Погрешно представяне на ислямските писания

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето

Много апологети използват неправилно тълкувани и/или подвеждащи перефразирани стихове от Корана с цел разпространение на исляма. Тази страница обсъжда няколко от най-популярните от тях и предоставя правилното им значение.

Да убиеш човек е като да убиеш цялото човечество (5:32)

Цялата статия относно: „Който убие човек“ (Коран 5:32)

Стихът

Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.
Коран 5:32

Значение на стиха

Този известен стих често се цитира погрешно. Написан е в минало време и очевидно не се отнася за мюсюлманите, а за „децата на Израел“, т.е. за юдеите, които според исляма са получили по-ранен набор от писания. Когато този стих се прочете в контекста на следващите два стиха, всъщност това се оказва едно смразяващо предупреждение към неверниците.

Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение, освен които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че Аллах е опрощаващ, милосърден!
Коран 5:33-34

Според високоуважаваната коранистична екзегеза на Ибн Катир - ранен коментатор на Корана и табиун, Саид ибн Джубайр (който е живял по времето на Мухаммад и е бил спътник на Айша), е казал:

[فَكَأَنَّمَا قَتَلَ النَّاسَ جَمِيعاً]

.....Сааид бин Джубайр каза: „Който си позволява да пролива кръвта на мюсюлманин, е като такъв, който си позволява проливането на кръвта на всички хора. Който забранява проливането на кръвта на един мюсюлманин, е като такъв, който забранява проливането на кръвта на всички хора.“ В допълнение Ибн Джурайдж каза, че Ал-Арадж е казал, че Муджахид е коментирал аята,
Човешките същества трябва да уважават неприкосновеността на другите човешки същества
Тафсир Ибн Катир

Този стих също ни казва, че няма проблем да убиеш някой, който върши „поквара“ (зло). В Тафсир Ибн Катир, Катада, един от сподвижниците на Мухаммад, обяснява определението за „поквара“ според исляма.

И когато им се казва: „Не вършете поквара по земята“), означава: „Не вършете дела на непокорство по земята. Тяхната поквара е неподчинението на Аллах, защото който не се подчинява на Аллах на земята или заповядва непокорство към Аллах, той е извършил поквара на земята.
Значението на поквара
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Този стих не осъжда убийството на немюсюлмани, но отправя строго предупреждение към онези, които се противопоставят или отхвърлят исляма.

Няма принуда в религията (2:256)

Цялата статия относно: Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?

Стихът

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ
Коран 2:256

Значение на стиха

Това е един доста известен погрешно тълкуван стих, който всъщност се отнася за хората от други религии, приели исляма.

Разказва Абдулла ибн Аббас

Когато децата на една жена (в предислямските дни) не оцеляваха, тя се заричаше, че ако детето ѝ оцелее, ще го направи юдеин. Когато (племето) Бану ан-Надир бяха изгонени (от Арабия), сред тях имаше някои деца от ансарите (помощници). Те казаха: „Няма да оставяме децата си“. И така, Всевишният Аллах разкри: „Нека няма принуда в религията. Истината се откроява ясно от грешката.“


Абу Дауд - 14:2676(англ.)

Във версията на своя тафсир, съкратен от шейх Мохамад Насиб Ар-Рафаи, Ибн Катир казва следното (имайте предвид, че тази част не е преведена от Сафиур Рахман Мубаракпури, който отговаря за съкратената версия на Тафсир Ибн Катир, широко разпространена в интернет):

Аллах казва: „В религията няма принуда“, което означава: не принуждавайте никого да приема исляма, защото той е ясен и неговите доказателства и очевидност са явни. Когото Аллах напътства и му отваря сърцето за исляма, той го е приел наистина с ясни доказателства. Когото Аллах заблуждава, на него Той му заслепява сърцето и е поставил печат на слуха му и покривало на очите му и не може да възприеме исляма със сила ... така Аллах разкри този стих. Но този стих се отменя от стиха за „войната ... Следователно, всички хора по света трябва да бъдат призовани към исляма. Ако някои от тях откажат да го направят или откажат да плащат джизия, с тях трябва да се биете, докато не ги убиете. Това е значението на принудата. В Сахих (хадисите) Пророкът казва: „Аллах се учудва на онези хора, които ще влязат в Рая с вериги“, което означава затворници, докарани с вериги в ислямската държава, след което те искрено са приели исляма, станали са праведни и са влезли сред хората в Рая.[1]
Тафсир на Ибн Катир, Al-Firdous Ltd., Лондон, 1999: Първо издание, част 3, стр. 37-38
Аллах каза:

(В религията няма принуда), което означава: „Не насилвайте никого да става мюсюлманин, защото ислямът е прост и ясен, а неговите доказателства и очевидност са прости и ясни. Следователно няма нужда да принуждавате никого да приема исляма. По-скоро, когото Аллах насочи към исляма, той отваря сърцето му за него и просвещава ума му и ще приеме исляма със сигурност. На когото Аллах заслепи сърцето му и запечата слуха и зрението му, той няма да се възползва от принудата да приеме исляма. Съобщава се, че именно ансарите са причината за разкриването на тази аят, въпреки че неговият смисъл сякаш е по-общ. Ибн Джарир е записал, че Ибн ‘Аббас е казал﴿, че преди (приемането на) исляма, „когато (някоя ансарска) жена не раждала деца, които оцеляват, тя се заричала, че ако роди дете и то остане живо, ще го отгледа като юдеин. Когато Бану Ан-Надир (юдейското племе) беше евакуирано ﴿от Ал-Медина(, някои от децата на ансарите бяха отгледани сред тях и ансарите казваха: „Ние няма да изоставим децата си“. Аллах разкри,

(В религията няма принуда. Наистина правилният път се различава от грешния.) Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадисите, които имам Ахмад е записал, в които Анас казва, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек, Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадисите, записани от имам Ахмад, в които Анас казеа, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек, („Приемете исляма“. Човекът каза:„ Не ми харесва“. Пророкът каза: „Дори и да не ви харесва.“)

Първо, това е автентичен хадис, в който има само трима разказвачи между имам Ахмад и Пророка. Това обаче не е от значение за разглеждания въпрос, тъй като Пророкът не е принудил този човек да стане мюсюлманин. Пророкът просто е поканил този човек да стане мюсюлманин и той е отговорил, че не изгаря от желание да стане мюсюлманин. Пророкът е казал на човека, че въпреки че не желае да приеме исляма, той все пак трябва да го направи, „защото Аллах ще ви даде искреност и истинско намерение“.
Без принуда в религията
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Този стих няма нищо общо с толерантното отношение към другите религии.

Тези, които се взривяват, хвърлят себе си към погибел (2:195)

Стихът

И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.
Коран 2:195

Значение на стиха

В този стих погибелта всъщност се отнася за изоставянето на джихада и подобно на стих 5:32 означава нещо точно обратното на онова, което твърдят апологетите.

„Един човек измежду ансарите прекоси вражеските (византийски) линии в Константинопол (Истанбул). Абу Айюб ал-Ансари беше с нас тогава. И така, някои хора казваха: „Той се хвърля в погибел.“

Абу Айюб казва: „Ние познаваме този аят (2:195) по-добре, тъй като беше разкрит за нас, сподвижниците на Пратеника на Аллах, които участвахме в джихад заедно с него и му помагахме и го подкрепяхме. Когато ислямът стана силен, ние, ансарите, се събрахме и си казахме: „Аллах ни почете, че бяхме сподвижници на Неговия Пророк и го подкрепяхме, докато ислямът не стана тържествуващ и следването му се увеличи. Преди пренебрегвахме нуждите на нашите семейства, имоти и деца. Войната приключи, така че нека се върнем при нашите семейства и деца и да се погрижим за тях. И така, този аят беше разкрит за нас:

(И харчете за делото на Аллах и не се хвърляйте към погибел.) Погибелта се отнася до оставането с нашите семейства и имоти и изоставянето на джихада.[2]
Абу Дауд, Ат-Тирмизи, Ан-Насаи, Абд бин Хумаид в неговия Тафсир, Ибн Абу Хатим, Ибн Джарир, Ибн Мардууая, Ал-Хафизи Абу Яла в неговия Муснад, Ибн Хиббан и Ал-Хаким

Заключение

Тези, които вършат унищожение и самоубийство в очите на Аллах са миролюбивите мюсюлмани, които отказват да участват в джихад. Сахих (автентичните) хадиси са записали, че Мухаммад е нарекъл тези хладни мюсюлмани „лицемери“.

Разказано е от името на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: Който е умрял, но не се е бил по пътя на Аллах, нито пък е показал някакво желание (или стремеж) към джихад, е умрял със смъртта на лицемер.
Сахих Муслим - 2:4696(англ.)
Който е умрял, но нито се е бил (т.е. за делото на Аллах), нито пък искрено е обмислял да воюва, ще умре със смъртта на Джахилиия (от предислямското време на невежество).
Джихадът е станал задължителен
Сахих хадиси, Тафсир Ибн Катир
“О, Пророче, бори се с неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. И колко лоша е тази участ!” Свят Коран (66:9)

“Устремете се към битка и силни, и слаби, и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най-доброто за вас, ако знаете.” Свят Коран (9:41)

Джихадът е свещен дълг, който е станал задължителен за всички мюсюлмани от Всевишния Аллах. Мюсюлманите трябва да се защитават, ако бъдат нападнати, за да запазят вярата си, те трябва да разпространят исляма и да се изправят срещу тирани и потисници. Аллах е направил джихада задължителен във всичките му форми, независимо дали става дума за обществен джихад или личен, изнасяне на речи заради ислямския призив Да‘уа или защита на светилищата на мюсюлманската нация. Джихад се смята за една от най-добрите форми за поклонение пред Всевишния Аллах. Който похарчи дори малко пари заради пътя на Аллах, ще намери своята награда, увеличена многократно от Щедрия Създател. Който е наранен или търпи вреди заради делото на Аллах, ще получи наградата си от Аллах в Деня на Възкресението.

Мъченикът, който се жертва и умира заради вярата си, намира своето място в Рая. Той получава благословии от пророците и праведните. Той е жив и е за него се грижи Аллах, Всевишния.
Джихад (Свещената война) е неотменим дълг

И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! (8:61)

Стихът

И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.
Коран 8:61

Значение на стиха

Отмяна на аяти с други (Насик) означава един аят от Корана да замести друг, като новият стих се подкрепя от други аяти от Корана, а и от различни разкази в хадисите. Според Ибн Аббас (братовчед на Мухаммад) стих 8:61 е заменен от един друг добре известен стих.

‘Това беше отменено от „стиха на меча“ [9:5]’
Сурат Ал-Анфал (Придобитото във война) 8:61
Ибн Аббас в Тафсир Ибн Аббас и Тафсир ал-Джалалайн (Суюти)

А това е пълната версия на стиха:

А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 9:5

Забележете, че там пише „ако те се покаят и отправят редовно молитвата и дават редовно милостиня, тогава им отворете пътя“. Единственият начин невярващият да се покае и да отправя редовната молитва е като приеме исляма. Мухаммад също така е казал, че войната трябва да продължи дори и след нейния край:

(Докато войната не свали товара си.) Муджахид е казал: „Докато Иса бин Мариам (мир нему) не слезе. Вероятно той е извлякъл това мнение от думите на Пророка: „Винаги ще има група от моята умма, която ще побеждава заради истината, докато последните от тях не започнат да се сражават срещу Ад-Даджал.) Имам Ахмад е записал от Джубаир бин Нуфаир, който разказва от Салама бин Нуфаил, че е отишъл при Пратеника на Аллах и е казал: „Отвързах коня си и хвърлих оръжието си, понеже войната приключи. Няма повече битки. Тогава Пророкът му каза: „Сега настъпи времето за битка. Винаги ще има група от моята умма, която ще владее над останалите. Аллах ще отклони сърцата на някои хора (от истината) и те (тази група) ще се бият срещу тях.““
Заповедта да се посичат вратовете на враговете
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Стих 8:61 не важи вече за мюсюлманите:

"Консенсусът между учените от тази умма е, че ако една част от религията принадлежи на Аллах, а другата не, битката трябва да продължи, докато цялата религия не стане притежание на Аллах".[3]
Ибн Таймия
"Само джихад и оръжие.НИКАКВИ преговори, НИКАКВИ конференции и НИКАКЪВ диалог"
Join The Caravan (Последвайте кервана), стр.9
Шейх Абдулла Юсуф Аззам
"Следователно, ако битката спре, неверниците ще господстват, а фитната, което е ширк (многобожие) ще се разпространява."
Join The Caravan (Последвайте кервана), стр.20
Шейх Абдулла Юсуф Аззам

И се сражавайте с онези, които се сражават с вас (2:190)

Стихът

И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.
Коран 2:190

Значение на стиха

Отново този стих е отменен от други стихове в 9-та глава по правилото Насик от исляма.

След като на Пророка бе попречено да [посети] Дома в годината на битката при Худайбия, той сключи договор с неверниците, че ще му бъде позволено да се върне на следващата година, като по това време те следва да напуснат Мекка за три дни. След като се подготвиха да отпътуват за Посещението [‘умра], [той и] вярващите имаха притеснения, че кураишите няма да спазят споразумението и ще поведат битка. Мюсюлманите са противяха да започват битка, докато са в състояние на поклонническа чистота в Свещеното заграждение [ал-харам] и по време на свещените месеци, и така се разкри следното: И се сражавайте по пътя на Аллах, за да издигнете Неговата религия, с онези, които се борят срещу вас, неверниците, но не нападайте срещу тях, като започвате битката; Аллах не обича нападащите, тези, които престъпват границите, които Аллах им е поставил: това условие е отменено от стиха „бараа“, „освобождаване от отговорност“ [К. 9:1], или от Неговите думи по-долу:
Сурат Ал-Бакара (Кравата) 2:190
Тафсир ал Джалайн (Суюти)
(И се сражавайте по пътя на Аллах с тези, които се сражават с вас) Абу Ал-Алия каза: „Това беше първият аят за войната, който беше разкрит в Ал-Мадина. Откакто той беше разкрит, Пратеникът на Аллах се сражаваше тогава само с онези, които воюваха срещу него и отбягваше мирните хора. По-късно Сура Бараах/Ат-Тауба(9-та глава от Корана) беше разкрита.“ Абдур-Рахман бин Заид бин Аслам също е казал нещо подобно, а след това е рекъл, че това е било по-късно отменено от аята
Заповедта да се сражаваш с тези, които воюват срещу мюсюлманите и да ги убиваш, където ги срещнеш
Тафсир Ибн Катир

Заключение

Ал Тауба (Покаянието) се смята за последното послание на Аллах.

Абу Исхак е казал, че е чул Ал-Бараб б‘Азиб (Аллах да го благослови) да казва: Последната пълна сура, разкрита (в свещения Коран) е Сура Тауба (т.е. ал-Бараат, IX), и последният разкрит стих е този за Калала.
Сахих Муслим - 11:3941(англ.)

Като вземем предвид всичко написано до този момент, няма да е голяма изненада да научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяване на мир между хората.

И се сражавайте с тях, докогато не ще има потисничество (8:39)

Стихът

И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда [(Фитна)] и религията ще е на Аллах! А престанат ли - Аллах е зрящ за техните дела.
Коран 8:39

Значение на стиха

Арабската дума фитна (فِتْنَةٌ‎) и нейното значение в стиха:

Тогава Аллах заповяда да се сражаваме срещу неверниците, когато каза:

(... докато вече няма фитна), което означава ширк. Това е мнението на Ибн ‘Аббас, Абу Ал-‘Алия, Муджахид, Ал-Хасан, Катада, Ар-Раби‘, Мукатил бин Хайян, Ас-Судди и Зайд бин Аслам.
Думите на Аллах:
(... и религията (и всякакъв вид поклонение) е за Аллах (единствено).) означава: „така че религията на Аллах да владее над всички други религии.“ В двата Сахиха се съобщава, че Абу Муса Ал-Аш‘ари е казал: „Пророкът беше попитан:„ О, Пратенико на Аллах! Един човек се бие от смелост, а друг се бие, за да се похвали, кой от тях се бори за делото на Аллах?“ Пророкът каза:
(Който се бори, така че Словото на Аллах да властва, той е, който се бори за делото на Аллах.) Освен това се съобщава в двата Сахиха:

(Наредено ми е (от Аллах) да воювам с хората, докато те не провъзгласят: „Никой няма право да бъде почитан, освен Аллах“. Който го е казал, той ще спаси от мен живота и имуществото си, с изключение на случаите в закона, и отплатата им ще бъде от Аллах.)
Заповедта да се води битка, докато няма повече фитна
Тафсир Ибн Катир
Така че бийте се с тях, докато няма повече ширк и никой не се почита, освен Аллах Единствения, Който няма съдружници или помощници, и изпитанията и бедствията, каквито са неверието и многобожието, се предизвикват от робите на Аллах на земята, и цялата религия е само за Аллах и така покорството и поклонението ще бъдат посветени само на Него и на никой друг.[4]
Тафсир Ал Табари

Заключение

Потиснати или не, мюсюлманите трябва да продължат да се сражават, докато не изчезнат всички религии освен исляма.

Които вярват в Аллах, християните и юдеите, ще бъдат в рая (2:62)

Цялата статия относно: Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62)

Стихът

Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
Коран 2:62

Значение на стиха

Този стих често се цитира от мюсюлманите като опит да се докаже, че ислямът е толерантен и обхваща други религии. В крайна сметка колко по-толерантна може да бъде една религия, която приема последователите на други вери в своята представа за рая?

Това обаче е в пряк конфликт със следното:

А за онези, които не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник - Ние сме приготвили за неверниците пламъци.
Коран 48:13

Както повечето мюсюлмани вече са наясно, това не представлява противоречие само по себе си, ако вземете предвид oтмяната на аяти с други (Насик). Стих 2:62 е отменен от стих 3:85.

А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.
Коран 3:85

Заключение

Раят в исляма е предназначен за мюсюлманите. Християните и юдеите може и да вярват в Аллах според мюсюлманите, но не вярват в „Неговия Пратеник“ - Мухаммад. Заради това те са осъдени на „пламтящия огън“.

Единственият начин, по който един християнин или юдеин може да влезе в рая е, ако приеме Мухаммад за пророк, но тогава вече няма да бъде християнин или юдеин, а ще е станал мюсюлманин.

Всъщност мюсюлманите ще бъдат пощадени от адския огън на Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще накара невинни християни и юдеи да заемат мястото им и да бъдат хвърлени в ада.

Абу Муса съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „Когато настъпи Денят на възкресението, Аллах ще предостави на всеки мюсюлманин по един юдеин или християнин и ще каже: „Това е вашето спасение от адския огън“.“
Сахих Муслим - 37:6665(англ.), Виж също: Сахих Муслим - 37:6666(англ.), Сахих Муслим - 37:6667(англ.), и Сахих Муслим - 37:6668(англ.)

Вие имате своя път, а аз моя (109:1-6)

Цялата статия относно: Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия (109:1-6)

Стихът

Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници,
аз не служа на това, на което вие служите,
и вие не служите на това, на което аз служа.
И аз не служа на това, на което вие служите,
и вие не служите на това, на което аз служа.
Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.”
Коран 109:1-6

Значение на стиха

Имаше време в Макка, когато макар буря от съпротивление да беше се надигнала в езическото общество на кураишите срещу посланието на исляма, проповядвано от Светия Пророк (мир нему), водачите на кураишите все още не бяха изгубили надежда, че ще постигнат някакъв вид споразумение с него. Поради тази причина от време на време те го навестяваха с различни предложения за споразумение, тъй че ако той приемеше някое от тях, спорът между тях да бъде приключен.
. . .
Ако тази сура се чете, ако се вземе предвид този контекст, ще открием, че не е било разкрито да се проповядва религиозна толерантност, както изглежда, че някои хора си мислят, но е била разкрита, за да освободи мюсюлманите от религията на неверниците, техните ритуали, и техните богове, и за да изрази тяхното крайно отвращение и безразличие, както и за да им съобщи, че ислямът и куфрът (неверието) нямат нищо общо и е нямало никаква възможност те да бъдат обединени и сляти в едно. Въпреки че е била отправена първоначално към неверниците-кураиши в отговор на техните предложения за споразумение, тя не се ограничава единствено до тях, но ставайки част от Корана, Аллах е дал на мюсюлманите вечното учение, че те трябва да се освободят с думи и дела от вярата-куфар под каквото и да е било форма, и трябва да заявят без никакви резерви, че те не могат да правят никакви компромиси с неверниците по въпросите на Вярата. Ето защо тази сура е продължила да бъде рецитирана, когато хората към които е била отправена като отговор са умрели и са били забравени; освен това мюсюлманите са продължили да я рецитират на тези, които са били неверници по времето, когато е била разкрита, а и мюсюлманите все още я рецитират векове след смъртта им (на тези неверници) като израз на отвращение и разграничение от куфара и нейните стихове са непрекъснато изискване (повеление) за Вяра
Коментар върху Глава 109:1-6 от Корана
Саиид Абул Ала Маудиди, Тафхим ал-Коран

Заключение

Когато бива прочетена в контекст, както се случва и с много други стихове, които са тълкувани погрешно заради апологетични цели, сурата Ал-Кафирун защитава обратното на това, което понякога се твърди. Тази сура не е заявление за религиозна толерантност и свободи, нито пък представлява признаване на религиозния плурализъм.

Вижте също

Източници

  1. ↑ Тефсир на Ибн Катир, сура Ал-Бакара, аят 253 до 286, сура Ал-Имран, аят 1 до 92, съкратен от Шейх Мухаммад Насиб Ар-Рафаи [Ал-Фирдус ООД, Лондон, 1999: Първо издание], Част 3, стр. 37-38
  2. ↑ Заповедта за прекарване в Делото на Аллах (Англ.) - Тафсир Ибн Катир
  3. ↑ Шейх ул-Ислам Таки уд-Дин Ахмад ибн Таймия - Религиозната и морална доктрина на джихада - стр.28, 2001 Мактаба Ал Ансаар, ISBN 0953984753
  4. ↑ Причината, поради която е предписан джихад - Ислям въпроси и отговори, Фетва Номер 34647
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Погрешно_представяне_на_ислямските_писания&oldid=5701“.