Християни, юдеи и мюсюлмани в Рая (Коран 2:62): Разлика между версии
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 93: | Ред 93: | ||
====Дауат ул Коран==== | ====Дауат ул Коран==== | ||
{{Quote|[http://islamicstudies.info/dawat/surah2.htm Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Шамс Пирзада, Дауат ул Коран, превод на англ. език: Абдул Карим Шейх|Тук трябва да се изясни още един много важен момент''' Би било погрешно да се тълкува посланието на този стих така, че спасението да зависи само от добродетелното поведение.''' Според това мнение, човек, който спазва собствената си религия, вярва в Аллах и отвъдното и е праведен в делата си, заслужава спасение. '''Това тълкувание обаче е отдалечено в най-голяма степен от учението на Корана и води до въвеждане на неоправдани промени в него.'''. В този стих изобщо не се обясняват подробности за истинската вяра, религия и праведно поведение; те се споменават на други места в Корана. '''Аллах не признава никоя вяра или религия, която не приема, че пророкът Мухаммад (мир нему) е последният пророк на Аллах и Коранът е Неговата истинска (неизопачена) книга'''. Без тази вяра праведното поведение няма полза, тъй като самата праведност се определя от спазването на Мухаммадовия шариат. Коранът е изпълнен с подобни поучения, например Сура-ал-Бакара има за основна тема следното: приканват се хората да повярват в откровението на Корана и пророчеството на Мухаммад (мир нему). Тази позиция е неведнъж подчертавана на много места в Корана, Аллах казва: | {{Quote|[http://islamicstudies.info/dawat/surah2.htm Сура 2 Аят 62 (Англ.)]<BR>Шамс Пирзада, Дауат ул Коран, превод на англ. език: Абдул Карим Шейх|Тук трябва да се изясни още един много важен момент.''' Би било погрешно да се тълкува посланието на този стих така, че спасението да зависи само от добродетелното поведение.''' Според това мнение, човек, който спазва собствената си религия, вярва в Аллах и отвъдното и е праведен в делата си, заслужава спасение. '''Това тълкувание обаче е отдалечено в най-голяма степен от учението на Корана и води до въвеждане на неоправдани промени в него.'''. В този стих изобщо не се обясняват подробности за истинската вяра, религия и праведно поведение; те се споменават на други места в Корана. '''Аллах не признава никоя вяра или религия, която не приема, че пророкът Мухаммад (мир нему) е последният пророк на Аллах и Коранът е Неговата истинска (неизопачена) книга'''. Без тази вяра праведното поведение няма полза, тъй като самата праведност се определя от спазването на Мухаммадовия шариат. Коранът е изпълнен с подобни поучения, например Сура-ал-Бакара има за основна тема следното: приканват се хората да повярват в откровението на Корана и пророчеството на Мухаммад (мир нему). Тази позиция е неведнъж подчертавана на много места в Корана, Аллах казва: | ||
При Аллах приетата религия е ислямът (Ал-е-Имран 19) | При Аллах приетата религия е ислямът (Ал-е-Имран 19) |
Текуща версия към 13:06, 21 февруари 2024
Тази статия анализира твърдението на апологетите, често използвано от Мюсюлманска общност Ахмадия, че според исляма християните и евреите, които се придържат към своята вяра, ще влязат в Рая заедно с мюсюлманите. Тя също така обяснява какво всъщност казват ислямските текстове за християните и евреите в Отвъдното.
Коран
2:62
Този стих често се цитира в опит да се докаже, че ислямът е толерантен и включващ други религии, тъй като изглежда предполага, че християни, евреи и мюсюлмани всички ще бъдат допуснати в рая.
Други
Коран 5:69
По-малко цитиран, но доста сходен като значение на предходния стих е следният:
Анализ
Коран
Мухаммад
Коранът определя като предмет на исляма това да се вярва в Аллах и на всички Негови пратеници (пророци). В това число и на пророка Мухаммад. Според Корана, когато Моисей е дошъл с Тората, е било необходимо да бъде следван, когато Иисус е дошъл с Инджила (Новия завет), е било необходимо да се изоставят законите на Мойсей и да се следва Него. И накрая, когато Мухаммад е дошъл с Корана, е станало необходимо да се напусне учението на Иисус и да се последва исляма.
Няколко стиха изрично определят „вярващите“ като тези, които приемат пророчеството на Мухаммад. На „неверниците“, които не го направят, им се казва, че грешат и са осъдени на „изгарящия огън“.
Ислямът
Коранът заявява ясно, че никоя религия, освен исляма, няма да бъде приета от Аллах в Отвъдното.
Ако приемем тълкуванието на стих 2:62, представено от апологетите, би означавало да приемем също и че Коранът съдържа в себе си едно крещящо противоречие. Но както и повечето мюсюлмани са наясно, това вече не е противоречие, ако се вземе под внимание доктрината за отмяна на аяти с други (Насик).
Коментари
По-долу е поместено какво казват Тафсир и Фикх за стих 2:62 и неговото значение.
Тафсир на Ибн Аббас
Тафсир Ибн Аббас, преведен от Мокране Гезу, Кралски Ал-Байт Ислямски Институт
Тафсир на Ибн Катир
(Не се съмнявайте! Наистина, аулия‘та (приятелите) на Аллах няма да ги сполети страх, нито ще скърбят (10:62). Ангелите ще възвестяват на умиращите вярващи, както беше казано,
(Наистина, онези, които казват: „Нашият Господ е (само) Аллах“ и след това останат твърди, над тях ангелите ще се спуснат (по време на смъртта им) (казвайки): „Не се бойте, нито скърбете! Но получете радостната вест за Рая, който ви е обещан!“). (41:30)(Наистина, онези, които вярват и тези, които са евреи и християни, и сабианци, които вярват в Аллах и Последния ден), че Аллах е разкрил следния аят след това, (И който търси религия, различна от исляма, никога няма да бъде приет от Него, а в отвъдното той ще бъде един от губещите) (3:85).
Това изявление на Ибн Аббас показва, че Аллах не приема никакви дела или трудове от никого, освен ако не съответстват на закона на Мухаммад, т.е. след като Аллах е изпратил Мухаммад. Преди това всеки човек, който е следвал напътствията на своя пророк, е бил на правилния път, следвал е правилните напътствия и е бил спасен.
Тафсир на Ибн Катир
Тафсир от Ал-Джалалайн
Тафсир ал-Джалалайн, превод на англ. език: Ферас Хамза, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought
Маарифул Коран
Някой може също да попита защо този стих говори за мюсюлманите, понеже ако това представлява покана за приемане на исляма, тогава няма нужда да се отправя поканата към тези, които вече са го приели. Но ако вземем предвид изцяло концентрирания стил на Свещения Коран и се опитаме да погледнем отвъд буквалния смисъл на думите във внушенията и предположенията, съдържащи се в стиха, ще открием, че включването на мюсюлманския фактор е добавило ново измерение на значението. Това е все едно някой крал в подобна ситуация да каже, че неговите закони са безпристрастно приложими за всичките му поданици и че всеки, който им се подчинява, ще получи наградата си за покорството, независимо дали по-рано е бил приятел или враг.
По-добре е да разсеем едно друго недоразумение, което вероятно ще възникне от формулировките на настоящия стих - и което всъщност се популяризира от някои „новатори“. В аята се споменават само две точки от вярата на ислямското вероизповедание - вярата в Аллах и вярата в Съдния ден. Това не трябва да се възприема така, че за да се постигне спасение, е достатъчно да се притежава вяра единствено в Аллах и в Съдния ден. Защото Свещеният Коран многократно заявява, че който не вярва в пророците, в ангелите и в Книгите на Аллах, не е мюсюлманин. Вярата в Аллах е първият член на ислямското вероизповедание, докато вярата в Съдния ден е последният. Като споменава само тези два члена, стихът иска да покаже накратко, че е необходимо да имаме вяра във всички членове на вярата, от първия до последния. Нещо повече, само чрез пророците и Книгите на Аллах човек може да придобие всяко познание за същността и свойствата на Аллах и за онова, което трябва да се случи в Съдния ден, като Книгите на Аллах се разкриват на пророците чрез ангел. И така, не е възможно да имаме вяра в Аллах и в Съдния ден, щом и освен ако някой не вярва в ангелите, в Книгите на Аллах и в пророците.Маулана мюфтия Мохаммад Шафи, превод на англ. език: проф. Мухаммад Хасан Аскари и проф. Мухаммад Шамим
Отговор към „новаторите/модерните“ в бележките под линия към коментара:
Маулана мюфтия Мохаммад Шафи, превод на англ. език: проф. Мухаммад Хасан Аскари и проф. Мухаммад Шамим
Биян-ул-Коран
Д-р Исрар Ахмед, Биян-ул-Коран
Дауат ул Коран
При Аллах приетата религия е ислямът (Ал-е-Имран 19)
Всеки човек, който потърси друга религия, различна от исляма, няма да бъде приет и той ще бъде при губещите в отвъдното (Ал-е-Имран 85).Шамс Пирзада, Дауат ул Коран, превод на англ. език: Абдул Карим Шейх
Упованието на пътешественика
Вярата на юдеите беше да се придържат към Тората и Сунната на Мойсей до идването на Иисус. Когато Иисус дойде, който се е държал здраво за Тората и Сунната на Мойсей, като не ги оставил и не е последвал Иисус, е бил погубен.
Вярата на християните беше да се придържат към Евангелието и повелите на Иисус и тяхната вяра е валидна и приемлива до идването на Мухаммад. Тези от тях, които впоследствеие не последваха Мухаммад и не се отказаха от Сунната на Иисус и Евангелието, бяха погубени.
Гореизложеното не е в противоречие с хадиса за това, че (стих 2:62) е последван от откровение на Аллах (стих 3:85), защото въпросният хадис единствено потвърждава, че никой път или духовни дела не са приемливи, ако не отговарят на Свещения закон на Мухаммад, когато той вече е изпратен с него. Що се отнася до хората, живели преди това, всеки, който е следвал пратеника на своето време, е бил напътстван по правилния път и е спасен.Ахмад ибн Накиб ал-Мисри, редактиран и преведен на англ. език от Нух Ха Мим Келер (стр. 848-849)
Хадиси
Вяра единствено в Аллах
Стих 2:62 от Корана превръща в необходимост вярата в Аллах. А и според Корана, да се вярва в Аллах е нещо задължително. Затова „да се приписват съдружници“ на Аллах представлява грях, който няма да бъде простен.
Вярата в християнската Троица се смята за „приписване на съдружници“ на Аллах (т.е. е политеизъм) и Коранът изрично и многократно осъжда тези християни за ада като богохулни „неверници“..
По-нататък хадисите обясняват какво означава вярата единствено в Аллах, като поясняват, че това означава „да се свидетелства, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах“ и че „Мухаммад е Неговият Пратеник“.
Християните и юдеите са хвърлени в ада
Следните разкази са извлечени от Сахих Муслим (Глава 8: „Хвърлянето на неверниците в адския огън като божествена благодат и милост“). От тях научаваме, че някои мюсюлмани ще спечелят своето място в Рая и ще бъдат пощадени от адския огън от Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще направи така, че невинните християни и юдеи да заемат техните места и да бъдат хвърлени в ада.
Жени-немюсюлманки, използвани за секс
Следното се разказва от Ибн Маджа, от Ибн Ади в „Камил“ и от Ал-Байхаки в „Ал-Баат уал-Нушур“. Обяснява се, че в крайна сметка някои християнки и еврейки ще влязат наред с другите в Рая. Но само като секс-робини за мюсюлманските мъже. Ал-Суюти е обозначил своята верига като „добра“/(хасан) в Ал-Джами ал-Сагир (7989).[1]
Ислямски учени
Юдеи и християни, които ще влязат в рая
Шейх Мухаммед Салилх Ал-Мунаджид, Ислям – Въпроси и отговори, Фетва номер 2912
Отношението на исляма към другите религии
Ислям – въпроси и отговори, Фетва номер 21534
Неверници ли са християните?
Шейх Фараз Раббани, Кибла, Въпрос номер 592
Постановления за юдеите и християните
…
Налице е изричен текст, който казва, че Хората на Писанието, които не вярват в Мухаммад, или отричат пророчеството на някой друг пророк или тези, които свързват други божества с Аллах Всевишния, са неверници.
…
Всичко, което казахме по-горе, е безспорно в исляма; и всеки, който отрича или се съмнява в нещо от това, се счита за неверник. Ал-Каадхи Ияад съобщава за консенсуса на учените по този въпрос.
Ислямуеб, Фетва номер 2924, 30-ти Август, 2010 г.
Заключение
В Корана има много стихове, които обозначават християните и юдеите като невярващи и редица други, които изрично осъждат тях и другите неверници в ада. Налице е научен консенсус относно факта, че християните и юдеите се разглеждат от исляма като кафири, поради „ясния характер на текстовете по този въпрос“.
Ако четете стих 2:62 в контекст, той се отнася само за онези християни, юдеи и сабианци, които са вярвали по своето време на своя пророк/пратеник.
Всяко Откровение отменяше предишното. По този начин, след появата на пророка Мухаммад и исляма, никой човек не може да влезе в рая, освен ако не приеме Аллах като Бог, Мухаммад като последния Му пророк и Корана като последната книга с напътствия от Аллах.
Ето откъде идва идеята, че небесните награди в исляма сега се дават изключително на мюсюлманите. Християните и юдеите може и да вярват само в един монотеистичен Бог, но те не вярват в „Неговия Пратеник“. Така те са осъдени на „изгарящия огън“.
Освен това немюсюлманките, които попаднат в рая, ще бъдат използвани като секс-робини само от вярващите мъже, мюсюлманите, като самите те ще бъдат пощадени от адския огън от Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще накара невинни християни и юдеи да заемат тяхното място и да бъдат хвърлени в ада.
Вижте също
- Повредеността на предишните Писания (Коран 2:79)
- „Който убие човек“ (Коран 5:32)
- Аллах, най-добрият измамник (Коран 3:54)
- Аллах не ви забранява (Коран 60:8)
- Бийте жените си или „отделете се от тях“ (Коран 4:34)
- Несправедливото отношение към съпругите (Коран 4:129)
Външни препратки на английски език
Източници
- ↑ Shaykh Gibril Haddad - How Many Wives Will The Believers Have In Paradise? - SunniPath.com, Question ID:4828