„Хартата на привилегиите” от Синайския манастир „Св. Екатерина”:доказателство за мирен и толерантен ислям?: Разлика между версии

Този документ,„Хартата на привилегиите”, се посочва от хора с малко познания по темата „Ислям” като безспорно потвърждение за истинската природа на исляма като „Религията на мира” (и толерантността!). От време на време някой мюсюлмански говорител го представя, той се разпространява виртуално и добронамерените не-мюсюлмани го публикуват, споделят и го държат като опровержение срещу тези, които се осмеляват да критикуват или задават основателни въпроси за исляма.

{{Quote|[http://www.cyberistan.org/islamic/charter1.html от д-р А. Захуур и д-р З. Хак]|''<small>През 628 г. сл. Хр. пророкът Мухаммад е предоставил „Харта на привилегиите” на монасите от манастира „Св. Екатерина” в планината Синай. Тя съдържа няколко клаузи, които покриват всички аспекти на човешките права, включително такива теми като защитата на християните, свободата на религиозните изповедания и движението,свободата да се назначават собствени съдии, както и на притежаването иподдържането на своя собственост, изключване от военна служба и правото назащита при война. По-долу е поместен  превод на този документ:</small>''

{{Quote| Tекст на Хартата |'''Това е послание от Мухаммад ибн Абдуллах, като споразумение с тези, които приемат християнството, близки и далечни; ние сме с тях. Свидетелствам, че служителите ми, помощниците ми и моите последователи ги защитават, защото християните са мои поданици;  и заради Аллах! се изправям срещу всичките им врагове. Да няма никакъв натиск над тях. Нито съдиите им да бъдат премахвани от работата им, нито монасите от техните манастири. Никой да не разрушава дом на тяхната религия, да го поврежда или да изнася нещо от него в мюсюлманските домове. Ако някой направи нещо такова, да бъде считан като клетвопрестъпник пред Аллах и враг на Неговия Пророк. Наистина, те са мои съюзници и имат моята сигурна защита срещу всички техни врагове. Никой да не ги принуждава да пътуват или да се бият. На мюсюлманите е отредено, да се бият за тях. Ако жена-християнска се омъжва за мюсюлманин, това не трябва да става без нейно съгласие. На нея не трябва да се пречи да посещава своята църква и да се моли. Техните църкви трябва да бъдат уважавани. Да не им се пречи да ги поправят, нито да се отрича светостта на дадените в тях обети. Никой от верните(мюсюлмани) да не престъпва този клетва до Последния Ден (края на света).'''}}

   

[[Category:Не завършени статии]]