5903
редакции
Произходът на Корана: Разлика между версии
Направо към навигацията
Направо към търсенето
редакция без резюме
| [проверена версия] | [проверена версия] |
Редакция без резюме |
|||
| Ред 77: | Ред 77: | ||
Както беше отбелязано по-рано, понеже не е съществувал нито един документ, който да е събрал всичките му откровения, след смъртта на Мухаммад през 632 г. сл.Хр., мнозина от неговите последователи са се опитали да съберат всички известни откровения и да ги запишат под формата на кодекс. Не след дълго се появяват кодексите на някои учени като Ибн Масуд, Уба ин Ка‘б, ‘Али, Абу Бакр, Ал-Асуад и други (Джефери, глава 6-та, е изброил петнадесет на брой първични кодекса и голям брой вторични). С разпространението на исляма впоследствие се появяват и т.нар. градски кодекси в центровете Мекка, Медина, Дамаск, Куфа и Басра. Както видяхме по-рано, ‘Утман се е опитал да сложи ред в това хаотично положение, като е канонизирал Кодекса от Медина, а негови преписи са били изпратени във всички главни градове със заповед за унищожаване на всички други варианти. | Както беше отбелязано по-рано, понеже не е съществувал нито един документ, който да е събрал всичките му откровения, след смъртта на Мухаммад през 632 г. сл.Хр., мнозина от неговите последователи са се опитали да съберат всички известни откровения и да ги запишат под формата на кодекс. Не след дълго се появяват кодексите на някои учени като Ибн Масуд, Уба ин Ка‘б, ‘Али, Абу Бакр, Ал-Асуад и други (Джефери, глава 6-та, е изброил петнадесет на брой първични кодекса и голям брой вторични). С разпространението на исляма впоследствие се появяват и т.нар. градски кодекси в центровете Мекка, Медина, Дамаск, Куфа и Басра. Както видяхме по-рано, ‘Утман се е опитал да сложи ред в това хаотично положение, като е канонизирал Кодекса от Медина, а негови преписи са били изпратени във всички главни градове със заповед за унищожаване на всички други варианти. | ||
Кодексът на Утман е трябвало да стандартизира консонантния текст и при все това откриваме, че голяма част от различните предания на този консонантен текст са оцелели чак до 4-ия ислямски век. Проблемът се усложнява от факта, че консонантният текст е без диакритични знаци, т.е. точките, чрез които се различават “б” от “т” или “тх”, например липсват. Няколко други букви (ф и г; й, х и кх; с и д; р и з; с и сх; д и дх, т и з) са неразличими. С други думи Коранът е бил написан на дефектен език (т.нар. scripta defectiva). В резултат на това са били възможни множество варианти на четене според начина на поставяне на точките (в случай че са били поставени). | Кодексът на Утман е трябвало да стандартизира консонантния текст и при все това откриваме, че голяма част от различните предания на този консонантен текст са оцелели чак до 4-ия ислямски век. Проблемът се усложнява от факта, че консонантният текст е без [[Диакритичните знаци в Корана|диакритични знаци]], т.е. точките, чрез които се различават “б” от “т” или “тх”, например липсват. Няколко други букви (ф и г; й, х и кх; с и д; р и з; с и сх; д и дх, т и з) са неразличими. С други думи Коранът е бил написан на дефектен език (т.нар. scripta defectiva). В резултат на това са били възможни множество варианти на четене според начина на поставяне на точките (в случай че са били поставени). | ||
Гласните представляват един още по-голям проблем. По принцип арабите нямат знаци за кратките гласни: арабското писмо е консонантно (само със съгласни). Въпреки че кратките гласни понякога се изпускат, те могат да бъдат представени чрез ортографски знаци, поставяни над или под буквите – общо три знака, като придобиват форма на леко наклонено тире или запетая. Макар и вече установили съгласните, мюсюлманите все още е трябвало да решат какви гласни да използват: използването на различни гласни, разбира се, дава като резултат различни прочити. Използването на scripta plena (пълно писмо – лат.), което позволява текстът да бъде изписан с всички гласни и диакритични знаци, не е било напълно доусъвършенствано чак до края на 19-ти век. | Гласните представляват един още по-голям проблем. По принцип арабите нямат знаци за кратките гласни: арабското писмо е консонантно (само със съгласни). Въпреки че кратките гласни понякога се изпускат, те могат да бъдат представени чрез ортографски знаци, поставяни над или под буквите – общо три знака, като придобиват форма на леко наклонено тире или запетая. Макар и вече установили съгласните, мюсюлманите все още е трябвало да решат какви гласни да използват: използването на различни гласни, разбира се, дава като резултат различни прочити. Използването на scripta plena (пълно писмо – лат.), което позволява текстът да бъде изписан с всички гласни и [[Диакритичните знаци в Корана|диакритични знаци]], не е било напълно доусъвършенствано чак до края на 19-ти век. | ||
Проблемите, създадени от дефектното писмо, неизбежно са довели до формирането на различни центрове, като всеки един от тях е имал свой собствен вариант на преданието относно пунктуацията и вокализацията на текстовете. Въпреки заповедта на ‘Утман за унищожаване на всички текстове освен неговия е очевидно, че старите кодекси са оцелели. Както отбелязва Чарлз Адамс: „трябва да подчертаем, че далеч не е един текстът, който е успял да остане непокътнат от комисията на ‘Утман, а буквално хиляди варианти за прочит на определен стих са били известни през първите три (мюсюлмански) века. Тези варианти са се отразили дори и на ‘Утмановия кодекс, което затруднява да се разбере каква точно е била истинската му форма“. | Проблемите, създадени от дефектното писмо, неизбежно са довели до формирането на различни центрове, като всеки един от тях е имал свой собствен вариант на преданието относно пунктуацията и вокализацията на текстовете. Въпреки заповедта на ‘Утман за унищожаване на всички текстове освен неговия е очевидно, че старите кодекси са оцелели. Както отбелязва Чарлз Адамс: „трябва да подчертаем, че далеч не е един текстът, който е успял да остане непокътнат от комисията на ‘Утман, а буквално хиляди варианти за прочит на определен стих са били известни през първите три (мюсюлмански) века. Тези варианти са се отразили дори и на ‘Утмановия кодекс, което затруднява да се разбере каква точно е била истинската му форма“. | ||
| Ред 253: | Ред 253: | ||
Повечето от статиите в тази колекция са публикувани за пръв преди повече от 50 години (а две от тях са дори и от 19-ти век), когато нямаше обща практика за това как арабските термини да бъдат транслитерирани на английски език. Ето защо името на свещената книга на исляма беше написано във варианти като Кортан, Куран, Кураан,Коран и т.н., а името на Пророка на исляма беше транслитерирано като Мохамет, Мохаммед, Мухаммад и т.н. Оставянето на разнообразните форми на тези имена и много други арабски термини би объркало читателя; в някои случаи това дори би замъглило факта, че двама автори говорят за един и същи човек или текст. Поради тази причина оригиналният правопис беше променен, където беше необходимо да се направят удобни за съвременна употреба и за да бъде сигурно, че във всяка статия се използва последователен правопис. | Повечето от статиите в тази колекция са публикувани за пръв преди повече от 50 години (а две от тях са дори и от 19-ти век), когато нямаше обща практика за това как арабските термини да бъдат транслитерирани на английски език. Ето защо името на свещената книга на исляма беше написано във варианти като Кортан, Куран, Кураан,Коран и т.н., а името на Пророка на исляма беше транслитерирано като Мохамет, Мохаммед, Мухаммад и т.н. Оставянето на разнообразните форми на тези имена и много други арабски термини би объркало читателя; в някои случаи това дори би замъглило факта, че двама автори говорят за един и същи човек или текст. Поради тази причина оригиналният правопис беше променен, където беше необходимо да се направят удобни за съвременна употреба и за да бъде сигурно, че във всяка статия се използва последователен правопис. | ||
Съответно свещената книга на исляма винаги е посочена с нейната най-разпознаваема форма – „Коран“ (макар че Кураан бива предпочитана от учените и е по-близо до съвременното арабско произношение). Името на основателя на исляма последователно е изписано като Мухаммад. Арабските думи, които са транслитерирани с „о“ ще бъдат изписани с „у”, например ‘Утман, ‘Умар (a не Отман, Омар). Символът ‘ се използва, за да изрази арабското „аин“, символът ’ изразява арабското „хамка“. Други диакритични знаци бяха елиминирани, понеже те имат малка или никаква стойност за неспециалистите, а специалистите вече познават оригинилания арабски текст, за който се отнася транслитерацията. Терминът „Пророк” (Пророка) с главно „п”, когато се използва самостоятелно, се отнася за Мухаммад, за разлика от същата дума с малко „п“, което се използва за пророците от други религии. | Съответно свещената книга на исляма винаги е посочена с нейната най-разпознаваема форма – „Коран“ (макар че Кураан бива предпочитана от учените и е по-близо до съвременното арабско произношение). Името на основателя на исляма последователно е изписано като Мухаммад. Арабските думи, които са транслитерирани с „о“ ще бъдат изписани с „у”, например ‘Утман, ‘Умар (a не Отман, Омар). Символът ‘ се използва, за да изрази арабското „аин“, символът ’ изразява арабското „хамка“. Други [[Диакритичните знаци в Корана|диакритични знаци]] бяха елиминирани, понеже те имат малка или никаква стойност за неспециалистите, а специалистите вече познават оригинилания арабски текст, за който се отнася транслитерацията. Терминът „Пророк” (Пророка) с главно „п”, когато се използва самостоятелно, се отнася за Мухаммад, за разлика от същата дума с малко „п“, което се използва за пророците от други религии. | ||