Погрешно представяне на ислямските писания

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето

Много апологети използват неправилно тълкувани и/или подвеждащи перефразирани стихове от Корана с цел разпространение на исляма. Тази страница обсъжда няколко от най-популярните от тях и предоставя правилното им значение.

Да убиеш човек е като да убиеш цялото човечество (5:32)

Цялата статия относно: „Който убие човек“ (Коран 5:32)

Стихът

Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.
Коран 5:32

Значение на стиха

Този известен стих често се цитира погрешно. Написан е в минало време и очевидно не се отнася за мюсюлманите, а за „децата на Израел“, т.е. за юдеите, които според исляма са получили по-ранен набор от писания. Когато този стих се прочете в контекста на следващите два стиха, всъщност това се оказва едно смразяващо предупреждение към неверниците.

Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение, освен които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че Аллах е опрощаващ, милосърден!
Коран 5:33-34

Според високоуважаваната коранистична екзегеза на Ибн Катир - ранен коментатор на Корана и табиун, Саид ибн Джубайр (който е живял по времето на Мухаммад и е бил спътник на Айша), е казал:

[فَكَأَنَّمَا قَتَلَ النَّاسَ جَمِيعاً]

.....Сааид бин Джубайр каза: „Който си позволява да пролива кръвта на мюсюлманин, е като такъв, който си позволява проливането на кръвта на всички хора. Който забранява проливането на кръвта на един мюсюлманин, е като такъв, който забранява проливането на кръвта на всички хора.“ В допълнение Ибн Джурайдж каза, че Ал-Арадж е казал, че Муджахид е коментирал аята,
Човешките същества трябва да уважават неприкосновеността на другите човешки същества
Тафсир Ибн Катир

Този стих също ни казва, че няма проблем да убиеш някой, който върши „поквара“ (зло). В Тафсир Ибн Катир, Катада, един от сподвижниците на Мухаммад, обяснява определението за „поквара“ според исляма.

И когато им се казва: „Не вършете поквара по земята“), означава: „Не вършете дела на непокорство по земята. Тяхната поквара е неподчинението на Аллах, защото който не се подчинява на Аллах на земята или заповядва непокорство към Аллах, той е извършил поквара на земята.
Значението на поквара
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Този стих не осъжда убийството на немюсюлмани, но отправя строго предупреждение към онези, които се противопоставят или отхвърлят исляма.

Няма принуда в религията (2:256)

Цялата статия относно: Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?

Стихът

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ
Коран 2:256

Значение на стиха

Това е един доста известен погрешно тълкуван стих, който всъщност се отнася за хората от други религии, приели исляма.

Разказва Абдулла ибн Аббас

Когато децата на една жена (в предислямските дни) не оцеляваха, тя се заричаше, че ако детето ѝ оцелее, ще го направи юдеин. Когато (племето) Бану ан-Надир бяха изгонени (от Арабия), сред тях имаше някои деца от ансарите (помощници). Те казаха: „Няма да оставяме децата си“. И така, Всевишният Аллах разкри: „Нека няма принуда в религията. Истината се откроява ясно от грешката.“


Абу Дауд - 14:2676(англ.)

Във версията на своя тафсир, съкратен от шейх Мохамад Насиб Ар-Рафаи, Ибн Катир казва следното (имайте предвид, че тази част не е преведена от Сафиур Рахман Мубаракпури, който отговаря за съкратената версия на Тафсир Ибн Катир, широко разпространена в интернет):

Аллах казва: „В религията няма принуда“, което означава: не принуждавайте никого да приема исляма, защото той е ясен и неговите доказателства и очевидност са явни. Когото Аллах напътства и му отваря сърцето за исляма, той го е приел наистина с ясни доказателства. Когото Аллах заблуждава, на него Той му заслепява сърцето и е поставил печат на слуха му и покривало на очите му и не може да възприеме исляма със сила ... така Аллах разкри този стих. Но този стих се отменя от стиха за „войната ... Следователно, всички хора по света трябва да бъдат призовани към исляма. Ако някои от тях откажат да го направят или откажат да плащат джизия, с тях трябва да се биете, докато не ги убиете. Това е значението на принудата. В Сахих (хадисите) Пророкът казва: „Аллах се учудва на онези хора, които ще влязат в Рая с вериги“, което означава затворници, докарани с вериги в ислямската държава, след което те искрено са приели исляма, станали са праведни и са влезли сред хората в Рая.[1]
Тафсир на Ибн Катир, Al-Firdous Ltd., Лондон, 1999: Първо издание, част 3, стр. 37-38
Аллах каза:

(В религията няма принуда), което означава: „Не насилвайте никого да става мюсюлманин, защото ислямът е прост и ясен, а неговите доказателства и очевидност са прости и ясни. Следователно няма нужда да принуждавате никого да приема исляма. По-скоро, когото Аллах насочи към исляма, той отваря сърцето му за него и просвещава ума му и ще приеме исляма със сигурност. На когото Аллах заслепи сърцето му и запечата слуха и зрението му, той няма да се възползва от принудата да приеме исляма. Съобщава се, че именно ансарите са причината за разкриването на тази аят, въпреки че неговият смисъл сякаш е по-общ. Ибн Джарир е записал, че Ибн ‘Аббас е казал﴿, че преди (приемането на) исляма, „когато (някоя ансарска) жена не раждала деца, които оцеляват, тя се заричала, че ако роди дете и то остане живо, ще го отгледа като юдеин. Когато Бану Ан-Надир (юдейското племе) беше евакуирано ﴿от Ал-Медина(, някои от децата на ансарите бяха отгледани сред тях и ансарите казваха: „Ние няма да изоставим децата си“. Аллах разкри,

(В религията няма принуда. Наистина правилният път се различава от грешния.) Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадисите, които имам Ахмад е записал, в които Анас казва, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек, Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадисите, записани от имам Ахмад, в които Анас казеа, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек, („Приемете исляма“. Човекът каза:„ Не ми харесва“. Пророкът каза: „Дори и да не ви харесва.“)

Първо, това е автентичен хадис, в който има само трима разказвачи между имам Ахмад и Пророка. Това обаче не е от значение за разглеждания въпрос, тъй като Пророкът не е принудил този човек да стане мюсюлманин. Пророкът просто е поканил този човек да стане мюсюлманин и той е отговорил, че не изгаря от желание да стане мюсюлманин. Пророкът е казал на човека, че въпреки че не желае да приеме исляма, той все пак трябва да го направи, „защото Аллах ще ви даде искреност и истинско намерение“.
Без принуда в религията
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Този стих няма нищо общо с толерантното отношение към другите религии.

Тези, които се взривяват, хвърлят себе си към погибел (2:195)

Стихът

И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.
Коран 2:195

Значение на стиха

В този стих погибелта всъщност се отнася за изоставянето на джихада и подобно на стих 5:32 означава нещо точно обратното на онова, което твърдят апологетите.

„Един човек измежду ансарите прекоси вражеските (византийски) линии в Константинопол (Истанбул). Абу Айюб ал-Ансари беше с нас тогава. И така, някои хора казваха: „Той се хвърля в погибел.“

Абу Айюб казва: „Ние познаваме този аят (2:195) по-добре, тъй като беше разкрит за нас, сподвижниците на Пратеника на Аллах, които участвахме в джихад заедно с него и му помагахме и го подкрепяхме. Когато ислямът стана силен, ние, ансарите, се събрахме и си казахме: „Аллах ни почете, че бяхме сподвижници на Неговия Пророк и го подкрепяхме, докато ислямът не стана тържествуващ и следването му се увеличи. Преди пренебрегвахме нуждите на нашите семейства, имоти и деца. Войната приключи, така че нека се върнем при нашите семейства и деца и да се погрижим за тях. И така, този аят беше разкрит за нас:

(И харчете за делото на Аллах и не се хвърляйте към погибел.) Погибелта се отнася до оставането с нашите семейства и имоти и изоставянето на джихада.[2]
Абу Дауд, Ат-Тирмизи, Ан-Насаи, Абд бин Хумаид в неговия Тафсир, Ибн Абу Хатим, Ибн Джарир, Ибн Мардууая, Ал-Хафизи Абу Яла в неговия Муснад, Ибн Хиббан и Ал-Хаким

Заключение

Тези, които вършат унищожение и самоубийство в очите на Аллах са миролюбивите мюсюлмани, които отказват да участват в джихад. Сахих (автентичните) хадиси са записали, че Мухаммад е нарекъл тези хладни мюсюлмани „лицемери“.

Разказано е от името на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: Който е умрял, но не се е бил по пътя на Аллах, нито пък е показал някакво желание (или стремеж) към джихад, е умрял със смъртта на лицемер.
Сахих Муслим - 2:4696(англ.)
Който е умрял, но нито се е бил (т.е. за делото на Аллах), нито пък искрено е обмислял да воюва, ще умре със смъртта на Джахилиия (от предислямското време на невежество).
Джихадът е станал задължителен
Сахих хадиси, Тафсир Ибн Катир
“О, Пророче, бори се с неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. И колко лоша е тази участ!” Свят Коран (66:9)

“Устремете се към битка и силни, и слаби, и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най-доброто за вас, ако знаете.” Свят Коран (9:41)

Джихадът е свещен дълг, който е станал задължителен за всички мюсюлмани от Всевишния Аллах. Мюсюлманите трябва да се защитават, ако бъдат нападнати, за да запазят вярата си, те трябва да разпространят исляма и да се изправят срещу тирани и потисници. Аллах е направил джихада задължителен във всичките му форми, независимо дали става дума за обществен джихад или личен, изнасяне на речи заради ислямския призив Да‘уа или защита на светилищата на мюсюлманската нация. Джихад се смята за една от най-добрите форми за поклонение пред Всевишния Аллах. Който похарчи дори малко пари заради пътя на Аллах, ще намери своята награда, увеличена многократно от Щедрия Създател. Който е наранен или търпи вреди заради делото на Аллах, ще получи наградата си от Аллах в Деня на Възкресението.

Мъченикът, който се жертва и умира заради вярата си, намира своето място в Рая. Той получава благословии от пророците и праведните. Той е жив и е за него се грижи Аллах, Всевишния.
Джихад (Свещената война) е неотменим дълг

И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! (8:61)

Стихът

И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.
Коран 8:61

Значение на стиха

Отмяна на аяти с други (Насик) означава един аят от Корана да замести друг, като новият стих се подкрепя от други аяти от Корана, а и от различни разкази в хадисите. Според Ибн Аббас (братовчед на Мухаммад) стих 8:61 е заменен от един друг добре известен стих.

‘Това беше отменено от „стиха на меча“ [9:5]’
Сурат Ал-Анфал (Придобитото във война) 8:61
Ибн Аббас в Тафсир Ибн Аббас и Тафсир ал-Джалалайн (Суюти)

А това е пълната версия на стиха:

А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 9:5

Забележете, че там пише „ако те се покаят и отправят редовно молитвата и дават редовно милостиня, тогава им отворете пътя“. Единственият начин невярващият да се покае и да отправя редовната молитва е като приеме исляма. Мухаммад също така е казал, че войната трябва да продължи дори и след нейния край:

(Докато войната не свали товара си.) Муджахид е казал: „Докато Иса бин Мариам (мир нему) не слезе. Вероятно той е извлякъл това мнение от думите на Пророка: „Винаги ще има група от моята умма, която ще побеждава заради истината, докато последните от тях не започнат да се сражават срещу Ад-Даджал.) Имам Ахмад е записал от Джубаир бин Нуфаир, който разказва от Салама бин Нуфаил, че е отишъл при Пратеника на Аллах и е казал: „Отвързах коня си и хвърлих оръжието си, понеже войната приключи. Няма повече битки. Тогава Пророкът му каза: „Сега настъпи времето за битка. Винаги ще има група от моята умма, която ще владее над останалите. Аллах ще отклони сърцата на някои хора (от истината) и те (тази група) ще се бият срещу тях.““
Заповедта да се посичат вратовете на враговете
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Стих 8:61 не важи вече за мюсюлманите:

"Консенсусът между учените от тази умма е, че ако една част от религията принадлежи на Аллах, а другата не, битката трябва да продължи, докато цялата религия не стане притежание на Аллах".[3]
Ибн Таймия
"Само джихад и оръжие.НИКАКВИ преговори, НИКАКВИ конференции и НИКАКЪВ диалог"
Join The Caravan (Последвайте кервана), стр.9
Шейх Абдулла Юсуф Аззам
"Следователно, ако битката спре, неверниците ще господстват, а фитната, което е ширк (многобожие) ще се разпространява."
Join The Caravan (Последвайте кервана), стр.20
Шейх Абдулла Юсуф Аззам

И се сражавайте с онези, които се сражават с вас (2:190)

Стихът

И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.
Коран 2:190

Значение на стиха

Отново този стих е отменен от други стихове в 9-та глава по правилото Насик от исляма.

След като на Пророка бе попречено да [посети] Дома в годината на битката при Худайбия, той сключи договор с неверниците, че ще му бъде позволено да се върне на следващата година, като по това време те следва да напуснат Мекка за три дни. След като се подготвиха да отпътуват за Посещението [‘умра], [той и] вярващите имаха притеснения, че кураишите няма да спазят споразумението и ще поведат битка. Мюсюлманите са противяха да започват битка, докато са в състояние на поклонническа чистота в Свещеното заграждение [ал-харам] и по време на свещените месеци, и така се разкри следното: И се сражавайте по пътя на Аллах, за да издигнете Неговата религия, с онези, които се борят срещу вас, неверниците, но не нападайте срещу тях, като започвате битката; Аллах не обича нападащите, тези, които престъпват границите, които Аллах им е поставил: това условие е отменено от стиха „бараа“, „освобождаване от отговорност“ [К. 9:1], или от Неговите думи по-долу:
Сурат Ал-Бакара (Кравата) 2:190
Тафсир ал Джалайн (Суюти)
(И се сражавайте по пътя на Аллах с тези, които се сражават с вас) Абу Ал-Алия каза: „Това беше първият аят за войната, който беше разкрит в Ал-Мадина. Откакто той беше разкрит, Пратеникът на Аллах се сражаваше тогава само с онези, които воюваха срещу него и отбягваше мирните хора. По-късно Сура Бараах/Ат-Тауба(9-та глава от Корана) беше разкрита.“ Абдур-Рахман бин Заид бин Аслам също е казал нещо подобно, а след това е рекъл, че това е било по-късно отменено от аята
Заповедта да се сражаваш с тези, които воюват срещу мюсюлманите и да ги убиваш, където ги срещнеш
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Ал Тауба (Покаянието) се смята за последното послание на Аллах.

Абу Исхак е казал, че е чул Ал-Бараб б‘Азиб (Аллах да го благослови) да казва: Последната пълна сура, разкрита (в свещения Коран) е Сура Тауба (т.е. ал-Бараат, IX), и последният разкрит стих е този за Калала.
Сахих Муслим - 11:3941(англ.)

Като вземем предвид всичко написано до този момент, няма да е голяма изненада да научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяване на мир между хората.

И се сражавайте с тях, докогато не ще има потисничество (8:39)

Стихът

И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда [(Фитна)] и религията ще е на Аллах! А престанат ли - Аллах е зрящ за техните дела.
Коран 8:39

Значение на стиха

Арабската дума фитна (فِتْنَةٌ‎) и нейното значение в стиха:

Тогава Аллах заповяда да се сражаваме срещу неверниците, когато каза:

(... докато вече няма фитна), което означава ширк. Това е мнението на Ибн ‘Аббас, Абу Ал-‘Алия, Муджахид, Ал-Хасан, Катада, Ар-Раби‘, Мукатил бин Хайян, Ас-Судди и Зайд бин Аслам.
Думите на Аллах:
(... и религията (и всякакъв вид поклонение) е за Аллах (единствено).) означава: „така че религията на Аллах да владее над всички други религии.“ В двата Сахиха се съобщава, че Абу Муса Ал-Аш‘ари е казал: „Пророкът беше попитан:„ О, Пратенико на Аллах! Един човек се бие от смелост, а друг се бие, за да се похвали, кой от тях се бори за делото на Аллах?“ Пророкът каза:
(Който се бори, така че Словото на Аллах да властва, той е, който се бори за делото на Аллах.) Освен това се съобщава в двата Сахиха:

(Наредено ми е (от Аллах) да воювам с хората, докато те не провъзгласят: „Никой няма право да бъде почитан, освен Аллах“. Който го е казал, той ще спаси от мен живота и имуществото си, с изключение на случаите в закона, и отплатата им ще бъде от Аллах.)
Заповедта да се води битка, докато няма повече фитна
Тафсир Ибн Катир
Така че бийте се с тях, докато няма повече ширк и никой не се почита, освен Аллах Единствения, Който няма съдружници или помощници, и изпитанията и бедствията, каквито са неверието и многобожието, се предизвикват от робите на Аллах на земята, и цялата религия е само за Аллах и така покорството и поклонението ще бъдат посветени само на Него и на никой друг.[4]
Тафсир Ал Табари

Заключение

Потиснати или не, мюсюлманите трябва да продължат да се сражават, докато не изчезнат всички религии освен исляма.

Които вярват в Аллах, християните и юдеите, ще бъдат в рая (2:62)

{{main|Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая]]

Verse

Surely those who believe, and those who are Jews, and the Christians, and the Sabians, whoever believes in Allah and the Last day and does good, they shall have their reward from their Lord, and there is no fear for them, nor shall they grieve.
Коран 2:62

Meaning of Verse

This verse is often quoted by Muslims in an effort to prove Islam is tolerant and inclusive of other faiths. After all, how much more tolerant can a faith be than to allow the followers of other faiths into its vision of heaven?

However, this is in direct conflict with the following:

And if any believe not in Allah and His Messenger, We have prepared, for those who reject Allah, a Blazing Fire!
Коран 48:13

As most Muslims will already be aware, this is not a contradiction per se, when you take abrogation into consideration. Verse 2:62 has been abrogated by verse 3:85.

And whoever desires a religion other than Islam, it shall not be accepted from him, and in the hereafter he shall be one of the losers.
Коран 3:85

Conclusion

Heaven in Islam is exclusive to Muslims. Christians and Jews may believe in God, but they do not believe in "His Messenger". Thus they are destined for the "Blazing Fire".

The only way a Christian or Jew can make it into heaven is by accepting Muhammad as a prophet, but then they would no longer be Christians or Jews, they would be Muslims.

In fact, Muslims will be spared hell-fire by Allah on the Day of Resurrection by making innocent Christians and Jews take their place and be thrown into hell.

Abu Musa' reported that Allah's Messenger (may peace be upon him) said: When it will be the Day of Resurrection Allah would deliver to every Muslim a Jew or a Christian and say: That is your rescue from Hell-Fire.
Сахих Муслим - 37:6665(англ.), See also: Сахих Муслим - 37:6666(англ.), Сахих Муслим - 37:6667(англ.), and Сахих Муслим - 37:6668(англ.)

To you be your way, and to me mine (109:1-6)

Цялата статия относно: To You Your Religion and To Me Mine

Verse

Say: O ye that reject Faith!
I worship not that which ye worship,
Nor will ye worship that which I worship.
And I will not worship that which ye have been wont to worship,
Nor will ye worship that which I worship.
To you be your Way, and to me mine.
Коран 109:1-6

Meaning of Verse

There was a time in Makkah when although a storm of opposition had arisen in the pagan society of Quraish against the message of Islam preached by the Holy Prophet (upon whom be peace), yet the Quraish chiefs hall not yet lost hope that they would reach some sort of a compromise with him. Therefore, from time to time they would visit him with different proposals of compromise so that he accepted one of them and the dispute between them was brought to an end.
. . .
If the Surah is read with this background in mind, one finds that it was not revealed to preach religious tolerance as some people of today seem to think, but it was revealed in order to exonerate the Muslims from the disbelievers religion, their rites of worship, and their gods, and to express their total disgust and unconcern with them and to tell them that Islam and kufr (unbelief) had nothing in common and there was no possibility of their being combined and mixed into one entity. Although it was addressed in the beginning to the disbelieving Quraish in response to their proposals of compromise, yet it is not confined to them only, but having made it a part of the Quran, Allah gave the Muslims the eternal teaching that they should exonerate themselves by word and deed from the creed of kufr wherever and in whatever form it be, and should declare without any reservation that they cannot make any compromise with the disbelievers in the matter of Faith. That is why this Surah continued to be recited when the people to whom it was addressed as a rejoinder, had died and been forgotten, and those Muslims also continued to recite it who were disbelievers at the time it was revealed, and the Muslims still recite it centuries after they have passed away, for expression of disgust with and dissociation from kufr and its rites is a perpetual demand of Faith.
Commentary on Qur'an Chapter 109:1-6
Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an

Conclusion

When read in context, like many other verses misinterpreted for apologetic purposes, surat al-Kafiroon advocates the opposite of what is sometimes claimed. This surah is not a proclamation on religious tolerance and freedom or a recognition of religious pluralism.

Шаблон:Core Propaganda

See Also

  • Misinterpreted Verses - Страница, която води до други статии, свързани с Misinterpreted Verses
  • Lying - Страница, която води до други статии, свързани с lying
  • List of Fabricated Hadith

References

  1. ↑ Тефсир на Ибн Катир, сура Ал-Бакара, аят 253 до 286, сура Ал-Имран, аят 1 до 92, съкратен от Шейх Мухаммад Насиб Ар-Рафаи [Ал-Фирдус ООД, Лондон, 1999: Първо издание], Част 3, стр. 37-38
  2. ↑ Заповедта за прекарване в Делото на Аллах (Англ.) - Тафсир Ибн Катир
  3. ↑ Шейх ул-Ислам Таки уд-Дин Ахмад ибн Таймия - Религиозната и морална доктрина на джихада - стр.28, 2001 Мактаба Ал Ансаар, ISBN 0953984753
  4. ↑ Причината, поради която е предписан джихад - Ислям въпроси и отговори, Фетва Номер 34647
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Погрешно_представяне_на_ислямските_писания&oldid=5520“.