Уилям Монтгомър Уат: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Ред 31: Ред 31:
Уот вярва, че Коранът е божествено вдъхновен, макар и да не е непогрешим.<ref name=al/>
Уот вярва, че Коранът е божествено вдъхновен, макар и да не е непогрешим.<ref name=al/>


Карол Хиленбранд, професор по ислямска история в Единбургския университет, твърди:<ref name="obit - Independent" />
Карол Хиленбранд, професор по ислямска история в Единбургския университет, твърди:


{{Quote||Той не се страхуваше да изразява радикални теологични тези, които се възприемаха по противоречив начин в някои християнски църковни кръгове. Той често размишляваше върху въпроса до каква степен неговото изследване на исляма е повлияло върху неговата собствена християнска вяра. Като пряк резултат той стигна до твърдението, че ислямският акцент върху безкомпромисната единственост на Бога му е повлияла до степен, че той е преосмислил християнската доктрина за Троичността, която е яростно атакувана в Корана като подкопаваща истинския монотеизъм.<br>Повлиян от исляма, с неговите 99 имена на Бога, всяко от което изразява специфични атрибути на Бога, Уот се обръща към латинската дума „persona” – която означава „лице“ или „маска“, а не „личност“, каквото е днешното ѝ значение на английски – и той стига до виждането, че истинското тълкуване на троичността не означава, че Бог се състои от три личности. За него троичността представлява три различни „лица“ (т.е. прояви – бел.прев.) на един и същи Бог.}}
{{Quote||Той не се страхуваше да изразява радикални теологични тези, които се възприемаха по противоречив начин в някои християнски църковни кръгове. Той често размишляваше върху въпроса до каква степен неговото изследване на исляма е повлияло върху неговата собствена християнска вяра. Като пряк резултат той стигна до твърдението, че ислямският акцент върху безкомпромисната единственост на Бога му е повлияла до степен, че той е преосмислил християнската доктрина за Троичността, която е яростно атакувана в Корана като подкопаваща истинския монотеизъм.<br>Повлиян от исляма, с неговите 99 имена на Бога, всяко от което изразява специфични атрибути на Бога, Уот се обръща към латинската дума „persona” – която означава „лице“ или „маска“, а не „личност“, каквото е днешното ѝ значение на английски – и той стига до виждането, че истинското тълкуване на троичността не означава, че Бог се състои от три личности. За него троичността представлява три различни „лица“ (т.е. прояви – бел.прев.) на един и същи Бог.}}

Версия от 12:36, 21 август 2018

Уилям Монтгомъри Уот (14.03.1909 г. – 24.10. 2006 г.) е шотландски историк, ориенталист, англикански свещеник и академик. От 1964 г. до 1979 г. е професор по арабски и ислямски изследвания към Единбургския Университет

На Запад Уот беше един от най-изявените немюсюлмански тълкуватели на исляма и според Карол Хиленбранд той бе „ учен с огромно влияние в областта на ислямските изследвания и високо почитано име за множество мюсюлмани по целия свят“. Подробната биография на ислямския пророк Мухаммад „Мухаммад в Мекка“ (1953 г.) и „Мухаммад в Медина“ (1956 г.), дело на Уот, са считани за класика в своята област.

Детство и образование

Уот е роден на 14 март 1909 г. в Серес, Файф, Шотландия. Баща му, който умира, когато Уат е само на 1 г. и 2 м., е бил служител в Църквата на Шотландия.

Кариера

Свещеническо служение

Уот е ръкоположен за дякон през 1939 г. и за свещеник през 1940 г. в Шотландската епископална църква. Служи при църквата „Сейнт Мери“ на ул. Дъ Болтънс, Уест Бромптън към Лондонския диоцез от 1939 г. до 1941 г. Когато „Сейнт Мери“ е разрушена от германските бомбардировки, той се премества в църквата „Олд Сейнт Пол“, Единбург, за да продължи своята подготовка. От 1943 до 1946 г. служи като специалист по арабски към Англиканския епископ на Йерусалим.

След като Уот се завръща в академията през 1946 г., никога повече не заема религиозна служба на пълен щат. Все пак той продължава своето служение на нещатни и хонорувани позиции. От 1946 г. до 1960 г. той е хоноруван помощник на енорийския свещеник при англо-католическата църква „Олд Сейнт Пол“ в Единбург. През 1960 г. Уот става член икуменическото общество „Йона“, Шотландия. От 1960 г. до 1967 г. той е хоноруван помощник на енорийския свещеник при църквата „Сейнт Калъмба“ при Двореца (в близост до Единбургския дворец). Между 1980 г. и 1993 г., след оттеглянето си от академията, той е хоноруван помощник на енорийския свещеник при църквата „Сейнт Мери Дъ Върджин“, Далкейт и при църквата „Сейнт Лионард“, Ласуейд.

Академична кариера

Уот е професор по арабски и ислямски изследвания при Единбургския университет от 1964 до 1979 г.

Бива наречен „последният ориенталист“.[1]

Уот е бил гостуващ професор в Университета на Торонто, Колеж дьо Франс и Университета Джорджтаун.

Последни години от живота

Уот умира в Единбург на 24 октомври 2006 г. на 97-годишна възраст.[2]

Отличия

Уот получава американския медал на името Джорджо Леви Делла Вида и печели като пръв носител наградата на Британското общество за близко-източни изследвания заради изключителни научни постижения.

Уот получава титлата „доктор хонорис кауза“ към Университета в Абърдийн.[3]

Възгледите на Уот

Уот вярва, че Коранът е божествено вдъхновен, макар и да не е непогрешим.[1]

Карол Хиленбранд, професор по ислямска история в Единбургския университет, твърди:

Той не се страхуваше да изразява радикални теологични тези, които се възприемаха по противоречив начин в някои християнски църковни кръгове. Той често размишляваше върху въпроса до каква степен неговото изследване на исляма е повлияло върху неговата собствена християнска вяра. Като пряк резултат той стигна до твърдението, че ислямският акцент върху безкомпромисната единственост на Бога му е повлияла до степен, че той е преосмислил християнската доктрина за Троичността, която е яростно атакувана в Корана като подкопаваща истинския монотеизъм.
Повлиян от исляма, с неговите 99 имена на Бога, всяко от което изразява специфични атрибути на Бога, Уот се обръща към латинската дума „persona” – която означава „лице“ или „маска“, а не „личност“, каквото е днешното ѝ значение на английски – и той стига до виждането, че истинското тълкуване на троичността не означава, че Бог се състои от три личности. За него троичността представлява три различни „лица“ (т.е. прояви – бел.прев.) на един и същи Бог.

Неговите изводи за произхода на исляма са посрещнати с критика от други учени като Джон Уансбро от Факултета по ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет и Патриша Кроун и Майкъл Кук в тяхната монография „Агарянството: зараждането на ислямския свят“ (1977 г.) и в книгата на Кроун „Търговията в Мекка и възникването на исляма“.[4]

Критика

Пакистанският академик Зафар Али Куреши в своята книга „Пророкът Мухаммад и неговите западни критици: критика на У. Монтгомъри Уот и други“ критикува Уот, че некоректно е представил живота на Мухаммад в своите трудове.[5] Книгата на Куреши е похвалена от турския академик Ибрахим Калин[6] и се разглежда от своите почитатели като опит за противопоставяне срещу ориенталистките пристрастия, неточности и изкривявания.[7] Куреши насочва труда си срещу Уот, като твърди:

"Д-р Уот представи една доста изкривена картина за живота и учението на Пророка Мухаммад (мир нему). Аз опровергах неговите несъстоятелни хипотези, субективните и предубедените му заключения и дадох всичко от себе си, за да изчистя образа."[8]

Жорж-Анри Бускет се подиграва на книгата на Уот „Мухаммад в Мека“, като я нарича „марксистка интерпретация върху корените на исляма, дело на епископален клирик.“[9][10]

Selected works

References

  1. ↑ 1,0 1,1 Interview: William Montgomery Watt
  2. ↑ The Herald, The Scotsman, The Times, 27 октомври 2006 г.
  3. ↑ "Lecture by Professor Carole Hillenbrand in event: Islamic Studies in Scotland: Retrospect and Prospect", 2016-12-13, http://www.ed.ac.uk/files/atoms/files/professor_carole_hillenbrand.pdf. 
  4. ↑ Patricia Crone, Meccan Trade and the Rise of Islam, Princeton University Press. 1987 [1]
  5. ↑ Шаблон:Cite
  6. ↑ Шаблон:Cite
  7. ↑ Шаблон:Cite
  8. ↑ Prophet Muhammad and His Western Critics: A Critique of W. Montgomery Watt and Others, Volume 1
  9. ↑ Шаблон:Cite
  10. ↑ Шаблон:Cite

External links

Шаблон:Authority control

Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Уилям_Монтгомър_Уат&oldid=3500“.