Сира

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сира или Сират Расул Аллах (سيرة رسول الله "Биография на Пратеника на Аллах"), заедно с Корана и Сунната( сборника с достоверни хадиси) се наричат трилогията на исляма, като върху тези текстове се основават всички ислямски закони и традиции, включително петте стълба. Сравнено пропорциянално по страници, приблизително 14% от текстовата доктрина на исляма се намира в Корана. Сирата съдържа 26%, а Хадисите държат 60%.

"Сират Расул Аллах" е колекция от устни предания, в хронологичен ред, формиращи най-ранните и най-точно биографията на Мухаммад. Авторът на тази биографични писание е арабския мюсюлмански историк от Медина, Мохамед ибн Исхак ибн Йашар (по-известен като Ибн Исхак, 704-770). Сира е имала главно влияние и върху цялата последваща мюсюлманска историография.

Работата на Ибн Исхак е оцеляла чрез тази на неговите редактори, най-вече Ибн Хишам и Ибн Джарир ал-Табари. Според ислямския учен Фред Донър от Университета в Чикаго, материалите в ревютата на ибн Хишам и ал-Табари са "почти същите".[1]Въпреки това, някои материали, открити в ал-Табари, не са запазени от ибн Хишам. Например ал-Табари включва епизода на сатанинските стихове, докато ибн Хишам не го прави.[2][3]

Макар че не е харесван от малцинство мюсюлмани, които са смутени дори от цензурираните разкази за живота на Мухаммад, мнозинството от ислямските учени, одобряват Сира на Ибн Исхак и тези на Ибн Хишам, Табари и Ибн Саад.

Тази страница е включена в ядрото на статията: Ислямът и свещените му книги, която служи като отправна точка за всеки, който иска да научи повече за тази тема


За теглене на английски език

Външни линкове(английски език)

Източници

  1. Donner, Fred McGraw (1998). Разкази от ислямски произход: началото на ислямското историческо писане. Darwin Press. стр. 132. ISBN 9780878501274
  2. Raven, Wim, Сира и Корана – Ибн Исхак и неговите редактори, Енциклопедия на Корана. Ed. Jane Dammen McAuliffe. Глава 5. Leiden, Холандия: Brill Academic Publishers, 2006г. , стр.29-51.
  3. Cf., Ибн Исхак [Guillaume's reconstruction, at 165-167] и Ал Табари [SUNY edition, at VI: 107-112]