Диакритичните знаци в Корана: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето

Диакритичните знаци в Корана (преглед на кода)

Версия от 18:01, 22 февруари 2024

2440 байта добавени ,  22 февруари 2024
→‎Modern Academic Research
[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
Ред 76: Ред 76:
* Думата „набат“ (което се превежда като „порасна“ за нещо, което е засадено) ще стане „наботт“, ако добавим „дамма“ към втората буква, което означава „ние взимаме решение“.
* Думата „набат“ (което се превежда като „порасна“ за нещо, което е засадено) ще стане „наботт“, ако добавим „дамма“ към втората буква, което означава „ние взимаме решение“.


==Modern Academic Research==
==Модерни академични изследвания==


While it is commonly stated on websites and even by many Muslim scholars today that the earliest Quranic manuscripts entirely lacked diacritical markings, that is a mistaken view largely based on the fact that Kufic manuscripts of the 8th century for a time omitted them entirely. The very oldest manuscripts of the 7th century CE in the Hijazi script style do generally contain a very limited amount of markings to distinguish consonants. Adam Bursi writes in his academic paper, ''Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century'', about the early use of diacritics for homographic letters (consonants of otherwise indistinguishable letter shape):
Въпреки че често се заявява в уебсайтове и дори от много мюсюлмански учени днес, че в ранните ръкописи на Корана липсват изцяло диакритични знаци, това е пресилено мнение, до голяма степен основано на факта, че куфическите ръкописи от 8 век за известно време са ги пропуснали изцяло. Най-старите ръкописи от 7-ми век в стила на писмото Хиджази обикновено съдържат много ограничено количество маркировки за разграничаване на съгласни. Адам Бурси пише в своята академична статия „Свързване на точките: диакритици, култура на писатели и Коран през първи/седми век“ относно ранното използване на диакритични знаци за хомографски букви (съгласни с иначе неразличима буквена форма):


{{Quote|Adam Bursi (2018) ''Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century'', pp. 112-115<ref name="Bursi">Bursi, Adam. [https://www.jstor.org/stable/10.5913/jiqsa.3.2018.a005 Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century] Journal of the International Qur’anic Studies Association, vol. 3, International Qur’anic Studies Association, 2018, pp. 111–157, https://doi.org/10.5913/jiqsa.3.2018.a005.</ref>|In fact, while signs indicating short vowels and the hamzah are indeed largely absent from Arabic orthography until the second/eighth century, the textual record of written Arabic displays a much earlier and more widespread usage of diacritics for differentiating homographic letters than is commonly acknowledged. Within dated Arabic documents, consonantal diacritics were used already in the early first/mid-seventh century: the earliest surviving examples are two administrative papyri dated to 22/643 and an inscription dated to 24/645, all of which exhibit consonantal diacritics on some letters. The earliest extant qurʾānic manuscripts—written in the Ḥijāzī script and dated paleographically to the first/seventh and early second/eighth centuries—likewise display dots or dashes to discriminate between homographic letters. The fact that these diacritics were written in the same ink as the letter forms in these texts indicates the diacritics “were considered to be part of the script.” The appearance of consonantal diacritics in several different types of first/seventh-century Arabic writings suggests that they were part of “the state of the script at the very beginning of Islam” and, indeed, that the Qurʾān could potentially have been recorded using diacritics even within the lifetime of the Prophet Muḥammad.<BR />
{{Quote|Адам Бурси (2018) „Свързване на точките: диакритици, култура на писатели и Коранът през първи/седми век“, стр. 112-115<ref name="Bursi">Bursi, Adam. [https://www.jstor.org/stable/10.5913/jiqsa.3.2018.a005 Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century] Journal of the International Qur’anic Studies Association, vol. 3, International Qur’anic Studies Association, 2018, pp. 111–157, https://doi.org/10.5913/jiqsa.3.2018.a005.</ref>|Всъщност, докато знаците, указващи кратките гласни и хамзата, наистина до голяма степен отсъстват от арабската ортография до втори/осми век, текстовият запис на писмен арабски показва много по-ранна и по-широко разпространена употреба на диакритични знаци за разграничаване на хомографски букви, отколкото обикновено се признава. В рамките на датирани арабски документи диакритичните знаци на съгласни са били използвани още в началото на първи/средата на седми век: най-ранните оцелели примери са два административни папируса, датирани от 22/643 г., и надпис, датиран от 24/645 г., всички от които показват диакритични знаци на съгласни на някои писма. Най-ранните съществуващи коранични ръкописи — написани с писмото Хиджази и датирани палеографски от първи/седми и началото на втори/осми век — също показват точки или тирета за разграничаване между хомографски букви. Фактът, че тези диакритични знаци са написани със същото мастило като формите на буквите в тези текстове, показва, че диакритичните знаци „се смятат за част от писмеността“. Появата на съгласни диакритични знаци в няколко различни вида арабски писания от първи/седми век предполага, че те са били част от „състоянието на писмеността в самото начало на исляма“ и наистина, че Коранът потенциално би могъл да бъде записан с помощта на диакритични знаци дори по време на живота на пророка Мохамед.<BR/>
However, while diacritics were clearly used in the Arabic script of the first/seventh century, they were deployed in ways that seem counterintuitive to modern eyes. Manuscripts, papyri, and inscriptions from this period do not display diacritics consistently on every consonantal letter that would exhibit a diacritic in modern Arabic script; instead, diacritics appear in these texts infrequently, often leaving the text quite ambiguous. Illustrating the distinction between a first/seventh-century Qurʾān manuscript and a modern printed edition, François Déroche notes that on one folio page containing most of Q Tawbah 9:113–121, '''there are eight dotted letters where the equivalent modern text has 240 of them.'''}}
Въпреки това, докато диакритичните знаци са ясно използвани в арабската писменост от първи/седми век, те са били използвани по начини, които изглеждат неинтуитивни за съвременните очи. Ръкописите, папирусите и надписите от този период не показват диакритични знаци последователно на всяка съгласна буква, която би показвала диакритичен знак в съвременното арабско писмо; вместо това диакритичните знаци се появяват в тези текстове рядко, което често оставя текста доста двусмислен. Илюстрирайки разликата между ръкопис на Коран от първи/седми век и модерно печатно издание, Франсоа Дерош отбелязва, че на една страница с фолио, съдържаща по-голямата част от 9:113–121, „'''има осем букви с точки, където еквивалентният съвременен текст има 240 от тях'''.''}}


Regarding short vowels, Bursi writes:
Regarding short vowels, Bursi writes:
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/5548“.

Навигация