„Хартата на привилегиите” от Синайския манастир „Св. Екатерина”:доказателство за мирен и толерантен ислям?: Разлика между версии

Признава се, че това не е оригиналният документ, а само негово копие и той се отличава с религиозна толерантност, защита на немюсюлманите и дава предимство на плурализма.  Предполага се, че е написан от самия Мухаммад през 628 г. сл. Хр., като този документ, ако е автентичен, би бил един артефакт от грандиозно значение и би могъл да причини големи трусове в битката за душата на исляма, която по общо мнение се води между ревностно и екстремистки настроените радикални ислямисти (Египетско братсво, Ал Кайда и т.н.) и както изглежда не толкова ревностните или умерено настроени мюсюлмани, които като че ли нямат желание или са не способни да се опълчат срещу ислямистите.

По подобен начин,мирни наглед стихове в Корана трябва да бъдат разбирани в целия контекст на ислямската история и практика, както и четени крайно внимателно спрямо ислямската доктрина за [http://www.meforum.org/1754/peace-or-jihad-abrogation-in-islam анулирането] – учение от Корана, което твърди, че всеки път когато един стих от Корана сякаш влиза в противоречие с друг стих, стихът,„разкрит” по-късно в живота на Мухаммад „отменя” или замества – анулира и заменя – по-ранния стих. Например застъпниците за митичната илюзия за един „мирен, толерантен ислям” посочват Сура 2:62 като доказателство за своята позиция.

[http://www.ashbrook.org/wp-content/uploads/2012/06/2004-Loboda-The-Thought-of-Sayyid-Qutb-PDF.pdf Кутб] смята, че стихът 2:62 се отнася само за времето преди Мухаммад да е донесъл исляма на света, мнение, което се поддържа от изказване на Мухаммад, записано от Табари, в което Пророкът на исляма казва,че християните, които са умрели преди неговото идване ще бъдат спасени, но тези, които са чули за него и при все това са отхвърлили пророческото му свидетелство, няма да се спасят.}}

Ясно се вижда използването на [http://rechnik.info/диакритичен диакритични знаци]<ref>''От предговора на Корана'':<big>Смъртта му изпреварва събирането в цялостен ръкопис</big>  

<br />на низпосланите коранични текстове и постепенно възниква опасност от изопачаване и забравяне на автентичните откровения. В устните варианти на Свещената книга, запаметени от достопочтените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се наблюдавали отделни несходства, а и записите на някои текстове допускали разночетения '''поради несъвършенството на арабското писмо през онази епоха, особено поради липсата на диакритични знаци'''. Около 633 г. Омар ибн ал-Хаттаб, близък съратник на Пророка, صلى الله عليه وسلم, и бъдещ втори халиф, убеждава тогавашния повелител на вярващите Абу Бакр да се погрижи за съхраняването на кораничните знамения. Въпреки че се колебаел да вземе решение по въпрос, който не е обсъждан с Пратеника на Аллах, صلى الله عليه وسلم, Абу Бакр възлага на младия Зайд ибн Сабит, бивш секретар на Пророка, صلى الله عليه وسلم, да събере различните източници на Корана. Той изпълнява повелята с изключителна добросъвестност и съставя безспорен автентичен вариант, преписи от който се разпращат до ал-Басра, ал-Куфа и Дамаск, а всички други копия се унищожават. През X в. текстът окончателно се потвърждава от авторитета на седем всепризнати богослови, всеки от които работел с по двама компетентни четци. - http://www.islamforbulgaria.com/koran/uvod.html</ref><ref>"As we stated earlier, the Qur'an was written without diacritical marks. At the time of Muhammad, Arabic orthography was yet to develop into what we have known for centuries. There was no distinction between letters of the Arabic alphabets of similar shape and there were no vowel marks. There were no dots above or below the letters either. For the interpretors who added diacritical marks, to read the Qur'an as it was originally written, would lead the reader to interpret and choose for themselves from the many possible meanings available in the Arabic without diacritical marks." - [http://wikiislam.net/wiki/Diacritical_Marks_of_the_Qur%27an Diacritical Marks of the Qur'an]</ref><ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/Арабска_азбука#/media/File:Arabic_script_evolution.svg  Еволюция на ранната арабска калиграфия]</ref> в [[Арабски език|арабският език]] на "копието"(единствен съществуващ документ), което отново е показателно, защото тези знаци са създадени много години след смъртта на Мухаммад<ref>The early scripts in which Qur’ans were written were bold, simple and sometimes rough. Initially, they lacked the short-vowel indicators – so that a reader had to rely on context to know which vowel to insert in a given syllable – and were also without the system of dots, placed above or below certain characters, that distinguish s from sh, for example, or t fromb, and so on. Again, only context could guide the reader in distinguishing certain similar letters from each other. The scripts used, from the seventh to the 11th century, were ultimately derived from those of the Hijaz, that is of Makkah and Medina. - http://islamic-arts.org/2012/calligraphy-the-geometry-of-the-spirit/</ref> , а това също доказва че няма как да е писан/подписан по него време, даже и от негов приближен.