5914
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
Някои светски тълкуватели и както и някои апологети напоследък изразиха съмнение относно автентичността на този документ (както и спрямо хадиската литература и самия Коран), но това, в което не се съмняват е, че описаното в този документ е било наистина прилагано от ранните мюсюлмани. Например използването на отличителни белези е в съгласие с документалните и археологичните доказателства от седми и осми век в Ирак и Сирия.<ref>Robinson, Chase F. - [http://www.ingentaconnect.com/content/brill/sho/2005/00000048/00000003/art00003 Neck-Sealing in early Islam] - (BRILL) Journal of the Economic and Social History of the Orient, Volume 48, Number 3, 2005 , pp. 401-441(41) – (Английски език)</ref> | Някои светски тълкуватели и както и някои апологети напоследък изразиха съмнение относно автентичността на този документ (както и спрямо хадиската литература и самия Коран), но това, в което не се съмняват е, че описаното в този документ е било наистина прилагано от ранните мюсюлмани. Например използването на отличителни белези е в съгласие с документалните и археологичните доказателства от седми и осми век в Ирак и Сирия.<ref>Robinson, Chase F. - [http://www.ingentaconnect.com/content/brill/sho/2005/00000048/00000003/art00003 Neck-Sealing in early Islam] - (BRILL) Journal of the Economic and Social History of the Orient, Volume 48, Number 3, 2005 , pp. 401-441(41) – (Английски език)</ref> | ||
Ако се абстрахираме от мнението на съвременните тълкуватели, този документ е всеобщо признат като автентичен от мнозинството мюсюлмани. Този възглед се потвърждава от някои от най-големите тълкуватели и историци, включително Ал-Халал (поч. 923 г. сл. Хр.), Ибн Хазм (поч. 1063 г.), Ал-Тартуши (поч. 1126 г.), Ибн Кудама (поч. 1123 г.), Ибн Таймия (поч. 1138 г.), Ибн Асакир (поч. 1176 г.), Ибн ал-Каим (поч. 1350 г.), Ибн Катир, Ал-Хинди и Али Аджин. Освен това юристът по Ханафи от осми век Абу Юсуф отбелязва, че условията в Пакта, които се отнасят до дхиммис(немюсюлмани) са напълно в съгласие с Корана и хадисите. Затова Пактът „важи до деня на възкресението.” | Ако се абстрахираме от мнението на съвременните тълкуватели, този документ е всеобщо признат като автентичен от мнозинството мюсюлмани. Този възглед се потвърждава от някои от най-големите тълкуватели и историци, включително Ал-Халал (поч. 923 г. сл. Хр.), Ибн Хазм (поч. 1063 г.), Ал-Тартуши (поч. 1126 г.), Ибн Кудама (поч. 1123 г.), Ибн Таймия (поч. 1138 г.), Ибн Асакир (поч. 1176 г.), Ибн ал-Каим (поч. 1350 г.), [[Ибн Катир]], Ал-Хинди и Али Аджин. Освен това юристът по Ханафи от осми век Абу Юсуф отбелязва, че условията в Пакта, които се отнасят до дхиммис(немюсюлмани) са напълно в съгласие с Корана и хадисите. Затова Пактът „важи до деня на възкресението.” | ||
== Статията в Уикипедия „Съглашението на Омар I” == | == Статията в Уикипедия „Съглашението на Омар I” == |