Делиил: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето

Делиил (преглед на кода)

Версия от 21:52, 17 декември 2022

985 байта добавени ,  17 декември 2022
→‎Qiyas (قياس‎)
[проверена версия][проверена версия]
Ред 18: Ред 18:
Съществуват различни възгледи за природата на иджма, които варират в два спектъра: единият разширява и стеснява групата от хора, необходими за участие в консенсуса, а другият прави повече или по-малко трудно установяването дали всъщност е настъпил консенсус. Някои твърдят (или са твърдяли), че иджма е била необходима сред всички живи мюсюлмани по света, а други твърдят, че тя се изисква само от Сподвижниците или учените от определено течение или правна школа. Някои твърдят (или са твърдяли), че дори ако иджма е категорична основа за дадено учение, това би било невъзможно да се отчете, понеже никой не може да проведе събеседване с всеки жив мюсюлманин или поне всеки жив мюсюлмански учен (понеже някои хора могат да се скрият, да забравят или просто да откажат коментар); други твърдят, че докато никой гласно не е изразил възражение  (или може би записите на несъгласните мнения са просто загубени или не са документирани), „мълчанието“ на научната общност може да бъде изтълкувано като тяхно съгласие, което прави иджма почти неосъществима. <ref>Mohammad Taqi al-Modarresi (26 March 2016). ''The Laws of Islam'' (PDF). Enlight Press. ISBN <bdi>978-0994240989</bdi>. Retrieved 23 December 2017.</ref><ref>D. Mullah & M. Hidadjatullah, ''Principles of Mahomedan Law'' xxii (16th ed. 1968)</ref>
Съществуват различни възгледи за природата на иджма, които варират в два спектъра: единият разширява и стеснява групата от хора, необходими за участие в консенсуса, а другият прави повече или по-малко трудно установяването дали всъщност е настъпил консенсус. Някои твърдят (или са твърдяли), че иджма е била необходима сред всички живи мюсюлмани по света, а други твърдят, че тя се изисква само от Сподвижниците или учените от определено течение или правна школа. Някои твърдят (или са твърдяли), че дори ако иджма е категорична основа за дадено учение, това би било невъзможно да се отчете, понеже никой не може да проведе събеседване с всеки жив мюсюлманин или поне всеки жив мюсюлмански учен (понеже някои хора могат да се скрият, да забравят или просто да откажат коментар); други твърдят, че докато никой гласно не е изразил възражение  (или може би записите на несъгласните мнения са просто загубени или не са документирани), „мълчанието“ на научната общност може да бъде изтълкувано като тяхно съгласие, което прави иджма почти неосъществима. <ref>Mohammad Taqi al-Modarresi (26 March 2016). ''The Laws of Islam'' (PDF). Enlight Press. ISBN <bdi>978-0994240989</bdi>. Retrieved 23 December 2017.</ref><ref>D. Mullah & M. Hidadjatullah, ''Principles of Mahomedan Law'' xxii (16th ed. 1968)</ref>


==Qiyas (قياس‎)==
==Кияс (قياس‎)==
The use of analogical reasoning to derive rulings in Islamic laws is referred to as Qiyas. This type of evidence is used frequently, as it is required whenever there is absence of scripture on a topic. In such cases, jurists identify scripture that discusses a related or analogous topic and, after identifying the analogous elements of the matter at hand and matter addressed by scripture, they attempt to extrapolate an analogous ruling.
Използването на аналогично мислене, за да се формулират разпоредбите в ислямското право се нарича кияс. Този тип доказателства се използват често, понеже се изискват, когато е налице липсата на писмени документи по дадената тема. В такива случаи юристите идентифицират писмения документ, който разглежда свързана или аналогична тема и след като идентифицират аналогичните елементи по разглеждания въпрос и въпроса, посочен от писмения документ, те се опитват да екстраполират аналогично правило.
 
Основното изискване за установяване на аналогия между въпроса, обхванат от писмения документ и въпроса, който не е, е определянето на оперативната причина или иллах (عِلّة). Иллах е специфичният набор от обстоятелства, при които едно правило влиза в сила. Например при забраната за употреба на алкохол, която се среща в Корана, повечето ислямски юристи твърдят, че иллах е опиянението. Например те цитират факта, че щом няма опияняващ ефект (както е преди дестилацията), пиенето на гроздов сок е допустимо. Понеже забраната влиза в сила, едва когато напитката е опияняваща, юристите твърдят, че забраната всъщност се отнася за опиянението и заради това всички упойващи вещества могат да бъдат забранени, т.е. харам или по аналогия - да са кияс.


The primary requirement for establishing an analogy between a matter covered by scripture and matter not covered by scripture is identifying the operative cause, or ''illah'' (عِلّة). The illah is the specific set of circumstances under which a ruling comes into action. For instance, with the ban on alcohol, which is found in the Qur'an<ref>{{Quran|2|219}}, {{Quran|5|90}}, {{Quran|5|91}}</ref>, most Islamic jurists maintain that the illah is intoxication. They will cite, for instance, the fact that while there is no intoxicating effect (so, before distillation), drinking grape juice is admissible. Since the prohibition only comes into play once the drink is intoxicating, jurists argue that the prohibition is in fact on intoxication, and that thus all intoxicants can be prohibited, or [[Fiqh#Ahkam|haram]], by analogy, or qiyas.
==See Also==
==See Also==


Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/5070“.

Навигация