Робство: Разлика между версии

{{Quote| Зад ал-Маад, стр. 114-116|"„Това са имената на мъжете-роби, притежание на Мухаммад: Якан Абу Шарх, Афла, Убаид, Дакван, Тахмна, Мирван, Хунаин, Санад, Фадала Ямамин, Анджаша ал-Хади, Мадам, Каркара, Абу Рафи, Тавбан, Аб Кабша, Салих, Яра Нубиан, Фадила, Вакид, Мабур, Абу Вакид, Касам, Абу Аиб, Абу Мувайхиба, Заид Ибн Харита, а също и един черен роб, наречен Махран, който беше преименуван (от Мухаммад) на Сафина („кораб“)."<ref name="Зад ал-Маад">Ибн Каййим ал-Джаузия, от книгата Зад ал-Маад, Част 1, стр.. 114-116</ref>}}

{{Quote| Зад ал-Маад, стр. 114-116| Жените-робини на Мухаммад „са Салма Ум Рафи“, Маймуна, дъщеря на Абу Асиб, Маймуна, дъщеря на Сад, Хадра, Радва, Разина, Ум Дамира, Раяна, Мария Коптката, също и две други робини, едната от тях, дадена му като подарък от неговия братовчед Зайнаб, а другата е била пленена във война."<ref name="Зад ал-Маад"></ref>}}

{{Quote| Зад ал-Маад, стр. 160|" Мухаммад имаше много роби и робини. Той ги купуваше и продаваше, но той беше купил повече роби, отколкото беше продал, особено след като Аллах му низпосла посланието Си, както и след преместването от Мека. Веднъж той продаде един черен роб за двама. Неговото име бше Якоб ал-Мудбир. Неговите покупки на роби превишаваха продажбите. Той имаше навика да отдава и да наема много роби, но той наемаше повече роби, отколкото отдаваше."<ref> Ибн Каййим ал-Джаузия, от книгата Зад ал-Маад, Част 1, стр. 160</ref>}}

{{Quote||„Пратеникът на Аллах и неговите сподвижници отидоха на пътешествие. (Когато) товарът им стана твърде тежък за носене, Мухаммад ми каза: „Разстели дрехата си“. Те я напълниха с товара си, след това я натовариха върху мен. Пратеникът на Аллах ми каза: „Носи (я), понеже си кораб.“ Дори когато носех товара на шест или седем магарета, докато бяхме на път, всеки, който се почувстваше слаб хвърляше дрехите си или щита си, или меча си върху мен, така че носех всичко това – тежък товар. Пророкът ми каза: „Ти си кораб“.<ref>Ибн Гайим, стр.  115-116; ал Хулйа, Глава  1, стр.  369, цитирано от Ахмад  5:222</ref>}}

{{Quote|{{Bukhari|3|43|648}}|...В онези дни имаше слух, че гасаните (племе, живеещо в Шам) приготвят конете си, за да ни нападнат. Моят сподвижник отиде (при Пророка) в деня на неговото завръщане, отиде и се върна при нас посред нощ и почука силно на моята врата, като попита дали спя. Аз се уплаших (от силното хлопане) и излязох при него. Той ми каза, че се е случило нещо много важно. Аз го попитах: „Какво е то? Да не дойдоха гасаните?“ Той отговори, че е по-лошо и по-сериозно от това и добави, че Пратеникът на Аллах се е развел с всичките си съпруги. Аз казах: „Хафса е покварена неудачница! Очаквах, че това ще се случи някой ден.“ И така аз се облякох и предложих на Пророка да отправим молитвата фаджр. След това Пророкът влезе в една горна стая и остана там сам. Аз отидох при Хафса и я намерих да ридае. Аз я попитах: „Защо ридаеш? Нима не те предупредих? Разведе ли се Пратеникът на Аллах с теб?“ Тя отговори: „Не знам. Той е в горната стая.“ Тогава аз излязох и отидох на катедрата и намерих една група хора край нея и някои от тях плачеха. Тогава аз седнах при тях за известно време, но не можех да изтърпя положението. Така че се качих в горната стая, където беше Пророкът и поисках от един негов черен роб: „Ще поискаш ли разрешение от (Пратеника на Аллах) за Умар (да влезе)?“ Робът влезе, говори с Пророка за това и излезе казвайки: „Споменах му за теб, но той не отговори нищо.“ Така че аз излязох навън и седнах до хората, които бяха седнали до катедрата, но не можех да понеса положението, и отидох отново при роба и му казах: „Ще поискаш ли разрешение за Умар?“ Той влезе и донесе същия отговор както предния път. И ето, когато излизах, робът ме повика казвайки: „Пратеникът на Аллах ти даде разрешение.“ И така, аз влязох при Пророка и го видях да лежи върху постелка, без да се е запасал, и постелката беше оставила своя отпечатък върху тялото на Пророка, а той лежеше върху кожена възглавница, напълнена с палмови листа. Аз го поздравих и докато още бях прав го попитах: „Разведе ли се със съпругите си?“ Той повдигна очите си към мен и отговори отрицателно. И тогава, докато още бях прав, казах непринудено: „Слушай какво ще ти кажа, о, Пратенико на Аллах! Ние, кураишите, сме свикнали да властваме над нашите жени (съпруги) и когато дойдохме при хората, чиито жени имаха власт над тях..."}}

{{Quote|{{Bukhari|3|47|765}}|Разказва Куриб: освободеният роб на Ибн Аббас, че Маймуна бинт Ал-Харит му е казала, че е освободила едно момиче-робиня без да вземе позволение от Пророка. В деня когато е бил нейният ред да бъде с Пророка, тя е казала: „Знаеш ли, о, Пратенико на Аллах, че аз освободих момичето си-робинята?“ Той каза: „Наистина ли?“ Тя отговори утвърдително. Той рече: „Щеше да имаш по-голяма награда, ако я беше дала (момичето-робиня) на някой от твоите вуйчовци."}}

{{Quote|{{Bukhari|4|53|344}}|Разкава Али: Фатима се оплака от това как е постарадала от ръчната мелница и от стъргалото, когато тя получи вестта, че някои пленени момичета-робини са били доведени при Пратеника на Аллах. Тя отиде при него да поиска една робиня, но не можа да го намери и каза на Аиша за своята нужда. Когато Пророкът дойде, Аиша му каза за това. Пророкът дойде в нашата къща, когато вече бяхме по леглата си. (Като видяхме Пророка) щяхме да станем, но той рече: „Останете на местата си“. Усетих студенината от нозете на Пророка върху гърдите ми. Тогава той каза: „Да ти кажа ли нещо, което е по-добро от това, което искаш от мен? Когато отидете по леглата си, кажете: „Аллаху Акбар“ (т.е. Аллах е велик) 34 пъти и „Алхамду Лилла“ (т.е. слава на Аллах) 33 пъти и „Субхан Аллах“ (т.е. прославен да бъде Аллах) 33 пъти. Това е по-добро за теб от това, което поиска от мен."}}

{{Quote|{{Bukhari|5|59|541}}|Разказва Абу Хураира: Когато завладяхме Хайбар, не спечелихме нито злато, нито сребро като плячка, но взехме крави, камили, стоки и градини. После тръгнахме с Пратеника на Аллах към долината Ал-Кира, а по това време Пратеникът на Аллах имаше роб на име Мид‘ам, който му беше представен като един от Бану Ад-Диббаб. Докато сваляше седлото на Пратеника на Аллах една стрела от неизвестен стрелец го уцели. Хората казаха: „Да му е честито мъченичеството“. Пратеникът на Аллах рече: „Не, в името на Онзи, в Чиито ръце е душата ми, парчето (плат), което той взе (незаконно) в деня на Хайбар от плячката преди нейното разпределение, се превърна в пламък от Огън, който го изпепели.“ Като чу това, един мъж донесе една или две връзки обувки при Пророка и каза: „Това са нещата, които взех (незаконно).“ На това Пратеникът на Аллах рече: „Това е каиш, или това са два каиша от Огън."}}

{{Quote|{{Bukhari|6|60|274}}|Разказва Аиша: В онази нощ аз плаках чак до сутринта. Сълзите ми не спряха, нито можах да заспя и утрото настана, докато все още плачех, Пратеникът на Аллах извика Али бин Аби Талиб и Усама бин Заид, когато Божественото Откровение се забавяше, за да се съветва с тях по идеята да се разведе с жена си. Усама бин Заид каза на Пратеника на Аллах това, което знаеше за невинността на жена му и за уважението си към нея. Той рече: „О, Пратенико на Аллах! Тя е твоя съпруга и ние не знаем нищо друго за нея освен добро.“ Но Али бин Аби Талиб рече: „О, Пратенико на Аллах! Аллах не ти налага ограничения; а има и множество други жени освен нея. Ако все пак попиташ (нейното) момиче-робиня, тя ще ти каже истината.“ Аиша добави: И така Пратеникът на Аллах извика Барира и рече: „О, Барира! Виждала ли си някога нещо, което да предизвика подозрение в теб?“ (по отноешение на Аиша). Барира каза: „В името на Аллах, Който те е изпратил с истината, никога не съм виждала нищо по отношение на Аиша, за което да я укоря с изключение на това, че тя е момиче на незряла възраст, което понякога заспива и оставя брашното на своето семейство незащитено, така че домашните кози идва и ядат от него."}}

{{Quote|{{Bukhari|6|60|281}}|Разказва Ибн Аббас: … Върнах се в дома ми, учуден (и покрусен), че не знаех по каква причина бях излязъл. Тогава се разболях (от треска) и казах на Пратеника на Аллах: „Изпрати ме до дома на баща ми“. И така той изпрати един роб с мен и когато влязохме в къщата, аз намерих Ум Рум-ан (майка ми) на долния етах, докато (баща ми) Абу Бакр рецитираше нещо на горния етаж.}}

{{Quote|{{Bukhari|6|60|435}}|Тогава аз се облякох и отидох до покоит на Пратеника на Аллах и ето, той седеше в една горна стая, от която слезе по стълба, и един черен роб на Пратеника на Аллах беше седнал на първото стъпало. Казах му: „Кажи (на Пророка), че Умар бин Ал-Хаттаб е тук.'...}}

{{Quote|{{Bukhari|7|62|119}}|I Поседях с тях за малко, но не можех да търпя цялото положение, така че се качих в горната стая, където беше Пророкът и казах на един негов черен роб: „Ще вземеш ли позволение (от Пророка) за Умар (да влезе)?“ Робът влезе, говори с Пророка за това и след това се върна казвайки: „Говорих с Пророка и му споменах за теб, но той не каза нищо.'}}

{{Quote|{{Bukhari|7|64|274}}|Разказва Али: Фатима отиде при Пророка оплаквайки се от лошите последици върху ръката ѝ от ръчната мелница. Тя била чула, че Пророкът е получил няколко момичета – робини. Но (когато тя отиде там) не го намери и разказа за проблема си на Аиша. Когато дойде Пророкът, Аиша му сподели за това. Али добави „И така Пророкът дойде при нас, когато вече си бяхме по леглата. Искахме да станем (при неговото пристигане), но той рече: „Останете по местата си“. После той дойде и седна между мен и нея и почувствах студенината на краката му върху корема ми. Той каза: „Да те насоча ли към нещо по-добро от това, което ти поиска? Когато отиваш да си лягаш казвай „Субхан Аллах“ (т.е. прославен да бъде Аллах) 33 пъти, „Алхамду Лилла“ (т.е. слава на Аллах) 33 пъти и „Аллаху Акбар“ (т.е. Аллах е велик) 34 пъти, понеже това е по-добро от една прислужничка."}}

{{Quote|{{Bukhari|7|65|346}}|Разказва Анас: „Бях малко момче, когато веднъж се разхождах с Пратеника на Аллах: Пратеникът на Аллах влезе в дома на своя роб-шивач, който донесе блюдо, пълно с храна, покрита с парчета тиква. Пратеникът на Аллах започна да отделя тиквата и да я яде. Когато видях това, започнах да събирам и да поставям тиква пред него. Тогава робът се върна към задълженията си.“ Анас добавя: Продължих да обичам тиква, понеже видях какво прави Пратеника на Аллах.}}

{{Quote|{{Bukhari|7|65|344}}| Разказва Анас: Пратеникът на Аллах отиде (до дома) на своя роб-шивач и му беше предложено (блюдо) тиква, от която той започна да яде. Обичах да ям тиква, понеже видях Пратеникът на Аллах да я яде.}}

{{Quote|{{Bukhari|8|73|182}}| Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах беше на път и той имаше един черен роб на име Анджаша, който караше камилите (много бързо, а имаше и жени, които яздеха тези камили). Пратеникът на Аллах рече: „Вайхака (Аллах да се смили над теб), о, Анджаша! Карай по-бавно (камилите) със стъклените съдове (жените)!"|Виж също:{{Bukhari|8|73|229}}}}

{{Quote|{{Bukhari|8|73|221}}|Разказва Анас: Веднъж Ум Сулаим беше (заедно с жените) отговорен за багажа при едно пътешествие и Анджаша, робът на Пророка, караше техните камили (много бързо). Пророкът рече: „О, Анджаш! Карай по-бавно (камилите) със стъклените съдове (т.е. дамите)."}}

{{Quote|{{Bukhari|9|91|368}}|Разказва Умар: Пристигнах и ето: Пратеникът на Аллах седеше в една Машроба (таванска стая) и един черен роб на Пратеника на Аллах беше на най-горното стъпало от стълбата към нея. Казах му: „(Кажи на Пророка), че тук е Умар бин Ал-Хаттаб (който иска разрешение да влезе).“ Тогава той ме прие.}}