Сатанински строфи: Разлика между версии

Сатанински строфи (преглед на кода)

Версия от 12:10, 27 февруари 2016

6256 байта добавени , 27 февруари 2016

→‎Al Tabari

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

6013

редакции

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 '''Когато отмяната на това, което сатаната беше сложил върху езика на пророка дойде от Аллах, кураишите казаха: „Мухаммад се е разкаял за това, което той каза спрямо положението на нашите богове към Аллах, променил го е и е донесъл нещо друго.“''' И ето двете думи, които сатаната беше сложил върху езика на пратеника, бяха в устата на всички многобожници и те станаха още по-враждебни към мюсюлманите и последователите на пратеника. В същото време онези от сподвижниците, които бяха напуснали Абисиния, когато чуха, че народът на Мекка е приел исляма, щом са се поклонили заедно с пратеника, чуха приближавайки Мека, че съобщението е било погрешно и никой от тях не влезе в града без обет за закрила или тайно. Тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато той не се премести в Медина и бяха при Бадр с него, бяха Утман б. Аффан… с жена си Рукая, дъщеря на пратеника и Абу Худайфа б. Утба с жена си Сахла дъщеря на Сухаил и още неколцина, всичко бяха 33 човека<ref name="Ishaq Satanic Verses">Ibn Ishaq, The Life of Muhammad: A Translation of Ishaq's Sirat Rasul Allah, Translated by A. Guillaume, Oxford University Press, Oxford, England, (Re-issued in Karachi, Pakistan, 1967, 13th impression, 1998) 1955, стр. 146-148.</ref>}}
-===Al Tabari===
+===Ал Табари===
-{{Quote|{{Tabari|6|pp. 107-112}}|<center>''Satan Casts a False Revelation on the Messenger of God's Tongue''</center>
+{{Quote|{{Tabari|6|стр. 107-112}}|<center>''Сатаната подмята фалшиво откровение на Пратеника от Езика на Аллах''</center>
 <BR>
-The Messenger of God was eager for the welfare of his people and wished to effect a reconciliation with them in whatever ways he could. It is said that he wanted to find a way to do this, and what happened was as follows.
+Пратеникът на Аллах копнееше за благоденствието на своя народ и желаеше да постигне помирение с тях по всички възможни начини. Казано е, че той е искал да намери начин да стори това и се е случило следното.
 <BR>
-Ibn Humayd—Salamah--Muhammad b. Ishaq—Yazid b. Ziyad al-Madani—Muhammad b. Kali al-Qurazi: When the Messenger of God saw how his tribe turned their backs on him and was grieved to see them shunning the message he had brought to them from God, he longed in his soul that something would come to him from God which would reconcile him with his tribe. With his love for his tribe and his eagerness for their welfare it would have delighted him if some of the difficulties which they made for him could have been smoothed out, and he debated with himself and fervently desired such an outcome. Then God revealed:
+Ибн Хумаид – Салама – Мухаммад б. Исхак -  Язид б. Зияд ал-Мадани – Мухаммад б. Кали ал-Курази: Когато Пратеникът на Аллах видя как неговото племе му обърна гръб и скърбеше да ги гледа как отхвърлят посланието, което той беше донесъл от Аллах, той силно жадуваше в душата си нещо да дойде до него от Аллах, което да го помири с племето му. Заради обичта му към племето му и копнежа му за тяхното благоденствие, той много щеше да се зарадва, ако някои от трудностите, които те му причиниха можеха да бъдат изгладени, и той размисляше в себе си и пламенно желаеше подобна развръзка. Тогава Аллах разкри:
 <BR>
-:  ''By the Star when it sets, your comrade does not err, nor is''
+:  ''Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник и не се е отклонил,и не говори той от себе си…''
-:  ''he deceived; nor does he speak out of (his own) desire ...''
+и когато стигна до думите:
-and when he came to the words:
-: '' Have you thought upon al-Lat and al-'Uzza and Manat, the third, the other?''
+: '' А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат?''
-Satan cast on his tongue, because of his inner debates and what he desired to bring to his people, the words:
+'''Сатаната подметна на езика му, заради неговите вътрешни терзания и заради това, което той желаеше да донесе на народа си, думите:
-:  ''These are the high-flying cranes; verily their intercession is accepted with approval.''
+:  ''Това са високо летящите жерави; наистина тяхното застъпничество се приема с одобрение.'''''
-When Quraysh heard this, they rejoiced and were happy and delighted at the way in which he spoke of their gods, and they lis?tened to him, while the Muslims, having complete trust in their Prophet in respect of the messages which he brought from God, did not suspect him of error, illusion, or mistake. When he came to the prostration, having completed the surah, he prostrated himself and the Muslims did likewise, following their Prophet, trusting in the message which he had brought and following his example. Those polytheists of the Quraysh and others who were in the Mosque likewise prostrated themselves because of the reference [1193] to their gods which they had heard, so that there was no one in the mosque, believer or unbeliever, who did not prostrate himself. The one exception was al-Walid b. al-Mughirah, who was a very old man and could not prostrate himself; but he took a handful of soil from the valley in his hand and bowed over that. Then they all dispersed from the mosque. The Quraysh left delighted by the mention of their gods which they had heard, saying, "Muhammad has mentioned our gods in the most favorable way possible, stating in his recitation that they are the high-flying cranes and that their intercession is received with approval."<BR>
+'''Когато кураишите чуха това, те се зарадваха и бяха щастливи и възхитени от начина, по който той говореше за техните богове, и те го слушаха, и докато мюсюлманите имаха пълно доверие в своя Пророк по отношение на посланията, които той носеше от Аллах, те не го заподозряха в грешка, заблуда или подхлъзване. Когато стигна до поклона, завършил вече сурата, той се поклони и мюсюлманите направиха същото, следвайки своя Пророк, доверявайки се на посланието, което той беше донесъл и следвайки примера му. Многобожниците от племето на кураишите и другите, които бяха в джамията също се поклониха заради споменаването [1193] на техните богове, което бяха чули, и така нямаше никой в джамията, нито вярващ, нито неверник, който да не се е поклонил.''' Единственото изключение беше Ал-Уалид б. ал-Мугира, който беше много възрастен мъж и не можеше да се поклони; но той взе шепа пръст от долината в ръката си и се наведе над нея. След това всички се разотидоха от джамията. '''Кураишите напуснаха възхитени от споменаването на своите богове, което бяха чули и казваха: „Мухаммад спомена нашите богове по възможно най-благоприятния начин, заявявайки в своето рецитиране, че те са високо летящите жерави и че тяхното застъпничество се възприема с одобрение.“'''<BR>
-The news of this prostration reached those of the Messenger of God's Companions who were in Abyssinia and people said, "The Quraysh have accepted Islam." Some rose up to return, while others remained behind. Then Gabriel came to the Messenger of God and said, "Muhammad, what have you done? You have recited to the people that which I did not bring to you from God, and you have said that which was not said to you." Then the Messenger of God was much grieved and feared God greatly, but God sent down a revelation to him, for He was merciful to him, consol?ing him and making the matter light for him, informing him that there had never been a prophet or a messenger before him who de sired as he desired and wished as he wished but that Satan had cast words into his recitation, as he had cast words on Muhammad's tongue. Then God cancelled what Satan had thus cast, and established his verses by telling him that he was like other prophets and messengers, and revealed:
+Вестта за това поклонение достигна до онези от Сподвижниците на Пратеника на Аллах, които бяха в Абисиния и '''хората казваха: „Кураишите приеха исляма“. Някои започнаха да се връщат, докато други останаха назад. Тогава Гавриил дойде при Пратеника на Аллах и каза: „Мухаммад, какво направи? Ти изрецитира на народа нещо, което не съм ти донесъл''' от Аллах и ти каза това, което не ти беше казано.“ Тогава Пратеникът на Аллах много се наскърби и силно започна да се страхува от Аллах, но Аллах му изпрати откровение, понеже Той беше милостив към него, като го утеши и просвети по случилото се, като му съобщи, че никога не е имало пророк или пратеник преди него, който да е желаел както той желаел и да е искал, както той искал, на когато сатаната да не е подхвърлял думи в неговото рецитиране, както е подхвърлил думи и върху езика на Мухаммад. Тогава Аллах отмени каквото сатана беше подхвърлил по този начин и затвърди неговите стихове, като му каза, че той е като другите пророци и пратеници, и разкри следното:
-: '' Never did we send a messenger or a prophet before you but that when he recited (the Message) Satan cast words into his recitation (umniyyah). God abrogates what Satan casts. Then God established his verses. God is knower, wise.''
+: '' И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси сатаната в неговото рецитиране, когато той е рецитирал (Посланието). Аллах премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения - Аллах е всезнаещ, премъдър.''
-Thus God removed the sorrow from his Messenger, reassured him about that which he had feared and cancelled the words [1194] which Satan had cast on his tongue, that their gods were the high-flying cranes whose intercession was accepted with approval. He now revealed, following the mention of "al-Lat, al-'Uzza and Manat, the third, the other," the words:
+'''По този начин Аллах премахна скръбта на Своя Пратеник, отново го увери относно това, за което той се страхуваше и отмени думите [1194], които сатаната беше подхвърлил на езика му, че техните богове са били високо летящите жерави, чието застъпничество се приема с одобрение. Сега Той разкри, след споменаването на „ал-Лат, ал-Узза и Манат, третото, другото“, думите:
-:  ''Are yours the males and his the females? That indeed were an unfair division!<BR>They are but names which you have named, you and your fathers ...''<BR>
+:  ''Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското? Това тогава е несправедлив дележ.
-to the words:
+Те са само имена, които назовахте вие и предците ви…''<BR>
-:  ''to whom he wills and accepts.''
+Към думите:
-This means, how can the intercession of their gods avail with God?
+:  ''на когото пожелае и приеме.'''''
+Това означава – как е възможно застъпничеството на техните богове да ползува Аллах?
 <BR>
-When Muhammad brought a revelation from God cancelling what Satan had cast on the tongue of His Prophet, the Quraysh said, "Muhammad has repented of what he said concerning the position of your gods with God, and has altered it and brought something else." Those two phrases which Satan had cast on the tongue of the Messenger of God were in the mouth of every polytheists, and they became even more ill-disposed and more violent in their persecution of those of them who had accepted Islam and followed the Messenger of God.
+Когато Мухаммад донесе откровението от Аллах, с което се отменяше това, което сатаната беше сложил на езика на Неговия Пророк, кураишите казаха: „Мухаммад се разкая за това, което каза за положението на нашите богове спрямо Аллах и той го промени и донесе нещо друго.“ Тези две изречения, които сатаната беше сложил върху езика на Пратеника на Аллах бяха в устата на всички многобожници, и те станаха дори още по-зле настроени и по-свирепи в преследването на тези от тях, които бяха приели исляма и бяха последваи Пратеника на Аллах.
 <BR>
-Those of the Companions of the Messenger of God who had left Abyssinia upon hearing that Quraysh had accepted Islam by prostrating themselves with the Messenger of God now approached. When they were near Mecca, they heard that the report that the people of Mecca had accepted Islam was false. Not one of them entered Mecca without obtaining protection or entering secretly. Among those who came to Mecca and remained there until they emigrated to al-Madinah and were present with the Prophet at Badr, were, from the Banu 'Abd Shams b. 'Abd Manaf b. Qusayy, 'Uthman b. 'Affan b. Abi al-'As b. Umayyah, accompanied by his wife Ruqayyah the daughter of the Messenger of God; Abu Hudhayfah b. 'Utbah b. Rabi'ah b. 'Abd Shams, accompanied  by his [1195] wife Sahlah bt. Suhayl; together with a number of others numbering thirty-three men.
+Тези от Сподвижниците на Пратеника на Аллах, които бяха напуснали Абисиния, след като бяха чули, че кураишите са приели исляма чрез покланянето им заедно с Пратеника на Аллах, се приближиха (до Мекка). Когато те бяха близо до Мекка, те научиха, че съобщението, гласящо, че народът на Мекка е приел исляма, е било погрешно. Никой от тях не влезе в Мекка без да получи закрила или тайно. Сред тези, които дойдоха в Мекка и останаха там, докато не се преместиха в ал-Мадина и присъстваха с Пророка при Бадр, бяха, от Бану Абд Шамс б. Абд Манаф б. Кусаи, Утман б. Аффан б. Аби ал-Ас б. Умая, придружен от жена си Рукая, дъщерята на Пратеника на Аллах; Абу Худайфа б. Утба б. Рабиа б. Абд Шамс, придружен от неговата [1195] жена Сахла бт. Сухаил; заедно с другите мъже, на брой тридесет и трима.
-Al-Qasim b. al-Hasan—al-Husayn b. Daud—Hajja—Abu Ma-'shar—Muhammad b. Ka'b al-Qurazi and Muhammad b. Qays: The Messenger of God was sitting in a large gathering of Quraysh, wishing that day that no revelation would come to him from God which would cause them to turn away from him. Then God revealed:
+Ал-Касим б. ал-Хасан – Ал-Хусаин б. Дауд – Хаджа – Абу Машар – Мухаммад б. Ка‘б ал-Курази и Мухаммад б. Каиш: Пратеникът на Аллах присъстваше на едно голямо събрание на кураишите, като се молеше в онзи ден да не идва до откровение от Аллах, което да ги накара да му обърнат гръб. Тогава Аллах разкри:
-:  ''By the Star when it sets, your comrade does not err, nor is he deceived ...''
+:  ''Кълна се в звездата, когато залязва, не се е заблудил вашият спътник, нито се е отклонил…''
-and the Messenger of God recited it until he came to:
+'''и Пратеникът на Аллах го изрецитира и когато стигна до:
-: '' Have you thought upon al-Lat and al-'Uzza and Manat, the third, the other?''
+: '' А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото Манат?''
-when Satan cast on his tongue two phrases:
+тогава сатаната сложи на езика му двете изречения:
-:  ''These are the high flying cranes; verily their intercession is to be desired.''
+:  ''Това са високо летящите жерави; наистина тяхното застъпничество трябва да бъде търсено''
-He uttered them and went on to complete the surah. When he prostrated himself at the end of the surah, the whole company prostrated themselves with him. Al-Walid b. al-Mughirah raised some dust to his forehead and bowed over that, since he was a very old man and could not prostrate himself. They were satisfied with what Muhammad had uttered and said, "We recognize that it is God who gives life and death, who creates and who provides sustenance, but if these gods of ours intercede for us with him, and if you give them a share, we are with you."
+Той ги изрече и продължи, за да завърши сурата. Когато той се поклони в края на сурата, цялото множество се поклони заедно с него.''' Ал-Уалид б. ал-Мугира повдигна някаква пепел към челото си и се наведе над нея, понеже той беше много възрастен мъж и не можеше да се поклони. Те бяха доволни от това, което Мухаммад беше изрекъл и казваха: „Признаваме, че Аллах дава живота и смъртта, който създава и който дава препитаие, но ако тези наши богове се застъпят за нас пред него, и ако им принесете дарове, ние сме с вас.“
 <BR>
-That evening Gabriel came to him and reviewed the surah with him, and when he reached the two phrases which Satan had cast upon his tongue he said, "I did not bring you these two." Then the Messenger of God said, "I have fabricated things against God and have imputed to Him words which He has not spoken." Then God revealed to him:
+В онази вечер Гавриил дойде при него и обсъди сурата с него, и когато той стигна до двете изречения, които сатаната беше сложил върху езика му, той каза: „Не съм ти донасял тези двете.“ Тогава Пратеникът на Аллах му каза: „Аз си измислих неща срещу Аллах и Му преписах думи, които Той не е казвал“. Тогава Аллах му разкри:
-:  ''And they indeed strove hard to beguile you away from what we have revealed to you, that you should invent other than it against us ...''
+:  ''И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме, за да измислиш за Нас друго…''
-to the words:
+към думите:
-:  ''and then you would have found no helper against us.''
+:  ''После не ще си намериш помощник срещу Нас.''
-He remained grief-stricken and anxious until the revelation of the verse:
+Той остана опечален и изплашен, докато не му бе разкрит следният стих:
-:  ''[1196]    Never did we send a messenger or a prophet before you ...''
+:  ''[1196] И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк…''
-to the words
+към думите
-: '' ... God is knower, wise.''
+: ''… Аллах е всезнаеш, всемъдър.''
-When those who had emigrated to Abyssinia heard that all the people of Mecca had accepted Islam, they returned to their clans, saying, "They are more dear to us"; but they found that the people had reversed their decision when God cancelled what Satan had cast upon the Messenger of God's tongue.<ref>Al-Tabari (838? – 923 A.D.), The History of al-Tabari (Ta’rikh al-rusul wa’l-muluk), Vol. VI: Muhammad at Mecca, pp. 107-112. Translated by W. M. Watt and M.V. McDonald, SUNY Press, Albany, NY, 1988, ISBN: 0-88706-707-7, pp. 107-112.</ref>}}
+'''Когато тези, които бяха се изселили в Абисиния чуха, че целият народ на Мекка е приел исляма, те се върнаха при своите племена, като казваха: „Те са ни по-скъпи“; но те разбраха, че народът се е отметнал от решението си, когато Аллах отмени онова, което сатаната беше сложил върху езика на Пратеника на Аллах'''.<ref>Al-Tabari (838? – 923 A.D.), The History of al-Tabari (Ta’rikh al-rusul wa’l-muluk), Vol. VI: Muhammad at Mecca, pp. 107-112. Translated by W. M. Watt and M.V. McDonald, SUNY Press, Albany, NY, 1988, ISBN: 0-88706-707-7, pp. 107-112.</ref>}}
 ===Ibn Sa'd===