Сатанински строфи: Разлика между версии

{{Quote|Исхак:165-167|Понеже пратеникът се притесняваше за благоденствието на своя народ, той желаеше да ги привлече колкото е възможно повече. Споменато е, че той копнеел да намери начин, за да ги привлече и методът, който възприел е това, за което ми каза Ибн Хамид, че Салама е казал, че М.б. Ишак му е казал от името на Язид б. Зияд от Медина от М.б. Ка‘б ал-Курази: Когато пратеникът видя, че неговият народ му обърн гръб и той страдаше от тяхното отчуждение спрямо това, което той им беше донесъл от Аллах, той желаел силно да му дойде съобщение от Аллах, което да го помири с народа му. Поради любовта към народа си и своето притеснение за тях, той много щял да се зарадва, ако препятствието, което правело неговата задача толкова трудна би могло да бъде премахнато; и така той размишлявал върху плана, и копнеел за него и това му било много скъпо. Тогава Аллах низпосла: „Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил и не говори той от себе си“ и когато стигна до думите Му „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза и също - третото Манат?“ , той (Мухаммад) размисляше върху това и желаеше да го донесе (т.е. помирението) на народа си, тогава сатаната сложи върху езика му „това са това са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им“. Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха много доволни от начина, по който той говореше за техните богове и те го слушаха; в същото време вярващите смятаха, че онова, което техният пророк им беше низпослал от техния Господ беше истина, без да подозират нито за грешка, нито за суетно желание или подхлъзване, и когато той стигна до третия поклон  и в края на Сурата, в където той трябваше да се поклони – мюсюлманите се поклониха, когато техният пророк се поклони, като потвърдиха това, което той е разкрил и така се подчиниха на неговата заповед, и многобожниците-кураиши и другите, които бяха в джамията се поклониха, когато чуха споменаването на техните богове, така че всички, които се намираха в джамията – вярващи и невярващи се поклониха, с изключение на ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше възрастен мъж, който не можеше да го направи, заради това той взе шепа пръст от долината и се наведе над нея. После народът се разпръсна и кураишите излязоха, зарадвани от това, което беше казано за техните богове, като говореха: „Мухаммад говори за нашите богове по великолепен начин. Той заяви в онова, което прочете, че те са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им.“‎<BR>

Вестта достигна до сподвижниците на пророка, които бяха в Абисиния, като им беше съобщено, че кураишите са приели исляма, и така някои мъже започнаха да се завръщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при пратеника и каза: „Какво направи, Мухаммад? Ти прочете на тези хора нещо, което не съм ти донесъл от Аллах и ти каза нещо, което Той не ти е казал.“ Пратеникът сурово се натъжи и започна твърде много да се бои от Аллах. И така Аллах низпосла (откровение), понеже Той беше милостив към него, като го успокои и го просвети по въпроса, и му каза, че всеки пророк и пратеник преди него е желаел каквото и той е желаел, и е искал каквото и той е искал, и сатаната е вмъквал нещо в неговите желания, които той е имал на езика си. И тъй Аллах отмени каквото сатаната беше внушил и Аллах затвърди Своите стихове, т.е. ти си просто като другите пророци и пратеници. Тогава Аллах низпосла: „И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения, Аллах е всезнаещ, всемъдър“. По този начин Аллах премахна мъката на Своя пророк и го освободи от страховете му и отмени каквото сатаната беше внушил в думите, използвани по-горе относно техните богове в откровението му: „Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ. (т.е. нечестен);  Те са само имена, които назовахте вие и предците ви, за които се отнасят думите „на когото пожелае и приеме“, т.е. как е възможно застъпничеството на техните богове да Го ползува?

Когато отмяната на това, което сатаната беше сложил върху езика на пророка дойде от Аллах, кураишите казаха: „Мухаммад се е разкаял за това, което той каза спрямо положението на нашите богове към Аллах, променил го е и е донесъл нещо друго.“ И ето двете думи, които сатаната беше сложил върху езика на пратеника, бяха в устата на всички многобожници и те станаха още по-враждебни към мюсюлманите и последователите на пратеника. В същото време онези от сподвижниците, които бяха напуснали Абисиния, когато чуха, че народът на Мека е приел исляма, щом са се поклонили заедно с пратеника, чуха приближавайки Мека, че съобщението е било погрешно и никой от тях не влезе в града без обет за закрила или тайно. Тези, които дойдоха в Мека и останаха там, докато той не се премести в Медина и бяха при Бадр с него, бяха Утман б. Аффан… с жена си Рукая, дъщеря на пратеника и Абу Худайфа б. Утба с жена си Сахла дъщеря на Сухаил и още неколцина, всичко бяха 33 човека<ref name="Ishaq Satanic Verses">Ibn Ishaq, The Life of Muhammad: A Translation of Ishaq's Sirat Rasul Allah, Translated by A. Guillaume, Oxford University Press, Oxford, England, (Re-issued in Karachi, Pakistan, 1967, 13th impression, 1998) 1955, стр. 146-148.</ref>}}