Робство: Разлика между версии

{{Quote|{{Bukhari|1|8|367}}|Разкава Абдул Азиз: Анас каза: „Когато Пратеникът на Аллах нахлу в Хайбар, ние извършихме там молитвата Фаджр рано сутринта, когато още беше тъмно. Пророкът яздеше, Абу Талха също яздеше, а аз яздех зад Абу Талха. Пророкът премина бързо през граничния път на Хайбар и моят крак докосна бедрото на Пророка. Той откри бедрото си и видях белотата на бедрото на Пророка. Когато той влезе в град, рече: „Аллаху Акбар! Хайбар е разрушен. Всеки път, когато достигнем близо до (вражески) народ (за да се бием), тогава утринта ще бъде пагубна за тези, които са били предупредени“. Той каза това три пъти. Хората прекъснаха задълженията си и някои от тях казаха: „Мухаммад (дойде).“ (Някои от нашите спътници добавиха: „Със своята войска.“). Ние завладяхме Хайбар, взехме пленници и събрахме плячката. Дийя дойде и рече: „О, Пратенико на Аллах! Дай ми едно момиче-робиня от пленниците.“ Пророкът каза: „Върви и си вземи момиче-робиня, което искаш“. Той взе Сафия бинт Хуяй. Един мъж дойде при Пророка и му каза: „О, Пратенико на Аллах! Ти даде Сафия бинт Хуяй, а тя е господарката на племената на Курайза и Ан-Надир и тя може да принадлежи само на теб.“ И така Пророкът рече: „Доведете го заедно с нея.“ И тъй Дийя дойде с нея и когато Пророкът я видя, каза на Дийя: „Вземи си което поискаш момиче за робиня от пленените, освен нея.“ Анас добави: „Тогава Пророкът я освободи и се ожени за нея..."}}

{{Quote|{{Tabari|8|p. 116}}|И така Мухаммад започна да превзема техните стада и имущество малко по малко. Той завладяваше къща след къща. Пратеникът взе някои хора за пленници, включително Сафия и нейните две братовчедки. Пророкът избра Сафия за себе си.|Виж също: Исхак 511}}

Разказва Ал-Хасан: „Амр бин Таглиб ни каза, че Пратеникът на Аллах е придобил някаква собственост или някакви военно-пленници  и ги е разпределил по гореспоменатия начин (т.е. давайки на едни, за сметка на други хора) .}}

{{Quote|{{Bukhari|5|59|512}}|Разказва Анас: Пророкът извърши молитвата Фадр близо до Хайбар, когато още беше тъмно и тогава рече: „Аллаху-Акбар! Хайбар е разрушен, защото всеки път когато се доближим до (вражески) народ (за да се бием с него), тогава пагубно ще бъде утрото за тези, които са били предупредени.“ След това жителите на Хайбар излезнаха бягайки по друмищата. Пророкът беше убил войниците им, а децата и жените им взе за пленници. Сафия беше измежду пленниците. Тя отначало се падна в дела на Даийя Алкали, но по-късно беше взета от Пророка. Пророкът направи освобождаването ѝ нейна „зестра“ (махр).}}

{{Quote|{{Bukhari|2|14|68}}| Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах (мир на него) извърши молитвата Фаджр, когато все още беше тъмно, след това поязди и каза: „Аллах Акбар! Хайбар е разрушен. Когато се приближиваме до някой народ, най-нещастно е утрото за тези, които са били предупредени.“ Хората излязоха по улиците казвайки: „Мухаммад и войската му.“ Пратеникът на Аллах ги покори със сила и техните войници бяха убити; децата и жените бяха взети за пленници. Сафия беше взета от Дийя Ал-Калби, а по-късно я взе Пратеникът на Аллах, който се ожени за нея, а нейната зестра (махр) беше освобождаването ѝ..}}

{{Quote|{{Bukhari|8|77|600}}|Разказва Абу Саид Ал-Худри: Че докато е седял редом до Пророка, един мъж от ансарите е дошъл и е казал: „О, Пратенико на Аллах! Ние вземаме момичета-робини от военно-пленниците и обичаме собствеността; какво мислиш за прекъсването на половия акт?“ Пратеникът на Аллах каза: „Това ли правиш? По-добре е за теб да не го правиш, защото няма душа, която Аллах да не е наредил да дойде на бял свят, но ще се създаде."}}

{{Quote|{{Muslim|15|4112}}|Имран б. Хусаин свидетелства, че един човек, който нямал друга собственост, освободил шестте си роби преди да умре. Пратеникът на Аллах (мир на него) ги е извикал и ги е разделил на три отделения, хвърлил жребий за тях и двама от тях ги е освободил, а е задържал четирима в робство; и той (Светият Пророк) говореше ядосано за него.}}

{{Quote|{{Bukhari|5|59|447}}|Разказва Абу Саид Ал-Худри: Народът на (Бану) Курайза се съгласи да приеме решението на Саб дин Муад. И така Пророкът изпрати да повикат Сад, и последният дойде (яздейки) магаре и когато се приближи до Джамията, Пророкът каза на ансарите: „Станете за своя водач или за най-добрия сред вас“. Тогава Пророкът каза (на Сад).“ Тези (т.е. племето Бану Курайза) се съгласиха да приемат твоето решение“. Сад рече: „Убий техните (мъже) воини и вземи техните наследници като пленници“. На това Пророкът отговори: „Ти отсъди според Присъдата на Аллах“, или каза: „според присъдата на Царя."}}