Мюсюлманите почитат Исмаил(Измаил в Библия) на празника Курбан Байрам:
Митологията на този празник води към известния библейски сюжет за опита патриархът Авраам(на арабски Ибрахим)да поднесе своя син Исаак в жертва на Бога. Само че
на мястото на библейския Исаак мюсюлманската традиция поставя Исмаил, смятайки го за най-големия син*, а Исаак, според мюсюлманските представи, е втория син на Авраам. ЗА тази преданост и добродетелност Всевишния награждава Ибрахим,
заменяйки с агне поднесения в жертва Исмаил.)
- *Еврейската и християнска традиция според писанията им, също приемат Измаил(Исмаил на арабски) за първороден син, но Исаак(Исхак на арабски) е обещаният от Бог законен син. Затова и Исаак(Исхак) е заведен на жертва, а не Измаил(Исмаил).
Големият празник на жертвата (Курбан байрам) заема централно място в класическата мюсюлманска жертвена традиция.
Митичното му начало се свързва с едно от основополагащите събития в свещената ислямска история. Това е преданието за пророка Ибрахим, от когото Аллах поискал да принесе в жертва своя единствен син Исмаил. Така Бог изпитал вярата и покорството на бащата. След Мохамед Ибрахим е един от най-почитаните пророци (пейгамбери), за когото най-често се говори в Корана. От друга страна Ибрахим е единственият пророк, отличен в свещеното повествование като „халил“ – „приятелят на Бога“.
...
Легендарната сюжетна линия за Ибрахим и неговият син Исмаил се възприема в народната култура на мюсюлманската общност в България, но тя има своите различни вариации, които отразяват интересното взаимодействие и сливане на местните фолклорни традиции с каноничните текстове. Най-често срещаното народно схващане е, че Божият пратеник (Ибрахим, Ибрам) има върховна роля да ръководи света според правилата на проповядваната от него вяра. В повечето варианти се посочва само името на Ибрахим, докато дарената му от Аллах рожба (Исмаил) се обоначава анонимно като „синът“, „детето“, „момчето“. ...)
Когато Ибрахим “алейхиселям” видя сияйното лице и зрелостта която бе достигнал неговия син Исмаил “алейхиселям”, наред с бащината обич, в него се породи и една необикновенна обвързаност към него. Обгърнат с това спокойствие и мир, той се унася в дълбок сън.
В съня си вижда момента, в който пренася в жертва сина си хазрети Исмаил. След като се събужда отива при съпругата си хазрети Хаджер, и казва:
– О, Хаджер! Приготви сиянието на моите очи синът ми Исмаил! Облечи го с най-хубавите му дрехи и му среши косата! Ще го заведа на посещение при един Приятел. Приготви също и един нож и едно въже!
...
– О, Хаджер! Къде занася Ибрахим, сина ти, Исмаил?
– На посещение.
– Не! Занася го, за да го принесе в жертва…
– Как може такова нещо? Може ли баща да заколи сина си?
– Да, но той казва: (Моят господар ми заповяда).
– Щом Аллаху теаля така е заповядал, за Него бихме дали и хиляда живота!
...
Когато Ибрахим “алейхиселям” бе хвърлен в огъня от Немруд, той бе изпитан с живота си. Когато му бе заповядано да принесе в жертва, сина си хазрети Исмаил, той бе изпитан с рожбата си, а когато дари своите стада от добитък, изпълващи обширните поля, той беше изпитан със своето имущество.