„Хартата на привилегиите” от Синайския манастир „Св. Екатерина”:доказателство за мирен и толерантен ислям?

от УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
"Хартата на привилегиите" от Синайския манастир „Св. Екатерина”.

Съществува документ, който се пази в Синайския манастир „Св. Екатерина”, за който се твърди, че е написан от Мухаммад, и който е показателен за протекциите, предлагащи се на християните под ислямска власт, не само за обитателите на манастира, и не само през 7 век, но както твърдят някои – за всички християни от всички времена.

Признава се, че това не е оригиналният документ, а само негово копие и той се отличава с религиозна толерантност, защита на немюсюлманите и дава предимство на плурализма. Предполага се, че е написан от самия Мухаммад през 628 г. сл. Хр., като този документ, ако е автентичен, би бил един артефакт от грандиозно значение и би могъл да причини големи трусове в битката за душата на исляма, която по общо мнение се води между ревностно и екстремистки настроените радикални ислямисти (Египетско братсво, Ал Кайда и т.н.) и както изглежда не толкова ревностните или умерено настроени мюсюлмани, които като че ли нямат желание или са не способни да се опълчат срещу ислямистите.


Ако Михаммад наистина е писал/подписал "Хартата на привилегиите"[редактиране]

Нека и да забележим, че самото налагане на писане, на подобен документ от Мухаммад е показателно за един не толерантен и мирен ислям, защото лесно може да се предположи, какво би се случило с манастира, ако я нямаше „Хартата на привилегиите”?

От кого се наложило Мухаммад да защити християнските светини и монаси от смърт и разруха?

Защо Пророка Мухаммад е трябвало да бъде сигурен чрез този документ, че собствените му последователи мюсюлманите, ще запазят манастира до Последния Ден (края на света)?

„Хартата на привилегиите”, се посочва от хора с малко познания по темата „Ислям”[редактиране]

Този документ,„Хартата на привилегиите”, се посочва от хора с малко познания по темата „Ислям” като безспорно потвърждение за истинската природа на исляма като „Религията на мира” (и толерантността!). От време на време някой мюсюлмански говорител го представя, той се разпространява виртуално и добронамерените немюсюлмани го публикуват, споделят и го държат като опровержение срещу тези, които се осмеляват да критикуват или задават основателни въпроси за исляма.


По-долу се намира „Хартата”, предоставена от д-р А. Захуур и д-р З. Хак, който съдържа техните встъпителни коментари и заключителни мнения:

През 628 г. сл. Хр. пророкът Мухаммад е предоставил „Харта на привилегиите” на монасите от манастира „Св. Екатерина” в планината Синай. Тя съдържа няколко клаузи, които покриват всички аспекти на човешките права, включително такива теми като защитата на християните, свободата на религиозните изповедания и движението,свободата да се назначават собствени съдии, както и на притежаването иподдържането на своя собственост, изключване от военна служба и правото назащита при война. По-долу е поместен превод на този документ:
Това е послание от Мухаммад ибн Абдуллах, като споразумение с тези, които приемат християнството, близки и далечни; ние сме с тях. Свидетелствам, че служителите ми, помощниците ми и моите последователи ги защитават, защото християните са мои поданици; и заради Аллах! се изправям срещу всичките им врагове. Да няма никакъв натиск над тях. Нито съдиите им да бъдат премахвани от работата им, нито монасите от техните манастири. Никой да не разрушава дом на тяхната религия, да го поврежда или да изнася нещо от него в мюсюлманските домове. Ако някой направи нещо такова, да бъде считан като клетвопрестъпник пред Аллах и враг на Неговия Пророк. Наистина, те са мои съюзници и имат моята сигурна защита срещу всички техни врагове. Никой да не ги принуждава да пътуват или да се бият. На мюсюлманите е отредено, да се бият за тях. Ако жена-християнска се омъжва за мюсюлманин, това не трябва да става без нейно съгласие. На нея не трябва да се пречи да посещава своята църква и да се моли. Техните църкви трябва да бъдат уважавани. Да не им се пречи да ги поправят, нито да се отрича светостта на дадените в тях обети. Никой от верните(мюсюлмани) да не престъпва този клетва до Последния Ден (края на света).
Tекст на Хартата

Хартата на привилегиите е почитана и стриктно прилагана от мюсюлманите през вековете и във всички земи, където са управлявали

.


За съжаление „Хартата на привилегиите”, не представлява никакво безспорно твърдение на исляма и никога не е била възприемана, от която и да е ислямска власт или училище по ислямско право през близо четиринадесетте века, откакто Мухаммад е основал религията.

Д-р Марк Дюри обсъжда този документ в една от своите публикации.Освен това, книгата на Дюри „Третият избор”, документира историческата поява на dhimma – договорът за „защита”, предложен на християните и юдеите, които са отказали да приемат исляма. Условията на dhimma – договора, основани на Корана и Сунната ( „пътят” на Мухаммад) са точно обратните на фалшивата „Харта”, налагайки унизителни клаузи на подчинение за завладените не-мюсюлмани. Ето някои ключови цитата от статиятана д-р Дюри:

„Д-р Муктедар Кан е написал скорошен коментар („Обещанието на Мухаммад към християните”, 30декември 2009 г.), като призовава християните и мюсюлманите да „говорят и разказват положителни истории” едни за други и да се „въздържат” от взаимна демонизация. Той следва своя собствен съвет като разказва една хубава история за писмо, за което се смята, че е изпратено от Мухаммад до монасите от манастира „Св. Екатерина” на планината Синай в Египет...

„...Позоваването на д-р Кан върху писмото от „Св. Екатерина” е подвеждащо и неуместно. Д-р Кан със сигурност би трябвало да знае, че научното мнение не гледа на този документ като оригинален. Той почти сигурно е фалшив, създаден за да допринесе за сигурността на християнските монаси от Синайския манастир. Това е причината, поради която документът не съществува в оригиналния си вид: оригиналното писмо никога не е съществувало. Всъщност самото съществуване на този документ е показателно за страха, под който монасите са живяли, както и не превземаемите стени на самата манастирска сграда. „

„Д-р Кан трябва също така да знае, че това писмо е в конфликт с няколко точки от класическите ислямски източници, включително и с Корана.”

„На базата на писмото от Синай, д-р Кан твърди, че християните „не са задължени да правят каквито и да е плащания , за да живеят в мир с мюсюлманите. При всетова той не споменава, че Коранът повелява налагането на данък (познат като„джизя”) върху завладените не-мюсюлмански народи (Сура 9:29), като това се съдържа в ислямското законодателство. Освен това, макар в писмото да се твърди, че на християните им е позволено да поправят църквите си, консервативната ислямска позиция е, че не е позволено църквите да бъдат поправяни след завладяването. Това се основава върху Пакта на Омар, който е цитиран от много велики мюсюлмански анализатори и юристи. Несъмнено това изречение е било добавено в подправеното писмо, за да отблъсне трудностите, които египетските християни са имали при пребиваването си под условията на Шариат. Бележката, че християнските момичета не са задължени, да се омъжват за мъже мюсюлмани против волята им, не отразява намеренията на Мухаммад към синайските монаси от 7 век, а винаги присъстващия страх, който египетските християни изпитват и до днес, че жените християнки биха могли да бъдат принуждавани да сключват нежелани бракове с мъже мюсюлмани.”

„В крайна сметка,именно авторитетът на Корана и на всеобщо признати източници като Пакта на Омар, са оформили ислямското право и са определили съдбата на милиони завладяни немюсюлмани през вековете – и това продължава и до днес. А не писма, държани от християни по манастирите.”

„Всъщност ислямската политика по отношение на християните, евреите и другите завладяни народи не е оформена от Синайското писмо. Доста подвеждащо е предположението,че то е било или може да бъде разглеждано като не опровержимо доказателство за ислямската политика по отношение на не-мюсюлманите.”


Документираната история на ислямско потисническо, нетолерантно поведение и отношение към немюсюлманите, без значение дали са вече завладяни или са изправят срещу усилията на исляма да разпространи властта на Аллах по целия свят, противоречи на такива съмнителни отклонения като „Хартата”. Виждаме доказателство за това и днес в безмилостните, убийствени преследвания на коптските християни от мюсюлманските чети в Египет, и в изследванията на общественото мнение в Средния Изток, които документират желанието на мюсюлманите да установят глобален халифат и открито да възстановят и приложат договора „dhimma”.

По подобен начин,мирни наглед стихове в Корана трябва да бъдат разбирани в целия контекст на ислямската история и практика, както и четени крайно внимателно спрямо ислямската доктрина за анулирането – учение от Корана, което твърди, че всеки път когато един стих от Корана сякаш влиза в противоречие с друг стих, стихът,„разкрит” по-късно в живота на Мухаммад „отменя” или замества – анулира и заменя – по-ранния стих. Например застъпниците за митичната илюзия за един „мирен, толерантен ислям” посочват Сура 2:62 като доказателство за своята позиция.

Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят
Коран 2:62


Обаче консервативният ислям разбира този стих, не като толерантност към немюсюлманите,но като доста различно нещо. Един задълбочен коментар върху Корана отбелязва следното:

"Мюсюлманските коментатори не са склонни да разглеждат този пасаж като свидетелство за божествен плурализъм."

Преводачите на Корана от арабски на английски Али и Пиктал, също и Асад, намират за необходимо да отворят скоба, която прави цитата да означава, че евреите и християните (както и сабеите, чиято идентичност е спорна) ще бъдат спасени единствено, ако станат мюсюлмани. А според Ибн Аббас, този стих се отменя от Коран 3:85:

А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.(Kоран 3:85)

Кутб смята, че стихът 2:62 се отнася само за времето преди Мухаммад да е донесъл исляма на света, мнение, което се поддържа от изказване на Мухаммад, записано от Табари, в което Пророкът на исляма казва,че християните, които са умрели преди неговото идване ще бъдат спасени, но тези, които са чули за него и при все това са отхвърлили пророческото му свидетелство, няма да се спасят.

По този начин улемата – консенсусът на ислямското право – разбира наградата, обещана в стих 2:62 или като условна за евреи и християни, станали мюсюлмани,и/или като отменена от по-късни стихове (напр. 3:85), които осъждат тяхната неислямска религия.[1]


"Копието"[редактиране]

Манастирът от Синайския манастир „Св. Екатерина” е обявил, че оригинала на документа е взет от Султан Селим I след като завладява Египет, като прави копие и взима оригинала, да се пази в дворецът Топкапъ - Истанбул, Турция. Някои продължават да твърдят това и днес. Истината е, че никой никога не е виждал или показвал този оригинал, а се превежда и изследва само "копието". А дали това е копие на оригинал или самият оригинал, ще видим че „Хартата на привилегиите”, която всички познаваме е на Куфийски шрифт[2][3], а той е датиран чак най-рано във втората половина на 7-ми век, което е след смъртта на Мухаммад, а някои мюсюлмани твърдо смятат, че е даже подписан саморъчно от него[4]. Ясно се вижда използването на диакритични знаци[5][6][7] в арабският език на "копието"(единствен съществуващ документ), което отново е показателно, защото тези знаци са създадени много години след смъртта на Мухаммад[8] , а това също доказва че няма как да е писан/подписан по него време, даже и от негов приближен.

Източници[редактиране]

  1. Взето от тук -Sunday, May 22, 2011 The 'Charter of Privileges': Proof of a Peaceful, Tolerant Islam? (Англ.)
  2. "Kufic developed around the end of the seventh century in Kufa, Iraq (from which it takes its name) and other centres. Until about the eleventh century it was the main script used to copy Qur'ans. The simple and elegant forms were embellished over time." - https://www.britishmuseum.org/explore/online_tours/museum_and_exhibition/arabic_script/arabic_scripts.aspx
  3. "Първият шрифт, който привлича вниманието на ориенталистите е бил ъгловатия шрифт намерен върху гореспоменатия плащ за коронация и ранни монети и е познат под името Куфи или Куфийски шрифт. Счита се, че той е създаден осми век.Дълго време това наименувание е било използвано, за да се разграничат двата основни типа шрифтове – така нарачения Куфи и по-късните шрифтове" - http://thearabstates.weebly.com/21/post/2010/03/1.html
  4. "An amazing document still exists today, signed by the Prophet Muhammad’s ﷺ own hand. This document is known as the ‘Charter of Privileges to the Christians’ and a facsimile is held in St Catherine’s Monastery in the Sinai desert, in Egypt. The original document is in the Topkapi Museum, in Istanbul." - http://www.rhulisoc.com/interfaith/
  5. От предговора на Корана:Смъртта му изпреварва събирането в цялостен ръкопис
    на низпосланите коранични текстове и постепенно възниква опасност от изопачаване и забравяне на автентичните откровения. В устните варианти на Свещената книга, запаметени от достопочтените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се наблюдавали отделни несходства, а и записите на някои текстове допускали разночетения поради несъвършенството на арабското писмо през онази епоха, особено поради липсата на диакритични знаци. Около 633 г. Омар ибн ал-Хаттаб, близък съратник на Пророка, صلى الله عليه وسلم, и бъдещ втори халиф, убеждава тогавашния повелител на вярващите Абу Бакр да се погрижи за съхраняването на кораничните знамения. Въпреки че се колебаел да вземе решение по въпрос, който не е обсъждан с Пратеника на Аллах, صلى الله عليه وسلم, Абу Бакр възлага на младия Зайд ибн Сабит, бивш секретар на Пророка, صلى الله عليه وسلم, да събере различните източници на Корана. Той изпълнява повелята с изключителна добросъвестност и съставя безспорен автентичен вариант, преписи от който се разпращат до ал-Басра, ал-Куфа и Дамаск, а всички други копия се унищожават. През X в. текстът окончателно се потвърждава от авторитета на седем всепризнати богослови, всеки от които работел с по двама компетентни четци. - http://www.islamforbulgaria.com/koran/uvod.html
  6. "As we stated earlier, the Qur'an was written without diacritical marks. At the time of Muhammad, Arabic orthography was yet to develop into what we have known for centuries. There was no distinction between letters of the Arabic alphabets of similar shape and there were no vowel marks. There were no dots above or below the letters either. For the interpretors who added diacritical marks, to read the Qur'an as it was originally written, would lead the reader to interpret and choose for themselves from the many possible meanings available in the Arabic without diacritical marks." - Diacritical Marks of the Qur'an
  7. Еволюция на ранната арабска калиграфия
  8. The early scripts in which Qur’ans were written were bold, simple and sometimes rough. Initially, they lacked the short-vowel indicators – so that a reader had to rely on context to know which vowel to insert in a given syllable – and were also without the system of dots, placed above or below certain characters, that distinguish s from sh, for example, or t fromb, and so on. Again, only context could guide the reader in distinguishing certain similar letters from each other. The scripts used, from the seventh to the 11th century, were ultimately derived from those of the Hijaz, that is of Makkah and Medina. - http://islamic-arts.org/2012/calligraphy-the-geometry-of-the-spirit/