отношение на текста, броя и реда на сурите. Традиционното мюсюлманско вярване твърди още, че Коранът на Утман съдържа цялото откровение, предоставено на тяхната общност, като то е вярно запазено без никаква промяна или каквото и да е отклонение, както и че приемането на ‘Утмановия Коран е било изцяло общоприето от деня на неговото разпространение. Традиционната позиция се мотивира от догматични фактори; тя не може да бъде подкрепена от историческата очевидност… Чарлз Адамс
Почти без никакво изключение мюсюлманите смятат Корана, който днес четем, за идентичен с варианта, който комисията на ‘Утман е изготвила, по отношение на текста, броя и реда на сурите. Традиционното мюсюлманско вярване твърди още, че Коранът на Утман съдържа цялото откровение, предоставено на тяхната общност, като то е вярно запазено без никаква промяна или каквото и да е отклонение, както и че приемането на ‘Утмановия Коран е било изцяло общоприето от деня на неговото разпространение. Традиционната позиция се мотивира от догматични фактори; тя не може да бъде подкрепена от историческата очевидност… Чарлз Адамс


While modern Muslims may be committed to an impossibly conservative position, Muslim scholars of the early years of Islam were far more flexible, realizing that parts of the Koran were lost, perverted, and that there were many thousand variants which made it impossible to talk of the Koran. For example, As-Suyuti (died 1505), one of the most famous and revered of the commentators of the Koran, quotes Ibn ‘Umar al Khattab as saying: "Let no one of you say that he has acquired the entire Quran, for how does he know that it is all? Much of the Quran has been lost, thus let him say, ‘I have acquired of it what is available’" (As-Suyuti, Itqan, part 3, page 72). A’isha, the favorite wife of the Prophet, says, also according to a tradition recounted by as-Suynti, "During the time of the Prophet, the chapter of the Parties used to be two hundred verses when read. When ‘Uthman edited the copies of the Quran, only the current (verses) were recorded" (73).  
Докато съвременните мюсюлмани поддържат една крайно консервативна позиция, мюсюлманските учени от ранните години на исляма са били много по-гъвкави, като са разбирали, че части от Корана са били изгубени, променени и са съществували хиляди варианти, което е правело невъзможно да се говори за Корана. Например Ас-Сюити (починал през 1505 г.), един от най-известните и почитани коментатори на Корана, цитира думите на Ибн Омар ал Хаттаб: „Нека никой от вас да не казва, че се е сдобил с целия Коран, понеже как може да знае, че това е всичко? Голяма част от Корана се е изгубила, следователно нека да се казва: „Придобих това, което е останало“. (Ас-Суюти, Иткан, част 3, стр. 72). Аиша, любимата съпруга на Пророка, казва, че според едно предание, разказано от Ас-Суюти, „по времето на Пророка, сурата „Съюзените племена“ е била от 200 стиха, когато е била четена. Когато ‘Утман е редактирал преписите на Корана, само настоящите (стихове) са били записани“ (73).


As-Suyuti also tells this story about Uba ibn Ka’b, one of the great companions of Muhammad:
Ас-Суюти разказва следната история за Уба ибн Ка‘б, един от великите сподвижници на Мухаммад:


This famous companion asked one of the Muslims, "How many verses in the chapter of the Parties?" He said, "Seventy-three verses." He (Uba) told him, "It used to be almost equal to the chapter of the Cow (about 286 verses) and included the verse of the stoning". The man asked, "What is the verse of the stoning?" He (Uba) said, "If an old man or woman committed adultery, stone them to death."
Този всеизвестен сподвижник попита един от мюсюлманите: „Колко са на брой стиховете в сурата „Съюзените племена“?“ Той каза: „Седемдесет и три“. Той (Уба) му каза: „Тя беше почти равна по дължина на сурата „Кравата“ (около 286 стиха) и включваше стиха за убиването с камъни“. Мъжът попита: „Какъв е този стих за убиването с камъни“. Той  (Уба) рече: „Ако възрастен мъж или жена извърши прелюбодеяние, убийте ги с камъни“.


As noted earlier, since there was no single document collecting all the revelations, after Muhammad’s death in 632 C.E., many of his followers tried to gather all the known revelations and write them down in codex form. Soon we had the codices of several scholars such as Ibn Masud, Uba ibn Ka’b, ‘Ali, Abu Bakr, al-Aswad, and others (Jeffery, chapter 6, has listed fifteen primary codices, and a large number of secondary ones). As Islam spread, we eventually had what became known as the metropolitan codices in the centers of Mecca, Medina, Damascus, Kufa, and Basra. As we saw earlier, ‘Uthman tried to bring order to this chaotic situation by canonizing the Medinan Codex, copies of which were sent to all the metropolitan centers, with orders to destroy all the other codices.  
Както беше отбелязано по-рано, понеже не е съществувал нито един документ, който да е събрал всичките му откровения, след смъртта на Мухаммад през 632 г. сл.Хр., мнозина от неговите последователи са се опитали да съберат всички известни откровения и да ги запишат под формата на кодекс. Не след дълго се появяват кодексите на някои учени като Ибн Масуд, Уба ин Ка‘б, ‘Али, Абу Бакр, Ал-Асуад и други (Джефери, глава 6-та, е изброил петнадесет на брой първични кодекса и голям брой вторични). С разпространението на исляма впоследствие се появяват и т.нар. градски кодекси в центровете Мекка, Медина, Дамаск, Куфа и Басра. Както видяхме по-рано, ‘Утман се е опитал да сложи ред в това хаотично положение, като е канонизирал Кодекса от Медина, а негови преписи са били изпратени във всички главни градове със заповед за унищожаване на всички други варианти.


‘Uthman’s codex was supposed to standardize the consonantal text, yet we find that many of the variant traditions of this consonantal text survived well into the fourth Islamic century. The problem was aggravated by the fact that the consonantal text was unpointed, that is to say, the dots that distinguish, for example, a "b" from a "t" or a "th" were missing. Several other letters (f and q; j, h, and kh; s and d; r and z; s and sh; d and dh, t and z) were indistinguishable. In other words, the Koran was written in a scripta defectiva. As a result, a great many variant readings were possible according to the way the text was pointed (had the dots added).  
Кодексът на Утман е трябвало да стандартизира консонантния текст и при все това откриваме, че голяма част от различните предания на този консонантен текст са оцелели чак до 4-ия ислямски век. Проблемът се усложнява от факта, че консонантният текст е без диакритични знаци, т.е. точките, чрез които се различават “б” от “т” или “тх”, например липсват. Няколко други букви (ф и г; й, х и кх; с и д; р и з; с и сх; д и дх, т и з) са неразличими. С други думи Коранът е бил написан на дефектен език (т.нар. scripta defectiva). В резултат на това са били възможни множество варианти на четене според начина на поставяне на точките (в случай че са били поставени).


Vowels presented an even worse problem. Originally, the Arabs had no signs for the short vowels: the Arab script is consonantal. Although the short vowels are sometimes omitted, they can be represented by orthographical signs placed above or below the letters—three signs in all, taking the form of a slightly slanting dash or a comma. After having settled the consonants, Muslims still had to decide what vowels to employ: using different vowels, of course, rendered different readings. The scripta plena, which allowed a fully voweled and pointed text, was not perfected until the late ninth century.  
Гласните представляват един още по-голям проблем. По принцип арабите нямат знаци за кратките гласни: арабското писмо е консонантно (само със съгласни). Въпреки че кратките гласни понякога се изпускат, те могат да бъдат представени чрез ортографски знаци, поставяни над или под буквите – общо три знака, като придобиват форма на леко наклонено тире или запетая. Макар и вече установили съгласните, мюсюлманите все още е трябвало да решат какви гласни да използват: използването на различни гласни, разбира се, дава като резултат различни прочити. Използването на scripta plena (пълно писмо – лат.), което позволява текстът да бъде изписан с всички гласни и диакритични знаци, не е било напълно доусъвършенствано чак до края на 19-ти век.  


The problems posed by the scripta defectiva inevitably led to the growth of different centers with their own variant traditions of how the texts should be pointed or vowelized. Despite ‘Uthman’s order to destroy all texts other than his own, it is evident that the older codices survived. As Charles Adams says, "It must be emphasized that far from there being a single text passed down inviolate from the time of ‘Uthman’s commission, literally thousands of variant readings of particular verses were known in the first three (Muslim) centuries. These variants affected even the ‘Uthmanic codex, making it difficult to know what its true form may have been."
Проблемите, създадени от дефектното писмо, неизбежно са довели до формирането на различни центрове, като всеки един от тях е имал свой собствен вариант на преданието относно пунктуацията и вокализацията на текстовете. Въпреки заповедта на ‘Утман за унищожаване на всички текстове освен неговия е очевидно, че старите кодекси са оцелели. Както отбелязва Чарлз Адамс: „трябва да подчертаем, че далеч не е един текстът, който е успял да остане непокътнат от комисията на ‘Утман, а буквално хиляди варианти за прочит на определен стих са били известни през първите три (мюсюлмански) века. Тези варианти са се отразили дори и на ‘Утмановия кодекс, което затруднява да се разбере каква точно е била истинската му форма“.  


Some Muslims preferred codices other than the ‘Uthmanic, for example, those of Ibn Mas’ud, Uba ibn Ka’b, and Abu Musa. Eventually, under the influence of the great Koranic scholar Ibn Mujahid (died 935), there was a definite canonization of one system of consonants and a limit placed on the variations of vowels used in the text that resulted in acceptance of seven systems. But other scholars accepted ten readings, and still others accepted fourteen readings. Even Ibn Mujahid’s seven provided fourteen possibilities since each of the seven was traced through two different transmitters, viz,  
Някои мюсюлмани са предпочитали кодекси, различни от ‘Утмановия, например тези на Ибн Мас‘уд, Уба ибн Ка‘б и Абу Муса. Впоследствие под влиянието на големия учен по Корана Ибн Муджахид (починал през 935 г.) се извършва окончателно узаконяване на една система от съгласни и ограничения за вариациите от гласни, използвани в текста, което дава като резултат приемането на седем системи. Но други учени са възприели десет системи, а трети – четиринадесет на брой. Дори и 7-те системи на Ибн Муджахид дават възможност за 14 вариации, понеже всяка една от седемте системи е била формирана чрез двама различни разказвачи, а именно:


1. Nafi of Medina according to Warsh and Qalun
1. Нафи от Медина според Уарш и Калун;<br>


2. Ibn Kathir of Mecca according to al-Bazzi and Qunbul
2. Ибн Катир от Мекка според Ал-Баззи и Кунбул;<br>


3. Ibn Amir of Damascus according to Hisham and Ibn Dakwan
3. Ибн Амир от Дамаск според Хишам и Ибн Дакуан;<br>


4. Abu Amr of Basra according to al-Duri and al-Susi
4. Абу Амр от Басра според Ал-Дури и Ал-Суси;<br>


5. Asim of Kufa according to Hafs and Abu Bakr
5. Асим от Куфа според Хафс и Абу Бакр;<br>


6. Hamza of Kuga according to Khalaf and Khallad
6. Хамза от Куфа според Халаф и Халлад;<br>


7. Al-Kisai of Kufa according to al Duri and Abul Harith
7. Ал-Кисаи от Куфа според Ал Дури и Абул Харит;<br>


In the end three systems prevailed, those of Warsh (d. 812) from Nafi of Medina, Hafs (d. 805) from Asim of Kufa, and al-Duri (d. 860) from Abu Amr of Basra. At present in modern Islam, two versions seem to be in use: that of Asim of Kufa through Hafs, which was given a kind of official seal of approval by being adopted in the Egyptian edition of the Koran in 1924; and that of Nafi through Warsh, which is used in parts of Africa other than Egypt.


As Charles Adams reminds us:


It is of some importance to call attention to a possible source of misunderstanding with regard to the variant readings of the Quran. The seven (versions) refer to actual written and oral text, to distinct versions of Quranic verses, whose differences, though they may not be great, are nonetheless substantial. Since the very existence of variant readings and versions of the Quran goes against the doctrinal position toward the Holy Book held by many modern Muslims, it is not uncommon in an apologetic context to hear the seven (versions) explained as modes of recitation; in fact the manner and technique of recitation are an entirely different matter.  
В крайна сметка надмощие вземат три системи – тези на Уарш (починал през 812 г.) за Нафи от Медина, на Хафс (поч. през 805 г.) за Асим от Куфа и на Ал-Дури (поч. през 860 г.) за Абу Амр от Басра. Понастоящем в съвременния ислям две версии биват най-използвани: тази на Асим от Куфа чрез Хафс, на която е даден един вид официално одобрение чрез използването ѝ за египетското издание на Корана през 1924 г.; и тази на Нафи чрез Уарш, която се използва в някои части на Африка, различни от Египет.  
Guillaume also refers to the variants as "not always trifling in significance." For example, the last two verses of sura LXXXV, Al Buraj, read: (21) hawa qur’anun majidun; (22) fi lawhin mahfuzun/in. The last syllable is in doubt. If it is in the genitive -in, it gives the meaning "It is a glorious Koran on a preserved tablet"—a reference to the Muslim doctrine of the Preserved Tablet. If it is the nominative ending -un, we get "It is a glorious Koran preserved on a tablet." There are other passages with similar difficulties dealing with social legislation.  


If we allow that there were omissions, then why not additions? The authenticity of many verses in the Koran has been called into question by Muslims themselves. Many Kharijites, who were followers of ‘Ali in the early history of Islam, found the sura recounting the story of Joseph offensive, an erotic tale that did not belong in the Koran. Hirschfeld questioned the authenticity of verses in which the name Muhammad occurs, there being something rather suspicious in such a name, meaning ‘Praised’, being borne by the Prophet. The name was certainly not very common. However the Prophet’s name does occur in documents that have been accepted as genuine, such as the Constitution of Medina.
Както Чарлз Адамс ни напомня:


Most scholars believe that there are interpolations in the Koran; these interpolations can be seen as interpretative glosses on certain rare words in need of explanation. More serious are the interpolations of a dogmatic or political character, which seem to have been added to justify the elevation of ‘Uthman as caliph to the detriment of ‘Ali. Then there are other verses that have been added in the interest of rhyme, or to join together two short passages that on their own lack any connection.  
Важно е да се обърне внимание върху възможните източници на недоразумения с оглед на различните варианти за четене на Корана. Седемте (версии) се отнасят за действителния писмен и устен текст, за различаване вариантите на кораничните стихове, чиито различия, макар и неголеми, са така или иначе от важно значение. Понеже самото съществуване на различни прочити и версии на Корана е несъвместимо с официалната доктрина за Свещеното Писание, която се поддържа от множеството съвременни мюсюлмани, не е рядкост в един апологетичен контекст да се чуят седем (версии), обяснени като начини на рецитиране; всъщност начинът и техниката на рецитиране представляват един абсолютно различен въпрос.
<br>
Гийом също коментира различията във вариантите като „не винаги незначителни  по същност“. Например последните два стиха на сура LXXXV, Ал Бурадж, се чете: (21) hawa qur’anun majidun; (22) fi lawhin mahfuzun/in. Последната сричка е под съмнение. Ако е в женски род – in, дава значение на „Това е славен Коран в съхраняван скрижал“ – препратка към мюсюлманската доктрина за Съхранявания скрижал. Ако е завършек в именителен падеж – un, това означава: „Това е славен Коран, съхранен на скрижал“. Съществуват и други пасажи със сходни проблеми, когато иде реч за социалното законодателство.  
 


Bell and Watt carefully go through many of the amendments and revisions and point to the unevenness of the Koranic style as evidence for a great many alterations in the Koran:
Ако допуснем, че съществуват празноти, защо тогава да няма и добавяния? Автентичността на много стихове в Корана е поставяна под съмнение от самите мюсюлмани. Мнозина от племето на хараджите, които са били последователи на ‘Али в ранната история на исляма, намират сурата, която разказва историята на Юсуф за обидна, еротична приказка, която не е била в Корана. Хиршфелд поставя под съмнения стиховете, в които се появява името „Мухаммад“ - има нещо доста подозрително в това името, което означава „Почитан“, да е било носено от Пророка. Това име със сигурност не е било твърде разпространено. Въпреки това името на Пророка се появява в документи, които са приети като автентични като например „Основаването на Медина“.


There are indeed many roughness of this kind, and these, it is here claimed, are fundamental evidence for revision. Besides the points already noticed—hidden rhymes, and rhyme phrases not woven into the texture of the passage—there are the following abrupt changes of rhyme; repetition of the same rhyme word or rhyme phrase in adjoining verses; the intrusion of an extraneous subject into a passage otherwise homogeneous; a differing treatment of the same subject in neighbouring verses, often with repetition of words and phrases; breaks in grammatical construction which raise difficulties in exegesis; abrupt changes in length of verse; sudden changes of the dramatic situation, with changes of pronoun from singular to plural, from second to third person, and so on; the juxtaposition of apparently contrary statements; the juxtaposition of passages of different date, with intrusion of fare phrases into early verses.
Повечето учени вярват, че в Корана са налице интерполации; тези интерполации могат да бъдат видяни във вид на тълкувателни коментари върху някои редки думи, които трябва да бъдат обяснени. По-сериозни са интерполациите от догматичен и политически характер, които вероятно са добавени, за да оправдаят избирането на ‘Утман за халиф в ущърб на ‘Али. Освен това има други стихове, които са добавени от гледна точка на римуването или за да се слеят два кратки пасажа, които сами по себе си нямат никаква връзка помежду си.  


In many cases a passage has alternative continuations which follow one another in the present text. The second of the alternatives is marked by a break in sense and by a break in grammatical construction, since the connection is not with what immediately precedes, but with what stands some distance back.
Бел и Уот внимателно изследват много от поправките и редакциите и посочват грубостта на кораничния стил като доказателство за огромното множество промени в Корана:
The Christian al-Kindi (not to be confused with the Arab, Muslim philosopher) writing around 830 C.E., criticized the Koran in similar terms:


The result of all this (process by which the Quran came into being) is patent to you who have read the scriptures and see how, in your book, histories are jumbled together and intermingled; an evidence that many different hands have been at work therein, and caused discrepancies, adding or cutting out whatever they liked or disliked. Are such, now, the conditions of a revelation sent down from heaven?
Всъщност налице са множество неравности от този вид и се твърди, че те са един вид фундаментално доказателство за направени редакции. Освен вече споменатите точки – скрито римуване и римувани фрази, които не са вплетени в структурата на пасажа – съществуват и следните: груби промени на римата; повтаряне на една и съща римувана дума или римувана фраза в свързващите стихове; включването на външен предмет в пасаж, който иначе изглежда хомогенен; различно отношение към даден предмет в съседни стихове, често с повторения на думи и изрази; прекъсвания на граматичната конструкция, което поражда затруднения в екзегезата; ненадейна промяна в дължината на стиха; внезапни промени в драматичната ситуация с промени на местоименията от единствено в множествено число, от второ в трето лице и т.н.; поставянето едно до друго на очевидно протиположни твърдения; поставянето един до друг на пасажи с различно датиране чрез включването на определени изрази в по-ранните стихове.
 
В много случаи един пасаж има различни продължения, които следват едно след друго в дадения текст. Вторият вариант е белязан с промяна на смисъла и с промяна на граматичната конструкция, понеже връзката му не е с това, което стои пред него непосредствено, а с онова, което е разположено на някакво разстояние назад. Християнинът Ал-Кинди (да не се бърка с арабския философ, мюсюлманин) пише през около 830 г. сл. Хр. критика на Корана по следните въпроси:
 
Резултатът от всичко това (процесът, по който се появил Коранът) е присъщ на вас, които сте прочели писанията и виждате как във вашата книга историите се смесват и се разбъркват; доказателство, че много различни ръце са писали вътре и това е причинило несъответствия, чрез добавяне или орязване на онова, което им се е харесвало или не. Тогава дали при тези условия откровенията са били низпослани от небето?


==Skepticism of the Sources ==
==Skepticism of the Sources ==
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/4070“.

Навигация