„Хартата на привилегиите” от Синайския манастир „Св. Екатерина”:доказателство за мирен и толерантен ислям?
Съществува документ, който се пази в Синайския манастир „Св. Екатерина”, за който се твърди, че е написан от Мухаммад, и който е показателен за протекциите, предлагащи се на християните под ислямска власт, не само за обитателите наманастира, и не само през 7 век, но както твърдят някои – за всички християни от всички времена.
Признава се, че това не е оригиналният документ, а само негово копие и той се отличава с религиозна толерантност, защита на немюсюлманите и дава предимствона плурализма. Предполага се, че е написан от самия Мухаммад през 628 г. сл. Хр., като този документ, ако е автентичен, би бил един артефакт от грандиозно значение и би могъл да причини големи трусове в битката за душата на исляма, която по общо мнение се води между ревностно и екстремистки настроените радикални ислямисти (Египетско братсво, Ал Кайда и т.н.) и както изглежда не толкова ревностните или умерено настроени мюсюлмани, които като че ли нямат желание или са не способни да се опълчат срещу ислямистите.
Този документ,„Хартата на привилегиите”, се посочва от хора с малко познания по темата „Ислям” като безспорно потвърждение за истинската природа на исляма като „Религията на мира” (и толерантността!). От време на време някой мюсюлмански говорител го представя, той се разпространява виртуално и добронамерените не-мюсюлмани го публикуват, споделят и го държат като опровержение срещу тези, които се осмеляват да критикуват или задават основателни въпроси за исляма.
По-долу се намира „Хартата”, предоставена от д-р А. Захуур и д-р З. Хак, който съдържа техните встъпителни коментари и заключителни мнения:
Хартата на привилегиите е почитана и стриктно прилагана от мюсюлманите през вековете и във всички земи, където са управлявали
За съжаление „Хартата на привилегиите”, не представлява никакво безспорно твърдение на исляма и никога не е била възприемана, от която и да е ислямска власт или училище по ислямско право през близо четиринадесетте века, откакто Мухаммад е основал религията.
Д-р Марк Дюри обсъжда този документ в една от своите публикации.Освен това, книгата на Дюри „Третият избор”, документира историческата поява на dhimma – договорът за „защита”, предложен на християните и юдеите, които са отказали да приемат исляма. Условията на dhimma – договора, основани на Корана и Сунната ( „пътят” на Мухаммад) са точно обратните на фалшивата „Харта”, налагайки унизителни клаузи на подчинение за завладените не-мюсюлмани. Ето някои ключови цитата от статиятана д-р Дюри:
„...Позоваването на д-р Кан върху писмото от „Св. Екатерина” е подвеждащо и неуместно. Д-р Кан със сигурност би трябвало да знае, че научното мнение не гледа на този документ като оригинален. Той почти сигурно е фалшив, създаден за да допринесе за сигурността на християнските монаси от Синайския манастир. Това е причината, поради която документът не съществува в оригиналния си вид: оригиналното писмо никога не е съществувало. Всъщност самото съществуване на този документ е показателно за страха, под който монасите са живяли, както и не превземаемите стени на самата манастирска сграда. „
„Д-р Кан трябва също така да знае, че това писмо е в конфликт с няколко точки от класическите ислямски източници, включително и с Корана.”
„На базата на писмото от Синай, д-р Кан твърди, че християните „не са задължени да правят каквито и да е плащания , за да живеят в мир с мюсюлманите. При всетова той не споменава, че Коранът повелява налагането на данък (познат като„джизия”) върху завладените не-мюсюлмански народи (Сура 9:29), като това се съдържа в ислямското законодателство. Освен това, макар в писмото да се твърди, че на християните им е позволено да поправят църквите си, консервативната ислямска позиция е, че не е позволено църквите да бъдат поправяни след завладяването. Това се основава върху Пакта от Умар, който е цитиран от много велики мюсюлмански анализатори и юристи. Несъмнено това изречение е било добавено в подправеното писмо, за да отблъсне трудностите, които египетските християни са имали при пребиваването си под условията на Шариат. Бележката, че християнските момичета не са задължени, да се омъжват за мъже мюсюлмани против волята им, не отразява намеренията на Мухаммад към синайските монаси от 7 век, а винаги присъстващия страх, който египетските християни изпитват и до днес, че жените християнки биха могли да бъдат принуждавани да сключват нежелани бракове с мъже мюсюлмани.”
„В крайна сметка,именно авторитетът на Корана и на всеобщо признати източници като Пакта от Умар, са оформили ислямското право и са определили съдбата на милиони завладяни немюсюлмани през вековете – и това продължава и до днес. А не писма, държани от християни по манастирите.”
„Всъщност ислямската политика по отношение на християните, евреите и другите завладяни народи не е оформена от Синайското писмо. Доста подвеждащо е предположението,че то е било или може да бъде разглеждано като не опровержимо доказателство за ислямската политика по отношение на не-мюсюлманите.”
Документираната история на ислямско потисническо, нетолерантно поведение и отношение към немюсюлманите, без значение дали са вече завладяни или са изправят срещу усилията на исляма да разпространи властта на Аллах по целия свят, противоречи на такива съмнителни отклонения като „Хартата”. Виждаме доказателство за това и днес в безмилостните, убийствени преследвания на коптските християни от мюсюлманските чети в Египет, и в изследванията на общественото мнение в Средния Изток, които документират желанието на мюсюлманите да установят глобален халифат и открито да възстановят и приложат договора „dhimma”.
По подобен начин,мирни наглед стихове в Корана трябва да бъдат разбирани в целия контекст на ислямската история и практика, както и четени крайно внимателно спрямо ислямската доктрина за анулирането – учение от Корана, което твърди, че всеки път когато един стих от Корана сякаш влиза в противоречие с друг стих, стихът,„разкрит” по-късно в живота на Мухаммад „отменя” или замества – анулира и заменя – по-ранния стих. Например застъпниците за митичната илюзия за един „мирен, толерантен ислям” посочват Сура 2:62 като доказателство за своята позиция.
Обаче консервативният ислям разбира този стих, не като толерантност към немюсюлманите,но като доста различно нещо. Един задълбочен коментар върху Корана отбелязва следното:
Преводачите на Корана от арабски на английски Али и Пиктал, също и Асад, намират за необходимо да отворят скоба, която прави цитата да означава, че евреите и християните (както и сабеите, чиято идентичност е спорна) ще бъдат спасени единствено, ако станат мюсюлмани. А според Ибн Аббас, този стих се отменя от Коран 3:85:
А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.(Kоран 3:85)
Кутб смята, че стихът 2:62 се отнася само за времето преди Мухаммад да е донесъл исляма на света, мнение, което се поддържа от изказване на Мухаммад, записано от Табари, в което Пророкът на исляма казва,че християните, които са умрели преди неговото идване ще бъдат спасени, но тези, които са чули за него и при все това са отхвърлили пророческото му свидетелство, няма да се спасят.По този начин улемата – консенсусът на ислямското право – разбира наградата, обещана в стих 2:62 или като условна за евреи и християни, станали мюсюлмани,и/или като отменена от по-късни стихове (напр. 3:85), които осъждат тяхната неислямска религия.[1]
Източници
- ↑ Оригиналната статия може да видите тук -Sunday, May 22, 2011 The 'Charter of Privileges': Proof of a Peaceful, Tolerant Islam? (Англ.)