5914
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 122: | Ред 122: | ||
{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) са да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}} | {{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) са да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}} | ||
{{Quote|1=[http://altafsir.com/asbabalnuzol.asp?soraname=2&ayah=256&search=yes&img=a&languageid=2 | {{Quote|1=[http://altafsir.com/asbabalnuzol.asp?soraname=2&ayah=256&search=yes&img=a&languageid=2 Причините за слизането на стих номер (256) от сура (Кравата)]<BR>Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, превод Мокране Гезу|2=Ал-Суди каза: „Този стих беше разкрит за човек от Помощниците, наречен Абул-Хусайн. Този човек имаше двама сина. Случвало се е някои търговци от Сирия да идват в Медина, за да продават масло. Когато търговците щяха да напуснат Медина, двамата сина на Абул-Хусайн ги призоваха да приемат християнството. Тези търговци приеха християнството и след това напуснаха Медина. '''Абул-Хусайн информира Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за случилото се. Помолил го да повика двамата му сина. Но тогава Аллах, Всевишният да е Той, разкри (В религията няма принуда...). Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах да прогони и двамата. Те са първите, които не вярват. Това беше преди Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да получи заповед да се бие с хората на Писанието. Но след това казаното от Аллах (Няма принуда в религията…) беше отменено и на Пророка беше заповядано да се бие с хората от Книгата в сура Покаяние'''”.}} | ||
{{Quote|[http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm | {{Quote|[http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm Ан-Насих уал-Мансух]<BR>Ал-Нахас, стр. 80|учените умат различия по отношение на 2:256. '''Някои казаха: „Това беше отменено, тъй като Пророкът принуди арабите да приемат исляма и се бори с тях и не прие друга алтернатива, освен тяхното предаване на исляма. Отменящият стих е 9:73 „О, Пророче, бори се с невярващите и лицемерите и бъди суров с тях.“ Мухаммад помолил Аллах за разрешение да се бие с тях и то било дадено. Други учени казаха, че в Коран 2:256 не е отменен, но има специално приложение. Беше разкрито относно хората от Книгата [евреите и християните]; те не могат да бъдат принудени да приемат исляма, ако плащат джизия (това е данък върху главата на свободните немюсюлмани под мюсюлманско управление). Само идолопоклонниците/езичниците са принудени да приемат исляма и за тях се прилага Коран 9:73. Това е мнението на Ибн Аббас, което е най-доброто мнение поради автентичността на неговата верига от авторитети.'''}} | ||
{{Quote|[http://jarirbooksusa.com/2581.html | {{Quote|[http://jarirbooksusa.com/2581.html Мабахет Фи Улум ал-Коран]<BR>Собхи ас-Салех, Дар ал-Ислям Лел-Малаиин, Бейрут, 1983 г., стр. 269|[Относно 2:256 и 9:73] '''Заповедта за битка с неверниците беше отложена, докато мюсюлманите станат силни, но когато бяха слаби, им беше заповядано да издържат и да бъдат търпеливи.'''}} | ||
{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/34770 | {{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/34770 Няма принуда да приемете исляма]<BR>Въпроси и отговори за исляма, фетва № 34770|Слава на Аллах. | ||
Учените обясниха, че тези два стиха [ {{Quran|10|99}} и {{Quran|2|256}}], и други подобни стихове, имат отношение към онези, от които може да се вземе данък джазя(данък немюсюлманин), като евреи, християни и магьосници (зороастрийци). Те не трябва да бъдат принуждавани, по-скоро трябва да им бъде даден избор между това да станат мюсюлмани или да плащат '''[[Джизя (Данък)]]'''. | |||
'''Други учени казаха, че това се е прилагало в началото, но впоследствие е било отменено от заповедта на Аллах за борба и водене на джихад. Така че всеки, който откаже да приеме исляма, трябва да се бие, когато мюсюлманите са в състояние да се бият, докато или не приемат исляма, или плащат джизие, ако са сред хората, които могат да плащат джизие. [[Кафир|Кяфирите]] трябва да бъдат принудени да приемат исляма, ако не са хора, от които може да се вземе джизие, защото това ще доведе до тяхното щастие и спасение в този свят и в отвъдния свят.''' Задължаването на човек да се придържа към истината, в която е ръководството и щастието, е по-добро за него от лъжата. Точно както човек може да бъде принуден да изпълни дълга, който дължи към други хора, дори ако това е чрез лишаване от свобода или побой, така принуждаването на кафирите да вярват само в Аллах и да приемат религията ислям е по-важно и по-съществено , защото това ще доведе до тяхното щастие в този свят и в Отвъдното. '''Това важи, освен ако не са хора на Писанието, т.е. евреи и християни, или магьосници(зороастрийци), защото ислямът казва, че на тези три групи може да бъде даден избор: те могат да влязат в исляма или могат да плащат джизие и да се чувстват покорени.''' | |||
'''Някои от учените са на мнение, че на други също може да бъде даден избор между ислям и джизие, но най-правилното мнение е, че на никой друг не трябва да се дава този избор, по-скоро тези три групи са единствените, на които може да бъде даден избор , тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се е борил с куфарите на Арабския полуостров и е приел само тяхното мюсюлманство.''' И Аллах казва (тълкуване на значението):''[Quotes {{Quran|9|5}}]'' | |||
'''Той не каза „ако плащат джизие“. Евреите, християните и магьосниците(зороастрийци) трябва да бъдат помолени да приемат исляма; ако откажат, трябва да бъдат помолени да платят джизие. Ако откажат да платят джизие, тогава мюсюлманите трябва да се бият с тях, ако са в състояние да го направят.''' Аллах казва (тълкуване на значението): ''[Quotes {{Quran|9|29}}]'' | |||
И беше доказано, че Пророка (с.а.с.) е приел джизие от магьосниците(зороастрийци), но не беше доказано, че Пророка (с.а.с.) или неговите сподвижници (Аллах да е доволен от него) с тях) приемаха джизие от всеки, с изключение на трите групи, споменати по-горе. | |||
Основният принцип за това са думите на Аллах (тълкуване на значението):''[Quotes {{Quran|8|39}}, и {{Quran|9|5}}]'' | |||
'''Този стих е известен като Аят ал-Сайф (стихът на меча 9:5). | |||
Тези и подобни айети отменят айятите, които казват, че няма принуда да станеш мюсюлманин.''' | |||
И Аллах е източникът на сила.}} | |||
{{Quote|1=[http://www.youtube.com/watch?v=5b-Pjo9XgGw&feature=player_embedded Ahadith an-nihaya]<BR>Shaykh Muhammad Hassan on the Egyptian satellite station al-Nas|2='''The Messenger of Allah (PBUH) said: “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except for one of the following three conditions''': (First), the life for the life…” This means the killer is killed. But you are not the one who kills him, and neither am I the one who kills him. But the competent legal authority is the one who is responsible for this. Otherwise, Muslim society would descend into chaos, with everyone killing whomever he wanted whenever he wanted. No—blood is sacred; blood is sacred. “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except under three conditions: (First), the life for the life…” The Almighty said: “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding” (Qur’an 2:179). “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding.” “The life for the life”—the killer is killed. The punishment of Almighty Allah is carried out upon him. | {{Quote|1=[http://www.youtube.com/watch?v=5b-Pjo9XgGw&feature=player_embedded Ahadith an-nihaya]<BR>Shaykh Muhammad Hassan on the Egyptian satellite station al-Nas|2='''The Messenger of Allah (PBUH) said: “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except for one of the following three conditions''': (First), the life for the life…” This means the killer is killed. But you are not the one who kills him, and neither am I the one who kills him. But the competent legal authority is the one who is responsible for this. Otherwise, Muslim society would descend into chaos, with everyone killing whomever he wanted whenever he wanted. No—blood is sacred; blood is sacred. “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except under three conditions: (First), the life for the life…” The Almighty said: “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding” (Qur’an 2:179). “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding.” “The life for the life”—the killer is killed. The punishment of Almighty Allah is carried out upon him. |