Робство: Разлика между версии

{{Quote|1=[http://www.danielpipes.org/blog/2003/11/saudi-religious-leader-calls-for-slaverys '''Саудитски шейх Салех Ал-Фавзан, член на Съвета на старшите Духовници, 2003г.''']|2=" '''Робството е част от исляма'''... (тези, които твърдят, че робството е премахнато) са невежи, а не учени. Те са просто писатели. Който казва такива неща е [[Кафир|неверник]]"}}

{{Quote|1=[http://www.islamqa.com/en/ref/26067/sex%20with%20servant  Ислям – въпроси и отговори – Фатва Номер: 26067]|2= '''Днес е рядкост да се намерят роби в смисъла на Шариата, при който е позволено да си интимен с тях и т.н. Това е, защото мнозинството мюсюлмани отдавна са се отказали от задължението за Джихад в името на Аллах''', в допълнение на тяхното положение на слабост и унижение пред техните [[Кафир|кафир]] врагове, така че много от  нациите с мюсюлманско мнозинство подписаха протокол, който изрично забранява робството и се стреми да сложи неговия край, което беше съгласувано с Обединените нации през 1953 г.}}

Тези хадиси показват как ислямът категорично и безусловно позволява робството.

{{Quote|Исхак: 144|Една '''скала беше поставена върху гръдния кош на един роб'''. Когато Абу Бакр се оплака, те казаха: „Ти си този, който си го покварил, така че спаси го от неволята му“. „Така и ще направя“, каза Бакр. „'''Имам един черен роб, който е по-силен и здрав от Билал, той е езичник. Ще го разменя'''.“ Размяната беше осъществена.}}

{{Quote|{{Bukhari|1|8|367}}|Разкава Абдул Азиз: Анас каза: „Когато Пратеникът на Аллах нахлу в Хайбар, ние извършихме там молитвата Фаджр рано сутринта, когато още беше тъмно. Пророкът яздеше, Абу Талха също яздеше, а аз яздех зад Абу Талха. Пророкът премина бързо през граничния път на Хайбар и моят крак докосна бедрото на Пророка. Той откри бедрото си и видях белотата на бедрото на Пророка. Когато той влезе в град, рече: „Аллаху Акбар! Хайбар е разрушен. Всеки път, когато достигнем близо до (вражески) народ (за да се бием), тогава утринта ще бъде пагубна за тези, които са били предупредени“. Той каза това три пъти. Хората прекъснаха задълженията си и някои от тях казаха: „Мухаммад (дойде).“ (Някои от нашите спътници добавиха: „Със своята войска.“). Ние завладяхме Хайбар, взехме пленници и събрахме плячката. Дийя дойде и рече: „О, Пратенико на Аллах! Дай ми едно момиче-робиня от пленниците.“ Пророкът каза: „Върви и си вземи момиче-робиня, което искаш“. Той взе Сафия бинт Хуяй. Един мъж дойде при Пророка и му каза: „О, Пратенико на Аллах! Ти даде Сафия бинт Хуяй, а тя е господарката на племената на Курайза и Ан-Надир и тя може да принадлежи само на теб.“ И така Пророкът рече: „Доведете го заедно с нея.“ И тъй Дийя дойде с нея и когато Пророкът я видя, каза на Дийя: „Вземи си което поискаш момиче за робиня от пленените, освен нея.“ Анас добави: „Тогава Пророкът я освободи и се ожени за нея..."}}

{{Quote|{{Tabari|8|p. 116}}|И така Мухаммад започна да превзема техните стада и имущество малко по малко. Той завладяваше къща след къща. Пратеникът взе някои хора за пленници, включително Сафия и нейните две братовчедки. Пророкът избра Сафия за себе си.|Виж също: Исхак 511}}

Разказва Ал-Хасан: „Амр бин Таглиб ни каза, че Пратеникът на Аллах е придобил някаква собственост или някакви военно-пленници  и ги е разпределил по гореспоменатия начин (т.е. давайки на едни, за сметка на други хора) .}}

{{Quote|{{Bukhari|5|59|512}}|Разказва Анас: Пророкът извърши молитвата Фадр близо до Хайбар, когато още беше тъмно и тогава рече: „Аллаху-Акбар! Хайбар е разрушен, защото всеки път когато се доближим до (вражески) народ (за да се бием с него), тогава пагубно ще бъде утрото за тези, които са били предупредени.“ След това жителите на Хайбар излезнаха бягайки по друмищата. Пророкът беше убил войниците им, а децата и жените им взе за пленници. Сафия беше измежду пленниците. Тя отначало се падна в дела на Даийя Алкали, но по-късно беше взета от Пророка. Пророкът направи освобождаването ѝ нейна „зестра“ (махр).}}

{{Quote|{{Bukhari|2|14|68}}| Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах (мир на него) извърши молитвата Фаджр, когато все още беше тъмно, след това поязди и каза: „Аллах Акбар! Хайбар е разрушен. Когато се приближиваме до някой народ, най-нещастно е утрото за тези, които са били предупредени.“ Хората излязоха по улиците казвайки: „Мухаммад и войската му.“ Пратеникът на Аллах ги покори със сила и техните войници бяха убити; децата и жените бяха взети за пленници. Сафия беше взета от Дийя Ал-Калби, а по-късно я взе Пратеникът на Аллах, който се ожени за нея, а нейната зестра (махр) беше освобождаването ѝ..}}

{{Quote|{{Bukhari|8|77|600}}|Разказва Абу Саид Ал-Худри: Че докато е седял редом до Пророка, един мъж от ансарите е дошъл и е казал: „О, Пратенико на Аллах! Ние вземаме момичета-робини от военно-пленниците и обичаме собствеността; какво мислиш за прекъсването на половия акт?“ Пратеникът на Аллах каза: „Това ли правиш? По-добре е за теб да не го правиш, защото няма душа, която Аллах да не е наредил да дойде на бял свят, но ще се създаде."}}

{{Quote|{{Muslim|15|4112}}|Имран б. Хусаин свидетелства, че един човек, който нямал друга собственост, освободил шестте си роби преди да умре. Пратеникът на Аллах (мир на него) ги е извикал и ги е разделил на три отделения, хвърлил жребий за тях и двама от тях ги е освободил, а е задържал четирима в робство; и той (Светият Пророк) говореше ядосано за него.}}

{{Quote|{{Bukhari|5|59|447}}|Разказва Абу Саид Ал-Худри: Народът на (Бану) Курайза се съгласи да приеме решението на Саб дин Муад. И така Пророкът изпрати да повикат Сад, и последният дойде (яздейки) магаре и когато се приближи до Джамията, Пророкът каза на ансарите: „Станете за своя водач или за най-добрия сред вас“. Тогава Пророкът каза (на Сад).“ Тези (т.е. племето Бану Курайза) се съгласиха да приемат твоето решение“. Сад рече: „Убий техните (мъже) воини и вземи техните наследници като пленници“. На това Пророкът отговори: „Ти отсъди според Присъдата на Аллах“, или каза: „според присъдата на Царя."}}

{{Quote|{{Muslim|10|3901}}| Джабир (Аллах да го благослови) съобщава: Там дойде един роб и даде обет за вярност към Пратеника на Аллах (мир на него) при преместването; той (Светият Пророк) не знаеше, че онзи е роб. Тогава дойде неговият господар и си го поиска обратно, на което Пратеникът на Аллах (мир на него) каза: „Продай ми го. И той му го продаде за двама черни роби, и след това не приемаше обет за вярност от никого, докато не го питаше дали е роб (или свободен човек).}}

{{Quote|{{Bukhari|3|41|598}}| Разказва Джабир: Един човек освободи един роб като той нямаше друга собственост освен него, така че Пророкът отмение освобождаването (и продаде роба вместо него). Ноаим бин Ал-Наххам купи роба от него.}}

{{Quote|{{Bukhari|3|34|351}}|Разказва Джабир бин Абдулла: Един мъж реши, че един негов роб ще бъде освободен след смъртта му и по-късно той се нуждаеше от пари, и така Пророкът взе роба и каза: „Кой ще купи този роб от мен?“ Нуаим бин Абдулла го купи на такава и такава цена и Пророкът му даде роба.}}

{{Quote|{{Bukhari|8|79|707}}|Предаде Амр: Джабир каза: Един човек от Ансари направи свой роб  Мудаббар и той не е имал друго имущество освен него. '' 'Когато Пророкът чул това, той каза (на другарите си), "Кой иска да го (т.е. роба) купи за мен?"' '' Нуаим бин An-Наххам го купи за осемстотин дирхама . Чух Джабир каза: "Това беше коптски роб, който почина през същата година."}}

{{Quote|{{Bukhari|9|85|80}}|Разказва Амр: Джабир рече: Един ансар направи своя роб мудаббар и той нямаше друга собственост освен него. Когато Пророкътчу за това, той каза (на сподвижниците си): „Кой иска да го купи (т.е. роба) за мен?“ И така Нуаим бин Ан-Наххам го купи за 800 дирхама. Джабир добави: „Това беше един ро-копт (египтянин), който умря същата година.}}

{{Quote|{{Bukhari|3|41|588}}|Разказва Джабир бин Абдулла: Един мъж даде обет, че неговият роб ще бъде освободен след смъртта му. Пророкът попита: „Кой ще купи този роб от мен?“ Ноаим бин Абдулла купи роба и Пророкът взе цената му и я даде на собственика.}}

{{Quote|{{Bukhari|3|46|711}}| Разказва Джабир бин Абдулла: Един мъж от нашите обяви, че ще неговият роб ще бъде освободен след смъртта му. Пророкът изиска този роб и го продаде. Робът умря същата година.}}

{{Quote|{{Bukhari|9|89|296}}|Разказва Джабир: Пророкът узна, че един от неговите сподвижници е дал обещание да освободи своя роб след смъртта си, но понеже той нямаше друга собственост освен този роб, Пророкът продаде този роб за 800 дирхама и му изпрати цената.}}

{{Quote|{{Bukhari|3|49|860}}|Разказва Абу Хурайра и Зади бин Халид Ал-Джухани: Един бедуин дойде и каза: „О, Пратенико на Аллах! Отсъди между нас според Законите на Аллах“. Неговият противник стана и каза: „Той е прав. Отсъди между нас според Законите на Аллах.“ Бедуинът рече: „Моят син беше работеше за този човек и той направи незаконно полово сношение с жена му. Хората ми казаха, че синът ми трябва да бъде убит с камъни; и така, наместо това, аз платих откуп от сто овце и едно момиче-робиня, за да спася сина си. После попитах образованите учени, които казаха: „Твоят син трябва да бъде ударен сто пъти с камшик и трябва да бъде изпратен в изгнание за една година.“ Пророкът каза: „Не се съмнявайте, че ще отсъдя между вас според Законите на Аллах. Момичето-робиня и стоте овце трябва да ти се върнат, а твоят син ще получи сто удара с камшик и една година заточение.“ След това той се обърна към някого: „О, Унаис! Отиди при съпругата на този (човек) и я убий с камъни“. И така Унаис отиде и я уби с камъни.}}

{{Quote|{{Bukhari|3|50|885}}|Разказва Абу Хурайра и Заид бин Халид Ал-Джухани: Един бедуин дойде при Пратеника на Аллах и каза: „О, Пратенико на Аллах! В името на Аллах те моля да отсъдиш случилото с мен спрямо Законите на Аллах.“ Неговият противник, който беше по-учен от него, каза: „Да, отсъди между нас според Законите на Аллах и ми позволи да говоря“. Пратеникът на Аллах рече: „Говори.“ Той (бедуинът или другият човек) каза: „Моят син беше работник на този (човек) и направи незаконно полово сношение с жена му. Хората ми казаха, че било задължително синът ми да бъде убит с камъни, и вместо това аз го откупих, плащайки сто овце и едно момиче-робиня. После попитах религиозните учени за това и те ми казаха, че синът ми трябва да бъде ударен сто пъти с камшик и да бъде изпратен в заточение за една година, а жената на този (човек) трябва да бъде убита с камъни.“ Пратеникът на Аллах рече: „В името на Този, в Чиито ръце е душата ми, аз ще отсъдя между вас според Законите на Аллах. Момичето-робиня и овцете трябва да ти бъдат върнати, твоят син трябва да получи сто удара с камшик и да бъде в изгнание за една година. Ти, Унаис, отиди при жената на този (човек) и ако тя признае вината си, я убий с камъни.“ Унаис отиде при тази жена на следващата сутрин и тя си призна. Пратеникът на Аллах заповяда тя да бъде убита с камъни.}}

{{Quote|{{Bukhari|9|83|41}}|Две жени от племето Худхаил (са се сбили помежду си) и едната от тях хвърлила (камък) по другата, с което ѝ причинила помятане и Пратеникът на Аллах издаде заповед, че убийцата (на плода) трябва да даде един роб или една робиня (като Дия).'''| виж също: {{Bukhari|9|83|42}}, {{Bukhari|9|83|44}}, and {{Bukhari|9|83|45}}}}

{{Quote|Исхак: 693 | Тогава пратеникът изпрати Сад бин Заид ал-Ансари, брат на Бин Абдул-Ашшал заедно с някакви пленени жени от племето Бану Курайза в Наджд и ги продаде за коне и оръжие.}}

{{Quote|Исхак: 144|Една скала падна върху гърдите на роба. Когато Абу Бакр се оплака, му казаха: „Ти си този, който си го повредил, така че трябва да го спасиш от бедата му“. „Така и ще направя“, каза Бакр. „Имам един черен роб, който е по-як и силен от Билал и той е езичник. Ще го разменя.“ Размяната беше извършена.}}

{{Quote|{{Bukhari|3|47|765}}|Разказва Куриб: Освободеният роб на Ибн Аббас, че Маймуна бинт Ал-Харит му е казала, че е освободила едно момиче-робиня без да иска разрешение от Пророка. В деня, когато беше нейният ред да бъде с Пророка, тя каза: „Знаеш ли, Пратенико на Аллах, че аз освободих робинята си?“ Той рече: „Наистина ли?“ Тя отговори утвърдително. Той каза: „Щеше да имаш по-голяма награда, ако я беше дала (робинята) на някой от вуйчовците си."}}

{{Quote|{{Bukhari|3|46|693}}|Разказва Абу Хурайра: Пророкът каза, „Който освободи роб-мюсюлманин, Аллах ще спаси всички части на тялото му от (адския) Огън, както е той е освободил телесните части на роба.“ Саид бин Марджа каза, че е разказал този хадис на Али бин Ал-Хусаин и той е освободил своя роб, за когото Абдулла бин Джафар му е предложил десет хиляди дирхама или хиляда динара.}}

{{Quote|{{Bukhari|8|79|706}}|Разказва Абу Хурайра: Пророкът каза, „Ако някой освободи роб-мюсюлманин, Аллах ще спаси от Огъня всяка част на неговото тяло заради освобождаването на съответните части от тялото на роба, дори неговите интимни части ще бъдат спасени от Огъня, защото е освободил и интимните части на роба."}}

{{Quote|{{Bukhari|1|3|97}}| Разказва бащата на Абу Бурда: Пратеникът на Аллах каза: „Трима човека ще имат двойна награда: 1. Човек от народите на писанията, които са вярвали в Неговия пророк (Иисус или Моисей) и след това са повярвали в Пророка Мухаммад (т.е. приели са исляма). 2. Роб, който изпълни задълженията си към Аллах и господаря си. 3. Господар на робиня, който я учи на добри обноски и я обучи по най-добрия възможен начин (на религията), и я освободи, и след това се ожени за нея.."}}

Пратеникът на Аллах рече: „Жена-робиня не трябва да бъде давана за женитба, докато не е поискано съгласието ѝ, и девица не трябва да бъде давана за женитба, докато не се получи позволението ѝ.“ Хората казаха: „Как тя ще изрази позволението си?“ Пророкът каза: „Като замълчи (когато бъде попитана за съгласие).“ Някои хора казаха: „Ако някой мъж с хитрост представи двама фалшиви свидетели пред съдията, за да потвърдят, че се е оженил за зряла жена със съгласието ѝ и съдията потвърди неговия брак, и съпругът е сигурен, че никога не се женил за нея (преди), тогава такъв брак ще се счита като законен и той може да живее с нея като съпруг."}}

{{Quote| {{Abudawud|11|2074}}|" Ибн Умар съобщава, че пророкът е казал: „Ако роб се ожени без позволението на господаря си, неговият брак е нищожен и недействителен."}}

{{Quote|{{Abudawud|32|4094}}|Разказва Анас ибн Малик: Пророкът (мир на него) доведе на Фатима едня робиня, която той ѝ подари. Фатима носеше дреха, която щом тя покриваше главата си, не стигаше до нозете ѝ и щом тя покриваше нозете си с нея, тази дреха не покриваше главата ѝ. Когато Пророкът (мир на него) я видя да се бори, той рече: „Няма заплаха за теб: тук  е само баща ти и робинята.}}

{{Quote|{{Quran|16|75}}|Аллах дава пример с един притежаван роб, неспособен на нищо, и човек, на когото дарихме от Нас хубаво препитание, и той раздава от него тайно и явно. Нима двамата са равни? Слава на Аллах! Ала повечето от тях не знаят.}}

{{Quote|{{Quran|16|71}}|Аллах предпочете едни от вас пред други в препитанието. А онези, които са предпочетени, не споделят своето препитание с владените от техните десници, в него да са равни. Тогава благодатта на Аллах ли отричат?}}

{{Quote|{{Abudawud|38|4458}}|Разказва Али ибн Абу Талиб: Едно момиче-робиня от дома на Пратеника на Аллах (мир на него) извърши блудство. Той (Пророкът) каза: „Побързай, Али, и ѝ наложи предписаното наказание за нея.“ Тогава аз се затичах и видях, че от нея течеше кръв и не спрях. И така аз дойдох при него и той каза: „Приключи ли с нанасянето (на наказанието ѝ).“ Аз рекох: „Отидох при нея, докато кръвта ѝ течеше.“ Той каза: „Не я закачай, докато кръвотечението ѝ не спре; тогава ѝ наложи предвиденото наказание за нея. И наложи предписаното наказание върху тези, чиито твоята десница притежава“ (т.е. робите).}}

[[Category:Не завършени статии]]