Плоската земя и Корана: Разлика между версии

{{quote || „В стих 79:30, Аллах казва:

Ключовата думата в горния стих е “дехаха”. В арабския има едно словосъчетание “изе дехаха”, което означава „когато той хвърля камъни от земята към дупката”. Дупката се нарича „Удхийатун”. “Алмадхи” означава кръгли камъни, като според размера им, дупка е изкоп в земята, в който камъните биват хвърляни в една игра. „Алмадахи” също така означава нещо кръгло, направено от олово, при хвърлянето на което, хората се борят помежду си. Така че съществува посочки за КЪЛБОВИДНОСТТА в корена на думата “дехаха”. Според някои етимолози, думата за “яйце на щраус” има същия корен както “дехаха”. От това те също така стигат до извода, че земята има формата на щраусово яйце. По-късните научни открития потвърждават, че земята не е точно сфера, но е елипсовидна, т.е. е сплескана при полюсите си, също както и яйцето на щраус.

Арабските думи за „плосък” , „равен” или  „с правилна форма” са “сауи” и “алмустави”. Няма нито едно място в Корана, където да съществува указание, че земята е „плоска” или „с правилна форма”. Думата  „фараасх” в стихове 2:22, 51:48; думата “уасиа” в стихове 4:97, 29:56, 30:10; думата “махдm” в стихове 20:53, 43:10, 78:6, думата “басаат” в стих 71:19;  думата „суттихат” в стих 88:20 и думата “тахааха” в стих 91:6 – всички те означават „разпростирам”, „разширявам” или „простирам” с малки разлики в своите допълнителни значения, но никоя от тях не означава, че земята е с правилна форма или е плоска.”