Преглед на кода на Повредеността на Корана

{{ПромениисъздаваненаКоранаIndex}}
Тази статия изследва ислямското твърдение, че Коранът се е запазил и е без повреди.
== Въведение == 

За Корана се твърди, че представлява откровение от Аллах към Пророка Мухаммад чрез ангела Гавриил. Бил е разкриван на Мухаммад на етапи, като са били необходими 23 години за неговото завършване. 

Никога през живота си Мухаммад не е нареждал тези предполагаеми откровения да бъдат събрани в една книга.<ref name="Abu Bakr">"''… Ето защо ти предлагам на теб (Абу Бакр) да наредиш Коранът да бъде събран.“ Аз казах на Умар: „Как може да направиш нещо, което Пратеникът на Аллах не е сторил?“ Умар каза: „В името на Аллах, това е добро начинани...''" - {{Bukhari|6|61|509}}</ref> Ако както се твърди, Мухаммад е бил пратеник за цялото човечество, е озадачаващо защо той никога не е помислил за запазване на своето послание. 

Неговите последователи могат единствено да се доверят на съществуването на Корана понастоящем и неговото разпространение отвъд тези, които Мухаммад първоначално е подчинил. Въпреки това мюсюлманите твърдят, че Коранът се е запазил от Аллах, както е било обещано.<ref>"''Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим''" - {{Quran|15|9}}</ref>

== Доказателства отвътре == 

Можем да намерим доказателства, които предполагат, че Коранът е бил повреден от множество източници, но най-шокиращото е наличието на доказателства за това в самия Коран. Коранът ни казва: „Някои от юдеите променят местата на думите..."<ref>{{Quran|4|46}}</ref> 

Думата „променят“ в арабския оригинал е ''Йухарифуун'', което означава „опорочавам, повреждам". Ето защо според Корана, ''ал-Тахрииф'' (повреждането, опорочаването) се постига чрез промяна правилните места на думите. 

Дали Коранът е бил обект на подобни промени? Без никакво съмнение е бил. Ако прочетем Сура 5:3, там се казва „Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“<ref>{{Quran|5|3}}</ref>

Това е цитат от 5-та глава, а Коранът съдържа 114 глави общо. Как може ислямската религия да бъде завършена в 5-та глава, когато още 109 глави чакат своя ред? Ако е била завършена в 5-та глава, следователно няма нужда от следващите 109 глави.

Някои мюсюлмани твърдят, че този стих е бил последно разкрит. Ако това е така, дали откровението до този стих е било несъвършено? И също така защо това не е сложено като заключение? Това доказва, че мюсюлманите са променили правилните места на думите, а според Корана това представлява Тахрииф (повреждане, опорочаване).

Първата сура, която е била разкрита е Ал-Алак, въпреки това намираме сурата Ал-Фатиха в началото на Корана. Вместо това мюсюлманите са поставили първата разкрита глава (Ал-Алак) като глава 96-та глава, към края на Корана. 

И това не е ли промяна в правилните места на думите? Това всъщност е “Тахрииф”. Мюсюлманите не са подредили сурите хронологично. Те на своя глава са се заели да структурират откровенията, вместо Аллах Сам да изпълни тази задача..

== Възможно ли е Коранът да се е запазил чрез спомените?== 

Ние ще кажем „не“, тъй като самият Мухаммад е забравял части от Корана и се е нуждаел от това неговите последователите да му ги припомнят.<ref>"''Пратеникът на Аллах чул един мъж да рецитира Корана през нощта и казал: „Нека Аллах излее милостта Си върху него, понеже той ми припомни тези и тези стихове от тези и тези сури, за които се беше да забравя."''" - {{Bukhari|6|61|558}}</ref> Това е породило неговите откровения „на момента“, като той е твърдял <ref>"''Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за всяко нещо има сила?''" - {{Quran|2|106}}</ref> , че някои стихове е трябвало да бъдат забравени. 

А какво да кажем за най-великите запаметители на исляма измежду [[Салаф (определение)|Салафите]], може би те са успели да го запомнят? Това няма да проработи като аргумент. Най-добрите и повечето от Кура „рецитаторите“ са умрели преди неговото събиране.<ref>"''...Умар дойде при мен и каза: „Умар дойде при мен и рече: Хората претърпяха тежки поражения в деня на (битката) при Ямама и се страхувам,че ще има още жертви сред рецитаторите (които знаят Корана наизуст) при последващи сражения, с което голяма част от Корана може да бъде изгубен...''" - {{Bukhari|6|61|509}}</ref> Дори Абу Бакр е знаел, че ще бъде трудно Коранът да бъде събран <ref>"''...Тогава Абу Бакр (ми) каза: „Ти си мъдър млад мъж и ние не те подозираме в нищо: и ти написа Божественото вдъхновение за Пратеника на Аллах. Ето защо трябва да потърсиш (откъслечните ръкописи на)  Корана и  да ги събереш (в един ръкопис).“ В името на Аллах, ако ми бяха заповядали да преместя някоя планина нямаше да ми бъде толкова трудно колкото тази заповед към мен да събера Корана...''" - {{Bukhari|6|61|509}}</ref> , както и че Мухаммад никога не е нареждал подобно действие .<ref name="Abu Bakr"></ref> 

И наистина Коранът не е бил напълно запаметен от сподвижниците и като доказателство трябва само да погледнем думите на Заид бин Табит, сподвижникът, натоварен с неговото събиране. 

Той казва: „Аз наченах да търся Корана и да го събирам от (това, което беше записано върху) листа на финикови палми, малки бели плочки, а също и от мъжете, които го знаеха наизуст, докато не открих последния стих от Сура Ат-Тауба (Покаянието) от Аби Хузайма ал-Ансари, и не го открих при никой друг освен него“.<ref name="Zaid bin Thabit">"''...Започнах да търся Корана и да го събирам (това, което беше написано върху) листа на финикови палми, тънки каменни плочки...''"{{Bukhari|6|61|509}}</ref>

Ако сподвижниците го бяха запаметили напълно, защо тогава е било необходимо да се търсят стихове по листа и каменни плочки? Сурата Ал-Тауба е била открита единствено при един човек..

== Разногласия върху Корана и изгарянето му== 

По времето на Халиф Усман, той чул че мнозина мюсюлмани са спорели помежду си за това кой рецитира Корана по-добре и те са имали разногласия помежду си.<ref>"''...Худайфа се страхуваше от техните различия (между народите на Шам и Ирак) в рецитирането на Корана, и тъй той рече на Утман: „О, господарю на Вярващите! Запази този народ преди те да се разделят заради Книгата (Корана) както юдеите и християните преди това...''" - {{Bukhari|6|61|510}}</ref> 

Като чул това Усман веднага заповядал изгарянето както на частични, така и на цели преписи на Корана <ref>"''...'Утман изпрати на всяка мюсюлманска провинция един препис от това, което те бяха преписали, и заповяда всички други коранични текстове, без значение дали са написани върху откъслечни ръкописи или са цели преписи, да бъдат изгорени...''" - {{Bukhari|6|61|510}}</ref> и изпратил послание до Хафса (една от съпругите на Мухаммад) с искане да му предостави ръкописите, които тя притежавала <ref>"''...„… Утман изпрати послание на Хафса, което гласеше: „Изпрати ни ръкописите на Корана, за да можем да съберем кораничните текстове в съвършени преписи и да ви върнем ръкописите“. Хафса ги изпрати на Утман....''" - {{Bukhari|6|61|510}}</ref> Като изготвил кодекс на основата на онова, което Заид бин Табит първоначално бил събрал,<ref name="Zaid bin Thabit"></ref> той го дал на народа. 

Дори след последната рецензия на Корана от времето на Усмановото владичество, все още възниквали спорове с оглед автентичността на текста. Един прекрасен пример за това се отнася до различаващото се четене на Сура 2.238. 

В оригинала на арабски четем: “Спазвайте молитвите си и заставайте със смирение пред Аллах!”(Хафизу  аляс салауати  уес салятил ууста уе куму лилляхи кянитин<small>(кянитине)</small>).<ref>{{Qtt|2|238}}</ref> 

Алтернативното четене на този стих е дадено от Аиша, според която в този стих се казва „aср молитва(салаатиил ‘асри) “ .<ref>"''Абу Юнус, освободен роб на Аиша, Майката на Вярващите, съобщава: Аиша ми заповяда да напиша Свещения Коран и поиска от мен да ѝ съобщия, когато стигна до стиха Hafidhuu alaas-salaati waas-salaatiil-wustaa wa quumuu lillaahi qaanitiin (2.238). Когато стигнах до този стих, аз ѝ го съобщих и тя нареди: Напиши го по този начин - Hafidhuu alaas-salaati waas-salaatiil-wustaa wa salaatiil 'asri wa quumuu lillaahi qaanitiin. Тя добави, че го е била чула така от Пратеника на Аллах.“ – Маватта Имам Малик, стр. 64</ref> Въпреки това, според Кодекса на Хафса,<ref>"''Съобщава се от Абдулла от името на Мухаммад ибн Абдул Малик, който съобщава от Язид (и т.н.)…  Написано е в кодекса на Хафса,  вдовицата на Пророка (saw): „Спазвай молитвите си, особено средната молитва и следобедната молитва“ – Ибн Аби Дауд, Китаб ал-Масахиф, стр. 87</ref> това никога не е било така. 
В официално направеният одобрен  превод от Главно мюфтийство в България с преводач Цветан Теофанов и редактор Шейх Али Хаираддин, се превежда:  „Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!”.

== Абдулла бин Масуд – достоверният източник на Корана и най-добрия кораничен учител== 

Мухаммад е наредил мюсюлманите да учат Корана от четирима човека и първият от тях е бил Абдулла бин Масуд.<ref name="bin Masud">"''Разказва Масрук: Абдулла бин Масуд беше споменат преди Абдулла бин Амр, който е казал: „Това е човек, когото все още обичам, понеже чух Пророка да казва: „Научи рецитирането на Корана от четиримата: от Абдулла бин Масуд – той започна с него – Салим, освободения роб на Абу Худайфа, Мууад бин Джабал и Убай бин Кааб“. – [[Сахих Бухари|Сахих Бухари]], том 5, стр. 96</ref> Следователно, според Мухаммад, Ибн Масуд е бил достоверен източник на Корана. 

Ибн Масуд се е кълнял, че е знаел всички сури на Корана, като е казвал: „В името на Аллах, Който единствен има право да бъде почитан! Няма ни една сура, разкрита в Книгата на Аллах, за която да не знам на кое място е била разкрита; и няма нито един стих, разкрит в Книгата на Аллах, за който да не знам за кого е бил разкрит. И ако узная, че има някой, който знае Книгата на Аллах по-добре от мен, и той се намира на място, където може да се стигне с камила, аз ще отида при него.<ref>[[Сахих Бухари|Сахих Бухари]], гл. 6, стр.488</ref>

Това е сякаш малко помпозно изказване на Ибн Масуд, с което обаче не можем да не се съгласим. В крайна сметка, според думите на Мухаммад, той е бил един от избраните учители, при когото мюсюлманите е трябвало да отидат, когато са пожелавали да научат Корана. 

След като Мухаммад е избрал Абдулла ибн Масуд, той е бил последван от Салим, освободеният роб на Абу Худайфа, Муаад бин Джабал и Убай бин Кааб.<ref name="bin Masud"></ref> Странно е обаче, че не можем да намерим никакво споменаване на Заид Бин Табит, който е бил в крайна сметка натоварен със задачата да събере остатъците от Корана.

== Несъгласието на Ибн Масуд с Усман == 

Коранът, който Ибн Масуд  притежавал е бил известен и съгласуван с мнозинството мюсюлмани. Когато Усман е заповядал всички ръкописи да бъдат заличени и че единствено кодексът на Заид е трябвало да бъде запазен, недоволството на Абдалла ибн Мас‘уд е било огромно. 

"Аз не съм ги [народа на Куфа] заблуждавал. Няма стих в Книгата на Аллах, за който да не знам къде е бил разкрит и защо е бил разкрит, и ако узная за някого, който е по-посветен в Книгата на Аллах, аз ще се придвижа до там и ще го посоча".<ref>"''Худайфа продължи да говори: „О, Абдулла ибн Каиш, ти беше изпратен при народа на Басра като техен управник (амир) и учител, и те се подчиниха на твоите правила, диалект и четене“. Той продължи: „О, Абдулла ибн Мас‘уд, ти беше изпратен при народа на Куфа като техен учител и те също се подчиниха на твоите правила, диалект и четене.“ Абдулла му каза: „При това положение аз не съм ги заблудил. Няма стих в Книгата на Аллах, за който да не знам къде е бил разкрит и защо е бил разкрит, и ако узная за някого, който е по-начетен в Книгата на Аллах и мога да отида там – ще отида при него“. – Ибн Аби Дауд, Kitab al-Masahif, стр. 14</ref> 

Що се отнася до авторитета, с който се е ползвал Заид бин Табит, Абдулла ибн Масуд е казал: „Аз рецитирах от Пратеника на Аллах (да речем) седемдесет сури, които аз овладях преди Заид ибн Табит да приеме исляма.“.<ref>Ибн Аби Дауд, Китаб ал-Масахиф, стр. 17</ref> 

Когато Усман е наредил заличаването на кодекса на Ибн Масуд, Ибн Масуд е произнесъл проповед в Куфа и е казал: „Хората са намерени за виновни в измама при четенето на Корана. Предпочитам да чета според рецитираното от него (Пророка), когото обичам повече от Заид Ибн Табит. В името на Онзи, освен Когото няма друг бог! Аз научих повече от седемдесет сури от устата на Пратеника на Аллах, нека Аллах да го благослови, докато Заид Ибн Табит беше още младеж, косата му беше вързана на две плитки и си играеше с младежите.“<ref>Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр. 444</ref> 

Заид бин Табит не е можел по никакъв начин да съперничи на великия учен и преподавател Ибн Масуд и подобни проповеди са разрушителни за историята на исляма и автентичността на Корана.

== Какво е имало в Корана на Ибн Масуд, което е липсвало в Корана на Усман?==

В кораничният текст на Ибн Масуд е пропусната сурата Ал-Фатиха и   (сури 113 и 114).<ref>"''Имам Фахруддин каза, че твърденията в някои от древните книги за това, че Ибн Мас‘уд е отричал Суратул-Фатиха и Му‘аввитатайните да са част от Корана, са смущаващи в своите изводи… Но Кадията Абу Бакр казва: „Не е казано от него на всеослушание, че те не са част от Корана, а и такова негово твърдение не е записано. Той ги е пропуснал от своя ръкопис, защото не е одобрявал те да бъдат написани. Но това не означава, че той е отричал те да са част от Корана. Според неговото виждане за Суната, нищо не е трябвало да бъде написано като текст (мушаф), ако това не е заповядано от Пророка … и той не е чувал това да бъде заповядано.“ – Aс-Суюти, Ал-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 186</ref>  

Когато погледнем останалата част от Корана установяваме, че са налице редица различия в четенето между текстовете на Заид и Ибн Масуд. Записите в Китаб ал-Масахиф от Ибн Абу Дауд заемат не по-малко от деветнадесет страници <ref>Китаб ал-Масахиф, стр.54-73</ref> и от всички налични източници можем да проследим не по-малко от 101 варианта само в Суратул-Бакара. 

Тук ще споменем само някои от разликите, за да илюстрираме природата на различията между текстовете: 

Сура 2:275 започва с думите (''аллатхинна йаакулуунар-рибаа лаа йакуумууна''), което означава „тези, които изяждат лихвата, не ще се изправят“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал същото въведение, но след последната дума е бил добавен изразът (''йавмал гийаамати''), което означава, че те няма да могат се изправят в „Деня на Възкресението“. 

Този вариант е споменат в Китаб Фадаил ал-Коран на Абу Убаид.<ref> Нлдеке, Гесчичте, 3,63, Джиффери, Материалс, стр.31</ref> Този вариант е записан също така в кодекса на Тайха ибн Мусарриф, второстепенен кодекс, подчинен на текста от Ибн Масуд, като Тайха по подобие на Ибн Масуд е бил поставен в Куфа, Ирак като управник и там неговият кодекс е бил широко разпространен и следван.<ref>Джеффери, стр. 343</ref> 

Сура 2:196 в стандартния текст съдържа призива(''фасийааму тхалаатхати аййаамин'') ,  което означава „пости три дни“. Текстът на Ибн Масуд е съдържал след последната дума прилагателното (мутатаабиаати), което означава три  „последователни“ дни..

Този вариант произлиза от [[Ал Табари]] <ref>7.19.11 - цф. Нлдеке, 3.66; Джеффери, стр.40</ref> и е споменат също от Абу Убаид. От съществено значение е, че този вариант е бил намерен и в текста на Убай ибн Ка‘б <ref>Джеффери, стр.129</ref> , както и в текстовете на Ибн Аббас <ref>Джеффери, стр.199</ref> и Ар-Раби ибн Хутаим, ученик на Ибн Масуд.<ref>Джеффери, стр.289</ref> 

Коранът, който имаме днес е бил отхвърлен от Ибн Масуд, човек одобрен от самия Пророк на исляма. Това ни показва, че Коранът, който имаме не е дори автентичен.

== Убай бин Кааб == 

Убай ибн Кааб, един от четиримата избрани от Мухаммад,<ref name="bin Masud"></ref> е бил считан като един от най-добрите рецитатори на Корана.<ref>"''Аффан ибн Муслим ни съобщава… от името на Анас бин Малик, той от името на Пророка, Аллах да гоблагослови; той е казал: „Най-добрият рецитатор (на Корана) сред моя народ е Убайи ибн Ка‘б.“ – Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр.441</ref>. Той е известен като Сайидул Кура(Господарят на рецитаторите). Халиф Омар също е бил съгласен, че Убай е бил най-добрият рецитатор.<ref>[[Сахих Бухари|Сахих Бухари]], том 6, стр. 489</ref> 

Убай е бил съгласен с Ибн Масууд и несъгласен с Заид върху следното: 

# Стандартният прочит на(вайушхиду ллааха) в Сура 2:204, той е четял като (''вайасташхиду ллааха'') <ref>цф. Нлдеке 3.83; Джеффери, стр.120</ref> <BR>
#  Той е изпускал думите (''ин кхиффтум'') от Сура 4:101..<ref>цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.127</ref><BR>
#  Той е четял (''мутатхаб-тхибиина'') вместо (''мудхабдхабиина'')  в Сура 4:143.<ref>Джеффери, стр.127</ref> 


От Абу Убаид научаваме, че докато в сура 17:16 стандартният текст се чете (''амарна мутрафиихаа фафасакуу'' ), Убай чете този параграф като (''баатхнаа акаабира мужри-миихаа фдмакаруу'').<ref>цф. Нлдеке 3.85; Джеффери, стр.140</ref>

Знаем, че докато Ибн Масуд е пропуснал две сури (113-та и 114-та) от своя кодекс, Убай е включил две допълнителни сури – Ал-Хафд (Припряността)<ref>"''На Тебе (единствено) служим и на Тебе (единствено) се молим и покланяме, и към Тебе (единствено) прибягваме и сме Твои потомци. Страхуваме се от Твоето наказание и се надяваме на милостта Ти. Наистина Твоето наказание ще достигне неверниците.“ – ал-Хафд (the Haste)''" - ал Хафд ([http://www.answering-islam.org/Quran/Miracle/ubay.html the Haste])</ref>и Ал-Хал (Разделението).<ref>"''О, Аллах, (единствено) от Тебе търсим помощ и прощение. Говорим с благодарност за Твоята благост. Никога не се съмняваме в Теб. Отхвърляме и не се доверяваме на всеки, който следва безнравствеността.“ – ал-Хал (Разделението)''" - ал-Хал ([http://www.answering-islam.org/Quran/Miracle/ubay.html the Separation])</ref><ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан, стр. 152-153</ref>

== Какво липсва от Корана?== 

Сурата Ат-Тауба първоначално е била дълга колкото Ал-Бакара, като от нея са се изгубили 157 стиха.<ref>"''Малик казва, че някои стихове от 9-та глава (Сура за Покаянието) са били пропуснати от началото. Сред тях е „В името на Аллах всемилостивия, Всеопрощаващия, защото е доказано, че дължината на Сурата за Покаянието е била равно по дължина на Сурата за Кравата.“ – „The Itqan”, Суюти, част 3-та, стр. 184</ref>

Абу Муса ал-Ашари, един от ранните авторитети по кораничния текст и сподвижник на Мухаммад, е твърдял за съществуването на сура, която приличала на Ат-Тауба по дължина и трудност, и тя е била забравена и изгубена.<ref>"''Ние рецитирахме една сура, която беше подобно по дължина и трудност на (Сурата) Бара‘ат. Обаче аз съм я забравил с изключение на това, което си спомням от нея: „Ако там имаше две долини, пълни с блага, за сина на Адам, той щеше да копнее за трета и нищо не би напълнило стомаха на Адамовия син освен пепелта.''" - [[Муслим|Сахих Муслим]], том 2, стр. 501</ref>

Според Абу Уакид ал-Лаитии, Мухаммад му е изрецитирал стиха за „лакомията на човека“, който гласи: „Ние изпратихме изобилие, за да се поддържат молитвата и милосърдните дела, и ако синът на Адам е имал долина, той би я напуснал и би потърсил друга като нея, и ако е намерил друга като нея, той би настоявал за трета, и нищо не би наситило стомаха на Адамовия син освен пепелта, и все пак Аллах е милостив към тези, които са милостиви.“<ref>"''Абу Уакид ал-Лаитии казва: „Когато Пратеникът на Аллах (saw) получеше откровение, ние отивахме при него и той ни учеше на това, което му беше разкрито. (Аз отидох) при него и той ми каза „ Един ден внезапно ми беше казано: Наистина Аллах казва,…“ – Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улм aл-Куран, стр. 525</ref> Този стих липсва в днешния Коран.

Изгубеният стих за Раджм (убиването с камъни), който гласи: „Развратниците сред женените мъже (аш-шаик) и омъжените жени (аш-шайка) убивайте с камъни като назидателно наказание от Аллах, и "Аллах е Велик и Премъдър“<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улим aл-Куран, стр. 524</ref>, първоначално се е намирал в Сурата Ал-Ахзаб<ref>"''Умар ми каза „Колко на брой стихове се съдържат в главата на ал-Ахзаб?“ Аз му казах: „72 или 73 стиха“. Той каза, че тя е била почти толкова дълга колкото главата за Кравата, която съдържа 287 стиха, както и че в нея е бил стихът за убиването с камъни.“ – Ал-Муттаки Али бин Хусам ал-Дин в книгата му „Mukhtasar Kanz al-‘Ummal”, отпечатано на края на Musnad Ahmad ibn Hanbal, том 2, стр. 2, в неговия хадис относно 33-та глава.</ref>.

Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.<ref>Муснад Ахмад бин Ханбал, том 6, стр. 269; Сунан [[Ибн Маджа]], стр. 626; Ибн Кутба, Тауил Мухталафи И-Хадис (Кайро: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) стр. 310; Ас-Суюти, ad-Durru ‘I-Manthur, том 2, стр. 13</ref> Изгубването на стиха за убиването с камъни е потвърдено от Халиф Омар в друг сахих(достоверен) хадис.<ref>"''...Умар б. Хаттаб седна на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и каза: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и  да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание....''" - {{Muslim|17|4194}}</ref>

== Алхаджадж променя Корана на Усман == 

Текстът, който имаме днес дори не е ревизираната от Усман версия на Корана, но включва промени, направени от Ал-Хаджадж Ибн Юсуф Ал-Такафи. 

Ал Хаджадж Ибн Юсуф Ал-Такафи, който е живял между 660-714 г. сл. Хр., е бил преподавател по арабски език в града Таиф. Впоследствие той се присъединява към армията и се превръща в най-могъщата личност при управлението на Халиф Абд ал-Малик Ибн Мараван и сина му Ал-Уалеед Ибн Абд ал-Малик. Понеже Ал-Хаджадж е преподавал арабски, той си е позволявал да променя някои думи от Корана на Халиф Усман, което е показател за неговото неверие относно това, че Коранът е бил вдъхновен дума по дума или че е бил написан на „запазена плоча“.

За да не сме разточителни, ще споменем само някои от тези промени:: 

*  В Сура Юнус 10:22 той е променил думата (''йансхороком''), което означава „разстила те“ с (йусаййирукум), което означава „прави те да продължиш“" 

* В Сура Аш-Шуара 26:116 той е променил думата (''ал-мукхрагиин'') , което означава „отхвърлените“ с (ал-маржуумиина) , което означава  „тези, които трябва да бъдат убити с камъни“.

* В Сура Аш-Шуара 26:167 той е променил думата (''мин ал-маржуумиин''), което означава „тези, които трябва да бъдат убити с камъни“ с (''ал-мукхрагиин''), което означава „тези, които несъмнено ще бъдат отхвърлени“.
 
* В Сура Мухаммад 47:15 той е променил думата (''йасин''), което означава „беден арабин“ с (''аасин''), което означава  „ сквернен“.

* В Сура Ал-Хадид 57:7 той е променил думата (''уатаку''), което означава „се страхуваше от Аллах“ с (''уа-енфакуу''), което означава „похарчи за благотворителност/раздават“.


Ако прочетете кораничните Тафсири върху тези стихове като Ал-Джалалаин и други , ще забележите, че те говорят за други прочити на тези думи, което доказва, че се е случило повреждане. 

Посетете [http://web.archive.org/web/20070309000028/http://www.geocities.com/pentaur2001/index.html този] сайт, за да видите разликите между Кодекса Самарканд и Кодекса Усман..

== Разлики в текстовете Хафс и Уарш==

Освен други ранни варианти на текста, съществуват два различни текста на Корана, които днес се отпечатват, наречени на техните съответни разказвачи Хафс (от Куфа) и Уарш (от Медина).  

Текстът Хафс е по-опростен и се използва в повечето райони на ислямския свят. Текстът Уарш се използва главно в Западна и Северозападна Африка, както и от Заидиа в Йемен. Ето някои от разликите: 

{| border="1" cellspacing="0" cellpadding="5" align="center" width = "60%" class=wikitable
! Сура   
! Хафс
! Уарш
! Бележка
|-
|2:132   
|уауасса 
|уa'aусa
| Ал-Дани споменава Абу Убаид видя уa’aусa в имама, мусхаф Усман

|-
|3:133  
|уасари’у   
|сари’у 
|
|-
|5:54  
|йартадда    
|йартадид    
| Ал-Дани цитира Абу Убаид видя (йартадид) в имама
|-
|3:81   
|атайтукум   
|атайнакум   
|
|-
|2:259  
|нунсхизуха   
|нунсхируха    
|
|-
|2:140   
|такулуна   
|йакулуна   
|
|}

== Диакритични знаци и граматически грешки== 

Коранът е бил написан без [[Диакритичните знаци в Корана|'''диакритични знаци''']]. По времето на Мухаммад арабският правопис все още не се е развил в това, което познаваме от векове. 

За ранните тълкуватели, които са добавяли диакритични знаци, четенето на Корана в първоначалния му вид е щяло да накара читателя да тълкува и избира сам за себе си някое от многото налични значения. 

Мюсюлманите започнали да използват [[Диакритичните знаци в Корана|'''диакритични знаци''']], защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,<ref>"''Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са произнасяли на глас, нито са прилагали диакритични знаци за буквите от преписите на Корана, които те са написали, но по-късно по време на последната част от ерата на сподвижниците, когато са се появили грешки в четенето, те са започнали да прилагат диакритични знаци за преписите на Корана и са ги произнасяли на глас. Това е било допустимо от авторитета на по-голямата част от учителите, въпреки че това не се е харесвало на някои от тях. Истината е, че това не е следвало да бъде неодобрявано, защото ситуацията го е налагала и диакритичните знаци разграничават буквите една от друга, докато произнасянето на галс обяснява граматичното наклонение“. – Ибн Таймияяа, „Sheik of the Muslims”, том XII, стр. 576 и 586</ref> което те са породили, са довели до различия в ислямското право..<ref>Ас-Суюти, Aл-Иткан фии Улум aл-Куран, стр. 226 </ref>

Прилагаме само няколко примера измежду множеството граматически грешки, които показват, че Коранът не е съвършен.

* ''Саби`еен''  или ''Саби`уун''  – едно от двете трябва да бъде грешно (5:69, 22:17)

* ''Бутунихи'' е грешка в 16:66. Трябва да бъде ''Бутуниха'' , защото се отнася за множествено число (говеда).

* ''Кон файакуун'', което значи „бъди и това е“, трябва да бъде ''кон факана'', което означава „бъди и той беше“ в 3:59, защото се отнася за миналото, а не за настоящето..

== Повредеността на предишните Писания==

Много мюсюлмани погрешно вярват, че Коранът проповядва за [[Corruption of Previous Scriptures (Qur'an 2:79)| повреденост на предишните Писания]]. Но с това погрешно вярване се появяват редица нови проблеми.

В Корана 15:9 се казва: „Ние низпослахме дхикр (Напомнянето) и Ние непременно ще го пазим“, но за кое „напомняне“ говори Аллах и кой е решил, че то важи единствено за кораничния текст? 

Таурата (Тората) и Инджила (Новия Завет) също са означени с дхикр(Напомнянето) в 21:48, 21:7 и 40:53-54. И ако Аллах не е успял да запази тези дхикр, както е обещал в 15:9, как е възможно да очакваме, че е запазил последните дхикр?

Аллах казва, че ще запази дхикр, като ще запази или всички дхикр (Таурата, Инджила и Корана), или Нищо.

== Заключение== 

Какво научихме от всичко това? Научихме, че някои стихове липсват, някои рецитирания са различни помежду си, както и че най-изявените учители и рецитатори в исляма, които са били одобрения от самия Мухаммад, са отхвърляли Корана на Утман.
Какво е стигнало до нас? До нас е стигнал един твърде човешки текст, който е податлив на повреди както всеки друг средновековен текст, а на мюсюлманите, които отричат това не им остава нищо друго освен да поддържат една несъстоятелна теза.


==Източници==
 
[[Category:Завършени статии]]
[[Category:Проблеми с Корана]]