Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?: Разлика между версии

Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)? (преглед на кода)

Версия от 10:28, 29 февруари 2024

4173 байта добавени , 29 февруари

→‎Ибн Катир

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 104: / Ред 104: @@
 =====Ибн Катир=====
-{{Quote|1=[http://www.tafsir.com/default.asp?sid=2&tid=6832 Без принуда в религията]<BR>Тафсир Ибн Катир|2=Allah said, (There is no compulsion in religion), meaning, "Do not force anyone to become Muslim, for Islam is plain and clear, and its proofs and evidence are plain and clear. Therefore, there is no need to force anyone to embrace Islam. Rather, whoever Allah directs to Islam, opens his heart for it and enlightens his mind, will embrace Islam with certainty. Whoever Allah blinds his heart and seals his hearing and sight, then he will not benefit from being forced to embrace Islam.''
+{{Quote|1=[http://www.tafsir.com/default.asp?sid=2&tid=6832 Без принуда в религията]<BR>Тафсир Ибн Катир|2=Аллах каза, (Няма принуда в религията), което означава: „Не принуждавайте никого да стане мюсюлманин, защото ислямът е ясен и неговите доказателства  са ясни. Следователно, няма нужда да принуждавате никого да приемете исляма. По-скоро всеки, който Аллах насочи към исляма, отвори сърцето си за него и просвети ума му, ще приеме исляма със сигурност. Който Аллах заслепи сърцето му и запечата слуха и зрението му, тогава той няма да се възползва от това да бъде принуден да приеме исляма .''
-It was reported that the Ansar were the reason behind revealing this Ayah, although its indication is general in meaning. Ibn Jarir recorded that Ibn `Abbas said [that before Islam], "When (an Ansar) woman would not bear children who would live, she would vow that if she gives birth to a child who remains alive, she would raise him as a Jew. When Banu An-Nadir (the Jewish tribe) were evacuated [from Al-Madinah], some of the children of the Ansar were being raised among them, and the Ansar said, `We will not abandon our children.' Allah revealed,
+'''Беше съобщено, че ансарите са причината зад разкриването на този аят, въпреки че указанието му е общо по смисъл. Ибн Джарир записва, че Ибн Абас е казал [че преди исляма], „Когато жена (ансар) не ражда деца, които ще оживеят, тя ще се закълне, че ако роди дете, което остане живо, ще го отгледа като Евреин. Когато Бану Ан-Надир (еврейското племе) бяха разселени [от Ал-Медина], някои от децата на Ансар бяха отгледани сред тях и Ансарите казаха: „Ние няма да изоставим нашите деца.“ Аллах разкри,
-(There is no compulsion in religion. Verily, the right path has become distinct from the wrong path.)''
+(Няма принуда в религията'''. Наистина, правилният път се е разграничил от грешния път.)“
-Abu Dawud and An-Nasa'i also recorded this Hadith. As for the Hadith that Imam Ahmad recorded, in which Anas said that the Messenger of Allah said to a man,
+'''Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис.''' Що се отнася до хадиса, записан от Имам Ахмад, в който Анас казва, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек,
-("Embrace Islam.'' The man said, "I dislike it.'' The Prophet said, "Even if you dislike it.'')
+(„Приемете исляма.“ Човекът каза: „Не ми харесва.“ Пророкът каза: „Дори и да не ви харесва.“)
-First, this is an authentic Hadith, with only three narrators between Imam Ahmad and the Prophet . However, it is not relevant to the subject under discussion, for the Prophet did not force that man to become Muslim. The Prophet merely invited this man to become Muslim, and he replied that he does not find himself eager to become Muslim. The Prophet said to the man that even though he dislikes embracing Islam, he should still embrace it, `for Allah will grant you sincerity and true intent.'}}
+Първо, това е автентичен хадис, само с трима разказвачи между Имам Ахмад и Пророка. Това обаче не е от значение за обсъжданата тема, тъй като Пророкът не е накарал този човек да стане мюсюлманин. Пророкът просто покани този човек да стане мюсюлманин и той отговори, че не изпитва желание да стане мюсюлманин. Пророкът казал на мъжа, че въпреки че не харесва приемането на исляма, той все пак трябва да го приеме, „защото Аллах ще ви даде искреност и истинско намерение“.}}
-Ibn Kathir in the version of his tafsir abridged by Sheikh Muhammad Nasib Ar-Rafa‘i, has [{{Reference archive|1=http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm|2=2011-11-25}} this] to say (note that this portion has not been translated by Safiur Rahman Mubarakpuri who is responsible for the ''abridged'' version of Tafsir Ibn Kathir widely available on the internet):
+'''[[Ибн Катир]]''' във версията на своя тефсир, съкратена от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи, има [{{Reference archive|1=http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm|2=2011-11-25}} '''това'''] и имайте предвид, че тази част не е преведена от Сафиур Рахман Мубаракпури, който е отговорен за „съкратената“ версия на Тафсир Ибн Катир, широко достъпна в интернет на английски език:
-{{Quote|Tafsir of Ibn Kathir, Al-Firdous Ltd., London, 1999: First Edition, Part 3, pp. 37-38|Allah says: "There is no compulsion in religion", meaning: do not force anyone to embrace Islam, because it is clear and its proofs and evidences are manifest. Whoever Allah guides and opens his heart to Islam has indeed embraced it with clear evidence. Whoever Allah misguides blinds his heart and has set a seal on his hearing and a covering on his eyes cannot embrace Islam by force...hence Allah revealed this verse. '''But, this verse is abrogated by the verse of "fighting...Therefore, all people of the world should be called to Islam. If anyone of them refuses to do so, or refuses to pay the Jizya they should be fought till they are killed. This is the meaning of compulsion.''' In the Sahih, the Prophet said: "Allah wonders at those people who will enter Paradise in chains", meaning prisoners brought in chains to the Islamic state, then they embrace Islam sincerely and become righteous, and are entered among the people of Paradise.<ref>Tafsir of Ibn Kathir, Surah Al-Baqarah, ayat 253 to 286, Surah Al-Imran, ayat 1 to 92, abridged by Sheikh Muhammad Nasib Ar-Rafa‘i [Al-Firdous Ltd., London, 1999: First Edition], Part 3, pp. 37-38</ref>}}
+{{Quote|Тафсир, Ал-Фирдоус, Лондон, 1999г.: Първо издание, част 3, стр. 37-38|Аллах казва: „В религията няма принуда“, което означава: не принуждавайте никого да приеме исляма, защото той е ясен и неговите доказателства и доказателства са явни. Който Аллах напъти и отвори сърцето му за исляма, наистина го е приел с ясни доказателства. Който Аллах заблуждава, заслепява сърцето си и е поставил печат върху слуха си и покривало върху очите си, не може да прегърне исляма насила... следователно Аллах разкрива този стих. '''Но този стих е [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменен]] от стиха за „борба... Следователно, всички хора по света трябва да бъдат призовани към исляма. Ако някой от тях откаже да направи това или откаже да плати джизия, трябва да се бие, докато не бъде убит. Това е значението на принудата. В Сахих Пророкът каза: „Аллах се чуди на онези хора, които ще влязат в Рая в окови“, което означава затворници, доведени във вериги в ислямската държава, след което те прегръщат исляма''' искрено и стават праведни, и са вписани сред хората от рая.<ref>Тафсир Ибн КАтир, Сура Ал Бакара, ает 253 до 286, Сура Ал Имран, ает 1 до 92, съкратено от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи[Al-Firdous Ltd., London, 1999: First Edition], Part 3, pp. 37-38</ref>}}
-{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 The Qur’an and it Interpreters]<BR>Mahmoud M. Ayoub, SUNY Press, 1984, Volume I, pp. 253-254|Mujahid said, "This was before the Apostle of God was commanded to fight against the People of the Book. God’s saying, ‘There is no compulsion in religion’ was abrogated and he was commanded to fight against the People of the Book in Surat Bara‘ah" (Q. 9:29). (Wahidi, pp. 77-78) … According to other traditions, the verse was revealed in reference to the People of the Book, who should not be compelled to enter Islam so long as they pay jizyah (poll tax). The verse is, therefore, not abrogated. Tabari relates on the authority of Qatadah, "Arab society was compelled to enter Islam because they were an unlettered community [ummah ummiyah], having no book which they knew. Thus nothing other than Islam was accepted from them. The people of the Book are not to be compelled to enter Islam if they submit to paying the jizyah or kharaj [land tax]." The same view is related on the authority of al-Dahhak, Mujahid, and Ibn ‘Abbas (Tabari, V. pp. 413-414). Tabari agrees with this view and asserts that the verse applies to the people of the two Books (Jews and Christians) and the Zoroastrians (Majus)… Qurtubi relates yet another view which asserts, "It was in reference to captives who, if they are of the People of the Book, are not to be compelled if they are adults; but if they are Zoroastrians or idolators, be they old or young, they shall be forced to accept Islam. This is because their master could not benefit from them if they were idolators." Qurtubi adds, "Do you not see that animals slaughtered by them would be unlawful to eat and their women could be married [to Muslims]? They practise the eating of carrion and other such unclean things. Thus their master would find them unclean and therefore it would be difficult to benefit from them as his slaves. Hence, it becomes lawfull for him to compel them" (Qurtubi, II, p. 280; see also Shawkani, I, p. 275).}}
+{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в  (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) са да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}}
 {{Quote|1=[http://altafsir.com/asbabalnuzol.asp?soraname=2&ayah=256&search=yes&img=a&languageid=2 The reasons for the descent of the verse number (256) of Sura (The Cow)]<BR>Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou|2=Al-Suddi said: “This verse was revealed about a man from the Helpers called Abu'l-Husayn. This man had two sons. It happened that some traders from Syria came to Medina to sell oil. When the traders were about to leave Medina, the two sons of Abu'l-Husayn called them to embrace Christianity. These traders converted to Christianity and then left Medina. Abu'l-Husayn informed the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, of what had happened. He asked him to summon his two sons. But then Allah, exalted is He, revealed (There is no compulsion in religion…). The Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, said: 'May Allah banish both of them. They are the first to disbelieve'. This was before the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, was commanded to fight the people of the Book. But then Allah's saying (There is no compulsion in religion…) was abrogated and the Prophet was commanded to fight the people of the Book in Surah Repentance”.}}