Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62): Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
 
(Не са показани 26 междинни версии от 2 потребители)
Ред 73: Ред 73:
{{Quote|1=[http://altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=74&tSoraNo=2&tAyahNo=62&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Сура 2 Аят 62]<BR>Тафсир ал-Джалалайн, превод на англ. език: Ферас Хамза, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought|2='''Със сигурност тези, които вярват, [които са вярвали] преди в пророците''', и тези от юдейството, юдеите и християните и сабианците, християнска или юдейска секта, който '''от тях вярва в Бог и в Последния ден, по времето на нашия Пророк, и извършва праведни дела съгласно Закона, който му е даден''' — тяхната заплата, тоест наградата за техните дела, е при техния Господ и няма да ги сполети страх, нито ще скърбят ( [единственото] лице на глаголите „амана“( āmana), „вярва“ и „амила (amila) „изпълнява“, има се предвид формата в [единствено число] на човек, „който и да е“, но в това, което идва след това [от местоименията в множествено число] неговото [множествено число] значение [се взема предвид]).}}
{{Quote|1=[http://altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=74&tSoraNo=2&tAyahNo=62&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Сура 2 Аят 62]<BR>Тафсир ал-Джалалайн, превод на англ. език: Ферас Хамза, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought|2='''Със сигурност тези, които вярват, [които са вярвали] преди в пророците''', и тези от юдейството, юдеите и християните и сабианците, християнска или юдейска секта, който '''от тях вярва в Бог и в Последния ден, по времето на нашия Пророк, и извършва праведни дела съгласно Закона, който му е даден''' — тяхната заплата, тоест наградата за техните дела, е при техния Господ и няма да ги сполети страх, нито ще скърбят ( [единственото] лице на глаголите „амана“( āmana), „вярва“ и „амила (amila) „изпълнява“, има се предвид формата в [единствено число] на човек, „който и да е“, но в това, което идва след това [от местоименията в множествено число] неговото [множествено число] значение [се взема предвид]).}}


====Maariful Quran====
====Маарифул Коран====


{{Quote|1=[http://islamicstudies.info/maarif/surah2.htm Surah 2 Ayah 62]<BR>Maulana Mufti Mohammad Shafi, trans. Prof. Muhammad Hasan Askari & Prof. Muhammad Shamim|2=In order to dispel such a misgiving, the present verse lays down a general principle: no matter how a man has been behaving earlier, so long as he submits himself fully to the commandments of Allah in his beliefs and in his deeds both, he is acceptable to Allah, and will get his reward. '''It is obvious enough that after the revelation of  the  Holy  Qur'an, which  is  the last  message  of  Allah, perfect obedience to Allah can only mean accepting Islam and following the Last Prophet Muhammad'''.
{{Quote|1=[http://islamicstudies.info/maarif/surah2.htm Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Маулана мюфтия Мохаммад Шафи, превод на англ. език: проф. Мухаммад Хасан Аскари и проф. Мухаммад Шамим|2=За да се разсеят подобни опасения, разглежданият аят поставя общ принцип: без значение как се е държал човек по-рано, стига да се е подчинил изцяло на заповедите на Аллах в своите вярвания и в делата си, той ще бъде приет от Аллах и ще получи наградата си. '''Достатъчно очевидно е, че след откровението на Свещения Коран, което е последното послание на Аллах, съвършеното покоряване пред Аллах може да означава единствено приемане на исляма и следване на последния пророк Мухаммад'''.


One might also ask why the verse mentions the Muslims, for if it is an invitation  to Islam, there is no  need to extend the invitation to those who have already accepted Islam. But if we keep in mind the richly concentrated style of the Holy Qur'an,and try to look beyond the literal sense of  the words  into the implications  and suggestions contained in the verse, we would find that the inclusion of  the Muslim factor has added a new dimension to the meaning. It is es if a king should,in a similar situation,say that his laws are impartially applicable to all his subjects, and that whosoever obeys them shall receive his reward for obedience irrespective of whether he has earlier been a friend or a foe.
Някой може също да попита защо този стих говори за мюсюлманите, понеже ако това представлява покана за приемане на исляма, тогава няма нужда да се отправя поканата към тези, които вече са го приели. Но ако вземем предвид изцяло концентрирания стил на Свещения Коран и се опитаме да погледнем отвъд буквалния смисъл на думите във внушенията и предположенията, съдържащи се в стиха, ще открием, че включването на мюсюлманския фактор е добавило ново измерение на значението. Това е все едно някой крал в подобна ситуация да каже, че неговите закони са безпристрастно приложими за всичките му поданици и че всеки, който им се подчинява, ще получи наградата си за покорството, независимо дали по-рано е бил приятел или враг.


'''We had better dispel another misunderstanding which is likely to arise from the wordings of the present verse -- and, which is actually being promoted by certain 'modernizers'. The verse mentions only two articles of  faith of  the Islamic creed -- faith in Allah and faith in the Day of Judgment. This should not be taken to mean that in order to attain salvation it is enough to have faith only in Allah and in the Day of Judgment. Fcr, the Holy Qur'an  repeatedly declares that he who does not believe in the prophets, in angels and in the Books of Allah is not a Muslim'''. Faith in Allah is the first article in the Islamic creed, while faith in the Day of Judgment is the last. By  mentioning  only these two, the verse  intends to say in a succinct manner  that it is necessary to have faith in all the articles of the creed, from the first to the last. Moreover, it is through the prophets and the Books of Allah alone that man  can acquire any  knowledge  of  the  essence  and the attributes of Allah and of what is to happen on the Day of Judgment, while  the Books  of  Allah  are revealed to  the  prophets through  an angel. So, it is not possible to have faith in Allah  and the Day  of Judgment until and unless one has faith in the angels, in the Books of Allah and in the prophets.}}
'''По-добре е да разсеем едно друго недоразумение, което вероятно ще възникне от формулировките на настоящия стих - и което всъщност се популяризира от някои „новатори“. В аята се споменават само две точки от вярата на ислямското вероизповедание - вярата в Аллах и вярата в Съдния ден. Това не трябва да се възприема така, че за да се постигне спасение, е достатъчно да се притежава вяра единствено в Аллах и в Съдния ден. Защото Свещеният Коран многократно заявява, че който не вярва в пророците, в ангелите и в Книгите на Аллах, не е мюсюлманин'''. Вярата в Аллах е първият член на ислямското вероизповедание, докато вярата в Съдния ден е последният. Като споменава само тези два члена, стихът иска да покаже накратко, че е необходимо да имаме вяра във всички членове на вярата, от първия до последния. Нещо повече, само чрез пророците и Книгите на Аллах човек може да придобие всяко познание за същността и свойствата на Аллах и за онова, което трябва да се случи в Съдния ден, като Книгите на Аллах се разкриват на пророците чрез ангел. И така, не е възможно да имаме вяра в Аллах и в Съдния ден, щом и освен ако някой не вярва в ангелите, в Книгите на Аллах и в пророците.}}


Response to "modernizers" in the footnotes to the commentary:  
Отговор към „новаторите/модерните“ в бележките под линия към коментара:  


{{Quote|1=[http://islamicstudies.info/maarif/surah2.htm Surah 2 Ayah 62]<BR>Maulana Mufti Mohammad Shafi, trans. Prof. Muhammad Hasan Askari & Prof. Muhammad Shamim|2=23.Contrary to the flaccid fancies of some "modernizers" who are very happy with  themselves  over  their  "liberalism" and  "tolerance", the  present verse does not open the way to salvation for each and every "man of good will" irrespective of  the creed he follows. If one reads the verse in its proper context and along with other relevant verses of the Holy Qur'an, one will easily see that the verse, in fact, promises salvation in the other world only  to those who accept  Islam. It is  a n  invitation to  Islam extended to the Jews, the Christians, the Sabeans and, as a matter of fact, to the followers of all possible religions, and even to non-believers -- specific names only serve as examples.}}
{{Quote|1=[http://islamicstudies.info/maarif/surah2.htm Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Маулана мюфтия Мохаммад Шафи, превод на англ. език: проф. Мухаммад Хасан Аскари и проф. Мухаммад Шамим|2=23.Противно на захаросаните фантазии на някои „новатори“, които са много доволни от себе си заради своя „либерализъм“ и „толерантност“, настоящият стих не отваря пътя към спасение за всеки „човек с добра воля“, независимо от вероизповеданието, което следва. Ако някой прочете стиха в подходящия му контекст и заедно с другите съответстващи му стихове от Свещения Коран, лесно ще види, че аятът всъщност обещава спасение в другия свят само на тези, които приемат исляма. Това е покана за приемане на исляма, отправена към юдеите, християните, сабианците и, всъщност, към последователите на всички възможни религии и дори към невярващите - конкретните назовавания служат само за пример.}}


====Biyan-ul-Quran====
====Биян-ул-Коран====


{{Quote|[http://tanzeem.org/online/dorah/005-Al%20Baqara%2047-82.pdf Surah 2 Ayah 62]<BR>Dr. Israr Ahmed, Biyan-ul-Quran|'''''Some wrong headed and evil mongers'' in our time have tried to deceive people arguing erroneously from this  ayah. They say that to achieve salvation one does not need to believe in the Prophet Muhammad (SAW) and the two articles of faith discussed here i.e. belief in Allah (SWT) and in the hereafter, are enough for ones salvation'''. On the other hand this ayah makes it clear that it is not giving the detail of all the articles of faith which one should believe in. Those are mentioned elsewhere at numerous places. In fact this ayah clarifies the misconception that the Jews had, that they are the chosen ones and only they would enter the Paradise. On the contrary Allah (SWT) says that your salvation does not depend upon your lineage or your race but on the basis whether you are righteous or not.
{{Quote|[http://tanzeem.org/online/dorah/005-Al%20Baqara%2047-82.pdf Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Д-р Исрар Ахмед, Биян-ул-Коран|'''Някои объркани и зли продажници се опитаха в наши дни да заблудят хората, като тълкуват погрешно този аят. Те казват, че за да се постигне спасение, не е необходимо да се вярва в Пророка Мухаммад (мир нему), а двата члена на вярата, обсъдени тук, т.е. вярата в Аллах (Слава Нему Всевишния) и в отвъдното, са достатъчни за спасението на хората'''. От друга страна, този аят ясно показва, че не дава подробности за всички членове на вярата, в които човек трябва да вярва. Те са споменати другаде на много места. Всъщност този аят изяснява погрешното схващане, което юдеите са имали, че те са избраните и само те ще влязат в рая. Напротив, Аллах казва, че вашето спасение не зависи от вашия произход или раса, а от това дали сте праведни или не.  


As far as the belief in Prophet Muhammad (SAW) is concerned, we would like to point out the fact that, in the sixth ruku of this surah, Allah (SWT) invites the Jews to accept Islam by believing in the Prophethood of Muhammad (SAW) in order to achieve salvation and eternal bliss. '''So how can it be that the belief of a person is complete without believing in Prophet Muhammad (SAW). The context of this ayah clarifies that those people who were Jews, Christians or Sabians, and followed their own Prophet before the advent of Prophet Muhammad (SAW) and they believed in Allah (SWT) and the hereafter, did righteous deeds will have their rewards from Allah (SWT). But once Allah (SWT) revealed Qur’an to Prophet Muhammad (SAW), it has become incumbent on a person to believe in him and the last revealed Book, along with other articles of faith'''.}}
Що се отнася до вярата в Пророка Мухаммад, бихме искали да посочим факта, че в шестия параграф (руку) на тази сура Аллах приканва юдеите да приемат исляма, като повярват в пророчеството на Мухаммад (МН), за да постигнат спасение и вечно блаженство. '''И така, как е възможно да се твърди, че вярата на човек е пълна без да е повярвал в Пророка Мухаммад? Контекстът на този аят пояснява, че онези хора, които са били юдеи, християни или сабианци и са следвали собствения си пророк преди появата на Пророка Мухаммад, вярвали са в Аллах и отвъдното, вършили са праведни дела – те ще получат наградата си от Аллах. Но след като Аллах разкри Корана на Пророка Мухаммад, е станало задължение на човека да повярва в него и в последната разкрита Книга, наред с другите членове на вярата.'''.}}


====Dawat ul Quran====
====Дауат ул Коран====


{{Quote|[http://islamicstudies.info/dawat/surah2.htm Surah 2 Ayah 62]<BR>Shams Pirzada, Dawat ul Quran, trans. Abdul Karim Shaikh|Another very important point must be made clear here. '''It would be wrong to interpret the verse as implying that salvation depends upon virtuous conduct alone'''.According to such a view , one who observed one’s own religion, believed in Allah and the Hereafter and was righteous in deeds deserved salvation. '''This interpretation, however is farthest from the teachings of Quran and amounts to introducing an unjustifiable change in it'''. In this verse, the details of true belief, faith and righteous conduct are not being explained at all; they are mentioned in other places in Quran. '''Allah recognizes no belief or faith which does not accept that Prophet Muhammad(PBUH) is the last prophet of Allah and Quran is his true (undistorted) book'''. Without this belief, righteous conduct is of no avail because righteousness itself is determined by the observance of Muhammad’s shariah (pbuh). Quran is replete with such teachings, for example Surah-al-Baqarah has this as the central theme: it invites people to believe in revelation of the Quran and the prophethood of Muhammad(pbuh). This point is repeatedly stressed in many places in Quran, Allah says
{{Quote|[http://islamicstudies.info/dawat/surah2.htm Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Шамс Пирзада, Дауат ул Коран, превод на англ. език: Абдул Карим Шейх|Тук трябва да се изясни още един много важен момент.''' Би било погрешно да се тълкува посланието на този стих така, че спасението да зависи само от добродетелното поведение.''' Според това мнение, човек, който спазва собствената си религия, вярва в Аллах и отвъдното и е праведен в делата си, заслужава спасение. '''Това тълкувание обаче е отдалечено в най-голяма степен от учението на Корана и води до въвеждане на неоправдани промени в него.'''. В този стих изобщо не се обясняват подробности за истинската вяра, религия и праведно поведение; те се споменават на други места в Корана. '''Аллах не признава никоя вяра или религия, която не приема, че пророкът Мухаммад (мир нему) е последният пророк на Аллах и Коранът е Неговата истинска (неизопачена) книга'''. Без тази вяра праведното поведение няма полза, тъй като самата праведност се определя от спазването на Мухаммадовия шариат. Коранът е изпълнен с подобни поучения, например Сура-ал-Бакара има за основна тема следното: приканват се хората да повярват в откровението на Корана и пророчеството на Мухаммад (мир нему). Тази позиция е неведнъж подчертавана на много места в Корана, Аллах казва:


With Allah, the accepted religion is Islam (Al-e-Imran 19)
При Аллах приетата религия е ислямът (Ал-е-Имран 19)
Any person who will seek any religion other than Islam, it will not be accepted and he will be among the losers in the Hereafter (Al-e-Imran 85)}}
Всеки човек, който потърси друга религия, различна от исляма, няма да бъде приет и той ще бъде при губещите в отвъдното (Ал-е-Имран 85).}}


====Reliance of the Traveller====
====Упованието на пътешественика====


{{Quote|[https://archive.org/details/RelianceOfTheTraveller-TheClassicManualOfIslamicSacredLawumdat Reliance of the Traveller: A Classic Manual of Islamic Sacred Law]<BR>Ahmad ibn Naqib al-Misri, Edited and Translated by Nuh Ha Mim Keller (pp. 848-849)|Suddi states that (2:62) was revealed about the former companions of Salman the Persian when he mentioned them to the Prophet, relating how they had been, saying, "They used to pray, fast, and believe in you, and testify that you would be sent as a prophet." When he had finished praising them, '''the Prophet replied, "Salman, they are the denizens of hell," which came to discomfit Salman greatly, and so Allah revealed (2:62)'''.
{{Quote|[https://archive.org/details/RelianceOfTheTraveller-TheClassicManualOfIslamicSacredLawumdat Упованието на пътешественика: класически наръчник по ислямско свещено право (Англ.)]<BR>Ахмад ибн Накиб ал-Мисри, редактиран и преведен на англ. език от Нух Ха Мим Келер (стр. 848-849)|Суди твърди, че (2:62) е разкрит за бившите другари на Салман Персиеца и когато той е разказвал на Пророка за тях, е рекъл: „Те се молеха, постеха и вярваха в теб и свидетелстваха, че ти ще бъдеш изпратен като пророк.“ Когато той приключи с похвалите си за тях, '''Пророкът отговори: „Салман, те са обитатели на ада“, което твърде много разстрои Салман и така Аллах разкри (2:62)'''.


The faith of the Jews was that of whoever adhered to the Torah and the sunna of Moses until the coming of Jesus. When Jesus came, whoever held fast to the Torah and the sunna of Moses without giving them up and following Jesus was lost.
Вярата на юдеите беше да се придържат към Тората и Сунната на Мойсей до идването на Иисус. Когато Иисус дойде, който се е държал здраво за Тората и Сунната на Мойсей, като не ги оставил и не е последвал Иисус, е бил погубен.


The faith of the Christians was that whoever adhered to the Gospel and precepts of Jesus, their faith was valid and acceptable until the coming of Muhammad. Those of them who did not then follow Muhammad and give up the sunna of Jesus and the Gospel were lost.
Вярата на християните беше да се придържат към Евангелието и повелите на Иисус и тяхната вяра е валидна и приемлива до идването на Мухаммад. Тези от тях, които впоследствеие не последваха Мухаммад и не се отказаха от Сунната на Иисус и Евангелието, бяха погубени.


'''The foregoing is not contradicted by the hadith relating that (2:62) was followed by Allah revealing (3:85), for the hadith merely confirms that no one's way or spiritual works are acceptable unless they conform to the Sacred Law of Muhammad, now that he has been sent with it'''. As for people prior to this, anyone who followed the messenger of his own time was guided, on the right path, and was saved.}}
'''Гореизложеното не е в противоречие с хадиса за това, че (стих 2:62) е последван от откровение на Аллах (стих 3:85), защото въпросният хадис единствено потвърждава, че никой път или духовни дела не са приемливи, ако не отговарят на Свещения закон на Мухаммад, когато той вече е изпратен с него'''. Що се отнася до хората, живели преди това, всеки, който е следвал пратеника на своето време, е бил напътстван по правилния път и е спасен.}}


===Hadiths===
===Хадиси===


====Belief in Allah alone====
====Вяра единствено в Аллах====


2:62 makes it necessary to believe in Allah. And according to the Qur'an, believing in Allah alone is mandatory. Thus, "associating partners" with Allah is a sin that will not be forgiven.
Стих 2:62 от Корана превръща в необходимост вярата в Аллах. А и според Корана, да се вярва в Аллах е нещо задължително. Затова „да се приписват съдружници“ на Аллах представлява грях, който няма да бъде простен.


{{Quote|{{Quran|4|48}}|Surely '''Allah does not forgive that anything should be associated with Him''', and forgives what is besides that to whomsoever He pleases; and whoever associates anything with Allah, he devises indeed a great sin.}}
{{Quote|{{Quran|4|48}}|'''Аллах не прощава да се съдружава с Него''', но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.}}


Belief in the Christian Trinity is considered to be "associating partners" with Allah (i.e. polytheism), and the Qur'an specifically condemns the practice as blasphemy that will lead "disbelievers" to hell.
Вярата в християнската Троица се смята за „приписване на съдружници“ на Аллах (т.е. е политеизъм) и Коранът изрично и многократно осъжда тези християни за ада като богохулни „неверници“..


{{Quote|{{Quran|5|72}}|'''Certainly they disbelieve who say: Surely Allah, He is the Messiah, son of Marium'''; and the Messiah said: O Children of Israel! serve Allah, my Lord and your Lord. Surely '''whoever associates (others) with Allah, then Allah has forbidden to him the garden, and his abode is the fire'''; and there shall be no helpers for the unjust.}}
{{Quote|{{Quran|5|72}}|'''Бяха неверници онези, които рекоха: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам'''.” А Месията рече: “О, синове на Исраил, служете на Аллах - моя Господ и вашия Господ! За онзи, '''който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят'''. Угнетителите нямат закрилници.”}}


{{Quote|{{Quran|5|73}}|'''Certainly they disbelieve who say: Surely Allah is the third (person) of the three'''; and there is no god but the one Allah, and if they desist not from what they say, '''a painful chastisement shall befall those among them who disbelieve'''.}}
{{Quote|{{Quran|5|73}}|'''Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата'''.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И '''ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците'''.}}


Hadiths further explain what believing in Allah alone means, clarifying that it is "to testify that none has the right to be worshipped but Allah" and that "Muhammad is His Apostle".
По-нататък хадисите обясняват какво означава вярата единствено в Аллах, като поясняват, че това означава „да се свидетелства, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах“ и че „Мухаммад е Неговият Пратеник“.


{{Quote|{{Bukhari|1|2|50}}| "'''Do you know what is meant by believing in Allah Alone?'''" They replied, "Allah and His Apostle know better." Thereupon the Prophet said, "'''It means: 1. To testify that none has the right to be worshipped but Allah and Muhammad is Allah's Apostle'''. 2. To offer prayers perfectly 3. To pay the Zakat (obligatory charity) 4. To observe fast during the month of Ramadan. 5. And to pay Al-Khumus (one fifth of the booty to be given in Allah's Cause).}}
{{Quote|{{Bukhari|1|2|50}}| "'''Знаете ли какво означава да се вярва единствено в Аллах?'''" Те отговориха: „Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре“. Тогава Пророкът каза: "'''Това означава: 1. Да се засвидетелства, че никой няма правото да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах'''. 2. Съвършено да се извършват молитвите. 3. Да се плаща зекят (задължителна благотворителност) 4. Да се спазват постите в месеца Рамадан. 5. И да се плаща ал-хумус (една пета от плячката да бъде давана за делото на Аллах).}}


{{Quote|{{Bukhari|1|2|87}}| "'''Do you know what is meant by believing in Allah Alone?'''" They replied, "Allah and His Apostle know better." Thereupon the Prophet said, "('''That means to testify that none has the right to be worshipped but Allah and that Muhammad is His Apostle''', to offer prayers perfectly, to pay Zakat, to observe fasts during the month of Ramadan, (and) to pay Al-Khumus (one fifth of the booty to be given in Allah's cause)."}}
{{Quote|{{Bukhari|1|2|87}}| "'''Знаете ли какво означава да се вярва единствено в Аллах?'''" Те отговориха: „Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре“. Тогава Пророкът каза: "('''Това означава да се засвидетелства, че никой няма правото да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах''', да се извършват съвършено молитвите, да се плаща зекят, да се спазват постите в месеца Рамадан, (и) да се плаща ал-хумус (една пета от плячката да бъде давана за делото на Аллах).}}


====Christians and Jews thrown into hell====
====Християните и юдеите са хвърлени в ада====


The following narrations are taken from [[Sahih]] Muslim (Chapter 8: "Throwing of non-believers in Hell-fire for believers as divine grace and mercy"). They tell us some Muslims will earn their place in Paradise and be spared [[Hell]]-Fire by Allah on the Day of Resurrection as Christians and Jews take their place in hell.
Следните разкази са извлечени от Сахих [[Муслим]] (Глава 8: „Хвърлянето на неверниците в адския огън като божествена благодат и милост“). От тях научаваме, че някои мюсюлмани ще спечелят своето място в Рая и ще бъдат пощадени от адския огън от Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще направи така, че невинните християни и юдеи да заемат техните места и да бъдат хвърлени в ада.  


{{Quote|{{Muslim|37|6665}}|Abu Musa' reported that Allah's Messenger (may peace be upon him) said: When it will be the Day of Resurrection Allah would deliver to every Muslim a Jew or a Christian and say: That is your rescue from Hell-Fire.}}
{{Quote|{{Muslim|37|6665}}|Абу Муса разказва, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „Когато настъпи Денят на Възкресението, Аллах ще предостави на всеки мюсюлманин по един юдеин или християнин и ще каже: „Това е твоето спасение от адския огън“.}}


{{Quote|{{Muslim|37|6666}}|Abu Burda reported on the authority of his father that Allah's Apostle (may peace be upon him) said: No Muslim would die but Allah would admit in his stead a Jew or a Christian in Hell-Fire. 'Umar b. Abd al-'Aziz took an oath: By One besides Whom there is no god but He, thrice that his father had narrated that to him from Allah's Messenger (may peace be upon him).}}
{{Quote|{{Muslim|37|6666}}|Абу Бурда раказва от името на своя баща, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „Никой мюсюлманин няма да умре, но Аллах ще приеме на негово място някой юдеин или християнин в адския огън. Умар б. Абд ал-Азиз се закле: „В името на Единствения, освен Когото няма друг Бог , се заклевам три пъти, че неговият баща му е разказал това от Пратеника на Аллах (мир нему).}}


{{Quote|{{Muslim|37|6668}}|Abu Burda reported Allah's Messenger (may peace be upon him) as saying: There would come people amongst the Muslims on the Day of Resurrection with as heavy sins as a mountain, and Allah would forgive them and He would place in their stead the Jews and the Christians. (As far as I think), Abu Raub said: I do not know as to who is in doubt. Abu Burda said: I narrated it to 'Umar b. 'Abd al-'Aziz, whereupon he said: Was it your father who narrated it to you from Allah's Apostle (may peace be upon him)? I said: Yes.}}
{{Quote|{{Muslim|37|6668}}|Абу Бурда съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „В Деня на Възкресението ще дойдат хора от мюсюлманите с тежки като планина грехове, и Аллах ще им прости и ще постави на тяхно място юдеите и християните“. (По мое мнение), Абу Рауб каза: „Не знам кой се съмнява“. Абу Бурда каза: „Разказах го от името на ‘Умар б. ‘Абд ал-‘Азиз“, след което той каза: „Баща ти ли ти го разказа от Пратеника на Аллах (мир нему)?“ Аз казах: „Да.““}}


====Non-Muslim women used for sex====
====Жени-немюсюлманки, използвани за секс====


The following is reported in Ibn Majah, Ibn `Adi in the Kamil, and al-Bayhaqi in al-Ba`th wal-Nushur. It explains that some Christian and Jewish women, among others, will make it into Paradise after-all. But only as sex [[Slavery|slaves]] for Muslim men. Al-Suyuti marked its chain as “fair” (hasan) in al-Jami` al-Saghir (7989).<ref>Shaykh Gibril Haddad - [http://www.webcitation.org/64zXNO08I How Many Wives Will The Believers Have In Paradise?] - SunniPath.com, Question ID:4828</ref>
Следното се разказва от Ибн Маджа, от Ибн Ади в „Камил“ и от Ал-Байхаки в „Ал-Баат уал-Нушур“. Обяснява се, че в крайна сметка някои християнки и еврейки ще влязат наред с другите в Рая. Но само като секс-[[Робство|робини]] за мюсюлманските мъже. Ал-Суюти е обозначил своята верига като „добра“/(хасан) в Ал-Джами ал-Сагир (7989).<ref>Shaykh Gibril Haddad - [http://www.webcitation.org/64zXNO08I How Many Wives Will The Believers Have In Paradise?] - SunniPath.com, Question ID:4828</ref>


{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/64zXNO08I  Ibn Majah, Ibn `Adi in the Kamil, and al-Bayhaqi in al-Ba`th wal-Nushur]|2= Abu Umama said, Allah be well-pleased with him: The Messenger of Allah said, upon him blessings and peace:
{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/64zXNO08I  Ибн Маджа, Ибн Ади в „Камил“ и Ал-Байхаки в „Ал-Баат уал-Нушур“ (Англ)]|2= Абу Умама каза, Аллах да го благослови: „Пратеникът на Аллах рече, благословия и мир нему: „Никой не е допуснат от Всевишния Аллах да влезе в Рая, освен ако Всевишният Аллах не го ожени за седемдесет и две съпруги, две от тях са от райските девиците с големи очи, '''а седемдесетте от тях са неговото наследство от хората на адския огън''', привлекателността на всяка от тях никога не намалява, а неговата възбуда никога не отслабва.“}}


“None is made to enter Paradise by Allah Most High except Allah Most High shall marry him to seventy-two wives, two of them from the wide-eyed maidens of Paradise and '''seventy of them his inheritance from the People of Hellfire''', not one of them but her attraction never lags nor his arousal ever wanes.”}}
===Ислямски учени===


===Scholars===
====Юдеи и християни, които ще влязат в рая====
{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/2912 Кои са юдеите и християните, които ще влязат в рая? (Англ.)]<BR>Шейх Мухаммед Салилх Ал-Мунаджид, Ислям – Въпроси и отговори, Фетва номер 2912|Що се отнася до юдеите, тяхната религия означаваше да вярват в Таураат (оригиналната Тора) и да следват пътя на Муса (мир нему), докато не дойде ‘Ееса, след това този, който продължи да следва Тората и пътя на Муса и не ги остави и не последва Ееса, беше обречен. Що се отнася до християните, тяхната религия означаваше да вярват в Инджила (оригиналното Евангелие) и да следват законите на Ееса; който е правил това, е бил вярващ, чиято религия беше приемлива за Аллах, докато не дойде Мухаммад (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него), след това, който не последва Мухаммад (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) и не остави пътя на Ееса и Инджила, които е следвал преди, е станал обречен.}}


====Jews and Christians that will enter paradise====
====Отношението на исляма към другите религии====
{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/2912 Who are the Jews and Christians who will enter Paradise?]<BR>Sheikh Muhammed Salih Al-Munajjid, Islam Q&A, Fatwa No. 2912|As far as the Jews are concerning, their faith meant believing in the Tawraat (original Torah) and following the way of Moosa (peace be upon him) until ‘Eesa came, after which whoever continued to follow the Torah and the way of Moosa, and did not leave this and follow ‘Eesa, was doomed. As far as the Christians are concerned, their faith meant believing in the Injeel (original Gospel) and following the laws of ‘Eesa; whoever did this was a believer whose faith was acceptable to Allaah, until Muhammad (peace and blessings of Allaah be upon him) came, after which whoever did not follow Muhammad (peace and blessings of Allaah be upon him) and leave the way of ‘Eesa and the Injeel that he had been following before, was doomed.}}
{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/21534 Отношението на исляма към другите религии (Англ.)]<BR>Ислям – въпроси и отговори, Фетва номер 21534|Постановлението на исляма спрямо другите религии е, че всички те са или изфабрикувани и фалшиви, или са отменени.}}


====Attitude of Islam towards other religions====
====Неверници ли са християните?====
{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/21534 Attitude of Islam towards other religions]<BR>Islam Q&A, Fatwa No. 21534|The ruling of Islam concerning other religions is that they are all either fabricated and false, or abrogated.}}
{{Quote|1=[http://spa.qibla.com/issue_view.asp?HD=12&ID=592&CATE=10 Кафири ли са християните? Ако не, може ли една мюсюлманка да се омъжи за немюсюлманин? (Англ.)]<BR>Шейх Фараз Раббани, Кибла, Въпрос номер 592|2=Хората на Писанието са кафири и е задължително да се вярва, че те са такива, както е обяснено от Науауи. Налице е консенсус между учените по този въпрос заради ясното естество на текстовете, свързани с това. Християните от времето на Пророка (Аллах да го благослови и да му даде мир) вече са вярвали в Троицата, божествеността на Иисус (мир нему) и подобни неща.}}


====Are Christians disbelievers?====
====Постановления за юдеите и християните====
{{Quote|1=[http://spa.qibla.com/issue_view.asp?HD=12&ID=592&CATE=10 Are Christians Kafirs? Mushriks? If not, can a Muslim woman marry a non-Muslim?]<BR>Shaykh Faraz Rabbani, Qibla, Question ID:592|2=The People of the Book are kafirs, and it is obligatory to believe that they are so, as Imam Nawawi explains. There is scholarly consensus on this, because of the clear nature of the texts about this.The Christians at the time of the Prophet (Allah bless him & give him peace) already believed in the Trinity, the divinity of Jesus (peace be upon him), and such things.}}


====Ruling regarding Jews and Christians====
{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.islamweb.net%2Femainpage%2Findex.php%3Fpage%3Dshowfatwa%26Option%3DFatwaId%26Id%3D2924&date=2015-03-14 Какво е постановлението относно юдеите и християните понастоящем? Считат ли се за вярващи или за неверници? (Англ.)]<BR>Ислямуеб, Фетва номер 2924, 30-ти Август, 2010 г.|2=Коранът, Сунната и консенсусът между учените показват, че човек, който приеме друга религия, освен исляма, е неверник. Неговата вяра няма да бъде приета и в бъдещия живот той ще бъде сред губещите.<br>
…<br>
Налице е изричен текст, който казва, че Хората на Писанието, които не вярват в Мухаммад, или отричат пророчеството на някой друг пророк или тези, които свързват други божества с Аллах Всевишния, са неверници.<br>
…<br>
Всичко, което казахме по-горе, е безспорно в исляма; и всеки, който отрича или се съмнява в нещо от това, се счита за неверник. Ал-Каадхи Ияад съобщава за консенсуса на учените по този въпрос.<br>
Някои учени от Ханбали добавят, че този, който се съмнява в неверието на Хората на Писанието, става неверник.
}}


{{Quote|1=[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.islamweb.net%2Femainpage%2Findex.php%3Fpage%3Dshowfatwa%26Option%3DFatwaId%26Id%3D2924&date=2015-03-14 What is the ruling regarding Jews and Christians nowadays? Are they considered believers or disbelievers?]<BR>Islamweb, Fatwa No. 2924, August 30, 2010|2=The Quran, Sunnah and the consensus of scholars indicate that a man who embraces any religion other than Islam, is a disbeliever. His faith will not be accepted and, in the next life, he will be among those at loss<BR>. . .<BR>
==Заключение==
There is an explicit text that states that the People of the Book who do not believe in Muhammad, , or deny the Prophethood of any other Prophet, or those who associate deities with Allaah The Almighty, are disbelievers.<BR>. . .<BR>
Everything that we have mentioned above is indisputable in Islam; and, anyone who denies or doubts any of it is deemed a disbeliever. Al-Qaadhi ‘Iyaadh  reported the consensus of scholars on this matter.
Some Hanbali scholars have added that the one who doubts the disbelief of the People of the Book becomes a disbeliever}}


==Conclusion==
В Корана има много стихове, които обозначават християните и юдеите като невярващи и редица други, които изрично осъждат тях и другите неверници в ада. Налице е научен консенсус относно факта, че християните и юдеите се разглеждат от исляма като [[Кафир|'''кафири''']], поради „ясния характер на текстовете по този въпрос“.<br>


There are many verses in the Qur'an that label Christians and Jews as disbelievers, and numerous more that explicitly condemn them and other disbelievers to Hell. There is scholarly consensus on the fact that Christians and Jews are viewed by Islam as kafirs, because of "the clear nature of the texts about this".
Ако четете стих 2:62 в контекст, той се отнася само за онези християни, юдеи и сабианци, които са вярвали по своето време на своя пророк/пратеник.<br>


If you read verse 2:62 in context, it is referring only to those Christians, Jews, and Sabiens who believed in the time of their own Prophet/Messenger.
Всяко Откровение [[Отмяна на аяти с други (Насик)|'''отменяше предишното''']]. По този начин, след появата на пророка Мухаммад и исляма, никой човек не може да влезе в рая, освен ако не приеме Аллах като Бог, Мухаммад като последния Му пророк и Корана като последната книга с напътствия от Аллах.<br>


Each [[Revelation|Revelation]] abrogated the previous. Thus, after the advent of Prophet Muhammad and Islam, no individual can make it into Paradise unless they accept Allah as God, Muhammad as his last Prophet and the Qur'an as Allah's final book of guidance.
Ето откъде идва идеята, че небесните награди в исляма сега се дават изключително на мюсюлманите. Християните и юдеите може и да вярват само в един монотеистичен Бог, но те не вярват в „Неговия Пратеник“. Така те са осъдени на „изгарящия огън“.<br>


Therefore, the concept of Heavenly rewards in Islam are now exclusively offered to Muslims. Christians and Jews may believe in a single monotheistic god, but they do not believe in "His Messenger". Thus they are destined for the "burning fire".
Освен това немюсюлманките, които попаднат в рая, ще бъдат използвани като секс-робини само от вярващите мъже, мюсюлманите, като самите те ще бъдат пощадени от адския огън от Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще накара невинни християни и юдеи да заемат тяхното място и да бъдат хвърлени в ада.


Additionally, the non-Muslims who do make it into Paradise will only be used as sex-slaves by believing men, Muslims who themselves will be spared hell-fire by Allah on the Day of Resurrection only as a result of Christians and Jews taking their place in Hell.
==Вижте също==


==See Also==
* [[Повредеността на предишните Писания (Коран 2:79)]]
* [[„Който убие човек“ (Коран 5:32)]]
* [[Аллах, най-добрият измамник (Коран 3:54)]]
* [[Аллах не ви забранява (Коран 60:8)]]
* [[Бийте жените си или „отделете се от тях“ (Коран 4:34)]]
* [[Несправедливото отношение към съпругите (Коран 4:129)]]


{{Hub4|Heaven|Heaven}}
==Външни препратки на английски език==
*[[Misrepresentations of Islamic Scripture]]


==External Links==
*[{{Reference archive|1=http://www.answeringmuslims.com/2010/10/salvation-for-non-muslims-reconciling.html|2=2012-09-14}} Спасение за немюсюлманите? За 2:62 и 3:85]


*[{{Reference archive|1=http://www.answeringmuslims.com/2010/10/salvation-for-non-muslims-reconciling.html|2=2012-09-14}} Salvation for non-Muslims? Reconciling 2:62 and 3:85] ''- Answering Muslims''
<br />


<br />
==Източници==
==References==
{{reflist}}
{{reflist}}
   
   


[[Category:Не завършени статии]]
[[Category:Завършени статии]]

Текуща версия към 13:06, 21 февруари 2024

Dshd.png

Тази статия анализира твърдението на апологетите, често използвано от Мюсюлманска общност Ахмадия, че според исляма християните и евреите, които се придържат към своята вяра, ще влязат в Рая заедно с мюсюлманите. Тя също така обяснява какво всъщност казват ислямските текстове за християните и евреите в Отвъдното.

Коран

2:62

Този стих често се цитира в опит да се докаже, че ислямът е толерантен и включващ други религии, тъй като изглежда предполага, че християни, евреи и мюсюлмани всички ще бъдат допуснати в рая.

Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
Коран 2:62

Други

Коран 5:69

По-малко цитиран, но доста сходен като значение на предходния стих е следният:

Вярващите и юдеите, и сабеите, и християните - които [от тях] повярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела - наистина за тях не ще има страх и не ще скърбят.
Коран 5:69

Анализ

Коран

Мухаммад

Коранът определя като предмет на исляма това да се вярва в Аллах и на всички Негови пратеници (пророци). В това число и на пророка Мухаммад. Според Корана, когато Моисей е дошъл с Тората, е било необходимо да бъде следван, когато Иисус е дошъл с Инджила (Новия завет), е било необходимо да се изоставят законите на Мойсей и да се следва Него. И накрая, когато Мухаммад е дошъл с Корана, е станало необходимо да се напусне учението на Иисус и да се последва исляма.

и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб , и в отвъдния живот са убедени. Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите.
Коран 2:4–5
Кажи: “О, хора на Писанието, вие сте без опора, докато не спазите Тората и Евангелието, и низпосланото ви от вашия Господ. И у мнозина измежду им низпосланото на теб от твоя Господ увеличава тяхното престъпване и неверие. И не скърби за неверниците!.
Коран 5:68
На тези, които повярваха в Аллах и в Неговите пратеници, и не отделяха никого измежду тях, Той ще им даде наградите. Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 4:152

Няколко стиха изрично определят „вярващите“ като тези, които приемат пророчеството на Мухаммад. На „неверниците“, които не го направят, им се казва, че грешат и са осъдени на „изгарящия огън“.

Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.” И рекоха: “Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.”
Коран 2:285
О, вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник,и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.
Коран 4:136
А за онези, които не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник - Ние сме приготвили за неверниците пламъци.
Коран 48:13

Ислямът

Коранът заявява ясно, че никоя религия, освен исляма, няма да бъде приета от Аллах в Отвъдното.

Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах - Аллах бързо прави равносметка.
Коран 3:19
А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.
Коран 3:85

Ако приемем тълкуванието на стих 2:62, представено от апологетите, би означавало да приемем също и че Коранът съдържа в себе си едно крещящо противоречие. Но както и повечето мюсюлмани са наясно, това вече не е противоречие, ако се вземе под внимание доктрината за отмяна на аяти с други (Насик).

Коментари

По-долу е поместено какво казват Тафсир и Фикх за стих 2:62 и неговото значение.

Тафсир на Ибн Аббас

След това Аллах продължи, като изреди вярващите сред тях, казвайки: (Ето! Тези, които вярват) в Мойсей и всички останали пророци, те ще получат наградата си от своя Господ в рая; те няма да се страхуват вечно и няма да скърбят безкрайно. Казано е, че това означава: няма да ги сполети страх от мъченията в бъдещия живот, нито ще скърбят за нещо, което са оставили след себе си. И също така е казано, че това означава: те няма да се страхуват, когато смъртта е унищожена и адът е затворен. Тогава Той спомена онези, които не вярваха в Мойсей или в другите пророци, казвайки: (и тези, които са юдеи), които се отклониха от религията на Мойсей, (и християните) тези, които станаха християни (и сабейци), християнска секта, чиито членове се бръснат в средата на главите им, прочетете Евангелието, поклонете се на ангелите и кажете: „сърцата ни се върнаха (сабаат) при Аллах“, (който вярва) измежду тях (в Аллах и Последния ден и върши правда) в това, което е между тях и техния Господ, (със сигурност наградата им е при техния Господ и няма да ги сполети страх, нито ще скърбят).
Сура 2 Аят 62
Тафсир Ибн Аббас, преведен от Мокране Гезу, Кралски Ал-Байт Ислямски Институт

Тафсир на Ибн Катир

След като Аллах описа състоянието - и наказанието - на онези, които се противопоставят на Неговите заповеди, попадат в Неговите забрани и престъпват определените граници, като извършват забранени действия, той заявява, че по-ранните народи, които са били праведни и покорни, са получили наградата за своите добри дела. Така ще бъде до Съдния ден. Следователно, всеки, който следва неграмотния Пратеник и Пророк, ще придобие вечно щастие и няма да се страхува от това, което ще се случи в бъдеще, нито ще се натъжи за загубеното в миналото. По същия начин Аллах каза:

(Не се съмнявайте! Наистина, аулия‘та (приятелите) на Аллах няма да ги сполети страх, нито ще скърбят (10:62). Ангелите ще възвестяват на умиращите вярващи, както беше казано,

(Наистина, онези, които казват: „Нашият Господ е (само) Аллах“ и след това останат твърди, над тях ангелите ще се спуснат (по време на смъртта им) (казвайки): „Не се бойте, нито скърбете! Но получете радостната вест за Рая, който ви е обещан!“). (41:30)
Али бин Аби Таллах разказва от Ибн Аббас относно:

(Наистина, онези, които вярват и тези, които са евреи и християни, и сабианци, които вярват в Аллах и Последния ден), че Аллах е разкрил следния аят след това, (И който търси религия, различна от исляма, никога няма да бъде приет от Него, а в отвъдното той ще бъде един от губещите) (3:85).


Това изявление на Ибн Аббас показва, че Аллах не приема никакви дела или трудове от никого, освен ако не съответстват на закона на Мухаммад, т.е. след като Аллах е изпратил Мухаммад. Преди това всеки човек, който е следвал напътствията на своя пророк, е бил на правилния път, следвал е правилните напътствия и е бил спасен.

Когато Аллах изпрати Мухаммад като последния и окончателен Пророк и Пратеник за всички Чеда на Адам, от човечеството се изискваше да повярва в него, да му се покорява и да се въздържа от това, което им бе забранил; тези, които правят това, са истинските вярващи. Уммата на Мухаммад е била наречена „му‘минин“ (вярващи), поради дълбочината на тяхната вяра и увереност, а също и защото те са повярвали във всички предишни пророци и неща от невидимото.

Тафсир от Ал-Джалалайн

Със сигурност тези, които вярват, [които са вярвали] преди в пророците, и тези от юдейството, юдеите и християните и сабианците, християнска или юдейска секта, който от тях вярва в Бог и в Последния ден, по времето на нашия Пророк, и извършва праведни дела съгласно Закона, който му е даден — тяхната заплата, тоест наградата за техните дела, е при техния Господ и няма да ги сполети страх, нито ще скърбят ( [единственото] лице на глаголите „амана“( āmana), „вярва“ и „амила (amila) „изпълнява“, има се предвид формата в [единствено число] на човек, „който и да е“, но в това, което идва след това [от местоименията в множествено число] неговото [множествено число] значение [се взема предвид]).
Сура 2 Аят 62
Тафсир ал-Джалалайн, превод на англ. език: Ферас Хамза, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought

Маарифул Коран

За да се разсеят подобни опасения, разглежданият аят поставя общ принцип: без значение как се е държал човек по-рано, стига да се е подчинил изцяло на заповедите на Аллах в своите вярвания и в делата си, той ще бъде приет от Аллах и ще получи наградата си. Достатъчно очевидно е, че след откровението на Свещения Коран, което е последното послание на Аллах, съвършеното покоряване пред Аллах може да означава единствено приемане на исляма и следване на последния пророк Мухаммад.

Някой може също да попита защо този стих говори за мюсюлманите, понеже ако това представлява покана за приемане на исляма, тогава няма нужда да се отправя поканата към тези, които вече са го приели. Но ако вземем предвид изцяло концентрирания стил на Свещения Коран и се опитаме да погледнем отвъд буквалния смисъл на думите във внушенията и предположенията, съдържащи се в стиха, ще открием, че включването на мюсюлманския фактор е добавило ново измерение на значението. Това е все едно някой крал в подобна ситуация да каже, че неговите закони са безпристрастно приложими за всичките му поданици и че всеки, който им се подчинява, ще получи наградата си за покорството, независимо дали по-рано е бил приятел или враг.

По-добре е да разсеем едно друго недоразумение, което вероятно ще възникне от формулировките на настоящия стих - и което всъщност се популяризира от някои „новатори“. В аята се споменават само две точки от вярата на ислямското вероизповедание - вярата в Аллах и вярата в Съдния ден. Това не трябва да се възприема така, че за да се постигне спасение, е достатъчно да се притежава вяра единствено в Аллах и в Съдния ден. Защото Свещеният Коран многократно заявява, че който не вярва в пророците, в ангелите и в Книгите на Аллах, не е мюсюлманин. Вярата в Аллах е първият член на ислямското вероизповедание, докато вярата в Съдния ден е последният. Като споменава само тези два члена, стихът иска да покаже накратко, че е необходимо да имаме вяра във всички членове на вярата, от първия до последния. Нещо повече, само чрез пророците и Книгите на Аллах човек може да придобие всяко познание за същността и свойствата на Аллах и за онова, което трябва да се случи в Съдния ден, като Книгите на Аллах се разкриват на пророците чрез ангел. И така, не е възможно да имаме вяра в Аллах и в Съдния ден, щом и освен ако някой не вярва в ангелите, в Книгите на Аллах и в пророците.
Сура 2 Аят 62 (Англ.)
Маулана мюфтия Мохаммад Шафи, превод на англ. език: проф. Мухаммад Хасан Аскари и проф. Мухаммад Шамим

Отговор към „новаторите/модерните“ в бележките под линия към коментара:

23.Противно на захаросаните фантазии на някои „новатори“, които са много доволни от себе си заради своя „либерализъм“ и „толерантност“, настоящият стих не отваря пътя към спасение за всеки „човек с добра воля“, независимо от вероизповеданието, което следва. Ако някой прочете стиха в подходящия му контекст и заедно с другите съответстващи му стихове от Свещения Коран, лесно ще види, че аятът всъщност обещава спасение в другия свят само на тези, които приемат исляма. Това е покана за приемане на исляма, отправена към юдеите, християните, сабианците и, всъщност, към последователите на всички възможни религии и дори към невярващите - конкретните назовавания служат само за пример.
Сура 2 Аят 62 (Англ.)
Маулана мюфтия Мохаммад Шафи, превод на англ. език: проф. Мухаммад Хасан Аскари и проф. Мухаммад Шамим

Биян-ул-Коран

Някои объркани и зли продажници се опитаха в наши дни да заблудят хората, като тълкуват погрешно този аят. Те казват, че за да се постигне спасение, не е необходимо да се вярва в Пророка Мухаммад (мир нему), а двата члена на вярата, обсъдени тук, т.е. вярата в Аллах (Слава Нему Всевишния) и в отвъдното, са достатъчни за спасението на хората. От друга страна, този аят ясно показва, че не дава подробности за всички членове на вярата, в които човек трябва да вярва. Те са споменати другаде на много места. Всъщност този аят изяснява погрешното схващане, което юдеите са имали, че те са избраните и само те ще влязат в рая. Напротив, Аллах казва, че вашето спасение не зависи от вашия произход или раса, а от това дали сте праведни или не. Що се отнася до вярата в Пророка Мухаммад, бихме искали да посочим факта, че в шестия параграф (руку) на тази сура Аллах приканва юдеите да приемат исляма, като повярват в пророчеството на Мухаммад (МН), за да постигнат спасение и вечно блаженство. И така, как е възможно да се твърди, че вярата на човек е пълна без да е повярвал в Пророка Мухаммад? Контекстът на този аят пояснява, че онези хора, които са били юдеи, християни или сабианци и са следвали собствения си пророк преди появата на Пророка Мухаммад, вярвали са в Аллах и отвъдното, вършили са праведни дела – те ще получат наградата си от Аллах. Но след като Аллах разкри Корана на Пророка Мухаммад, е станало задължение на човека да повярва в него и в последната разкрита Книга, наред с другите членове на вярата..
Сура 2 Аят 62 (Англ.)
Д-р Исрар Ахмед, Биян-ул-Коран

Дауат ул Коран

Тук трябва да се изясни още един много важен момент. Би било погрешно да се тълкува посланието на този стих така, че спасението да зависи само от добродетелното поведение. Според това мнение, човек, който спазва собствената си религия, вярва в Аллах и отвъдното и е праведен в делата си, заслужава спасение. Това тълкувание обаче е отдалечено в най-голяма степен от учението на Корана и води до въвеждане на неоправдани промени в него.. В този стих изобщо не се обясняват подробности за истинската вяра, религия и праведно поведение; те се споменават на други места в Корана. Аллах не признава никоя вяра или религия, която не приема, че пророкът Мухаммад (мир нему) е последният пророк на Аллах и Коранът е Неговата истинска (неизопачена) книга. Без тази вяра праведното поведение няма полза, тъй като самата праведност се определя от спазването на Мухаммадовия шариат. Коранът е изпълнен с подобни поучения, например Сура-ал-Бакара има за основна тема следното: приканват се хората да повярват в откровението на Корана и пророчеството на Мухаммад (мир нему). Тази позиция е неведнъж подчертавана на много места в Корана, Аллах казва:

При Аллах приетата религия е ислямът (Ал-е-Имран 19)

Всеки човек, който потърси друга религия, различна от исляма, няма да бъде приет и той ще бъде при губещите в отвъдното (Ал-е-Имран 85).
Сура 2 Аят 62 (Англ.)
Шамс Пирзада, Дауат ул Коран, превод на англ. език: Абдул Карим Шейх

Упованието на пътешественика

Суди твърди, че (2:62) е разкрит за бившите другари на Салман Персиеца и когато той е разказвал на Пророка за тях, е рекъл: „Те се молеха, постеха и вярваха в теб и свидетелстваха, че ти ще бъдеш изпратен като пророк.“ Когато той приключи с похвалите си за тях, Пророкът отговори: „Салман, те са обитатели на ада“, което твърде много разстрои Салман и така Аллах разкри (2:62).

Вярата на юдеите беше да се придържат към Тората и Сунната на Мойсей до идването на Иисус. Когато Иисус дойде, който се е държал здраво за Тората и Сунната на Мойсей, като не ги оставил и не е последвал Иисус, е бил погубен.

Вярата на християните беше да се придържат към Евангелието и повелите на Иисус и тяхната вяра е валидна и приемлива до идването на Мухаммад. Тези от тях, които впоследствеие не последваха Мухаммад и не се отказаха от Сунната на Иисус и Евангелието, бяха погубени.

Гореизложеното не е в противоречие с хадиса за това, че (стих 2:62) е последван от откровение на Аллах (стих 3:85), защото въпросният хадис единствено потвърждава, че никой път или духовни дела не са приемливи, ако не отговарят на Свещения закон на Мухаммад, когато той вече е изпратен с него. Що се отнася до хората, живели преди това, всеки, който е следвал пратеника на своето време, е бил напътстван по правилния път и е спасен.
Упованието на пътешественика: класически наръчник по ислямско свещено право (Англ.)
Ахмад ибн Накиб ал-Мисри, редактиран и преведен на англ. език от Нух Ха Мим Келер (стр. 848-849)

Хадиси

Вяра единствено в Аллах

Стих 2:62 от Корана превръща в необходимост вярата в Аллах. А и според Корана, да се вярва в Аллах е нещо задължително. Затова „да се приписват съдружници“ на Аллах представлява грях, който няма да бъде простен.

Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.
Коран 4:48

Вярата в християнската Троица се смята за „приписване на съдружници“ на Аллах (т.е. е политеизъм) и Коранът изрично и многократно осъжда тези християни за ада като богохулни „неверници“..

Бяха неверници онези, които рекоха: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията рече: “О, синове на Исраил, служете на Аллах - моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”
Коран 5:72
Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците.
Коран 5:73

По-нататък хадисите обясняват какво означава вярата единствено в Аллах, като поясняват, че това означава „да се свидетелства, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах“ и че „Мухаммад е Неговият Пратеник“.

"Знаете ли какво означава да се вярва единствено в Аллах?" Те отговориха: „Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре“. Тогава Пророкът каза: "Това означава: 1. Да се засвидетелства, че никой няма правото да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах. 2. Съвършено да се извършват молитвите. 3. Да се плаща зекят (задължителна благотворителност) 4. Да се спазват постите в месеца Рамадан. 5. И да се плаща ал-хумус (една пета от плячката да бъде давана за делото на Аллах).
"Знаете ли какво означава да се вярва единствено в Аллах?" Те отговориха: „Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре“. Тогава Пророкът каза: "(Това означава да се засвидетелства, че никой няма правото да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах, да се извършват съвършено молитвите, да се плаща зекят, да се спазват постите в месеца Рамадан, (и) да се плаща ал-хумус (една пета от плячката да бъде давана за делото на Аллах).“

Християните и юдеите са хвърлени в ада

Следните разкази са извлечени от Сахих Муслим (Глава 8: „Хвърлянето на неверниците в адския огън като божествена благодат и милост“). От тях научаваме, че някои мюсюлмани ще спечелят своето място в Рая и ще бъдат пощадени от адския огън от Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще направи така, че невинните християни и юдеи да заемат техните места и да бъдат хвърлени в ада.

Абу Муса разказва, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „Когато настъпи Денят на Възкресението, Аллах ще предостави на всеки мюсюлманин по един юдеин или християнин и ще каже: „Това е твоето спасение от адския огън“.“
Абу Бурда раказва от името на своя баща, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „Никой мюсюлманин няма да умре, но Аллах ще приеме на негово място някой юдеин или християнин в адския огън. Умар б. Абд ал-Азиз се закле: „В името на Единствения, освен Когото няма друг Бог , се заклевам три пъти, че неговият баща му е разказал това от Пратеника на Аллах (мир нему).“
Абу Бурда съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „В Деня на Възкресението ще дойдат хора от мюсюлманите с тежки като планина грехове, и Аллах ще им прости и ще постави на тяхно място юдеите и християните“. (По мое мнение), Абу Рауб каза: „Не знам кой се съмнява“. Абу Бурда каза: „Разказах го от името на ‘Умар б. ‘Абд ал-‘Азиз“, след което той каза: „Баща ти ли ти го разказа от Пратеника на Аллах (мир нему)?“ Аз казах: „Да.““

Жени-немюсюлманки, използвани за секс

Следното се разказва от Ибн Маджа, от Ибн Ади в „Камил“ и от Ал-Байхаки в „Ал-Баат уал-Нушур“. Обяснява се, че в крайна сметка някои християнки и еврейки ще влязат наред с другите в Рая. Но само като секс-робини за мюсюлманските мъже. Ал-Суюти е обозначил своята верига като „добра“/(хасан) в Ал-Джами ал-Сагир (7989).[1]

Абу Умама каза, Аллах да го благослови: „Пратеникът на Аллах рече, благословия и мир нему: „Никой не е допуснат от Всевишния Аллах да влезе в Рая, освен ако Всевишният Аллах не го ожени за седемдесет и две съпруги, две от тях са от райските девиците с големи очи, а седемдесетте от тях са неговото наследство от хората на адския огън, привлекателността на всяка от тях никога не намалява, а неговата възбуда никога не отслабва.“

Ислямски учени

Юдеи и християни, които ще влязат в рая

Що се отнася до юдеите, тяхната религия означаваше да вярват в Таураат (оригиналната Тора) и да следват пътя на Муса (мир нему), докато не дойде ‘Ееса, след това този, който продължи да следва Тората и пътя на Муса и не ги остави и не последва Ееса, беше обречен. Що се отнася до християните, тяхната религия означаваше да вярват в Инджила (оригиналното Евангелие) и да следват законите на Ееса; който е правил това, е бил вярващ, чиято религия беше приемлива за Аллах, докато не дойде Мухаммад (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него), след това, който не последва Мухаммад (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) и не остави пътя на Ееса и Инджила, които е следвал преди, е станал обречен.
Кои са юдеите и християните, които ще влязат в рая? (Англ.)
Шейх Мухаммед Салилх Ал-Мунаджид, Ислям – Въпроси и отговори, Фетва номер 2912

Отношението на исляма към другите религии

Постановлението на исляма спрямо другите религии е, че всички те са или изфабрикувани и фалшиви, или са отменени.
Отношението на исляма към другите религии (Англ.)
Ислям – въпроси и отговори, Фетва номер 21534

Неверници ли са християните?

Хората на Писанието са кафири и е задължително да се вярва, че те са такива, както е обяснено от Науауи. Налице е консенсус между учените по този въпрос заради ясното естество на текстовете, свързани с това. Християните от времето на Пророка (Аллах да го благослови и да му даде мир) вече са вярвали в Троицата, божествеността на Иисус (мир нему) и подобни неща.

Постановления за юдеите и християните

Коранът, Сунната и консенсусът между учените показват, че човек, който приеме друга религия, освен исляма, е неверник. Неговата вяра няма да бъде приета и в бъдещия живот той ще бъде сред губещите.


Налице е изричен текст, който казва, че Хората на Писанието, които не вярват в Мухаммад, или отричат пророчеството на някой друг пророк или тези, които свързват други божества с Аллах Всевишния, са неверници.

Всичко, което казахме по-горе, е безспорно в исляма; и всеки, който отрича или се съмнява в нещо от това, се счита за неверник. Ал-Каадхи Ияад съобщава за консенсуса на учените по този въпрос.

Някои учени от Ханбали добавят, че този, който се съмнява в неверието на Хората на Писанието, става неверник.

Заключение

В Корана има много стихове, които обозначават християните и юдеите като невярващи и редица други, които изрично осъждат тях и другите неверници в ада. Налице е научен консенсус относно факта, че християните и юдеите се разглеждат от исляма като кафири, поради „ясния характер на текстовете по този въпрос“.

Ако четете стих 2:62 в контекст, той се отнася само за онези християни, юдеи и сабианци, които са вярвали по своето време на своя пророк/пратеник.

Всяко Откровение отменяше предишното. По този начин, след появата на пророка Мухаммад и исляма, никой човек не може да влезе в рая, освен ако не приеме Аллах като Бог, Мухаммад като последния Му пророк и Корана като последната книга с напътствия от Аллах.

Ето откъде идва идеята, че небесните награди в исляма сега се дават изключително на мюсюлманите. Християните и юдеите може и да вярват само в един монотеистичен Бог, но те не вярват в „Неговия Пратеник“. Така те са осъдени на „изгарящия огън“.

Освен това немюсюлманките, които попаднат в рая, ще бъдат използвани като секс-робини само от вярващите мъже, мюсюлманите, като самите те ще бъдат пощадени от адския огън от Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще накара невинни християни и юдеи да заемат тяхното място и да бъдат хвърлени в ада.

Вижте също

Външни препратки на английски език


Източници

  1. Shaykh Gibril Haddad - How Many Wives Will The Believers Have In Paradise? - SunniPath.com, Question ID:4828