УикиИслям

Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?: Разлика между версии

Страница Беседа

Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)? (преглед на кода)

Версия от 10:53, 29 февруари 2024

4028 байта добавени ,  29 февруари
→‎Ибн Катир
[проверена версия][проверена версия]
Ред 122: Ред 122:
{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в  (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) са да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}}
{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в  (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) са да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}}


{{Quote|1=[http://altafsir.com/asbabalnuzol.asp?soraname=2&ayah=256&search=yes&img=a&languageid=2 The reasons for the descent of the verse number (256) of Sura (The Cow)]<BR>Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou|2=Al-Suddi said: “This verse was revealed about a man from the Helpers called Abu'l-Husayn. This man had two sons. It happened that some traders from Syria came to Medina to sell oil. When the traders were about to leave Medina, the two sons of Abu'l-Husayn called them to embrace Christianity. These traders converted to Christianity and then left Medina. Abu'l-Husayn informed the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, of what had happened. He asked him to summon his two sons. But then Allah, exalted is He, revealed (There is no compulsion in religion…). The Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, said: 'May Allah banish both of them. They are the first to disbelieve'. This was before the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, was commanded to fight the people of the Book. But then Allah's saying (There is no compulsion in religion…) was abrogated and the Prophet was commanded to fight the people of the Book in Surah Repentance”.}}
{{Quote|1=[http://altafsir.com/asbabalnuzol.asp?soraname=2&ayah=256&search=yes&img=a&languageid=2 Причините за слизането на стих номер (256) от сура (Кравата)]<BR>Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, превод Мокране Гезу|2=Ал-Суди каза: „Този стих беше разкрит за човек от Помощниците, наречен Абул-Хусайн. Този човек имаше двама сина. Случвало се е някои търговци от Сирия да идват в Медина, за да продават масло. Когато търговците щяха да напуснат Медина, двамата сина на Абул-Хусайн ги призоваха да приемат християнството. Тези търговци приеха християнството и след това напуснаха Медина. '''Абул-Хусайн информира Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за случилото се. Помолил го да повика двамата му сина. Но тогава Аллах, Всевишният да е Той, разкри (В религията няма принуда...). Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах да прогони и двамата. Те са първите, които не вярват. Това беше преди Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да получи заповед да се бие с хората на Писанието. Но след това казаното от Аллах (Няма принуда в религията…) беше отменено и на Пророка беше заповядано да се бие с хората от Книгата в сура Покаяние'''”.}}


{{Quote|[http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm An-Nasikh wal-Mansukh]<BR>Al-Nahas, p. 80|the scholars differed concerning Q. 2:256. Some said: 'It has been abrogated [cancelled] for the Prophet compelled the Arabs to embrace Islam and fought them and did not accept any alternative but their surrender to Islam. The abrogating verse is Q. 9:73 'O Prophet, struggle with the unbelievers and hypocrites, and be thou harsh with them.' Mohammad asked Allah the permission to fight them and it was granted. Other scholars said Q. 2:256 has not been abrogated, but it had a special application. It was revealed concerning the people of the Book [the Jews and the Christians]; they can not be compelled to embrace Islam if they pay the Jizia (that is head tax on free non-Muslims under Muslim rule). It is only the idol worshippers who are compelled to embrace Islam and upon them Q. 9:73 applies. This is the opinion of Ibn 'Abbas which is the best opinion due to the authenticity of its chain of authority.}}
{{Quote|[http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm Ан-Насих уал-Мансух]<BR>Ал-Нахас, стр. 80|учените умат различия по отношение на 2:256. '''Някои казаха: „Това беше отменено, тъй като Пророкът принуди арабите да приемат исляма и се бори с тях и не прие друга алтернатива, освен тяхното предаване на исляма. Отменящият стих е 9:73 „О, Пророче, бори се с невярващите и лицемерите и бъди суров с тях.“ Мухаммад помолил Аллах за разрешение да се бие с тях и то било дадено. Други учени казаха, че в Коран 2:256 не е отменен, но има специално приложение. Беше разкрито относно хората от Книгата [евреите и християните]; те не могат да бъдат принудени да приемат исляма, ако плащат джизия (това е данък върху главата на свободните немюсюлмани под мюсюлманско управление). Само идолопоклонниците/езичниците са принудени да приемат исляма и за тях се прилага Коран 9:73. Това е мнението на Ибн Аббас, което е най-доброто мнение поради автентичността на неговата верига от авторитети.'''}}


{{Quote|[http://jarirbooksusa.com/2581.html Mabaheth Fi 'Ulum al-Qur'an]<BR>Sobhy as-Saleh, Dar al-'Ilm Lel-Malayeen, Beirut, 1983, p. 269|[Referring to 2:256 and 9:73] The command to fight the infidels was delayed until the Muslims become strong, but when they were weak they were commanded to endure and be patient.}}
{{Quote|[http://jarirbooksusa.com/2581.html Мабахет Фи Улум ал-Коран]<BR>Собхи ас-Салех, Дар ал-Ислям Лел-Малаиин, Бейрут, 1983 г., стр. 269|[Относно 2:256 и 9:73] '''Заповедта за битка с неверниците беше отложена, докато мюсюлманите станат силни, но когато бяха слаби, им беше заповядано да издържат и да бъдат търпеливи.'''}}


{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/34770 There is no compulsion to accept Islam]<BR>Islam Q&A, Fatwa No.34770|Praise be to Allaah.  
{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/34770 Няма принуда да приемете исляма]<BR>Въпроси и отговори за исляма, фетва № 34770|Слава на Аллах.


The scholars explained that these two verses [ {{Quran|10|99}} and {{Quran|2|256}}], and other similar verses, have to do with those from whom the jizyah may be taken, such as Jews, Christians and Magians (Zoroastrians). They are not to be forced, rather they are to be given the choice between becoming Muslim or paying the jizyah.  
Учените обясниха, че тези два стиха [ {{Quran|10|99}} и {{Quran|2|256}}], и други подобни стихове, имат отношение към онези, от които може да се вземе данък джазя(данък немюсюлманин), като евреи, християни и магьосници (зороастрийци). Те не трябва да бъдат принуждавани, по-скоро трябва да им бъде даден избор между това да станат мюсюлмани или да плащат '''[[Джизя (Данък)]]'''.


Other scholars said that this applied in the beginning, but was subsequently abrogated by Allaah’s command to fight and wage jihad. So whoever refuses to enter Islam should be fought when the Muslims are able to fight, until they either enter Islam or pay the jizyah if they are among the people who may pay jizyah. The kuffaar should be compelled to enter Islam if they are not people from whom the jizyah may be taken, because that will lead to their happiness and salvation in this world and in the Hereafter. Obliging a person to adhere to the truth in which is guidance and happiness is better for him than falsehood. Just as a person may be forced to do the duty that he owes to other people even if that is by means of imprisonment or beating, so forcing the kaafirs to believe in Allaah alone and enter into the religion of Islam is more important and more essential, because this will lead to their happiness in this world and in the Hereafter. This applies unless they are People of the Book, i.e., Jews and Christians, or Magians, because Islam says that these three groups may be given the choice: they may enter Islam or they may pay the jizyah and feel themselves subdued.  
'''Други учени казаха, че това се е прилагало в началото, но впоследствие е било отменено от заповедта на Аллах за борба и водене на джихад. Така че всеки, който откаже да приеме исляма, трябва да се бие, когато мюсюлманите са в състояние да се бият, докато или не приемат исляма, или плащат джизие, ако са сред хората, които могат да плащат джизие. [[Кафир|Кяфирите]] трябва да бъдат принудени да приемат исляма, ако не са хора, от които може да се вземе джизие, защото това ще доведе до тяхното щастие и спасение в този свят и в отвъдния свят.''' Задължаването на човек да се придържа към истината, в която е ръководството и щастието, е по-добро за него от лъжата. Точно както човек може да бъде принуден да изпълни дълга, който дължи към други хора, дори ако това е чрез лишаване от свобода или побой, така принуждаването на кафирите да вярват само в Аллах и да приемат религията ислям е по-важно и по-съществено , защото това ще доведе до тяхното щастие в този свят и в Отвъдното. '''Това важи, освен ако не са хора на Писанието, т.е. евреи и християни, или магьосници(зороастрийци), защото ислямът казва, че на тези три групи може да бъде даден избор: те могат да влязат в исляма или могат да плащат джизие и да се чувстват покорени.'''


Some of the scholars are of the view that others may also be given the choice between Islam and jizyah, but the most correct view is that no others should be given this choice, rather these three groups are the only ones who may be given the choice, because the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) fought the kuffaar in the Arabian Peninsula and he only accepted their becoming Muslim. And Allaah says (interpretation of the meaning): ''[Quotes {{Quran|9|5}}]''
'''Някои от учените са на мнение, че на други също може да бъде даден избор между ислям и джизие, но най-правилното мнение е, че на никой друг не трябва да се дава този избор, по-скоро тези три групи са единствените, на които може да бъде даден избор , тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се е борил с куфарите на Арабския полуостров и е приел само тяхното мюсюлманство.''' И Аллах казва (тълкуване на значението):''[Quotes {{Quran|9|5}}]''


He did not say, “if they pay the jizyah”. The Jews, Christians and Magians are to be asked to enter Islam; if they refuse then they should be asked to pay the jizyah. If they refuse to pay the jizyah then the Muslims must fight them if they are able to do so. Allaah says (interpretation of the meaning): ''[Quotes {{Quran|9|29}}]''
'''Той не каза „ако плащат джизие“. Евреите, християните и магьосниците(зороастрийци) трябва да бъдат помолени да приемат исляма; ако откажат, трябва да бъдат помолени да платят джизие. Ако откажат да платят джизие, тогава мюсюлманите трябва да се бият с тях, ако са в състояние да го направят.''' Аллах казва (тълкуване на значението): ''[Quotes {{Quran|9|29}}]''


And it was proven that the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) accepted the jizyah from the Magians, but it was not proven that the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) or his companions (may Allaah be pleased with them) accepted the jizyah from anyone except the three groups mentioned above.  
И беше доказано, че Пророка (с.а.с.) е приел джизие от магьосниците(зороастрийци), но не беше доказано, че Пророка (с.а.с.) или неговите сподвижници (Аллах да е доволен от него) с тях) приемаха джизие от всеки, с изключение на трите групи, споменати по-горе.


The basic principle concerning that is the words of Allaah (interpretation of the meaning): ''[Quotes {{Quran|8|39}}, and {{Quran|9|5}}]''
Основният принцип за това са думите на Аллах (тълкуване на значението):''[Quotes {{Quran|8|39}}, и {{Quran|9|5}}]''


This verse is known as Ayat al-Sayf (the verse of the sword).  
'''Този стих е известен като Аят ал-Сайф (стихът на меча 9:5).


These and similar verses abrogate the verses which say that there is no compulsion to become Muslim.  
Тези и подобни айети отменят айятите, които казват, че няма принуда да станеш мюсюлманин.'''


And Allaah is the Source of strength.  
И Аллах е източникът на сила.}}
 
Majmoo’ Fataawa wa Maqaalaat li’l-Shaykh Ibn Baaz, 6/219}}


{{Quote|1=[http://www.youtube.com/watch?v=5b-Pjo9XgGw&feature=player_embedded Ahadith an-nihaya]<BR>Shaykh Muhammad Hassan on the Egyptian satellite station al-Nas|2='''The Messenger of Allah (PBUH) said: “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except for one of the following three conditions''': (First), the life for the life…” This means the killer is killed. But you are not the one who kills him, and neither am I the one who kills him. But the competent legal authority is the one who is responsible for this. Otherwise, Muslim society would descend into chaos, with everyone killing whomever he wanted whenever he wanted. No—blood is sacred; blood is sacred. “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except under three conditions: (First), the life for the life…” The Almighty said: “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding” (Qur’an 2:179). “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding.” “The life for the life”—the killer is killed. The punishment of Almighty Allah is carried out upon him.  
{{Quote|1=[http://www.youtube.com/watch?v=5b-Pjo9XgGw&feature=player_embedded Ahadith an-nihaya]<BR>Shaykh Muhammad Hassan on the Egyptian satellite station al-Nas|2='''The Messenger of Allah (PBUH) said: “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except for one of the following three conditions''': (First), the life for the life…” This means the killer is killed. But you are not the one who kills him, and neither am I the one who kills him. But the competent legal authority is the one who is responsible for this. Otherwise, Muslim society would descend into chaos, with everyone killing whomever he wanted whenever he wanted. No—blood is sacred; blood is sacred. “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except under three conditions: (First), the life for the life…” The Almighty said: “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding” (Qur’an 2:179). “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding.” “The life for the life”—the killer is killed. The punishment of Almighty Allah is carried out upon him.  
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/5661“.