Сатанински строфи: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
(Не са показани 8 междинни версии от същия потребител)
Ред 4: Ред 4:
===Сура 53:19-22===
===Сура 53:19-22===


{{Quote|{{Коран|53|19-22}}| А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,и също – третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ.}}
{{Quote|{{Коран|53|19-22}}| А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,и също – третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? '''Това тогава е несправедлив дележ'''.}}
 
{{Quote|[https://bgislam.wordpress.com/2015/02/26/свещен-коран-и-неговият-превод-на-бълг/ Коран, превод от Проф. Недим Генджев]| Не видяхте ли вие онези Лат и Уза? Също и другия Менат, който трети е сред тях? Нима мъжкото е за тях, а женското за Аллах, така ли? '''Но това е несправдливо разделение'''.}}


===Сура 22:52-53===
===Сура 22:52-53===
Ред 16: Ред 18:
{{Quote|{{Bukhari|6|60|385}}|Разказва Ибн Аббас: Пророкът направи поклон, когато завърши рецитирането на Сурат-ан-Наджм, и всички мюсюлмани и езичници, и джинове и човешки същетва се поклониха заедно с него}}
{{Quote|{{Bukhari|6|60|385}}|Разказва Ибн Аббас: Пророкът направи поклон, когато завърши рецитирането на Сурат-ан-Наджм, и всички мюсюлмани и езичници, и джинове и човешки същетва се поклониха заедно с него}}


==Сира==  
==[[Сира]]==  


===Ибн Исхак===
===[[Ибн Исхак]]===


{{Quote|Исхак:165-167|Понеже пратеникът се притесняваше за благоденствието на своя народ, той желаеше да ги привлече колкото е възможно повече. Споменато е, че той копнеел да намери начин, за да ги привлече и методът, който възприел е това, за което ми каза Ибн Хамид, че Салама е казал, че М.б. Ишак му е казал от името на Язид б. Зияд от Медина от М.б. Ка‘б ал-Курази: Когато пратеникът видя, че неговият народ му обърна гръб и той страдаше от тяхното отчуждение спрямо това, което той им беше донесъл от Аллах, той желаел силно да му дойде съобщение от Аллах, което да го помири с народа му. Поради любовта към народа си и своето притеснение за тях, той много щял да се зарадва, ако препятствието, което правело неговата задача толкова трудна би могло да бъде премахнато; и така той размишлявал върху плана, и копнеел за него и това му било много скъпо. Тогава Аллах низпосла: „Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил и не говори той от себе си“ и когато стигна до думите Му „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза и също - третото Манат?“ , той (Мухаммад) размисляше върху това и желаеше да го донесе (т.е. помирението) на народа си, '''тогава сатаната сложи върху езика му „това са това са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им“'''. '''Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха много доволни от начина, по който той говореше за техните богове и те го слушаха; в същото време вярващите смятаха, че онова, което техният пророк им беше низпослал от техния Господ беше истина, без да подозират нито за грешка, нито за суетно желание или подхлъзване, и когато той стигна до третия поклон  и в края на Сурата, в където той трябваше да се поклони – мюсюлманите се поклониха, когато техният пророк се поклони, като потвърдиха това, което той е разкрил и така се подчиниха на неговата заповед, и многобожниците-кураиши и другите, които бяха в джамията се поклониха'''''', когато чуха споменаването на техните богове''', така че всички, които се намираха в джамията – вярващи и невярващи се поклониха, с изключение на ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше възрастен мъж, който не можеше да го направи, заради това той взе шепа пръст от долината и се наведе над нея. После народът се разпръсна и кураишите излязоха, зарадвани от това, което беше казано за техните богове, като говореха: '''„Мухаммад говори за нашите богове по великолепен начин. Той заяви в онова, което прочете, че те са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им.“'''‎<BR>
{{Quote|[[Ибн Исхак]]:165-167 - [[Сира]]|Понеже пратеникът се притесняваше за благоденствието на своя народ, той желаеше да ги привлече колкото е възможно повече. Споменато е, че той копнеел да намери начин, за да ги привлече и методът, който възприел е това, за което ми каза Ибн Хамид, че Салама е казал, че М.б. Исхак му е казал от името на Язид б. Зияд от Медина от М.б. Ка‘б ал-Курази: Когато пратеникът видя, че неговият народ му обърна гръб и той страдаше от тяхното отчуждение спрямо това, което той им беше донесъл от Аллах, той желаел силно да му дойде съобщение от Аллах, което да го помири с народа му. Поради любовта към народа си и своето притеснение за тях, той много щял да се зарадва, ако препятствието, което правело неговата задача толкова трудна би могло да бъде премахнато; и така той размишлявал върху плана, и копнеел за него и това му било много скъпо. Тогава Аллах низпосла: „Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил и не говори той от себе си“ и когато стигна до думите Му „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза и също - третото Манат?“ , той (Мухаммад) размисляше върху това и желаеше да го донесе (т.е. помирението) на народа си, '''тогава сатаната сложи върху езика му „това са това са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им“'''. '''Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха много доволни от начина, по който той говореше за техните богове и те го слушаха; в същото време вярващите смятаха, че онова, което техният пророк им беше низпослал от техния Господ беше истина, без да подозират нито за грешка, нито за суетно желание или подхлъзване, и когато той стигна до третия поклон  и в края на Сурата, в където той трябваше да се поклони – мюсюлманите се поклониха, когато техният пророк се поклони, като потвърдиха това, което той е разкрил и така се подчиниха на неговата заповед, и многобожниците-кураиши и другите, които бяха в джамията се поклониха'''''', когато чуха споменаването на техните богове''', така че всички, които се намираха в джамията – вярващи и невярващи се поклониха, с изключение на ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше възрастен мъж, който не можеше да го направи, заради това той взе шепа пръст от долината и се наведе над нея. После народът се разпръсна и кураишите излязоха, зарадвани от това, което беше казано за техните богове, като говореха: '''„Мухаммад говори за нашите богове по великолепен начин. Той заяви в онова, което прочете, че те са високо летящите жерави и е добре да се молим за застъпничеството им.“'''‎<BR>
Вестта достигна до сподвижниците на пророка, които бяха в Абисиния, като им беше съобщено, че кураишите са приели исляма, и така някои мъже започнаха да се завръщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при пратеника и каза: „Какво направи, Мухаммад? Ти прочете на тези хора нещо, което не съм ти донесъл от Аллах и ти каза нещо, което Той не ти е казал.“ Пратеникът сурово се натъжи и започна твърде много да се бои от Аллах. И така Аллах низпосла (откровение), понеже Той беше милостив към него, като го успокои и го просвети по въпроса, и му каза, че всеки пророк и пратеник преди него е желаел каквото и той е желаел, и е искал каквото и той е искал, и сатаната е вмъквал нещо в неговите желания, които той е имал на езика си. И тъй Аллах отмени каквото сатаната беше внушил и Аллах затвърди Своите стихове, т.е. ти си просто като другите пророци и пратеници. Тогава Аллах низпосла: „И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения, Аллах е всезнаещ, всемъдър“. '''По този начин Аллах премахна мъката на Своя пророк и го освободи от страховете му и отмени каквото сатаната беше внушил в думите, използвани по-горе относно техните богове в откровението му''': „Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ. (т.е. нечестен);  Те са само имена, които назовахте вие и предците ви, за които се отнасят думите „на когото пожелае и приеме“, т.е. как е възможно застъпничеството на техните богове да Го ползува?
Вестта достигна до сподвижниците на пророка, които бяха в Абисиния, като им беше съобщено, че кураишите са приели исляма, и така някои мъже започнаха да се завръщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при пратеника и каза: „Какво направи, Мухаммад? Ти прочете на тези хора нещо, което не съм ти донесъл от Аллах и ти каза нещо, което Той не ти е казал.“ Пратеникът сурово се натъжи и започна твърде много да се бои от Аллах. И така Аллах низпосла (откровение), понеже Той беше милостив към него, като го успокои и го просвети по въпроса, и му каза, че всеки пророк и пратеник преди него е желаел каквото и той е желаел, и е искал каквото и той е искал, и сатаната е вмъквал нещо в неговите желания, които той е имал на езика си. И тъй Аллах отмени каквото сатаната беше внушил и Аллах затвърди Своите стихове, т.е. ти си просто като другите пророци и пратеници. Тогава Аллах низпосла: „И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения, Аллах е всезнаещ, всемъдър“. '''По този начин Аллах премахна мъката на Своя пророк и го освободи от страховете му и отмени каквото сатаната беше внушил в думите, използвани по-горе относно техните богове в откровението му''': „Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедлив дележ. (т.е. нечестен);  Те са само имена, които назовахте вие и предците ви, за които се отнасят думите „на когото пожелае и приеме“, т.е. как е възможно застъпничеството на техните богове да Го ползува?
<BR>
<BR>
'''Когато отмяната на това, което сатаната беше сложил върху езика на пророка дойде от Аллах, кураишите казаха: „Мухаммад се е разкаял за това, което той каза спрямо положението на нашите богове към Аллах, променил го е и е донесъл нещо друго.“''' И ето двете думи, които сатаната беше сложил върху езика на пратеника, бяха в устата на всички многобожници и те станаха още по-враждебни към мюсюлманите и последователите на пратеника. В същото време онези от сподвижниците, които бяха напуснали Абисиния, когато чуха, че народът на Мекка е приел исляма, щом са се поклонили заедно с пратеника, чуха приближавайки Мека, че съобщението е било погрешно и никой от тях не влезе в града без обет за закрила или тайно. Тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато той не се премести в Медина и бяха при Бадр с него, бяха Утман б. Аффан… с жена си Рукая, дъщеря на пратеника и Абу Худайфа б. Утба с жена си Сахла дъщеря на Сухаил и още неколцина, всичко бяха 33 човека<ref name="Ishaq Satanic Verses">Ibn Ishaq, The Life of Muhammad: A Translation of Ishaq's Sirat Rasul Allah, Translated by A. Guillaume, Oxford University Press, Oxford, England, (Re-issued in Karachi, Pakistan, 1967, 13th impression, 1998) 1955, стр. 146-148.</ref>}}
'''Когато отмяната на това, което сатаната беше сложил върху езика на пророка дойде от Аллах, кураишите казаха: „Мухаммад се е разкаял за това, което той каза спрямо положението на нашите богове към Аллах, променил го е и е донесъл нещо друго.“''' И ето двете думи, които сатаната беше сложил върху езика на пратеника, бяха в устата на всички многобожници и те станаха още по-враждебни към мюсюлманите и последователите на пратеника. В същото време онези от сподвижниците, които бяха напуснали Абисиния, когато чуха, че народът на Мекка е приел исляма, щом са се поклонили заедно с пратеника, чуха приближавайки Мека, че съобщението е било погрешно и никой от тях не влезе в града без обет за закрила или тайно. Тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато той не се премести в Медина и бяха при Бадр с него, бяха Утман б. Аффан… с жена си Рукая, дъщеря на пратеника и Абу Худайфа б. Утба с жена си Сахла дъщеря на Сухаил и още неколцина, всичко бяха 33 човека<ref name="Ishaq Satanic Verses">Ibn Ishaq, The Life of Muhammad: A Translation of Ishaq's Sirat Rasul Allah, Translated by A. Guillaume, Oxford University Press, Oxford, England, (Re-issued in Karachi, Pakistan, 1967, 13th impression, 1998) 1955, стр. 146-148.</ref>}}


===Ал Табари===
===[[Ал Табари]]===


{{Quote|{{Tabari|6|стр. 107-112}}|<center>''Сатаната подмята фалшиво откровение на Пратеника от Езика на Аллах''</center>
{{Quote|{{[[Ал Табари]]|6|стр. 107-112}}|<center>''Сатаната подмята фалшиво откровение на Пратеника от Езика на Аллах''</center>
<BR>
<BR>
Пратеникът на Аллах копнееше за благоденствието на своя народ и желаеше да постигне помирение с тях по всички възможни начини. Казано е, че той е искал да намери начин да стори това и се е случило следното.
Пратеникът на Аллах копнееше за благоденствието на своя народ и желаеше да постигне помирение с тях по всички възможни начини. Казано е, че той е искал да намери начин да стори това и се е случило следното.
Ред 125: Ред 127:
"А нима не виждате какво са Лат и Озза,  и също – третото Манат? Какво? Нима за вас е мъжкото потомство, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедливо деление. Те са само имена, които бяха измисление от вас и предците ви., и т.н"<ref> "The Life of Mahomet", Volume 2, pp. 150 - 152, by W. Muir, quoting "Kitab al-Wakidi", published in London.</ref>}}
"А нима не виждате какво са Лат и Озза,  и също – третото Манат? Какво? Нима за вас е мъжкото потомство, а пък за Него – женското? Това тогава е несправедливо деление. Те са само имена, които бяха измисление от вас и предците ви., и т.н"<ref> "The Life of Mahomet", Volume 2, pp. 150 - 152, by W. Muir, quoting "Kitab al-Wakidi", published in London.</ref>}}


==Tafsir==
==Тафсир(тълкувание на Корана)==
 
===Al-Jalalayn===


{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2FTafasir.asp%3FtMadhNo%3D0%26tTafsirNo%3D74%26tSoraNo%3D22%26tAyahNo%3D52%26tDisplay%3Dyes%26UserProfile%3D0%26LanguageId%3D2|2=2013-03-26}} Surah 22 Ayah 52-53]<BR>Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought|2=And We did not send before you any messenger (rasūl) — this is a prophet who has been commanded to deliver a Message — or prophet (nabī) — one who has not been commanded to deliver anything — but that when he recited [the scripture] Satan cast into his recitation, what is not from the Qur’ān, but which those to whom he [the prophet] had been sent would find pleasing. The Prophet (s) had, during an assembly of the [men of] Quraysh, after reciting the [following verses from] sūrat al-Najm, Have you considered Lāt and ‘Uzzā? And Manāt, the third one? [53:19-20] added, as a result of Satan casting them onto his tongue without his [the Prophet’s] being aware of it, [the following words]: ‘those are the high-flying cranes (al-gharānīq al-‘ulā) and indeed their intercession is to be hoped for’, and so they [the men of Quraysh] were thereby delighted. Gabriel, however, later informed him [the Prophet] of this that Satan had cast onto his tongue and he was grieved by it; but was [subsequently] comforted with this following verse that he might be reassured [of God’s pleasure]: thereat God abrogates, nullifies, whatever Satan had cast, then God confirms His revelations. And God is Knower, of Satan’s casting of that which has been mentioned, Wise, in His enabling him [Satan] to do such things, for He does whatever He will.<BR><BR>That He may make what Satan has cast a trial, a test, for those in whose hearts is a sickness, dissension and hypocrisy, and those whose hearts are hardened, namely, the idolaters, [hardened] against acceptance of the truth. For truly the evildoers, the disbelievers, are [steeped] in extreme defiance, [in] a protracted feud with the Prophet (s) and the believers, for his tongue uttered mention of their gods in a way that pleased them, and yet this was later nullified.}}
===Ал-Джалалаин===


{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2FTafasir.asp%3FtMadhNo%3D0%26tTafsirNo%3D74%26tSoraNo%3D22%26tAyahNo%3D52%26tDisplay%3Dyes%26UserProfile%3D0%26LanguageId%3D2|2=2013-03-26}} Тълкувание на Сура 22 Аят 52-53]<BR>Тафсир от Ал-Джалалаин превод - Feras Hamza, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought|2=И Ние не изпратихме преди теб никой пратеник (расул) – това е пророк, '''на когато е наредено да достави Послание – или пророк – човек, на когото не е наредено да достави нищо – но когато той рецитираше [писанието] сатаната внуши в неговото рецитиране, нещо, което не беше от Корана, но което щеше да се хареса на тези, при които той [пророкът] беше пратен. Пророкът по време на събранието на [мъжете] кураиши, след рецитирането на [следващите стихове от] сурат ал-Наджм, Нима не виждате Лат и Узза? И Манат, третото? [53:19-20] добави, като следствие от това, че сатаната сложи на езика му без неговото [на Пророка] осъзнаване, [следните думи]: „тези са високо-летящите жерави''' '''и наистина трябва да се надяваме на тяхното застъпничество'''“, '''и така те [мъжете-кураиши] твърде се зарадваха от това.''' Обаче Гавриил по-късно му съобщи [на Пророка] това, което сатаната беше сложил на езика му и той много се наскърби от това; но беше [впоследствие] успокоен от следния стих, който можеше да му вдъхне отново увереност [за благоразположението на Аллах]: ето защо Аллах премахва, отменя намесата на сатаната, после Аллах потвърждава Своите знамения. '''<big>''Аллах е Всезнаещ, за намесата на сатаната в това, което беше споменато, Всемъдър като му позволи [на сатаната] да направи това, понеже Той върши каквото пожелае.''</big>'''
За да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези, в чиито сърца има болест, раздори и лицемерие, и за онези, чиито сърца са корави – а именно – идолопоклониците, [закоравели] срещу приемането на истината. Понеже наистина злосторниците, [[Угнетители и неверници според Корана|неверниците]], са [потопени] в крайно неподчинение, [в] продължителна вражда с Пророка и вярващите, понеже неговият език изрече споменаване на техните богове по начин, който им хареса, и все пак това беше отменено по-късно.
}}


==Източници==
==Източници==
{{reflist}}
{{reflist}}
[[Category:Не завършени статии]]
[[Category:Завършени статии]]
[[Category:Коран]]
[[Category:Коран]]

Навигация